РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Перник, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500436 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от „Стомана Индъстри“ АД,
ЕИК: *********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. Х.И. М. – САК, със съдебен
адрес: ***, срещу Решение № 260421/12.04.2021г., постановено по гр. дело №
3686/2020г., ХІ състав, в частта, в която съдът е осъдил „Стомана Индъстри“ АД да
заплати на ищеца сумата от 15972,67 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – за претърпени болки и страдания в резултат на травми от
трудова злополука, настъпила на ***г. в ***, в предприятието на работодателя
„Стомана Индъстри“ АД, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на увреждането – ***г. до окончателното изплащане на вземането,
като и да заплати сумата от 638,91 лева – държавна такса и сумата от 69,67 лева –
разноски за вещи лица в полза на съда.
Във въззивната жалба се твърди, че Решението, в обжалваните му части, е
незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Жалбоподателят сочи, че по отношение на въпроса какъв е
справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по чл.
52 от ЗЗД и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
изразяващо се в проявена от него груба небрежност, съдът е допуснал неправилно
прилагане на материалния закон, довело до съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди, че съдебното решение в тази връзка и по така
разглежданите въпроси, е постановено и в противоречие със събраните по делото
1
доказателства и е необосновано.
Жалбоподателя твърди, че за да присъди обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди за окончателно присъдената сума от 15 972.67 лева/сума
определена след приспадане на изплатените застрахователни обезщетения във връзка
със злополуката претърпяна от ищеца/, съдът неправилно е приложил разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, която е нарушена. Счита, че присъдената сума като обезщетение
за неимуществени вреди, е в прекомерно завишен размер, като допуснатите
нарушения правят обжалваното решение порочно и са основания за отмяната му. Сочи
се, че съдът не е съобразил в достатъчна степен безспорно доказаните обстоятелства,
съгласно медицинската експертиза, от заключението на което се установява, че след
възстановителния период е настъпило пълно оздравяване на ищеца и функциите на
увредения крайник са били изцяло възстановени.
На следващо място, жалбоподателят счита, че неправилно и изцяло
незаконосъобразно съдът не е възприел, че отговорността на "СТОМАНА
ИНДЪСТРИ" АД като работодател следва да се намали, с оглед допуснатите от ищеца
нарушения на правилата за безопасна работа. Неправилно и изцяло незаконосъобразно
съдът бил приел, че възражението на ответника, относно наличието на предпоставки за
намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, поради допринасяне за
злополуката от страна на ищеца, чрез проявена от него груба небрежност, е
основателно. Жалбоподателят счита, че с действията си ищецът е допринесъл за
настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност по смисъла
на чл.201, ал. 2 от КТ. Твърди, че ищецът не е спазил правилата за здравословни и
безопасни условия на труд и действащите нормативни изисквания за конкретната
изпълнявана работа в момента на злополуката. Според жалбоподателя, ищецът не е
спазил, както правилата за здравословни и безопасни условия на труд действащи в
предприятието, така и установените общи нормативни задължения за изпълняваната
работа. Последният е извършил изцяло рисково действие, скачайки от площадка от
височина 1.60 м.. Настъпилата злополука се дължи на грубо-небрежни действия и
недобросъвестно изпълнение от ищеца на трудовите му задължения.
В жалбата се твърди още, че с оглед на изложените доводи, решението е
постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на
съдопроизводствените и процесуалните правила и в частта за всички присъдени и
неправилно определени разноски по делото, поради което също подлежи на отмяна.
Въззиваемата страна – И. Р. П., чрез пълномощника му адв. Д. Й., е депозирала
писмен отговор, с който се иска депозираната въззивна жалба да бъде оставена без
уважение, като неоснователна. По наведените във въззивната жалба доводи счита, че
същите са неоснователни, неправилни и несъответстващи на събраните по делото
доказателства. Счита, че съдът правилно е приложил императивната норма на чл. 52
ЗЗД, както и задължителната съдебна практика, включително и тази, цитирана от
жалбоподателя. За неправилни намира и възраженията на жалбоподателя за
неправилно прилагане на чл. 200 КТ и чл. 201 ал. 2 КТ, доколкото съдът правилно и
законосъобразно е приел, че травматичното увреждане на ищеца, изразяващо се в
********************* е довело до временна нетрудоспособност за период около 8
месеца, през който са се наблюдавали физически болки и неудобства и до
обездвижване на увредения долен крайник за период от около 4 месеца. На следващо
място счита, че съдът правилно и в съответствие със задължителната съдебна практика
е разглеждал поведението на ищеца при настъпването на трудовата злополука и е
стигнал до единствения правилен фактически и правен извод, че не е налице „груба
2
небрежност“ от страна на ищеца.
В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява. В нарочна писмена молба
същия пледира за решение, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени,
като се вземат предвид съображенията, изложени във въззивната жалба. Претендира
разноски.
Въззиваемият И. Р. П., не се явява и не се представлява. Чрез нарочна писмена
молба, пълномощника на същия – адв. Д. Й., пледира за решение, с което да бъде
потвърдено първоинстанционното такова в обжалваните му части. Не претендира
разноски пред въззивната инстанция. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай, че същото надхвърля минималното такова,
съобразно Наредба № 1/2004г.
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на
длъжността „***“, като по време на работа е претърпял трудова злополука, която е
призната за трудова с разпореждане на НОИ. От злополуката същия е претърпял
травматични увреждания, изразяващи се в ******************************.
От представената медицинска документация, приета като доказателство по
делото, както и от изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза става ясно, че
посочената травма е причинена на ищеца по време не изпълнение на служебни
задължения. Установи се, че е налице пряка, непрекъсваща се причинна връзка между
претърпения инцидент (падане от височина – височинна травма) на ***г. и полученото
травматично увреждане в областта на ***, което е довело до временна
нетрудоспособност за период от време около 7,5 -8 месеца. От събраните чрез разпита
на свидетеля Т. Р. Т. гласни доказателства, се установи и механизма на падане – след
качване върху решетка на машина „Майер“ от страна на ищеца, за да подреди метални
пръти, последният залитнал и паднал от височина около 1,50 – 1,60 метра. Установи се
и че причината, за да се намира ищецът върху въпросната решетка е необходимостта от
преодоляване на установен върху машината дефект, за който работодателят не е взел
мерки за отстраняването му. Действията, предприети от ищеца, са били изцяло в
интерес на работния процес, който не би бил възможнен без намесата на ищеца за
подреждане ръчно на металните пръти.
От приетата СМЕ се установи, че по отношение на настъпилата травма,
ищецът е провел лечение – *********************** за период от време около 3-4
месеца. В последващия период до момента на възстановяване от травмата за
придвижването си, ищеца е използвал помощни средства – ***. От заключението на
вещото лице се установи още, че периодът за възстановяване при травмата, в този си
вид – ******************, без значително разместване на фрагментите, е продължил
3
за период от време за около 7,5-8 месеца, като пострадалият е изпитвал физически
болки и страдания в периода на възстановяване, като същите са били с по-голям
интензитет в първите дни след инцидента и са намалявали по интензитет по време на
възстановителния период. Установи се и обстоятелството, че към настоящия момент е
налице пълно възстановяване на ищеца по отношение на основните функции на ***,
като за вбъдеще се очаква ищецът да изпитва физически болки както при физически
натоварвания, така и при промяна на атмосферните условия.
В първоинстанционното производство е била разпитана свидетелката Д. К. П.
(съпруга на ищеца) и от нейните показания, ценени по реда на чл. 172 ГПК, се
установява, че непосредствено след инцидента, ищецът търпял силни болки, като
няколко месеца не можел да **********. През това време свидетелката полагала грижи
за ищеца, като го къпела, обслужвала, водела го до тоалетна. Заради невъзможността
да се придвижва, ищецът успял да излезе само веднъж навън, през м. ***г. Заради
болките и невъзможността да се придвижва ищецът ограничил и социалните си
контакти, а придвижването в дома му било възможно само с патерици и се случвало
много трудно. През целия престой в дома си – по времето на болничния му отпуск –
общо 7,5 месеца, ищецът се чувствал изнервен, заради множеството ограничения,
които се налагало да търпи заради травмата.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. По
отношение законосъобразността на съдебното решение, въззивният съд, на
основание чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция
намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно в
обжалваните части и като такова следва да го потвърди по следните
съображения:
За да е налице деликт при условията на чл. 200 от КТ, следва да се установи
на първо място, че пострадалия е бил в трудово правоотношение с ответника, което не
е спорно по делото, а и е установено с представените писмени доказателства. Следва
да е налице и травматично увреждане вследствие на извършваната работа, което също
е установено с разпореждането на НОИ и от което става ясно, че по време на работа,
която му е била възложена от работодателя ищеца е претърпял травма, довела до
трайна нетрудоспособност и призната за трудова злополука. Отговорността в
настоящия случай е безвиновна, тъй като увреждането е получено по време на работа,
но не е по вина на работодателя. Установява се също така, че ищецът е претърпял
болки и страдания, които не са отминали за кратък период от време, а и за в бъдеще се
очаква да изпитва физически болки, както при физически натоварвания, така и при
4
промяна на атмосферните условия.
Относно инвокираното възражение с основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Доказването на грубата небрежност е в тежест на работодателя, който е
релевирал възражение по чл. 201, ал. 2 КТ, но настоящият съдебният съдебен състав
намира, че същия не го е доказал, поради което и възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това,
извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не
полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за
безопасност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/
с оглед естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не
се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе
до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност– липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност /виж решение №
125/04.05.2016 г., гр. д. № 4417/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.
Както се установи, ищецът се е качил върху решетката на въпросната машина,
доколкото последната е показвала установения дефект – поемала е по два пръта,
вместо по един, за което работодателя е бил уведомен от работниците. Последният,
обаче, не е предприел действия по отстраняване на повредата, поради което, с оглед
непрекъсваност на производствения процес, *** е следвало да се качва на решетка
върху същата и сам, ръчно, да подрежда прътите. Въпреки необходимостта от
извършване на тези действия, обаче, от страна на работодателя не са били взети и
мерки за осигуряване на безопасното им извършване чрез поставяне на стълба или
степенка (или друг безопасен достъп) . Поради това, *** се качвал като стъпвал върху
намиращо се там електрическо табло, след това на релса и след това на самата решетка.
Слизането било по същия начин. Доколкото се установи, че ищецът е залитнал,
вследствие на което е паднал, то не може да се приеме, че на ищеца може да се вмени
вина за загубването на равновесие, респ. да се приеме за умишлено.
Районният съд е приел, че обезвреда в размер на 17 000,00 лв. за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които се определят по
5
справедливост, са напълно достатъчни за ищеца и същите ще компенсират
преживяното от него. Настоящия съдебен състав споделя изцяло извода на
първостепенния съд в тази насока, като намира определения размер на обезщетението
за правилен и съобразен с приетите по делото доказателства и установените с тях
факти. Доколкото пред първоинстанционния съд е установено, че ищецът е получил
застрахователно обезщетение в размер на 1027,33 лева, то размера на уважения иск
следва да бъде потвърден. В тази връзка, съдът намира за неоснователно релевираното
във въззивната жалба възражение на жалбоподателя, че първостепенния съд
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Макар по делото да се установи
пълно възстановяване на *** на ищеца, то се установи и обстоятелството, че за в
бъдеще се очаква ищецът да изпитва физически болки, както при физически
натоварвания, така и при промяна на атмосферните условия. С оглед възрастта на
ищеца – ** годишен, то същия ще продължава да търпи болки и неудобства при
определени условия и обстоятелства за години напред, което неминуемо ще му създава
неудобства както при осъществявана трудова дейност, така и в бита и ежедневието му.
Следователно, доколкото травматичното увреждане е настъпило в резултат на
действия, предприети от ищеца по време на трудовите му задължения, насочени
изцяло в интерес на работодателя и предвид бездействието на последния, досежно
отстраняване на констатирания дефект на въпросната машина, то определения от ПРС
размер на обезщетението се явява изцяло справедлив и съобразен с изискванията на чл.
52 ЗЗД.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел
надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на
които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни
правни изводи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК,
право на разноски, съразмерно на постигнатия резултат, има въззиваемата страна – И.
Р. П.. Същия, обаче, не претендира разноски във въззивната инстанция, поради и което
не следва да му се присъждат такива.
С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Предвид горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260421/12.04.2021г., постановено по гр. дело №
3686/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник, ХІ състав, в обжалваната част, в
която съдът е осъдил „Стомана Индъстри“ АД да заплати на ищеца сумата от 15972,67
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – за претърпени болки и
страдания в резултат на травми от трудова злополука, настъпила на ***г. в ***, в
предприятието на работодателя „Стомана Индъстри“ АД, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на увреждането – ***г. до окончателното
изплащане на вземането, като и да заплати сумата от 638,91 лева – държавна такса и
сумата от 69,67 лева – разноски за вещи лица в полза на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1
във вр. с 69, ал.1, т.1 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7