№ 546
гр. В., 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20213100502109 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решението на ВРС-25с-в № 261635/17.05.2021 по гр.д.№ 12266/ 2020 съдът Е
ПОСТАНОВИЛ прекратяването на брака между Г. ХР. Р. ЕГН ********** от гр.К. бул.“Б.“
№ 33 вх.В ет.5 ап.21, и ЛЮБ. ЛЮБ. Р. ЕГН ********** от гр.В. ул.“Б.Б.“ № 21, сключен на
23.04.2016г в гр.В., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн.
чл.49 ал.1 СК; ОБЯВЕНО Е, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака имат двамата съпрузи; ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските
права по отношение на детето М. Л. Р., род.2016г, ЕГН **********, на майката Г. ХР. Р.,
като Е ОПРЕДЕЛЕНО местоживеенето на детето при майката; ОПРЕДЕЛЕН Е режим на
лични отношения на бащата ЛЮБ. ЛЮБ. Р. с детето М. Л. Р., както следва :
до навършване на седемгодишна възраст от детето:
- всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10ч до 17ч и неделя от 10ч до 17ч, без
преспиване, като бащата взема и връща детето от и в дома на майката;
- всяка година на рождения ден на детето от 10ч до 12ч, а в случай, че денят е работен, респ.
присъствен за детето в учебно заведение, - в първия ден след рождения ден, който се явява
неработен/неприсъствен;
- всяка сряда и събота от седмицата, в която не е определено да се осъществява режим на
личен на личен контакт, - чрез комуникация по телефон, интернет или други средства за
1
комуникация в подходящ според режима и училищната заетост на детето и заетостта на
бащата час, който следва да се уговаря от двамата родители;
след навършване на седем годишна възраст от детето:
- всяка първа и трета седмица от месеца от петък в 17ч до 14ч в неделя с преспиване, като
бащата взема и връща детето от и в дома на майката;
- всяка година на рождения ден на детето - от 10ч до 12ч, а в случай, че денят е работен,
респ. присъствен за детето в учебно заведение, - в първия ден след рождения ден, който се
явява неработен/неприсъствен;
- всяка нечетна година през месец юли от 10ч в първия ден до 17ч в последния ден на
месеца, като в този случай бащата следва да осигури придвижването на детето и неговото
връщане;
- всяка четна година през месец август от 10ч в първия ден до 17ч в последния ден на
месеца, като в този случай бащата следва да осигури придвижването на детето и неговото
връщане;
- на нечетна година за Коледните празници, които са обявени официални почивни дни за
страната, респ. през училищната ваканция на детето от 10ч в първия ден до 17ч в последния
ден, като бащата следва да осигури придвижването на детето и неговото връщане;
- на четна година за Новогодишните празници, които са обявени официални почивни дни за
страната, респ. през училищната ваканция на детето от 10ч в първия ден до 17ч в последния
ден, като бащата следва да осигури придвижването на детето и неговото връщане;
- всяка сряда и събота от седмицата, в която не е определено да се осъществява режим на
личен на личен контакт, - чрез комуникация по телефон, интернет или други средства за
комуникация в подходящ според режима и училищната заетост на детето и заетостта на
бащата час, който следва да се уговаря от двамата родители;
ОСЪДЕН Е бащата ЛЮБ. ЛЮБ. Р. да заплаща месечна издръжка в полза на
малолетното дете М. Л. Р. чрез неговата майка и законен представител Г. Хр.Р., в размер на
250лв с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на
ИМ в съда 15.05.2020г, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска;
ПОСТАНОВЕНО Е след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното
фамилно име К.;
ПРЕДОСТАВЕНО Е ползването на семейното жилище, представляващо
АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр.В. ул.“Б.Б.“ № 21, на мъжа;
ОСЪДЕН Е ЛЮБ. ЛЮБ. Р. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС държ. такса по производството по делото и по
присъдената издръжка в размер на 385лв, на основание чл.6, т.2 и чл.7, т.2 от ТДТССГПК;
ОСЪДЕНА Е Г. ХР. Р. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС държ.такса по производството по делото и по присъдената
2
издръжка в размер на 25лв, на осн.чл.6 т.2 от ТДТССГПК.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба вх.рег.№ 290365/10.06.2021г от ЛЮБ.
ЛЮБ. Р., чрез адв.Р.Т. Д., срещу решението на ВРС в частите му, с които е обявено, че
вина за ДНР на брака има и той; УРП е предоставено на майката, а на него е пределен РЛО и
е осъден да заплаща издръжка.
Счита решението за незаконосъобразно, необосновано, житейски несправедливо и
постановено при непълнота на събрания по делото доказателствен материал. Тази непълнота
се дължала на неуважените доказателствени искания на ответника, което съществено
ограничавало правото му на защита и не позволявало да развие и докаже тезата си за липса
на нужния родителски капацитет, изискващ се за един родител, претендиращ да упражнява
родителски права над детето в лицето на ищцата; както и да се съберат достатъчно данни за
нейното обективно здравословно състояние, правещо невъзможно пълноценното полагане
на родителски грижи от страна на майката за детето М..
Съдът необосновано е кредитирал показанията на двамата свидетели на ищцата,
нейните родители, които тенденциозно твърдели, че ответникът за дълги периоди не
работел, като разчитал на финансите на съпругата си и че след раждането на детето не й
помагал в грижите за него.
Обосновавайки извода си вина на мъжа за разстройството на брачните отношения
съдът е стигнал до погрешния и тенденциозен извод, че ответникът бил демонстрирал
безотговорно отношение към семейството, като липсвали данни същият да е полагал
каквито и да е било усилия съобразно възможностите си да осигури благополучието на това
семейство и да участва в грижите за детето. Нещо повече, съдът е дал вяра на ищцата и
нейните свидетели, че Л.Р. дори си бил позволил да й посегне физически - нещо, което е и
недоказауемо, и неверно.
Подлагайки на критичен анализ показанията на свид.К. се пита: Ако бащата на ищцата
действително е видял разказаната от него сцена в тоалетната „уж" разиграла се между
бащата и детето, то защо не е реагирал още тогава. Направените от свидетеля обвинения
спрямо бащата в педофилия и блудствени действия не кореспондира с неговите разбирания
за нормална семейна среда, каквато родителите на ищцата претендира, че са й осигурили.
Самото твърдение на свид. К. в тази насока, записано в протокола от с.з. на 26.01.2021г
съставлява достатъчно основание за Л.Р. да потърси правата си по съдебен ред за
набеждаване в престъпление и той вероятно ще сторел това.
Друго абсурдно твърдение, което оставял без коментар, направено от свид.К. било, че
дъщеря му била кърмила детето до 2,8 годишна възраст. Това практически било невъзможно
предвид на факта, че след навършване на 2год майката била тръгнала отново на работа и
била ангажирана там целодневно:
Счита, че не било проява на житейска зрелост да „зарежеш" в буквалния смисъл на
тази дума целия си досегашен живот в гр.В. с изграден приятелски кръг, контакти с колеги,
3
приятели на детето, и да се преместиш да живееш в друг град .
От показанията на двамата свидетели-нейни родители, ставало ясно, че тяхното
разбиране било, че детето имало само една баба - майката на ищцата/, докато другата баба -
майката на бащата, била заличена от контактите на мобилните им телефони.
Макар и да не коментирал в тяхната цялост и пълнота показанията на ищцовите
свидетели, достигащи на моменти до абсурдност, в крайна сметка, решилата делото съдийка
им била дала вяра - нещо, което личало от нейния краен съдебен акт
Съдът следвало да подложи на критичен анализ представената от самата ищца
медицинска документация, касаеща нейното собствено здравословно състояние. За
въззивника изброените там болести „постравматична енцефалопатия; Органично
разстройство на личността и поведението, дължащо се на болестно увреждане и дисфункция
на главния мозък, афективни разстройства" правят фактически невъзможно твърдението, че
ищцата Г. Р. може да бъде подходящ родител, комуто да се възложи да отглежда едно малко
дете, дори и при помощта на нейните родители. Детето има нужда от здрав родител, който
да се грижи за неговите интереси постоянно и налагащият се от само себе си извод при тези
болести на майката е, че бащата следва да упражнява родителските права. Никакви съдебно-
психологически експертизи, правени по Вайбър не могат да разколебаят този налагащ се
извод, въпреки усилията на в.л. Р. Ст.Г. да прикрие своя пропуск да осъществи личен
контакт с обследваните от нея лица с наличието на някакви извънредни мерки и
обстоятелства. Нищо не пречело или майката и детето да бъдат задължително извикани да се
явят при експерта в гр.В., или самият експерт да беше отишъл до гр.К., представяйки
допълнителна обосновка за това какви допълнителни средства му е струвало това. В крайна
сметка, тази незадълбочена и тенденциозна експертиза не следвало да бъде кредитирана в
първоинстанционното решение.
Стигало се до въпроса за неуважаване доказателствените искания на ответника,
довели до съществено нарушаване правото му на защита. В с.з. на 7.05.2021г станало ясно,
че назначеното по делото в.лице не е отговорило на поставените му въпР. в тяхната пълнота.
Съдът предпочел да не отлага делото по тази-причина, а да зададе в с.з. поставените от
процесуалния представител на ответника допълнителни въпР. в становището ни от
19.02.2021г. Очевидно, обаче, експертката от една страна не била подготвена да отговори
обстойно и задълбочено /друго би било, ако отговорите й били в писмен вид/, а от друга
страна, при устните си отговори тя тенденциозно продължавала да защитава вече изразеното
свое предварително становище относно това, че ищцата е с по-голям родителски капацитет.
Самата тази експертка въобще не счела за необходимо да се срещне лично с ищцата и
детето: а говорила с тях само по „Вайбър" - нещо, което изключва обективността и
пълнотата на изследването. В крайна сметка, когато адв.Р.Д. в с.з. на 7.05 2021г оспорил
заключението и неговата добавка, която не била в писмен, а в устен вид, и направил искане
за назначаване на повторна експертиза със същите задачи, искането му не било. По този
начин била осуетена възможността и абсолютно налагащата се необходимост някой
обективен експерт да отговори на поставените към в съдебно-психологичната експертиза
4
въпР., извършвайки прецизно личностно изследване, в непосредствена беседа с ищцата,
ответника и тяхното дете, а не с контакт по „Вайбър.
Другото оплакване е свързано с неуважаването на направеното в края на писмения ни
отговор по делото доказателствено искане, което е - в случай, че ищцата отрече наличието
на своя зависимост от хазартни игри, да бъде допусната от съда съдебно-счетоводна
експертиза, която, след като извърши преглед на Б.ите сметки на ищцата, да отговори на
въпроса какви суми и къде - по кои сайтове са били залагани от нея . Така според ответника
ще се установи, че ищцата била залагала месечно пари, надвишаващи размера на нейната
работна заплата. По това негово искане съдът в с.з. на 26.03.2021г необосновано отхвърлил,
като приел, че хазартна зависимост не следвало да бъде установявани чрез исканото
доказателство. Категорично не бил съгласен с това, защото една такава експертиза,
почиваща на обективни дадености и анализ на Б.и сметки би била далеч по-достоверно
доказателство, отколкото гласните доказателства показания на водените от ответника
свидетели, които може да са и тенденциозни, и преувеличени. Експертизата, обаче, е нещо
обективно и трудно оспоримо.
Затова прави искане за нови доказателства по смисъла на чл.260 т.6 ГПК за допускане
на повторна съдебно-психологична експертиза със същите въпР., поставени по
първоначалната експертиза, като експертът бъде задължен да извърши прецизно личностно
изследване, беседвайки непосредствено е родителите и тяхното дете.
Настоява и за назначаването съдебно-счетоводна експертиза, която чрез преглед
Б.ите сметки на ищцата да установи какви суми и къде - по кои сайтове са ищцата е
превеждала, от което ще се установи, че тя е залагала месечно пари, надвишаващи размера
на нейната работна заплата.
Третото доказателствено искане е свързано с обстоятелството, че РС е решил делото
при пълната липса на доказателства за доходите на бащата и вследствие на това го задължил
да заплаща издръжка в размер, по-голям от този, който бил в състояние да заплаща.. Затова
прилага като доказателство служ.бел. за доходите си за последното б- месечие.
Поради това моли за постановяване на ново решение, с което родителските права над
детето М. да бъдат възложени за упражняване на бащата на детето; на майката да бъде
определен адекватен режим за поддържане на лични отношения с детето; като на ищцата се
определи от съда обичайния режим на поддържане на лични отношения с детето - да го
взема при себе си всяка първа и трета неделя от месеца от 9ч до 18ч; както и за един месец
през лятото - във време, през което бащата няма да ползва редовния си годишен отпуск.
Майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 200лв
месечно, платими от 1-во до 5-то число на текущия месец, за който се дължи издръжката.
Моли съдът да се произнесе по въпроса за вината, че такава за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство има само жената доколкото се установило, че била взела
решението да напусне семейното жилище в гр.В. - акт, който бил провокирал разстройство
на брачните отношения.
5
В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че решението на РС не следва да
бъде ревизирано в частта му относно предоставянето на родителските права, прави следните
искания:
Предвид материалните възможности на бащата и получаваните от него доходи,
размерът на дължимата в полза на детето издръжка да бъде редуциран до 200лв, като същата
се дължи само занапред, а не за минало време доколкото бащата практически през цялото
времетраене на делото бил лишен от възможността да контактува с дъщеря си.
При определяне на режима на лични отношения на бащата с дъщеря му да бъде
задължена майката на детето М. всяка трета седмица от месеца в събота и неделя да води
детето М. до гр.В. за осъществяване на срещите с баща му ; това не би я затруднило
доколкото по делото се установило и доказало, че майката притежава свой собствен
недвижим имот в гр.В. и идването й до гр.В. нямало да бъде свързано с разноски за хотел.
Претендира присъждане на сторените за двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор вх.№ 296357/ 17.08.2021г. от
Г. ХР. Р. , в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното
решение правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.
КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА ДИРЕКЦИА „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ В.,
редовно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по жалбата.
В исковата молба, подадена от Г. ХР. Р., се излага, че бракът й с ответника Л.Р. бил
сключен на 23.04.2016г и от него имат едно дете М., род.22.08.2016г.
Двамата заживяли като семейство в апартамент - собственост на ищцата и нейната
сестра. След м.окт.2019г се преместили в апартамента -лична собственост на мъжа и за
който ищцата била изтеглила кредит в размер на 15 000лв за ремонт и обзавеждане.
В началото семейните им отношения протичали нормално, но постепенно започнали
да се влошават. От края на м.окт.2019г Л. съпругът й си променил отношението към нея и
детето, като станал безотговорен съпруг и баща. Започнал системно да употребява алкохол,
играел хазарт, крещял безпричинно и по никакъв начин не се грижел за семейството. Всички
пари, с които разполагал, разходвал само за себе си и предимно за алкохол и комар.
Ищцата се грижела изцяло за детето с дохода, който получавала от трудовото си
възнаграждение, както и с помощта на нейните родители. Грижела се сама за него и
семейството като цяло. Било й трудно, тъй като разходите за детето били големи, защото то
често боледувало. Лекарствата му били скъпи, пиело имуностимулатори по лекарско
предписание посещавало солна стая всеки месец, ходело на детска градина, където
посещавало и платени допълнителни занимания.
Ответникът не помагал и за вноските по кредита. Под влияние на алкохола често
6
предизвиквал скандали. Неведнъж бил агресивен към нея в присъствието на детето. Детето
вече се страхувало, плачело и бягало от него. Неведнъж упражнявал психическо и
физическо насилие спрямо ищцата. Когато го молела да й помогне в грижите за детето, той
се вбесявал и казвал, че това не било негова работа.
През последните месеци гонел често нея и детето. Казвал, че апартаментът е негов и
искал да го напуснат, като си позволявал да се държи по този начин и в присъствието на
близки на ищцата.
През следващите месеци скандалите между тях продължили. Л. продължил с
агресивното си поведение спрямо нея.
Дълго време търпяла това отношение, като се надявала и вярвала, че той щял да се
промени; ще спре да пие и ще започне да се грижи за семейството, но това не се случило
въпреки положените от нея усилия да му помогне и да заздрави брака. Напротив,
увлечението на ответника към алкохола се засилило, безотговорното му отношение към
семейството продължавало. Така след множество скандали и непрекъснат психически и
физически тормоз, който се отразявал негативно и на детето, което започнало да бълнува
нощем, ищцата се принудила да напусне заедно с детето ответника окончателно.
Положението било нетърпимо, постоянно я заплашвал, че ще изхвърли багажа през терасата;
постоянно я гонел и се държал грубо.
В момента били във фактическа раздяла и не живеели заедно от м.януари 2020г.
Впоследствие разбрала, че бил сменил ключа за входната врата на дома им и отказвал да й
даде ключ. Затова в момента живеела с детето при нейни близки в гр.В..
Счита, че съвместното й съжителство с ответника било невъзможно и немислимо.
Безотговорното му отношение към семейството довело до пълното им отчуждение. Бракът
им съществувал формално и продължаването му не било в интерес на семейството и
обществото. Между нея и ответника не съществували никакви брачни отношения, вина за
което имал мъжът..
Поради изложеното моли за прекратяването на брака им като дълбоко и непоправимо
разстроен, като се обяви, че вина за това има ответникът. Отправя искане родителските
права по отношение на детето да бъдат предоставени за упражняване от нея; на бащата да
бъде определен режим на личен контакт и същият да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в полза на детето в размер на 250лв.Желае след развода да носи предбрачното си
фамилно име К..
В срока по чл.131 ГПК отв. ЛЮБ. ЛЮБ. Р. е подал писмен отговор със становище,
че ищцата по един изключително тенденциозен начин била интерпретирала фактите за
съвместното им съжителство и била изнесла неверни твърдения, които оспорва.
Оспорва, че взетият кредит по време на брака бил вложен изцяло в ремонт и
обзавеждане на апартамента - негова лична собственост.
Оспорва наведените фактически твърдения от ищцата, че от края на м.окт.2019г бил
променил отношението си към съпругата и детето си, че бил безотговорен съпруг и баща; че
7
детето се страхувало от него, плачело и бягало и че е упражнявал психическо и физическо
насилие над съпругата си. Пресилено било твърдението, че лекарствата на детето били
скъпи.
Твърди се, че ищцата била взела сама решението да напусне семейното жилище. Не
било вярно, че била принуждавана да стори това, както и че след смяната на ключа на
входната врата бил отказал да й даде ключ. Истината била, че тя не била искала ключ, дори
демонстративно захвърлила пред него старите ключове.
Твърди, че първите пукнатини започнали да се появяват малко след раждането на
детето им, което се дължало на сприхавия и властнически характер на ищцата. Още докато
била в отпуск по майчинство, тя все недоволствала и натяквала, че не помагал достатъчно в
отглеждането на детето, а само ходел на работа. Отначало ответникът бил юрисконсулт в РД
по горите–В., а сега работел като „Инспектор игра“ в Казиното в х-л „Черно море“-В..
Немалък дял в напрежението в брачните им отношения се дължал на това, че родителите на
съпругата му проявявали ясно изразен стремеж да се месят в семейния им живот, да ги
наставляват и контролират.
В последните месеци преди фактическата им раздяла съпругата му била кълбо от
нерви и затова обстановката в дома им била тягостна и много често вечер, след заедно
изкъпвали детето, той предпочитал да излезе навън да изпие една бира на спокойствие само
и само да не е в тягостната обстановка в дома им.
Много често съпругата му го хокала и упреквала, при това в присъствието на други
лица: „Ти за нищо не ставаш“, „Ти си един неблагодарен гаден арменец“/предвид, че майка
му била арменка/. На четири очи му била казвала, че „ще й е доживотен роб, без право на
избор“, че ще ги издържа с детето докато бил жив и че не можел да избяга от това.
Излага, че през м.септ.2018г му правили операция на полинедилиална киста на
опашката, като след нея трябвало 40 дни да му се правят превръзки и тетрови бани. На
десетия ден след операцията съпругата му заедно с детето заминала за двадесет дни в К. при
нейните родители под претекст, че имала плануван отпуск. За здравословното си
възстановяване се наложило да разчита на майка си.
Най-тежко и негативно на брачните им отношения се отразявало обстоятелството, че
съпругата му била пристрастена към хазарта и играела „он-лайн“, залагайки на спортни
срещи, на машинки. Случвал се било на вечер да депозира 100-200-300лв в он-лайн сайтове.
Всичко това влияело негативно на техните финанси и психически товарело брака им.
Вследствие хазартните увлечения на съпругата му практическия нямали семейни
спестявания и това при положение, че до м.юни 2019г апартаментът, в който впоследствие
заживяли, бил отдаван под наем и наемите от него влизали в семейния бюджет.
За да закърпят семейния бюджет изтеглили потребителски кредит от 10 000лв,
впоследствие рефинансиран с още 5000лв. От тези пари за ремонт на апартамента били
използвани 5000-6000лв, а останалото било проиграно на хазарт от ищцата. За да помогне на
семейния им бюджет, се принудил да потърси и втора работа – надзиравал спасителите на
8
плажа.
Напрежението в семейните им отношения се проявило най-ярко и драстично в края
на миналата година при един скандал в присъствието на родителите на жена му.
Очевидно този скандал прелял чашата, защото малко след Нова година ищцата се
изнесла от жилището на етапи – първо тя с детето и след това изнесла част от багажа и
вещите си. Отначало се чували по телефона, тъй като той като баща се интересувал и
тревожил за детето им. В разговорите им ищцата отговаряла лаконично, че детето е добре и
че е при родителите й в гр.К..
Напоследък нямал информация за детето, което не бил виждал от средата на
м.януари. Звънял на мобилния телефон на ищцата, която не вдигала и не отговаряла на
съобщенията му.
Заявява, че не знаел къде живее ищцата, тъй като тя обяснила, че живее при нейна
колежка Р., а после чул, че въпросната Р. била тяхна роднина.
Предвид новосъздалата се ситуация сменил патрона на бравата на жилището, където
живели.
В периода на извънредното положение почти ежедневно звънял на съпругата си в
опит да разбере къде е с детето и да обсъдят ситуацията с раздялата и отношенията им. Тя не
му вдигала, а след известно време го блокирала. В същия този период променила фамилията
си в социалните мрежи от Р. на К. – бащината й фамилия.
На 12.05. ответникът тръгнал за К. и сутринта бил пред блока на родителите й.
Посрещнали го хладно, от началото дори не искали да го пуснат да види детето, но след
известно колебание му дали възможност. Първите няколко секунди детето било резервирано
към него после обаче се зарадвало и срещата протекла нормално и сърдечно. Дори, когато си
тръгвал не искало да го пусне и заявило, че иска да отиде с него във В..
Анализирайки всички странности от характера и поведението на ищцата, си ги
обяснявал отчасти с факта, тя била претърпяла тежка катастрофа на 16 годишна възраст и
вероятно още чувствала последиците от този тежък инцидент.
Твърди, че отношението на съпругата му към детето не съответствало на дължимото
поведение на една майка – викала му, удряла го и то докато било съвсем невръстно.
Отправя искане за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на ищцата, упражняването на родителските права да бъде предоставено на него, като
на майката се определи режим на личен контакт; майката да бъде осъдена да заплаща
месечна издръжка в полза на детето в размер на 200лв; ползването на семейното жилище да
бъде предоставено на него.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане" гр.В. не е изразила
становище.
9
Така предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.49 СК,
както и обективно кумулативно съединените с него небрачни искове за упражняване
родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето и неговото
местоживеене, на осн.чл.59 ал.2, чл.143 ал.1 чл.149 СК; семейното жилище, на осн.чл.56 СК;
както и за фамилното име на съпругата, на осн.чл.53 СК.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното обжалване , приема за установено от
фактическа страна:
Решението на ВРС в частите му, с които бракът между страните е прекратен, както и
по отношение фамилното име на жената след развода, не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ВъпР.те, останали спорни пред въззивния съд, са относно вината, УРП,
местоживеенето на детето, РЛО и издръжката в полза на детето М.. Ето защо въззивният
съдът намира за уместно обсъждането само на относимите към тях факти и доказателства.
Няма спор за произхода от двамата родители на роденото по време на брака им
/сключен на 23.04.2016г/ дете М., род.22.08.2016г, което понастоящем няма навършени 6
години и през ********* е посещавало детска градина „Слънчева дъга“ в гр.В..
От у-е, изд. от „ВиК–В.“ООД Г.Р. е получила по трудово правоотношение за
длъжността „технически сътрудник“ за периода м.02.2019г-м.01.2020г общо 12453,73лв или
средно месечно по 1038лв.
По делото, в о.с.з. на 26.03.2021г, са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите ХР.Г. К. /баща на ищцата/, СЛ.Т. К. /майка на ищцата/, сочени от ищцовата
страна ; МЛ.Г.С. /без родство/, Б. К.П. /без родство/, сочени от ответника.
Свид.Хр.К. излага, че първоначално отношенията между дъщеря му и зет му вървели
нормално.
През 2015г Л. напуснал работа и в продължение на близо десет месеца не работел
нищо, само Г. работела, а Л. не изявявал желание да работи. Свидетелят нееднократно се
опитвал да му съдейства за намирането на работа, но резултатът бил отрицателен. Дори Г.
била заплатила за изпитите му за адвокат в София, но резултатът бил нулев.
Г. забременяла и тъй като бременността й протичала тежко, трябвало да ходи на
прегледи в София; затова се установила да живее при сестра си в София. През това време Л.
не работел, което се приемало болезнено от Г.. Семейният бюджет бил изцяло на
издръжката на Г.. Свидетелят помогнал на Л. да бъде назначен в Дирекцията по горите.
Когато Г. била бременна в София, Л. я посетил само един път за това, защото имало някакъв
турнир по водна топка и трябвало да води съотборниците си.
Свидетелят разказва, че веднъж при посещението на Г. и Л. в К., Г. била изтощена и
искала да си легне на дивана, тъй като кърмела детето две години и половина, като
реакцията на мъжа й била „Искаше дете, гледай си го! Не се оплаквай!“. Това във времето се
повторило няколко пъти - „Не мъркай! Искаше дете, гледай си го! Твое си е“. Това се
случвало пред очите на свидетеля. Г. ревяла от тези думи. Л. нямал никакво участие в
10
гледането на детето и мърморел, когато трябва да се ангажира с нещо. Когато трябвало да
изведе М., след десет минути казвал на Г.: “Детето плаче за тебе.“
На първата година след раждането стресирал М. като искал да влиза с нея в морето.
След това детето не искало три години да влезе във вода. Разказва, че Л. допуснал детето с
него в тоалетната. Г. го попитала какво прави, а той набурсучен си взел якето и изчезнал.
Детето сядало срещу него и го пипало по бедрата и корема и казвало :“Тати има ч*рка.“ По
мнението на свидетеля бащата нямал никаква грижа към детето както морална, така и
материална. Агресията му към съпругата била честа, почти ежедневие. Това се проявило още
след раждането на детето понеже вече не бил център на внимание, а детето. Л. отказвал да
гледа М., когато било болно, отказвал да го гледа и когато Г. била ангажирана със спортна
спартакиада по линия на „ВиК“ дружествата, която се провеждала на к.к.“Св.св.Константин
и Елена“, и к.к.“Албена“. Тогва родителите на Г. идвали да го гледат.
Разказва, че когато Г. била на 16г, дъщеря му претърпяла катастрофа и в момента
била в перфектно състояние на духа и в перфектно здравословно състояние. Това се
дължало на топлата и всеотдайна връзка майка - дъщеря.
За внучката си казва, че е умна, чаровна, жизнерадостна, контактна и трудолюбива и
помагала за всяко нещо на майка си.
През 2019г двамата съпрузи с детето се нанесли в апартамента на Л..
През м.февр.2019г Г. се обадила на баща си да тръгва за В., като плачела. Казала му,
че имала организиран курс от работата й, който започвал в 17.00ч и свършвал в 22.00ч
вечерта, а Л. не искал да гледа детето. Свидетелят пристигнал във В. и поел гледането на
детето в продължение на три седмици, като през това време то детето продължавало да
боледува от гнойни ангини с увеличение на третата сливица.
През м.окт.2019г Г. се обадила на баща си, а след това всеки месец и да казва :“Л.
снощи ме души в присъствието на М. в леглото.“ Още оттогава започнали заплатите да
изчезват от апартамента.
На 28.12.2019, преди скандала, ответникът не ги пускал да влязат в апартамента
преди 19ч вечерта, за да си направел тоалета за работа,т.е. не ги пускал вкъщи и затова
свидетелят заедно детето, което бил взел от градината, обикаляли навън докато ответникът
се приготвел за работа.
По думите на свидетеля ответникът ставал по-агресивен след употреба на алкохол.
Разказва, че работно му време било на смени – дневна, нощна и два дни почивни. Като се
върнел от нощна първата му работа била да изпие две бири за лек сън, както казвал той.
Ставал и пак продължавал с бирите. Пушел две кутии цигари на ден – минимум 30лв бил
дневният му разход. След алкохола се променял, ставал изключително агресивен, груб.
Спрямо Г. имало заплахи и унижения. Казвал й :“От тебе нищо не става. Толкова ти е
капацитета. Ти от тая работа не разбираш.“ И в същото време в тях за четири години една
крушка не бил сменил. Г. била и водопроводчик и електротехник, и майстор, и снабдител, и
домакин.
11
Детето започнало да се страхува от баща си и бягало от него. След тази агресия
/душенето/, свидетелят зачестил с посещенията си, защото се притеснявал и за внучката си.
Детето казвало:“Деди, аз няма да се качвам горе. Страх ме е от тате! Страх ме е!“ и се
дърпало назад и се гушкало в него, баба си и майка си.
Разказва още, че Л. викал Г. да ходи да играе с него в казино. Тя пиела кафе там и му
правела компания.
Заявява, че Л. не му се бил оплаквал от Г. да била нервна или агресивна към детето
.Признава, че дъщеря му говорела с малко по-висок тон, по–фалцетно, като майка си, но
това в никакъв случай не било викане или агресия.
Съпрузите се разделили в началото на м.ян.2020г понеже Л. изгонил М. и Г. на
28.12.2019г, като им казал :“Това да не е хан! В противен случай ще ви изхвърля багажа през
терасата. Нали съм ви казал да се махате! Колко пъти да ви кажа да се махате!“, след което
излязъл навън. Свидетелят чул лично думите, тъй като им бил на гости заедно със сестрата
на Г. и майка им. Г. се разплакала. На 30-ти декември тази заплаха се повторила. Свидетелят
си тръгнал на първи януари за К.. След няколко дни Г., ревейки по телефона, казала, че не
издържа повече на агресивността на съпруга си и че детето не е в добро състояние, не
можела да стои повече в апартамента на Л.. Бащата на Г. се обадил на своя близка, която
имала апартамент във В. – Р.ца М. и осигурил среща на Г. с нея. Р.ца се обадила на
свидетеля и му казала да тръгва веднага за В., защото детето било болно, а Г. била изпаднала
в паника от отношението на съпруга й. Г-н К. пристигнал във В.. Последвали няколко
прегледа на детето при лични лекар - д-р Г.П., като била констатирана гнойна ангина с
увеличение на третата сливица със затруднение в дишането; бил изписан антибиотик и др.
лекарства. Лекарката препоръчала смяна на климата, за да може детето да укрепне. Това не
било първото заболяване, което се карало тежко от детето.
По думите на свидетеля той и съпругата му не били добре приети в дома на Л., който
видимо показвал, че не искал да идват. На 26.01.2020г завели М. при баща й. Детето бързало
да си тръгне, защото през това време Г. събирала най-необходимото. Детето искало да се
присламчи към майка си, която носела багажа, а Л. не го пускал.
В момента Г. с детето живеели в нейната къщата в гр.К., а родителите й помагали.
След тази промяна детето се чувствало прекрасно; не се било разболявало. Цяло лято било
на басейн и имало игри на воля. По думите на учителката от дет.градина М. се вписала
веднага в групата. А когато дъщеря му и детето временно живели в апартамента на неговата
позната - Р.М. /м.януари 2020г/, детето имало проблеми със съня; бълнувало в съня си
„Тати, не удряй мама. Тати, бягай от тука. Бягай от тука, Остави ме.“ Бълнуванията й
продължили и след като се преместили в К. още два–три месеца.
След раздялата Л. не бил проявил загриженост за детето по никакъв повод.
На 12.05.2020г, в условията на извънредната епидемиолог. обстановка, Л. пристигнал
в К. и поискал да види М.. Свидетелят му позволил да я види в дома им, за да не излиза
навън. Бил донесъл чантичка с играчки, останали в дома на Г., които били целите в прах.
12
Говорил с детето два-три часа понеже детето имало дневен режим. Когато си тръгвал, М. му
казала, че иска да отиде с него във В. при майка си /защото майката тогава работела във В./.
След това от май до септември Л. не бил идвал в К.. Пуснал жалба в Агенция за
закрила на детето. Пристигнал пак на 17.10.2020г. След това бил отишъл в началото на
м.ноември, после през м.декември. Бил донесъл игра за момчета за 10-годишна възраст и
шоколадчета с изтичащ срок на годност, близалка с 12 съставки, които съдържали буквата
„Е“.
По неговите думи Г. и до момента на 100% изнасяла гледането на детето понеже била
отговорна към него.
Свид.Сл.К. казва за Г. дъщеря, че е най-добрата майка и дъщеря и че се гордеела с
нея, тъй като три години търпяла съпруга си, била и мъжа и жената в дома, била и майка и
баща на детето, всичко било на нейната на глава, както и материалната издръжка и
гледането на детето.
Още като родила отишли в К., защото била много отслабнала и изтощена от
гледането на детето и на свидетелката й направило лошо впечатление, когато Г. се оплакала
на съпруга си, че е много изморена и благодарила, че е в К., за да могат да й помогнат
малко. Тогава Л. се обърнал с думите: “Не съм те карал да раждаш дете. Искаше дете,
направих ти и сега ще си го гледаш, няма да се оплакваш“.
Разказва, че три години мълчали със съпруга й, виждали какво е отношението към
нея и детето - никаква помощ. Г. карала тежка бременност и това наложило да живее 3-4
месеца преди раждането в апартамента на сестра в гр.София, за да я наблюдава лекар и
често я викали на прегледи. За това време Л. отишъл един път и то защото имал състезание
по водна топка в София. При това, не я посетил в дома, а се срещнали на басейна.
Л. ту работел, ту не работел. В повечето време нямал работа и това го изнервяло.
Свидетелката пътувала до В. всеки месец, за да помогне с продукти от К., за да им
напълнели хладилника, за пренасянето на които ответникът не благоволявал дори да слезе
долу да помогне. Слизала само Г., за да мъкне багажа с родителите си нагоре.
Л. всяка сутрин, като се върнел от работа, пиел биричка за лек сън. Когато се
прибирал в осем часа вечерта от дневната смяна, минавал през банята и отивал в
кварталното кафене. На следващият ден, когато е нощна смяна, се прибирал следобед да спи
до 18ч, след което до 19ч се приготвял за работа. На следващия ден, като се приберял от
нощна, отново спял. В деня, в който можел да помогне на Г., пък отсъствал.
Когато му предложили работа като юрисконсулт в едно Горско стопанство, за което
Г. настоявала, защото събота и неделя били почивни и работата била до пет часа, той
отказал. Всяка сутрин като се прибирал пиел бира и вечер като се прибирал - също, а след
това ракия. Тогава ставал агресивен и започвал да крещи.
Л. показал казината на Г., започнал да я води там. Свидетелката и Г. ходили с него да
пият кафе, а него не можели да го вдигнат от рулетката или машинките, играел, докато
затъне. Ходил да играе в Добрич, Русе, Румъния, защото като мениджър в казиното, нямал
13
право да играе там.
Казва, че бащата не бил излизал с детето навън в събота и неделя, го водел на плаж.
Г. искала да се преместят в апартамента на Л., защото жилището било по-голямо и
детето щяло да има стая. Трябвало да се направи ремонт, за който Г. теглила кредит. Тя
намерили майстори, бояджии. Търсела да купува мебели, местила посуда. След като се
преместили в негови апартамент станало по-лошо - той се почувствал в свои води.
На 28.12.2019 й казал:“Събирайте си багажа! Изнасяйте се!“. Много пъти им казвал,
че ще им изхвърли дрехите през терасата. Г. се обаждала на майка си да й каже, че той я
заплашвал, че ще изхвърли дрехите й през терасата. Когато след Нова година 2020г
свидетелката си тръгнала, попитала Г. дали ще може да живее там. Тя отговорила, че ще се
опита и ако не може, ще се обади. Останала още няколко дена и после разбрала, че той криел
пари от нея, защото от септември не бил давал пари за къщата. Г. изплащала кредита, а той
й казвал, че получава пари от наема на жилището да изплаща кредита.
След като дъщеря й се изнесла от жилището на съпруга си, отишла да живее при
тяхна близка Р.ца.
Заявява, че зет й проявявал агресия спрямо Г. дори пред свидетелката - когато тя го
помолела да направи нещо, той от мързел или от нещо друго, започвал да вика, да се сопка.
Кулминацията била на 28.12.2019г. В неговия апартамент нямало пердета и той не давал на
Г. да купи. Като видял, че била сложила перде й казал :“Аз на тебе колко пъти ще ти казвам!
Защо си сложила това перде? Колко пъти ще ти казвам, събирайте си багажа и се махайте!
Моят дом не е хан!“. Това било насочено към Г., но в момента там били г-жа К., съпругът й
и и сестрата на Г..
Когато майката с М. се върнали в К. и след като няколко пъти вечерта, докато спяло,
детето викало насън: “Остави мама!“, свидетелката попитала дъщеря си какво е станало, тя й
обяснила, че един път той се опитвал да я души и я ударил. Впечатленията на свидетелката
са, че детето имало проблеми заради раздялата на родителите и скандалите, които ставали.
Започнало да се опъва в столчето, било като стресирано. М. е привързана към майка си и не
се отделяла от нея. Били заедно от сутринта до вечерта. Сутрин първо питала “Къде е
мама?“.
Според свидетелката детето изпитвало страх от баща си и въобще не споменавало за него.
В К. дъщеря й и внучката й живеят в жилището - собственост на Г. и сестра й, на
което родителите били ползватели; затова живели в едно домакинство. Детето се чувствало
перфектно, ходело с удоволствие на детска градина, имало приятели. В понеделник, сряда и
петък ходело на тенис, два пъти седмично на ментална аритметика. Всяка събота и неделя
го извеждали сред природата навън.
След раздялата им бащата ги бил посетил три пъти : първия път по време на
пандемията, когато донесъл старите му играчки от апартамента във В. и едни шоколади, на
които изтичал срока на годност след един месец; след това - преди Коледа и донесъл писта с
количка и залъгалки за деца на 3г, като не си бил направил труда да попита от какво имат
14
нужда деца на тази възраст. Не знаел как се купуват дрехи и какво яде детето.
Свид.Мл.С. бил кум на сватбата на страните, а в момента са колеги в казиното в х-
л„Черно море“. Двамата с Л. ходели да играят на казино в друга държава, като съчетавали
туризма с удоволствието.
Преди Л. да започне работа при свидетеля в Казиното на х-л “Черно море“, бил на
работа в Горското, а преди това в една адвокатска кантора. Докато работел в казиното,
работел и като спасител.
Признава, че бил свидетел на скандали, по–скоро обиди от страна на Г. към Л.. Те
били по повод на това, че той не се грижел достатъчно за детето, че нищо не правел. Тя го
обиждала и злепоставяла пред приятелите му и пред чужди хора. Това зачестило след
раждането на детето им. Свидетелят водил разговор с Галя за начина, по който се отнасяла с
Л. – че го злепоставяла, обиждала, крещяла му. Не знае дали имало причина за това. Казвала
му:“Пак нищо не направи“, „Пак не ми помагаш“, такива общи неща на висок тон,
използвайки обидни думи.
По неговите думи Л. се отнасял страхотно към детето, с обич и загриженост
Разказва, че когато на Л. му оперирали киста, нямало кой да се погрижи за него,
защото тогава Галя била в К..
Свид.Б.Проданов познава страните по делото - с Л. играели заедно водна топка, а Г.
познавал от София, тъй като следвали по едно и също време в различни университети;
живеели в Студентски град.
Заявява, че никога не бил виждал разногласия между двамата. Л. му споделял, че
понякога Г. му нарушавала личното достойнство пред хората - когато излизали заедно,
понякога го апострофирала, прекъсвала го в общи разговори, но това бил просто нейния тип
характер, била по-експанзивна.
През м.02.2020г се видял с Л. и той му казал, че са се разделили, а малко преди това
свидетелят бил на събиране у тях и по нищо не си личало, че имали някакви разногласия
или спорове. Той се държал нормално с нея. За свидетеля останало загадка какво се било
случило.
По думите на свидетеля бащата полагал нормални грижи за дъщеря си М.. Тя ходела
на тренировки с него.
По време на бременността на Г., нейният наблюдаващ лекар бил в София и Л. ходил
заедно с нея на консултации; ходел до К. да я вземе с кола и да я води на преглед един -два
пъти.
Веднъж през 2019г Л. му споменал, че имал проблеми с хазарта от страна на
съпругата му; споделил, че имали леки финансови затруднения и дали свидетеля е готов да
му помогне, понеже тя имала хазартни зависимости. Имал притеснения за семейния бюджет.
Когато Л. си оперирал кистата, Г. не била при него, а била в К. по работа или по
някакви проблеми. Свидетелят му помагал приятелски. Л. се чувствал изоставен и имал
15
проблеми с придвижването.
На свидетелят му направило лошо впечатление отношението на Г. към Л., че го
прекъсвала, обвинявала го пред тях, че не се държи добре с детето си.
По повод подаден от бащата Л.Р. сигнал до Агенция за социално подпомагане във
връзка с детето М. за нарушени права на детето, след извършено проучване на случая, било
изразено становище, че детето не е в риск и затова не следвало да се открива случай и да се
предприемат мерки по ЗЗДт.
По делото е прието заключението на вещото лице Р.Г.-клиничен психолог, от която
се установява, че психо - физическото развитие на детето М. е в норма, съответстващо на
неговата календарна възраст; детето е формирало емоционална и доверителна връзка със
своята майка, но връзката с бащата е дефицитарна в това отношение. М. е формално
свързана със своя баща, не го отхвърля директно, проявява известна толерантност и
лоялност към него. Бащата е с ограничен родителски капацитет, изразяващ се повече в
теоретични постановки; същият е бил недоразвит поради невъзможността му да бъде
непосредствено в ежедневието на детето.
Майката е изградила доверителна връзка с детето и има правилен подход към него,
базиран на внимание, любов, прекарване на пълноценна заедност, съдейства за неговото
умствено, социално и физическо развитие. На този етап майката има по-голям капацитет и
възможност да взема самостоятелно решения във връзка с детето.
Родителският капацитет и на двамата родители остава дефицитарен поради
необработените емоционални турбулентности от радялата, от обидите, от разочарованията и
остатъчните афектогенни дразнители, върху които са фиксирани и двамата и до настоящия
момент.
На въпроса дали страните имат влечение/зависимост към хазартни игри, вещото лице
е посочило, че не може да даде еднозначен отговор, тъй като не е възможно на база
твърденията на всеки от тях, свидетелските показания и данните от експерименталната част
на изследването да се направят категорични изводи.
В с.з. в.лице е дало отговор на поставените допълнителни въпР.: по отношение на
детето не може да се говори за синдром на родителско отчуждение. Детето приема баща си,
познава го и има отношение към него. Не се констатират следи от тенденциозно
настройване на детето срещу баща му, а по–скоро се касае за емоционално отреагиране на
отношението към партньора. Не е налице зависимост на Г. от нейното семейство, а по-скоро
една потребност от него, което да я подкрепя, помага и закриля. Налице е житейска зрялост
у ищцата.
В настоящата инстанция са събрани сл.доказателства:
От заключението на в.лице–психиатър д-р Т.А. се установява следното: Г. и Л.Р.
нямат данни към момента на изследването за психично заболяване в тесния смисъл на
думата. Относно зависимостите и по-конкретно към хазартни игри, в смисъл на
„патологично влечение към хазарт", което е вид разстройство на влеченията, не може да се
16
даде категоричен отговор, но с оглед данните по делото, анамнезата, психиатричното
интервю и статус, вероятността такава да съществува е много по-голяма при бащата Л.. Това
е във връзка с професионалния му път, работата му като крупие в казино още от
студентските си години, както и в момента, въпреки придобитото образование по право и
другите възможности за професионална реализация. Проецирането на улеяението
/зависимостта/ към неговия доскорошен партньор Галина Р. може да се разтълкува като
психологическа защита за разпределяне на вината и омаловажаване на собствените грешки.
Вредната употреба на марихуана, което Л. не отрича, може да се разгледа като съпътстващ
хазартната зависмост проблем, често срещана в практиката коморбидност, както и с други
ПАВ и с алкохол.
Не може да се твърди за наличие на зависимост и при Г., при която отношението към
хазарта е подчертано отрицателно.
Предвид липсата на продължително наблюдение и обективна анамнеза не може да се
твърди категорично за наличие формирана изразена хазартна зависимост при Л., т.е. за
степента на увлечение към хазарта. Самият той показвал формална критичност, както и в
случая с последната употреба на марихуана. Необходима е психологична подкрепа за
осъзнаване на проблема и справянето с него.
В с.з. в.лице дава допълнителни пояснения, че при хазартната зависимост, като и при
всички останали зависимостите са свързани със значително ангажиране на всяко свободно
време и нарушаване на социалните функции, независимо от последствията. Критерият за
развитието на заболяването е вредното въздействие върху цялото поведение на личността -
семейство, професионално функциониране, финансово. Вредата най-често е във влошаване
финансовото състояние, залагане на лични и семейни вещи до разоряване и въпреки това
продължават да играят. Лечението на такава зависимост е много трудно и е свързано с
подкрепяща среда. За да се каже с категоричност за степента на зависимост, е необходимо
по-продължително наблюдение и обективна информация /т.е. от други източници/, с
каквито към момента вещото лице не разполага.
От заключението на вещото лице Б.Б. по допусната ССчЕ за проследяване
движението на постъпления и плащания по разплащателните сметки и картовите сметки на
Г. ХР. Р. в “ЦКБ"АД и "ПИБ"АД за периода 15.05.2019г- 15.05.2020г се установява
подробно движението по сметките на ищцата, като съдът намира за уместно да посочи само
позициите, имащи отношение за изясняването на спорния въпрос, а именно :
I Постъпления
6. ПОЛУЧАВАНЕ НА СУМА ПО КАРТА ОТ В365 - 100,00
7. ПОЛУЧАВАНЕ НА СУМА ПО КАРТА ОТ NAT.LOTTERY 7777.BG SF - 300,00
8. ПОЛУЧАВАНЕ НА СУМА ПО КАРТА ОТ EFBET.COM MALTA - 400,00
9. Л.Р. – ЗАХРАНВАНЕ 150,00
II. Плащания
1. EFBET.COM – МАЛТА - 5 770,00
17
2. NAT.LOTTERY7777.BG - 3 695,00
3. BET 365 GIBRALTAR - 420,00
7. ПРЕВЕДЕНИ НА Л.Р. - 300,00
След датата на фактическата раздяла и по-конкретно от м.февруари 2020г, както се
признава и от самия процесуален представител на ответника, Г. не била играла он-лайн.
Това се констатира и при проследяване движението по Б.ите й сметки - представените от
нея разпечатки за времето след м.02.2020 /л.108-168/, т.е. от него момент липсват каквито и
да било преводи за плащания или получавания на суми по сметките й от казина, вкл. и он-
лайн такива.
По делото е приобщено като доказателство копие от пълномощно с нот.заверка от
27.05.2016г /л.205/, от което е видно, че ищцата е упълномощила ответника безсрочно да я
представлява пред изброените Б.и институции-„Инвестбанк“АД„, ПИБ“АД, „ЦКБ“АД,
„Юробанк Б.“АД, „ДСК“ЕАД-К. и клоновете на банката в страната, с възможността да
оперира без ограничение със суми по сметки в лева и валута, като извършва всякакви
операции, вкл. да нарежда и получава преводи, да внася и тегли неограничено, прехвърля,
открива, закрива, получава информация и т.н., като се подписва от нейно име навсякъде
където е необходимо с така предоставените му права.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Относно вината.
Доколкото решението на РС за прекратяването на брака не е обжалвано и същото е
вляло в законна сила, то настоящата инстанция не следва да обсъжда фактите и
обстоятелствата, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, което го е
опразнило от съдържание.
Вината е субективното отношение на дееца към стореното.
Искане за произнасяне по въпроса за вината е било отправено и от двете страни, като
твърдения за допуснати брачни провинения са наведени и от двете страни.
Събраните в настоящото производство, анализирани в съвкупност с тези пред
първата инстанция не обосновават извод, различен от този на РС, т.е. че за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака вина имала само съпругата Г.Р.. Тъкмо
обратното, налага се извод за виновното поведение предимно от страна на съпруга. За да
обоснове този си извод, въззивният съд взе предвид установеното по делото още в първата
инстанция :
Страните са във фактическа раздяла от м.01.2020г, когато ищцата заедно с детето
напуснала семейното жилище и заживяла в дома на своя позната. Впоследствие се заминала
за гр.К., където заедно с детето живее със своите родители.
От изслушаните свидетели, ангажирани от ищцата и нейни родители се установява,
че отношенията между съпрузите се влошили още след раждането на детето, което е станало
4 месеца след сватбата им и когато се преместили да живеят в жилището – собственост на
18
мъжа..
Както от обясненията на двамата съпрузи, дадени пред съда, така и пред в.лице-
психиатър д-р Т.А., а и от гласните доказателства, става ясно, че ответникът дълги периоди
от време не е работел и разчитал на средствата на съпругата си. Впоследствие тя /или чрез
нейния баща/ му намерили работа като юрисконсулт в Горското стопанство, където работил
около година и половина. Пак в подкрепа на тези твърдения на ищцата са данните по
делото, че тя сключила договор за кредит за ремонт на неговия апартамент, за да живеят там
с детето, който кредит погасявала само тя, а и за самия ремонт се погрижила отново само
ищцата.
Освен всичко гореизложено, се установява, че ответникът не е изпълнявал семейните
си задължения още отпреди раждането на детето - докато тя карала тежка бременност и
затова се налагало да живее в София, за да е под наблюдението на лекар, тогава се видели
само два пъти, тъй като той имал турнир по водна топка в София и дори не я посетил в
жилището, а се срещнали на басейна.
След раждането на детето продължил да абдикира от родителската отговорност, като
не й помагал в грижите за детето. Косвено това се подкрепя и от показанията на свид.Мл.С.,
който казва, че бил очевидец на скандалите и обидите от страна на Г. и те би по повод на
това, че Л. не се грижел достатъчно за детето, че нищо не правел. Обичайният му отговор на
отправените молби или упреци бил да не се оплаква и че щом искала дете, да си го гледа.
Многобройните поводи за скандали по този повод, както и разказания инцидент за душенето
на ищцата в леглото пред детето и нанесен удар, са станали причина за окончателната им
раздяла, настъпила на 28.12.2019г, когато в присъствието на родителите й, Л. изгонил Г. с
думите да си събира багажа и да се маха. Няколко дни след това тя го напуснала.
Така ответникът е демонстрирал безотговорно отношение към семейството и липсват
данни да е полагал каквито и да било усилия съобразно възможностите си да осигури
благополучието на семейството си и да участва в грижите за детето.
Що се отнася до основното му оплакване за наличието на хазартна зависимост у
съпругата му като най-важна причина за разпадането на семейството им, поддържано и пред
въззивния съд, същото не се подкрепя от събраните доказателства.
Самият ответник е признал пред в.лице-психиатър, че от студент, за да се издържа,
работел в казина и че му се било случвало да играе на рулетка още преди да се запознае с Г.,
а след това с нея и с приятели ходели до Сл.бряг. Това се потвърждава и показанията на
свид.Мл.С., кум на сватбата им, с когото в момента Л. работи заедно в казиното на х-
л„Черно море“ /първоначално бил инспектор, а от седем месеца е гл.касиер/, който казва, че
с Л. ходели да играят на казино в друга държава, като съчетавали туризма с удоволствието.
За това говори и ищцата пред в.л.-психиатър - че още преди сватбата заедно с кумовете
ходели по казина извън В. и там двамата /Л. и Младен/ играели, а „ние“ /очевидно-жените/
„си пиехме кафето“. При настоящата им работа това се обяснява с ограниченията, които са
им наложени заради заеманите длъжности, за което говори и майката на Г., свид.К.: „Л.
показа казината на Г., започна да я води там“. Заедно със свидетелката и Г. тримата ходили –
19
те двете пиели кафе, а него не можели да го вдигнат от рулетката или машинките, играел,
докато затъне. Ходил да играе в Добрич, Русе, Румъния, защото като мениджър в казиното
нямал право да играе там. В съответствие с горното е и казаното от Г. пред в.лице – тъй като
имала спестявания, на абсолютно доверие дала достъп на съпруга си до нейните Б.и карти.
Като залагал в казиното винаги разбирала, защото имала електронно банкиране и веднага
получавала съобщение на телефона. Това се потвърджава от приетото като доказателство
безсрочно пълномощно, дадено от ищцата на ответника още през м.май 2016г, т.е. един
месец след сватбата им.
Макар да се установява, че Б.ите сметки са на името на ищцата и от тях да са били
извършвани преводи на суми и да са постъпвали такива от фирми, извършващи хазартна
дейност, вкл. и он-лайн такива, това не може да обоснове категоричен извод ищцата да е
играла хазартни игри или най-малкото единствено и само тя. Ккато самат тя признава пред
вещото лице, че не била играла хазарт, освен когато е била с мъжа си. Така по-вероятен е
обратният извод – ответникът да е играл в казината, вкл. и в он-лайн такива предвид
съвкупния анализ на преките и косвени доказателства – пълномощното от съпругата му с
възможност да оперира с Б.ите й сметки; ограниченията, наложени му поради естеството на
работа, а също и с оглед заключението на в.лице-психиатър. Според последното
вероятността да съществува хазартна зависимост при мъжа е по-голяма, както поради
подчертаното отрицателно отношение на Г. към хазарта, от една страна, така и поради
данните за ответника – показаната формална критичност към употребата на марихуана,
което е психоактивно вещество /ПАВ/ и може да бъде отнесено също към зависимостите,
които биват от различно естество, и която може да се разглежда като съпътстващ хазартната
зависмост проблем - често срещана в практиката коморбидност, както с други ПАВ, така и с
алкохол; работата му като крупие в казино още от студентските години, а и към момента;
проецирането на зависимостта /улеяение/ върху бившата му съпруга Г., което може да бъде
разтълкувано като психологическа защита за разпределяне на вината и омаловажаване на
собствените грешки. Индиция за последното се съдържа и в показанията на
свид.Б.Проданов, пред когото е представил своя проблем за чужд, споменавайки пред
свидетеля през 2019г, че поради хазартната зависимост на жена му имал леки финансови
затруднения и притеснения за семейния бюджет и дали можел свидетелят да му помогне
/очевидно се има предвид с паричен заем/.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че вина за ДНР на брака има мъжът
поради неизпълнение на задълженията му към семейството, установени с нормите на чл.13
СК за равните права и задължения на съпрузите в брака и чл.14 СК – че отношенията между
съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство.
Що се отнася до вината на жената, доколкото липсва жалба от страна на ищцата, то
съдът не следва да променя решението в тази част.
Ето защо решението на ВРС в тази част следва да бъде потвърдено.
20
Относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете
М., род.2016г.
Според заключението на вещото лице-психолог относно родителския капацитет на
бащата, същият е дефицитарен – бащата е с ограничен родителски капацитет, изразяващ се
повече в теоретични постановки; същият бил недоразвит поради невъзможността му да бъде
непосредствено в ежедневието на детето, което е било обусловено от собственото му
поведение. Затова М. е формално свързана със своя баща, не го отхвърля директно, проявява
известна толерантност и лоялност към него..
В подкрепа на този извод са свидетелските показания на родителите на ищцата, които сочат,
че бащата не познава добре нуждите на детето, обусловени от възрастта му.
Същевременно, в.лице-психолог е дало становище, че при М. не може да се говори за
синдром на родителско отчуждение - детето приема баща си, познава го и има отношение
към него; не се констатират следи от тенденциозно настройване на детето срещу бащата.
За майката е установено, че има изградена доверителна връзка с детето и правилен
подход към него, базиран на внимание, любов, прекарване на пълноценна заедност,
съдейства за неговото умствено, социално и физическо развитие, както и че на този етап тя
има по-голям капацитет и възможност да взема самостоятелно решения във връзка с детето;
липсва зависимост у Г. от нейното семейство, а се касаело предимно за потребност да се
чувства подкрепяна от близките й, подпомагана и закриляна; у майката се наблюдава
житейска зрялост.
Изводите на вещото лице са направени на фона на констатираните и при двамата
необработени емоционални турбулентности от радялата, обидите, разочарованията и
остатъчните афектогенни дразнители, върху които са фиксирани и двамата до настоящия
момент.
Що се отнася до доводите на ответника, че влошеното здравословно състояние на Г.
поради претърпяна тежка автокатастрофа, когато била на 16год, както и пристрастяването й
към хазарта /понеже играела в он-лайн казина/, правели невъзможно пълноценното полагане
на родителски грижи от нейна страна, съдът намира същите за неоснователни.
По повод на първото обстоятелство, същото не се отрича от ищцата и този факт на
стара травма на гр.стълб от преживяна ПТП на 16г възраст, т.е. през 2004г, е споменала и
пред в.лице А..
По делото единствено се съдържа болничен лист, представен пред ВРС,
удостоверяващ невъзможността й да се яви лично в първото по делото с.з., насрочено за
5.03.2021. В него е посочена диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в шийния
отдел с радикулопатия“. В съпровождащите документи - медиц.у-е и амб.лист за проведен
преглед при специалист, при снемане анамнезата на ищцата, като основно е посочено
същото заболяване, а като придружаващи заболявания - притискане на нервни коренчета и
плексуси при болести на междупрешленните дискове с код по МКБ 10–G55.1 и G57.3;
органични разстройства на настроението /афективни разстройства/ /МКБ 10 - F06.3/ и
21
състояние след множество счупвания на лумбосакралната част на гр.стълб и таза /МКБ 10 -
S32.7/. Констатираното от лекаря при снемане на анамнестичните данни за предходни
състояния, създаващи предпоставка за настоящото й здравословно състояние, не могат да
обосноват извод за фактите, както се твърдят от ответника – че цялостното здравословно
състояние на майката правело невъзможно пълноценното полагане на родителски грижи от
нейна страна за детето М.. Тъкмо обратното. Подробният анализ на събраните доказателства
по делото, касаещи установяване причините за настъпилото дълбоко разстройство на брака,
сочи, че една от основните е неучастието на съпруга в грижите по отглеждането и
възпитанието на детето и като цяло неизпълнение на задълженията му към семейството.
При така установеното неглижиране на родителските задължения от бащата докато са били
в брак, буди съмнение заявеното едва с въззивната жалба желание за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М. на 5г 8м.
Налага се извод, че не се доказва описаните като предходни заболявания в амб.лист,
представен от ищцата /л.19-I/, да влияят върху адекватността и родителския капацитет на
майката. Още повече, че останалите доказателства по делото сочат, че само тя се е справяла
с ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето докато са живели
съвместно с ответника. А що се отнася до хазартната зависимост, както се посочи и по-горе,
такава не се констатира при майката.
Същевременно, свидетелските показания съдържат данни, че детето се чувства добре
в дома на майката в гр.К., където е обгрижвано от нея с помощта на родителите й; детето се
е адаптирало бързо, имали приятели, посещава спортни и други занимания..
В обобщение следва да се посочи, че събраните пред двете инстанции доказателства
не обуславят извод, различен от приетия от РС, а именно - упражняването на родителските
права следва да бъде предоставено на майката. Затова и в тази част решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Като последица от горното, следва да бъде определено местоживеенето на
малолетното дете при неговата майката, съобразно разпоредбата на чл.126 ал.1 СК.
Като носител на правото на личен контакт с всеки от родителите си , съобразно
нормата на чл.124 ал.2 СК, на детето следва да бъде определен режим на лични
отношения с неговия баща така, както е постановено от ВРС, съобразен с възрастта и
нуждите на детето от личен контакт с другия родител, и обстоятелството, че бащата живее
на територията на друг град, и който се споделя от въззивния съд изцяло, а именно:
до навършване на седемгодишна възраст от детето:
-всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10ч до 17ч и неделя от 10ч до 17ч, без
преспиване, като бащата взема и връща детето от и в дома на майката;
-всяка година на рождения ден на детето от 10ч до 12ч, а в случай, че денят е работен, респ.
присъствен за детето в учебно заведение, - в първия ден след рождения ден, който се явява
22
неработен/неприсъствен;
-всяка сряда и събота от седмицата, в която не е определено да се осъществява режим на
личен на личен контакт, - чрез комуникация по телефон, интернет или други средства за
комуникация в подходящ според режима и училищната заетост на детето и заетостта на
бащата час, който следва да се уговаря от двамата родители;
след навършване на седем годишна възраст от детето:
- всяка първа и трета седмица от месеца от петък в 17ч до 14ч в неделя с преспиване, като
бащата взема и връща детето от и в дома на майката;
-всяка година на рождения ден на детето - от 10ч до 12ч, а в случай, че денят е работен,
респ. присъствен за детето в учебно заведение, - в първия ден след рождения ден, който се
явява неработен/неприсъствен;
-всяка нечетна година през месец юли от 10ч в първия ден до 17ч в последния ден на месеца,
като в този случай бащата следва да осигури придвижването на детето и неговото връщане;
-всяка четна година през месец август от 10ч в първия ден до 17ч в последния ден на месеца,
като в този случай бащата следва да осигури придвижването на детето и неговото връщане;
-на нечетна година за Коледните празници, които са обявени официални почивни дни за
страната, респ. през училищната ваканция на детето от 10ч в първия ден до 17ч в последния
ден, като бащата следва да осигури придвижването на детето и неговото връщане;
-на четна година за Новогодишните празници, които са обявени официални почивни дни за
страната, респ. през училищната ваканция на детето от 10ч в първия ден до 17ч в последния
ден, като бащата следва да осигури придвижването на детето и неговото връщане;
-всяка сряда и събота от седмицата, в която не е определено да се осъществява режим на
личен на личен контакт, - чрез комуникация по телефон, интернет или други средства за
комуникация в подходящ според режима и училищната заетост на детето и заетостта на
бащата час, който следва да се уговаря от двамата родители;
Относно издръжката в полза на детето М., претендирана за бъдеще време.
Съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за издръжка
на непълнолетните лица е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от
значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери,
стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност
сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 ППВС № 5/1970г/. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на родителите,
които я дължат - чл.142 ал.1 СК.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания още с ППВС №
23
5/1970г, т.5/. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето.
Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод
ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание
при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението.
Съгласно ал.2 на чл.142 СК минималният размер на издръжката е определяем като
една четвърт от размера на минималната работна заплата, установена за страната през
процесния период.
За 2020г МРЗ, установен с ПМС № 350/19.12.2019г, възлиза на 610лв и, следователно, 1/4 от
нея е равна на 152,50лв.
За периода от 1.01.2021 до 31.03.2022, съгласно ПМС № 331/ 26.11.2020г е в размер на
650лв и следователно 1/4 от нея е равна на 162,50лв.
Считано от 01.04.2022г , съгласно ПМС № 37/24.03.2022г, МРЗ е в размер на 710лв и 1/4 от
нея е равна на 177,50лв.
В конкретния случая детето М., род.22.08.2016г, към настоящия момент е на 5г и 8м;
посещава детска градина.
Упражняването на родителските права е предоставено на майката, която полага
преките и непосредствени грижи за отглеждане на децата.
Майката получава месечно възнаграждение в брутен размер от 977,40лв.
Бащата не представя доказателства за доходите си. Съдът съобразява, че същият е в
трудоспособна възраст, няма данни за влошено здравословно състояние и след като работи
като гл.касиер в казино на х-л“Черно море“ и косвените данни по делото сочат, че
поддържа нормален стандарт на живот, то очевидно получава възнаграждение над
минималантаа работна заплрата. Освен това, живее в собствено жилище сам и няма
задължения към други непълнолетни низходящи.
Съдът, след като съобрази нуждите на детето, пазарните цени на стоките и услугите,
чието закупуване е в непосредствена връзка с неговото отглеждане (в т.ч. цени на
хранителни стоки, лекарства, медицински консумативи, дрехи и обувки, детски играчки,
транспорт и др.), таксите за детските заведения и допълните дейности, се налага изводът, че
размерът на издръжката, дължима от бащата в полза на детето М. следва да бъде 250лв в
при общ размер от 400лв, като разликата до посочената сума се поема от майката, върху
която са преките и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето и
която получава месечните семейни добавки за същото.
При това положение решението на ВРС и в тази част следва да бъде потвърдено
24
Така определеният размер на издръжката се дължи, считано от датата на предявяване
на иска – 15.05.2020г, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
В обобщение, съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции обуславят
потвърждаване решението на ВРС във всичките му обжалвани части.
По разноските.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, присъдените от ВРС разноски
следва останат така, както са определени, а за въззивната инстанция в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди сумата от общо 750лв, включваща заплатена част от депозит за
в.лице в размер на 150лв, и 600лв – заплатено адв.възнаграждение, съобразно представения
списък и доказателствата за реално сторени разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-25с-в № 261635/17.05.2021 по гр.д.№
12266/2020г в следните му ЧАСТИ, с които Е ОБЯВЕНО, че ВИНА за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брака има и мъжът; ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на
родителските права по отношение на детето М. Л. Р., род.2016г, ЕГН **********, на
майката Г. ХР. Р., като Е ОПРЕДЕЛЕНО местоживеенето на детето при майката;
ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения на бащата ЛЮБ. ЛЮБ. Р. с детето М. Л. Р.,
както следва :
до навършване на седемгодишна възраст от детето:
- всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10ч до 17ч и неделя от 10ч до 17ч, без
преспиване, като бащата взема и връща детето от и в дома на майката;
- всяка година на рождения ден на детето от 10ч до 12ч, а в случай, че денят е работен, респ.
присъствен за детето в учебно заведение, - в първия ден след рождения ден, който се явява
неработен/неприсъствен;
- всяка сряда и събота от седмицата, в която не е определено да се осъществява режим на
личен на личен контакт, - чрез комуникация по телефон, интернет или други средства за
комуникация в подходящ според режима и училищната заетост на детето и заетостта на
бащата час, който следва да се уговаря от двамата родители;
след навършване на седем годишна възраст от детето:
- всяка първа и трета седмица от месеца от петък в 17ч до 14ч в неделя с преспиване, като
бащата взема и връща детето от и в дома на майката;
- всяка година на рождения ден на детето - от 10ч до 12ч, а в случай, че денят е работен,
респ. присъствен за детето в учебно заведение, - в първия ден след рождения ден, който се
25
явява неработен/неприсъствен;
- всяка нечетна година през месец юли от 10ч в първия ден до 17ч в последния ден на
месеца, като в този случай бащата следва да осигури придвижването на детето и неговото
връщане;
- всяка четна година през месец август от 10ч в първия ден до 17ч в последния ден на
месеца, като в този случай бащата следва да осигури придвижването на детето и неговото
връщане;
- на нечетна година за Коледните празници, които са обявени официални почивни дни за
страната, респ. през училищната ваканция на детето от 10ч в първия ден до 17ч в последния
ден, като бащата следва да осигури придвижването на детето и неговото връщане;
- на четна година за Новогодишните празници, които са обявени официални почивни дни за
страната, респ. през училищната ваканция на детето от 10ч в първия ден до 17ч в последния
ден, като бащата следва да осигури придвижването на детето и неговото връщане;
- всяка сряда и събота от седмицата, в която не е определено да се осъществява режим на
личен на личен контакт, - чрез комуникация по телефон, интернет или други средства за
комуникация в подходящ според режима и училищната заетост на детето и заетостта на
бащата час, който следва да се уговаря от двамата родители;
ОСЪДЕН Е бащата ЛЮБ. ЛЮБ. Р. да заплаща месечна издръжка в полза на
малолетното дете М. Л. Р. чрез неговата майка и законен представител Г. Хр.Р., в размер на
250лв с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на
ИМ в съда 15.05.2020г, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска;
ОСЪДЕН Е ЛЮБ. ЛЮБ. Р. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС държ. такса по производството по делото и по
присъдената издръжка в размер на 385лв, на основание чл.6, т.2 и чл.7, т.2 от ТДТССГПК;
ОСЪЖДА ЛЮБ. ЛЮБ. Р. ЕГН:********** с адрес гр.В. ул.“Б.Б.“ № 21 да заплати
на Г. ХР. Р. ЕГН:********** с адрес гр.К. бул.“Б.“ № 33 вх.В ет.5 ап.21, сумата от 750лв
/седемстотин и петдесет лева/ – разноски за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалите части, с които е
прекратен бракът между страните; постановено е след развода жената да носи предбрачното
си фамилно име К.; предоставено е ползването на семейното жилище, представляващо
АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр.В. ул.“Б.Б.“ № 21, на мъжа; определени са дължимите
държавни такси от двете страни.
Въззивното решение, касаещо вината и издръжката, не подлежи на касационно
обжалване, съгл.чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
В частта досежно упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето и режима на лични отношения – може да бъде обжалвано пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна жалба в едномесечен срок от уведомяването на
26
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27