РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Перник , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500604 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 976 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3675 по описа на ПРС
за 2020 г. е признато за установено на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, че в полза на
„ЮРОСПИЙД“ ООД съществува изискуемо вземане против Р. Е. Г. в размер на 1500
лева, представляваща неустойка по договор за обучение от 30.06.2014 г., дължима
поради неизпълнение на договорното задължение на Р. Е. Г. да полага труд при
„Юроспийд“ ООД в продължение на две ефективни години след изтичане на срока за
изпитване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 03.01.2019 г. до окончателното плащане, за която сума
по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парични
задължения по чл.410 от ГПК от 04.01.2019 г., като е отхвърлен предявения от
„Юроспийд“ ООД против Р. Е. Г. иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за
разликата над 1500 лева до пълния претендиран размер на неустойката от 3000 лева
поради прекомерност. Със същото решение на основание чл.78, ал.1 и ал.8 е осъден Р.
Е. Г. да заплати на „Юроспийд“ ООД разноски в исковото производство в размер на
180 лева и сумата от 30 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК с решението е осъдено „Юроспийд“ ООД да заплати
на Р. Е. Г. сумата в размер на 300 лева, разноски по първоинстанционното
производство.
Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, в срока по чл.259,
1
ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Р. Е. Г., в която по подробно
изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната
му част, като необосновано, неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен
и недоказан, а в условията на евентуалност да бъде намалена неустойката поради
прекомерност. С жалбата моли въззивната инстанция на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
да прогласи нищожността на чл.6 и чл.7 от договора за обучение от 30.06.2014 г. и чл.8,
ал.8 от трудовия договор от 30.07.2014 г., поради противоречието им с добрите нрави,
закона и морала, прекомерност и неравноправност, с които са начислени неустойка в
размер на 3000 лева и възстановяване на разходи в размер на 1680 лева. Моли да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от „Юроспийд“ ООД не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
Пернишкият окръжен съд, Гражданска колегия, за да се произнесе, съобрази
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна,
която има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с доводите на жалбоподателя, които касаят правилността на
постановения акт и се обхващат от предмета и обхвата на въззивното производство,
въззивният съд дължи самостоятелна преценка на всички събрани по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при извършването, на която прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от
„Юроспийд“ ООД, с която по реда на чл.422 от ГПК е предявен установителен иск, с
правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД срещу Р. Е. Г., за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата в размер на 3000 лева,
представляваща неустойка по договор за обучение от 30.06.2014 г., дължима поради
неизпълнение на договореното задължение Г. да полага труд при ищеца в продължение
на две ефективни години след назначаването му на работа и изтичане на срока за
изпитване, законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 03.01.2019 г. до окончателното плащане, за която сума
по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл.410 от ГПК от 04.01.2019 г. Заповедта за изпълнение е връчена на
въззивника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя са дадени указания от ПРС за предявяване на иск по реда
на чл.422 от ГПК. Искът е предявен в преклузивният едномесечен срок.
В срока за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК, ответника – въззивен жалбоподател е
оспорил предявения иск с твърдения, че претендираната от ищеца неустойка е
2
определена произволно. Изложил е доводи за недоказаност на извършени разноски във
връзка с обучението, представляващи вредата, чието обезщетение се търси. В отговора
е поддържал, че неустойката е нищожна, поради накърняване принципа за
справедливост и на добрите нрави, както и противоречието й с разпоредбата на чл.232,
ал.3 от КТ, уреждаща три минимални работни заплати като максималния размер на
обезщетение, дължимо от работника, когато напусне работа преди определения срок в
договора за обучение. Твърдял е, че ежемесечно от възнаграждението му вече били
правени удръжки от ищеца за възстановяване на разходите за обучението, като било
налице противоречие между договора за обучение и трудовия договор относно
условията, при които била дължима сумата, което го поставяло в неравноправно
положение спрямо работодателя.
С решение № 976 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3675 по описа на ПРС
за 2020 г., районният съд е признал за установено на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, че в
полза на „ЮРОСПИЙД“ ООД съществува изискуемо вземане против Р. Е. Г. в размер
на 1500 лева, представляваща неустойка по договор за обучение от 30.06.2014 г.,
дължима поради неизпълнение на договорното задължение на Г. да полага труд при
„Юроспийд“ ООД в продължение на две ефективни години след изтичане на срока за
изпитване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 03.01.2019 г. до окончателното плащане, за която сума
по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парични
задължения по чл.410 от ГПК от 04.01.2019 г., като е отхвърлен предявения от
„Юроспийд“ ООД против Р. Е. Г. иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за
разликата над 1500 лева до пълния претендиран размер на неустойката от 3000 лева
поради прекомерност. С решението на основание чл.78, ал.1 и ал.8 е осъден Р. Е. Г. да
заплати на „Юроспийд“ ООД разноски в исковото производство в размер на 180 лева и
сумата от 30 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, „Юроспийд“ ООД е осъдено да заплати на Р. Е. Г.
сумата в размер на 300 лева, разноски по първоинстанционното производство.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва в частта, с която е уважен
предявеният иск.
От представените с исковата молба и приети по делото писмени доказателства от
ищеца се установява, следната фактическа обстановка:
Пред районният съд не е имало спор, че на 30.06.2014 г. между страните е бил
сключен договор за обучение, съгласно който ищецът е организирал извършване на
цялостно обучение на жалбоподателя за овладяване на професията и работата на
международен шофьор, като му е осигурил и издръжката за обучението, ведно с
ежедневното хранене, превоз, квартира и др., а Р. Г., в качеството му на обучавано
лице се е задължил да участва и завърши обучението. В чл.5 от договора обучаемият се
е задължил след приключване на обучението, да сключи трудов договор с
работодателя, където да работи ефективно две години след назначаването му на работа
и изтичане срока на изпитване по трудовия договор, като е поел и задължение в
случай, че не продължи да работи при работодателя в уговорения срок, напусне работа,
прекрати договора независимо от основанието по своя инициатива, да заплати на
работодателя обезщетение в размер на 3000 лева. В чл.7 от договора, страните са
постигнали съгласие, в случай, че обучаемият не завърши успешно обучението си или
не посещава редовно съответния курс – повече от 10 % от времето определено за
3
обучение, обучаемият да възстанови на работодателя разходите за издръжка за
обучението в размер на 1680 лева.
В изпълнението на поетото по договора за обучение задължение, на 30.07.2014 г.
е сключен трудов договор, по силата на който Р. Г. е заел длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ при работодателя „Юроспийд“ ООД,
считано от 30.07.2014 г., като в чл.2 от договора, страните са договорили срок на
изпитване от шест месеца. В чл.8, ал.1 от трудовия договор, работодателя е поел
задължението да организира допълнително и вътрешнофирмено обучение на
работника, съгласно предхождащия договор за обучение, а в чл.8, ал.2 от договора,
обучаемия е поел задължение след приключване на обучението и изтичането на срока
за изпитване да продължи да работи при работодателя две години, като съобразно чл.8,
ал.8 от договора, при неизпълнение на това задължение, напускане на работа,
прекратяване на договора, независимо от основанието по своя инициатива, дължи на
работодателя обезщетение в размер на 3000 лева.
Установено е, че на 30.07.2014 г., Р. Г. е постъпил на работа при „Юроспийд“
ООД на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, както и че
е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение до 11.02.2016 г., когато е
подал молба пред работодателя, с искане трудовият му договор да бъде прекратен на
основание чл.326, ал.1 от Кодекса на труда КТ), считано от 11.02.2016 г. Със заповед
№ 27/11.02.2016 г., на основание чл.326, ал.1, т.1 от КТ, „Юроспийд“ ООД е прекратил
считано от 11.02.2016 г. трудовото правоотношение с Г., която му е връчена на
11.02.2016 г.
При тези данни по делото районният съд е приел, че страните са обвързани от
действително облигационно правоотношение, породено от сключен между тях договор
за обучение от 30.06.2014 г., в който е уговорена клауза за неустойка, дължима в
различни хипотези включително при неизпълнение на задължението на обучаващият се
да работи ефективно в неговото предприятие две последователни години след
назначаването му на работа и изтичане на срока на изпитване на трудовия договор,
като двете посочени условия да са настъпили. Приел е, че трудовото правоотношение е
възникнало на 30.07.2014 г., като уговорения 6-месечен срок е изтекъл на 31.01.2015 г.,
а трудовото правоотношение е прекратено по молба на работника на 11.02.2016 г.
Изложени са съображения, че уговорената в договора за обучение клауза за неустойка е
действителна и не се отклонява от присъщите й по закон функции, нито е в
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, като е направил извод,
че същата е прекомерна, поради което е уважил противопоставеното от Григоров в
тази връзка възражение, и е намалил неустойката наполовина – до размер от 1500 лева,
за която сума е приел за установено, че съществува изискуемо вземане в полза на
„Юроспийд“ ООД против въззивника, а в останалата част до пълния претендиран
размер от 3000 лева е отхвърлил иска.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че
изводът на районния съд за действителност на клаузата за неустойка е неправилен,
поради несъразмерност на неустойката на база на получаваното възнаграждение в
размер на 340 лева месечно, и нейната прекомерност, като със същата се целяло
добиване на допълнителни дивиденти в полза на по-силната икономически страна в
договора и по този начин договорената неустойка противоречала на присъщите й
4
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Въззивната жалба е частично основателна.
Правилно районният съд е приел, че страните са били обвързани от
действително облигационно правоотношение, породено от сключен по между им по
реда на чл.235, вр. чл.234, ал.2 от КТ договор за обучение от 30.06.2014 г., последван
от трудов договор от 30.07.2014 г., прекратен на основание чл.326, ал.1, т.1 от КТ,
считано от 11.02.2016 г. със заповед № 27 от 11.02.2016 г. на основание чл.326, ал.1, т.1
от КТ, по молба на въззивния жалбоподател.
Правилно районният съд е приел, че клаузата на чл.6 от договора за обучение,
има неустоечен характер, действителна е и не се отклонява от присъщите по закон
функции, нито е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД,
поради което е и направил извод, че уговорената неустойка, преценена към момента на
неизпълнението е прекомерна, но неправилно е определил нейния размер. В тази
връзка следва да се има предвид, че уредбата на професионалната квалификация по КТ
е изградена върху договорния принцип, като в рамките на договорната свобода на
страните е установена известна закрила на труда, като например максимален срок на
задължението по чл.234, ал.3, т.1 от КТ за работа при работодателя, а съгласно чл.234,
ал.3, т.2 от КТ страните могат да предвидят отговорност при неизпълнение на поетото
от работника/служителя задължение да работи при работодателя определен срок. Целта
на разпоредбата е работата в определения по чл.234, ал.3, т.1 от КТ срок при този
работодател да компенсира разходите за обучение. За разлика от договора за
ученичество (чл.230 – чл.232 от КТ), при договора за квалификация и преквалификация
не е уреден по императивен начин размерът на обезщетението при неизпълнение на
договора от страна на обучавания - дали обезщетението следва да съответства на
неизпълнената част от договора, или се дължи цялата сумата за разходите по
обучението. Следователно този въпрос е предоставен на договорната свобода на
страните, но във всеки конкретен случай договорът следва да се тълкува по правилото
на чл.20 от ЗЗД, като се търси действителната воля на страните и клаузите се схващат в
смисъла, който най-пълно съответства на целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността.
В чл.5 от договора по чл. чл.235, вр. чл.234, ал.2 от КТ въззивният жалбоподател
се е задължил след приключване на обучението, да сключи трудов договор с
работодателя, където да работи ефективно две години след назначаването му на работа
и изтичане срока на изпитване, като е поел и задължение в случай, че не продължи да
работи при работодателя в уговорения срок, напусне работа, прекрати договора
независимо от основанието по своя инициатива, да заплати на работодателя
обезщетение в размер на 3000 лева. Клаузата на чл.5 от договора, в частта за
обезщетение от 3000 лева при частично неизпълнение има обезщетителна функция,
относно претърпени от работодателя вреди поради неизправност на ответника. Тази
клауза така, както е уговорена между страните обезпечава частичното неизпълнение на
договора от страна на жалбоподателя. В този случай ищецът не е необходимо да
доказва вредите, като уговореното вземане се отличава и с гаранционно –
обезпечителен характер спрямо частичното неизпълнение на поетите от обучаемия
договорни задължения, подобно на договорната неустойка за неизпълнение, поради
което клаузата има и неустоечен характер по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗЗД. След като
според същата разпоредба, неустойката служи за обезщетение на причинените вреди
5
от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, работодателят не носи
доказателствената тежест да установява обема на претърпените имуществени вреди.
Въззивният жалбоподател е противопоставил пред районният съд възражение за
прекомерност на неустойката. В тази връзка следва да се има предвид, че задължението
за работа през определен срок не е неделимо, поради което добросъвестността и
забраната за неоснователно обогатяване изискват компенсацията да обхваща
действително претърпените вреди, които се съизмеряват с неизпълнената част от
договора. Правилно районният съд е преценил размера на неустойката като
прекомерен, с оглед противопоставеното от ответника възражение към момента на
неизпълнение на договора, но неправилно е определил размера на същата.
В случая уговорената между страните неустойка, както бе посочено, е уговорена
при частично неизпълнение на трудовия договор по вина на обучаемия. Не е спорно,
че договора е прекратен по инициатива на въззивния жалбоподател, т.е. по негова
вина. Срока на сключения трудов договор е от две години, след изтичане на срока за
изпитване. На остатъка от срока на трудовия договор - 327 дни /определени към датата
на прекратяване на трудовия договор - 11.02.2016 г./, съответства сумата от 1069.29
лева, изчислена по реда на чл.162 от ГПК, която се съизмерява с неизпълнената част от
договора, поради което искът е основателен за тази сума, а за разликата до пълния му
предявен размер, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид горното неоснователен е и иска заплащане на законна лихва върху
сумата от 430.71 лева, който иск е акцесорен и следва съдбата на главния иск, като
предвид неоснователността на главния иск в тази му част, и акцесорният иск в тази му
част е неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При това положение първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта, в която е признато за установено, че въззивният жалбоподател дължи сумата от
430.71 лева, разликата над 1069.29 лева до признатия за дължим размер от 1500 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 03.01.2019 г. до окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д. №
14/2019 г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410
ГПК от 04.01.2019 г. и да се отхвърли иска в тази му част.
По разноските:
С оспореното решение на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК районният съд е
осъдил въззивния жалбоподател да заплати в полза на „Юроспийд“ ООД сумата в общ
размер на 180.00 лева, от които 150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение и 30.00
лева – държавна такса, представляващи разноски в първоинстанционното
производство, като го е осъдил да заплати на въззиваемата страна 30.00 лева –
разноски по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС, съразмерно с уважената част от иска.
Със същото решение на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата страна е
осъдена да заплати на въззивния жалбоподател сумата от 300.00 лева, представляващи
разноски в първоинстанционното производство.
В депозираната въззивна жалба пред ПОС, Г. е поискал от въззивната
инстанция, в случай, че бъде уважена жалбата, макар и частично, да му бъдат
6
присъдени разноски пред РС-Перник, така и направените разноски във въззивното
производство.
Искане за присъждане на разноски е направила и въззиваемата страна, в
депозираната от тях писмена защита.
С оглед изхода на въззивното производство, ПОС следва да се произнесе по
присъдените с обжалваното решение разноски на страните, като преразпредели
разноските сторени от страните съразмерно с уважената и отхвърлена част от иска в
първоинстанционното производство.
На въззивния жалбоподател – ответник в първоинстанционното производство,
следва да му бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част на иска при
изхода на въззивното производство, поради което му се дължат разноски по
първоинстанционното производство в размер на 386.14 лева. При това положение
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да му заплати и сумата от 86.14 лева,
представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, за производството
пред районния съд.
По производството пред въззивната инстанция, на жалбоподателя следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 180.90 лева, представляваща съразмерната част
на разноските пред ПОС по уважената част на жалба /заплатени 30.00 лева държавна
такса и 600.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение/, които разноски да се
възложат върху въззиваемата страна.
По разноските на въззиваемата страна - ищец в първоинстанционното
производство:
С депозираната пред районния съд искова молба, ищецът е поискал от съда да
му бъдат присъдени разноските по заповедното производство, представляващи
заплатена от тях държавна такса.
Видно от заявлението, съдържащо се в приложеното към първоинстанционното
дело ч.гр.д. № 00014/2019 г. на ПРС, „Юроспийд“ ООД не е поискал от заповедния съд
да му бъдат присъдени сторените в заповедното производство разноски. Такова искане
не се съдържа както в допълнителните изявления и допълнителна информация - т.14 от
заявлението, така и в отправеното към съда искане в заявлението. При издаване на
исканата заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, заповедният
съд е присъдил на заявителя сумата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, каквито разноски заявителя не е искал да му бъдат присъждани в
заповедното производство. От данните в заповедното производство не се установява
„Юроспийд“ ООД да е искал от заповедния съд да бъде допълнена издадената заповед
за изпълнение, в частта за разноските, като му се присъди и заплатената от него
държавна такса.
При постановяване на решението по предявения установителен иск,
първоинстанционният съд е присъдил на ищеца сумата от 30.00 лева, представляваща
разноски по заповедното производство.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се
7
включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а
представляват законна последиците от уважаването, респ. отхвърлянето на иска, което
предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели
отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. С решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането
на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това
производство съдът следва да разгледа и възраженията на страните за неправилно
изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника
за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5
ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но е недопустимо ищецът в
исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното
производство, ако не е направил такова искане със заявлението.
В конкретния случай, заявителя в заповедното производство не е поискал
присъждане на разноски. Въпреки това заповедният съд му е присъдил такива
представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което е излязъл извън
предмета и направените със заявлението искания от страната. Едва за първи път с
исковата молба „Юроспийд“ ООД е поискал от съда да му бъде присъдена заплатената
от него в заповедното производство държавна такса, което както вече бе посочено е
недопустимо за първи път да се поиска с предявяване на установителния иск. При това
положение неправилно районният съд е присъдил на страната разноски по заповедното
производство в размер на 30.00 лева, съразмерно с уважената част от иска, поради
което решението в тази му част следва да се отмени.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК на ищеца в първоинстанционното
производство следва да му бъдат присъдени разноски в общ размер на 128.31 лева,
представляващи съразмерна част с уважената част от иска, а именно съразмерна част
от заплатена от него държавна такса в размер на 60.00 лева и 300.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, поради което решението в частта, в която Г. е осъден
да заплати на ищеца сумата от 180.00 лева разноски по първоинстанционното
производство следва да бъде отменено за сумата от 51.69 лева, разликата над сумата от
128.31 лева до присъдения размер разноски за първоинстанционното производство от
180.00 лева.
За въззивното производство на въззиваемата страна следва да и бъдат присъдени
разноски съразмерни на отхвърлената част от жалбата, а именно в размер на 71.29 лева,
представляващи част от дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева, които се възложат върху жалбоподателя.
Воден от горното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 976 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3675 по описа на
ПРС за 2019 г. в частта, в която е признато за установено на основание чл.92, ал.1 от
ЗЗД, че в полза на „Юроспийд“ ООД, ЕИК *** съществува изискуемо вземане против
Р. Е. Г., ЕГН ********** за сумата от 430.71 лева /разликата над 1069.29 лева до
признатия за установен размер от 1500 лева/, представляваща неустойка по договор за
8
обучение от 30.06.2014 г., дължима поради неизпълнение на договорното задължение
на Р. Е. Г. да полага труд при „Юроспийд“ ООД в продължение на две ефективни
години след изтичане на срока за изпитване, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.01.2019 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС е издадена заповед за
изпълнение на парични задължения по чл.410 ГПК от 04.01.2019 г., както и в частта, в
която на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. Е. Г., с ЕГН ********** е осъден да заплати
на „Юроспийд“ ООД, ЕИК *** сумата от 51.69 лева /разликата от 128.31 лева до
присъдения размер от 180.00 лева,/ представляваща разноски по първоинстанционното
производство, и за сумата от 30.00 лева, представляващи разноски по ч.гр.д. № 14/2019
г. на ПРС, съразмерно с уважената част от иска, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юроспийд“ ООД, ЕИК *** иск за признаване за
установено, че в негова полза на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД съществува изискуемо
вземане против Р. Е. Г., ЕГН ********** в размер на 430.71 лева /разликата над
1069.29 лева до признатия за установен размер от 1500 лева/, дължима от Г. по договор
за обучение от 30.06.2014 г., дължима поради неизпълнение на договорното
задължение на Р. Е. Г. да полага труд при „Юроспийд“ ООД в продължение на две
ефективни години след изтичане на срока за изпитване, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.01.2019 г. до
окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д. № 14/2019 г. на ПРС е издадена
заповед за изпълнение на парични задължение от 04.01.2019 г.
ПОТВЪРЖАДАВА решение № 976 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. №
3675 по описа на ПРС за 2019 г., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Юроспийд“ ООД, ЕИК *** да заплати на Р. Е. Г., с ЕГН
********** сумата от 86.14 лева, представляваща разноски по първоинстанционното
производство и сумата от 180.90 лева, представляваща разноски във въззивното
производство, съразмерно с отхвърлената част на иска и уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА Р. Е. Г., с ЕГН ********** да заплати на „Юроспийд“ ООД, ЕИК
*** сумата от 71.29 лева, представляваща разноски във въззивното производство,
съразмерно с отхвърлената част на жалбата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9