№ 1380
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503933 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр. д. 11 612/18 г. по описа на СГС
К.Г.. С решение по делото от 30.06.2020 г. съдът е оставил без уважение предявените
от К. В. Г. срещу ЗК Лев Инс АД искове с правно осонвание чл. 226 КЗ отм. и 86 ЗЗД.
За да постанови решението си, съдът е зачел направеното от ответника
възражение за липса на материалноправна легитимация на ищеца, недоказал наличието
на предпоставки за прилагане тълкуванието на ВКС, съдържащо се в ТР 1/2016 г. за
прилагане спрямо ищеца на разширителното тълкувание относно кръга от лица,
търпящи неимуществени вреди от смърт на близко лице.
С въззивната жалба се оспорава правилността на решението, като се утвърждава,
че с гласни доказателства е установено, че ищецът и загиналият му брат, загубил
живота си вследствие ПТП, виновно предизвикано от водач на автомобил, застрахован
при ответника, са били изключително близки. Първоначално те са живеели в едно
домакинство, но след установяване на лични връзки на семейни начала с партньорки
братята се разделили в различни жилища. Това не намалило близостта между тях. Те
контактували постоянно, помагали си и затова смъртта на В. Г. се явила изключително
травмиращо събитие за брат му – К.. Той променил трайно поведението си и това е
свидетелство за дълбочината на преживяването на трагедията. Поради това се иска
отмяна на първоинстанционния акт и уважаване на претенцията за неимуществени
вреди и за обезвреда заради забавено плащане на полагаемото се обезщетение.
С отговора по жалбата ответникът обосновава правилност на изводите на
първоинстанционния съд и твърди, че визираната от ВКС корекция изисква доказване
на особено дълбока и трайна емоционална връзка, водеща до изживяване на
равностойни по степен страдания както родствениците, визирани от ППВС 4/61 г.
С въззивната жалба ищецът-въззивник е поискал да се допусне събиране на
гласни доказателства от въззивния съд, въз основа на които да бъде извършена
1
психологическа експертиза. Състав на САС, като е отчел, че гласни доказателства за
страданията на ищеца са допуснати от първоинстанционния съд, а при нови такива за
нуждите на поискана психологическа експертиза, последната би се основала само на
тях и анамнестични данни от пострадалия (застрахователното събитие е настъпило
през 2014 г. и подлежащите на обективно установяване чрез тестово обследване вреди
биха били установими в по-близък до събитието момент, тъй като твърдението е за
реактивно психосоматично състояние, а не за ендогенно такова), е оставил без
уважение направените доказателствени искания.
Третото лице помагач А. Г. Л. не взема становище по жалбата и не участва
активно във въззивния процес.
При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустима
жалба, с която се обжалва валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се
произнасяне относно правилността на съдебния акт с оглед императивните законови
разпоредби и доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.
Въз основа доводите на страните и доказателствата, приобщени към
първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка
настоящият състав прави следните изводи:
Не се спори за това, че смъррта на В. Г. е в пряка причинна връзка с
увреждания, получени от ПТП, станало между него като мотоциклетист и застрахован
при ответника водач на автомобил, при валидно застрахователно правоотношение по
риска Гражданска отговорност на автомобилистите.
Доказано, с помощта на влязла в сила присъда по нохд, е съвпадането на
визирания в исковата молба деликт с транспортно престъпление, за което на водача на
предизвикалия катастрофата водач е наложено наказание. На това основание съобразно
чл. 300 ГПК гражданският съд следва да зачете, че катастрофата е извършена от водача
на застрахованото МПС, че деянието е виновно осъществено и от него е настъпила
вредоносната последица – смърт на мотоциклетиста, загинал на мястото на
катастрофата.
Доказано е, че към момента на катастрофата спрямо водачите на л.а. Опел
Корса, ДК № Сх 3750 ХВ има валидно сключен застрахователен договор с ответника
по риска Гражданска отговорност на автомобилистите. Няма доводи или доказателства
за правоизключващи (на база договора) обстоятелства (противоправно отнемане на
колата, изтекъл срок на застрахователното правоотношение). Поради това при
доказване на материалноправна легитимация на ищеца, същият подлежи на обезвреда
на основание ТР 1/16 г. ОСНГТК ВКС.
С помощта на гласни доказателства пред СГС – св. А.-М. Д. Н. (л.157, гръб), се
доказва, че ищецът и загиналият му брат били много близки. И след отделянето на
братята в отделни семейни жилища, близостта между тях се запазила. В. участвал в
ремонт на жилището на К., а последният давал на В. кулинарни съвети (тъй като бил
професионален готвач). И двамата живеели в кв. „***“ и това позволявало, освен по
телефона, братята да общуват и чрез срещи. К. понесъл изключително тежко смъртат
на брат си. Той станал от „общителен и екстровертен“, „затворен и интровертен“.
Споделял, че сънува брат си, искал да научи повече за случилото се във фаталния ден.
Изводът на самата свидетелка е, че двамата били „най-нормални братски отношения“
(л. 158 край).
Именно последното е и извод на съда.
Не се оспорва, че братята с добри взаимни отношения, израсли в семейство с
микроклимат на обич и подкрепа, запазват връзката си за цял живот. Не това има
предвид ВКС в цитираното ТР 1/16 г. С него се визират емоционални отношения,
2
надхвърлящи типичните характеризиращи степента на родство отношения поради
особено стекли се житейски обстоятелства (напр. по-възрастен брат/сестра заместил
родителските грижи при смърт/фактическо отсъствие на родител/и). Необходимо е
страданията да се равняват на тези (страдания), които търпят визираните от по-старата
константна съдебна практика на ВКС лица, които пък принадлежат към най-тесния
роднински кръг, към който не спадат роднините по съребрена линия. Не се оспорва
липсата на страдания за ищеца, а се твърди, че няма доказателства за извънредни
обстоятелства, обосноваващи съизмерими с родителските такива, поради
формиране на особена трайна и дълбока емоционална връзка. Оставайки в рамките
на обичайното, ищецът не попада в категорията лица, визирани от цитираната
тълкувателна практика.
Това обосновава извод за правилност на първоинстанционното решение, чиито
мотиви на основание чл. 272 ГПК настоящият състав ползва.
На основание чл. 78, ал.8 ГПК в полза на ответното дружество следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 200
лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.06.2020 г., постановено по гр. д. 11 612/18 г. по описа
на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК К. В. Г. да заплати ЗК Лев Инс АД
сумата от 200 (двеста) лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при прилагане разпоредбите
на чл. 280 и сл. ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3