Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 01.11.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Мария
Методиева, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 3001 по
описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство
е образувано по искова молба, с вх. № 28637/
01.03.2019 г., подадена от М.И.Н. ***, ж. к. „**********, с ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител, против Прокуратурата на Република България
за осъждането и да заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение и
повдигане на обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва,
считано от 14.01.2016 г. до окончателното им изплащане, претендирани
са разноски.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, претендираните от ищеца
вреди са в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение по НОХД № 953/ 2010
г. по описа на СРС, НО, 95 – и състав, по което е бил оправдан. С постановление
от 25.06.2008 г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
210 ал.1 т. 3 пр. І и т. 5, вр. чл. 209 ал. 1 т. 1 от НК, за което било образувано НОХД
№ 953/ 2010 г. по описа на СРС. С присъда от 16.06.2014 г. бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като с решение № 57/
14.01.2016 г. въззивната инстанция потвърдила
оправдателната присъда.
В рамките на воденото
разследване от ищеца били изисквани служебни обяснения и била подготвена
заповед за временното му отстраняване от длъжност, което го мотивирало да
прекрати служебните си правоотношения със Столична община по взаимно съгласие
на 01.02.2008 г. През периода от повдигане на обвинение и постановяване на
присъдата от СРС и потвърдителното решение на СГС
ищецът бил лишен от възможността да заема длъжност, съответна на специалността
и професионалната му квалификация, което ограничило възможността му за трудова
дейност и кариерно израстване.
На 08.07.2009 г. му се родило
дете. Жената, с която живеел на семейни начала, го напуснала заедно с детето
заради водените против него дела. Бил лишен от възможността да се грижи
финансово за детето си и да прекарва повече време с детето.
В резултат на незаконното
обвинение се чувствал унизен и онеправдан, достойнството му било засегнато,
чувствал безсилие, не можел да повярва, че въпреки, че е невинен, срещу него се
води наказателно производство, бил гневен и депресиран. Налагало се да се
защитава срещу нападки от близки и познати, бил нарочен за престъпник. Въпреки
оневиняването си, с оглед предмета на делото, бил лишен от възможността да
работи на предишната си длъжност или да заеме сходна такава. Оправдателната
присъда успяла само отчасти да го удовлетвори морално, като за обезщетяване на
несените му неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на авторитета,
доброто име и цялостната сфера в личен, професионален и социален живот на
ищеца, причинили му болки и страдания, които следвало да бъдат репарирани от
ответника посредством заплащането на обезщетение в размер на 60 000лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2016 г. до окончателното
и изплащане.
По реда и при условията на чл.
131 ал. 1 от ГПК Прокуратурата на Р България, чрез Софийска градска прокуратура,
чрез прокурор М. Ю., е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на заявените от ищеца претенции по основание и
размер. Липсвали доказателства против ищеца да е била постановена влязла в сила
оправдателна присъда и не били представени доказателства, които да установявали
елементите на фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Предявеният иск
бил твърде завишен по размер и не отговарял на критериите за справедливост и
надхвърлял търсената обезщетителна функция. Делото
представлявало фактическа и правна сложност, обвиняеми по него били три лица,
които обстоятелства следвало да бъдат отчетени при определяне размера на
обезщетението, в случай, че не можело да се постигне такова по реда на гл. ІІІ А
от ЗСВ. Недоказани били ищцовите твърдения, че бил
лишен от възможността да заема длъжност, съответстваща на специалността и
професионалната му квалификация, от възможността за трудова дейност и кариерно
развитие, за изоставяне от жената, с която живеел на семейни начала и детето
им, че било засегнато достойнството му, накърнен авторитетът му и че тези вреди
са в пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение. По отношение
на претендираната законова лихва върху главното
парично задължение е релевирано възражение за
погасяването му поради изтичане на предвидената в закона тригодишна погасителна
давност. Настоява за отхвърляне на претенциите.
Въз основа на приложените по
делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото
доказателства става ясно, че на 07.12.2006 г. с постановление е било образувано
досъдебно производство № 5235/ 2006 г. по описа на 03 РПУ – СДП, прокурорска
преписка № 52882/ 2006 г. на РП гр. София срещу В.П.Т.за това, че на 19.10.2006
г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у С.Г.С.заблуждение,
че като пълномощник на психично болния К.В.Й. ще и прехвърли правно – валидно
собствеността върху недвижим имот, в резултат на което и причинил имотна вреда
в размер на 20 890. 90 лв., което представлява големи размери. В хода на
разследването е било установено, че М.И.Н., в качеството му на началник отдел
„Местни данъци и такси“ към район „Илинден“ към Столична община, като орган по
приходите съгласно ДОПК, е заверил документ, издаден от друг орган, в случай –
председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, което
противоречало на служебните му правомощия и задължения съгласно приложената
длъжностна характеристика. Видно е, че администрацията на Столична община е
извършила дисциплинарна проверка срещу М.И.Н.. Изготвена е била заповед, без
изходящ и номер и дата, издадена на основание чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДС и чл.
44 ал. 1 от ЗМСМА и във връзка с дисциплинарно дело по повод жалба, рег. № 94 –
Н – 13/ 22.01.2008 г. от Н.Й.Н.с влязло в сила съдебно решение от 01.10.2007 г.
на СГС за виновно нарушаване на служебните задължения, изразяващо се в неспазване
кръга на служебните правомощия и превишаване на права при заверяване на
документ чрез полагане на служебен печат, за временно отстраняване от длъжност
на М.И.Н. ***, в която е направена отметка, че е напуснал по взаимно съгласие.
В тази връзка е приложено заявление от последния от 01.02.2008 г. за
освобождаване от заеманата длъжност по взаимно съгласие, считано от същата
дата, върху която е поставена утвърдителна резолюция. На същата дата М.И.Н. е
депозирал заявление, с което е оттеглил заявлението за освобождаване от
длъжност, върху което е поставена отрицателна резолюция. Със заповед № РД – 15
– 649/ 01.02.2008 г. служебното му правоотношение е било прекратено, считано от
същата дата, по взаимно съгласие и по подадено от ищеца заявление. На 25.06.2008
г. и на 12.05.2009 г. М.И.Н. бил привлечен в качеството му на обвиняем за това,
че на неустановена дата през периода 15.08.2006 г. – 19.10.2006 г. в гр. София,
в съучастие като помагач с В.П.Т.– извършител, Р.Х.Ч.– подбудител и помагач, и Б.М.Н.–
помагач, в качеството му на началник на Дирекция „ПАМДТ“ към Район „Илинден“ –
СО, с цел да набави за себе си и за съучастниците си
имотна облага, умишлено улеснил извършителя да възбуди на 18.10.20106 г. в гр.
София у психично болния К.В.Й. заблуждение за полагане на подпис в графа „упълномощител“ на пълномощно от същата дата, с упълномощено
лице В.П.Т., нотариално удостоверение под рег. № 4957/ 18.10.2006 г. в общия
регистър на нотариус Б.Н.с район на действие СРС, вписана под № 142 на НК, с
което причинил на К.В.Й. имотна вреда в размер на 42 000 лв., като помагачеството се е изразило в заверяване на препис от
необходимия за сключване на прехвърлителната сделка
първичен документ да собственост – договор за продажба на държавен имот по реда
на НДИ от 12.03.1991 г., без да притежава такова правомощие, без да разполага с
оригинала на документа и въпреки разпоредената от
Кмета на район „Илинден“ – СО забрана за издаване на заверени преписи от същия
документ, като измамата е извършена от длъжностно лице в кръга на службата му и
причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 3 пр. І
и т. 5, вр. чл. 209 ал. 1, вр.
чл. 20 ал. 4 от НК. Била му наложена мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер
на 5 000 лв. На 22.01.2010 г. СРП внесла в РС гр. София обвинителен акт
срещу четири лица, включително М.И.Н., по което било образувано НОХД № 953/
2010 г. на СРС, НО, 95 – и състав. С присъда от 16.06.2014 г. М.И.Н. е бил
признат за невиновен в извършването на вмененото му престъпление и оправдан по
повдигнатото му обвинение. С решение № 57/ 14.01.2016 г. по ВНОХД № 2121/ 2015
г. по описа на СГС, НО, ХІ – ти въззивен състав, първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Във връзка с продължителността
на наказателното производство между ищеца и Министерство на правосъдието било сключено
споразумение на основание чл. 60 е ал. 2 от ЗСВ, въз основа на което му било
изплатено обезщетение в размер на 2 200 лв.,
Като свидетел в процеса е била
разпитана св. М.П.С., майка на М.И.Н., която е заявила, че през 2008 г. срещу
сина и било водено наказателно производство, по което той, за да запази
авторитета си, подал сам заявление за напускане на длъжността, която заемал. След
това бившите му колеги започнали да го избягват, не общували с него. Не можел да
си намери работа, тъй като в момента, в който работодателите научавали за
воденото срещу него наказателно производство, отказвали да го назначат или го
назначавали за срок от три месеца, след което го освобождавали от работа.
Останал без пари и не бил в състояние да посреща ежедневните си нужди. Родило
му се дете, майката на детето му го напуснала, преместила се в друг град и
отказвала да даде детето да се вижда с баща си или баба си. Разболял се от невродермит и язва, наложило се по спешност да бъде опериран.
От стреса косата му побеляла, зъбите му паднали, бил депресиран и отчаян.
Свидетелката му платила обучителен курс за придобиване на правоспособност за
управление на тежкотоварни МПС, към момента ищецът карал камион, косял трева и
режел клони. Кандидатствал за работа по специалността като счетоводител, но му
отказали, тъй като от дълго време не бил на работа и нещата били много
променени и динамични. Свил се в себе си, всички го отбягвали.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявената от М.И.Н. против
Прокуратурата на Република Българския иск черпи правното си основание си от
нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и е процесуално допустима.
Според тази законова
разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление. За да възникне основанието за
обезщетение за вреди, следва да бъдат установени кумулативно всички елементи на
състава на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, а именно да е образувано наказателно
производство против конкретно лице, то да е привлечено към наказателна
отговорност в качеството на обвиняем, включително и да му е наложена мярка за
неотклонение, като наказателното производство бъде прекратено било защото
деянието не съставлява престъпление, било защото не е извършено от обвиняемото
лице. В исковата молба са изложени допълнителни твърдения, че наказателното
производство против него е продължило 8 години, които следва да бъдат
разгледани в рамките на заявената претенция.
В настоящата хипотеза против
ищеца е било образувано досъдебно производство № 5235/ 2006 г. по описа на 03 РПУ – СДП, по
което е му е било повдигнато обвинение. Било е образувано НОХД № 953/ 2010 г.
на СРС, по което с влязла в сила присъда М.И.Н. е бил признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 210 ал. 1 т. 3 пр. І и т. 5, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20 ал.
4 от НК.
Прокуратурата на РБ, dominus litis в досъдебното
производство, е пасивно легитимирана да отговаря по исковете за вреди,
причинени на граждани от незаконно обвинение, в този смисъл Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
Следователно са налице формалните и материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, т. е. за основателност
на предявената претенция.
Ищецът претендира репариране
на причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му незаконно
обвинение. В понятието „неимуществени вреди“ се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживяване на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт
в определен период от време. За определяне на обезщетението е от значение броя
и вида на обвиненията, повдигнати на
обвиняемия, вида на наложената му мярка за неотклонение,
продължителността на наказателното производство и пр.
По силата на общото правило на
чл. 154 от ГПК, ищецът носи доказателствената тежест
да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса на своите
твърдения относно претърпените от него неприятни психологически и емоционални
изживявания и социален дискомфорт /неимуществени
вреди/ във връзка с незаконното обвинение, което му е било повдигнато. В
настоящото производство е доказал факта на незаконното обвинение, за тежко по
смисъла на чл. 93 т. 7 от НК престъпления. Наказанието, предвидено от
законодателя за престъпленията по чл. 210 ал. 1 от НК е „лишаване от свобода“
от една до осем години. Това сочи, че над ищеца е тегнела угрозата от
налагането на едно тежко наказание, което обуславя по - висок интензитет на
търпените от него негативни последици от обвинението. Наказателното
производство против ищеца е било със значително времетраене – 8години, но
ответникът носи отговорност единствено за развитието в досъдебната му фаза в
периода от 25.06.2008 г. до 22.01.2010 г., като се отчете, че за забавеното
правосъдие му е изплатено обезщетение от Министерство на правосъдието в размер
на 2 200 лв.
Твърденията на ищеца за
претърпян социален дискомфорт, душевни страдания,
промяна в емоционален план от отворена и комуникативна личност в затворен и
саможив човек, чувство на срам и унижение, се установяват от еднопосочните
показания на св. С., които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК. Считано от момента на повдигането на
обвинението М.И.Н. се чувствал несправедливо обвинен, честта и достойнството му
били накърнени, изпитвал срам и унижение. Колегите му го отбягвали, не
поддържали контакт с него. Това води настоящия съдебен състав на извода, че
претърпените от ищеца вреди са със сравнително среден по тежест интензитет и
възстановяване на психологичното и емоционалното му здраве.
По повод твърденията, че
майката на детето му го отвела и не позволявала контакт с бащата - и баба му по майчина линия, съдът счита, че не
се доказа тези действия да се намират в пряка причинно – следствена връзка с
незаконното обвинение, повдигнато на М.И.Н., дори раздялата между страните да е
настъпила по време на воденото срещу последния наказателно производство.
Ищецът твърди, че поради
воденото срещу него разследване са му били поискани служебни обяснения и била
подготвена заповед за временното му отстраняване от длъжност, като с цел да
избегне уронване на авторитета си, сам подал молба за прекратяване на
служебното му правоотношение. В периода на наказателното производство не можел
да заема длъжност, съответстваща на специалността и професионалната си
квалификация. В тази връзка ищецът е ангажирал показанията на св. С., които се
ценят от съда с резерва, тъй като не се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, от които се установява, че подаденото от ищеца заявление
за прекратяване на служебното му правоотношение по взаимно съгласие датира от
01.02.2008 г., а датата, на която му е било повдигнато обвинение е 25.06.2008
г. Прекратяването на служебното
правоотношение на ищеца не е във връзка с разследването по повдигнатото му обвинение
в извършването на престъпление, а поради извършването на дисциплинарно
нарушение, каквото деянието му несъмнено съставлява, с оглед правомощията и
задълженията му съобразно длъжностната му характеристика. Показанията на св. С.,
че не е могъл да намери работа по специалността поради факта на воденото срещу
него наказателно преследване съдът приема с резерва, доколкото по делото
липсват други обективни данни М.И.Н. да е кандидатствал за наемане на работа и
да му е било отказвано и този отказ да е произтичал от наличието на наказателно
производство против него. Най – сетне, образуваните и неприключили наказателни
производства не се удостоверяват в официален акт, който да се представя на
работодател /за разлика от свидетелствата за съдимост/. Не става ясно как, по
какъв начин евентуалните работодатели са научавали за образуваното наказателно
производство, но ако ищецът сам е споделял за този факт, както твърди св. С.,
ответникът не може да бъде държан отговорен за това. При тези данни съдът
намира за неоснователни твърденията в исковата молба, че М.И.Н. е бил лишен от
възможността да полага труд, съответна на специалността и квалификацията му по
причина на повдигнатото му обвинение.
При тези съображения съдът счита,
че са установени в настоящото производство фактът на незаконно обвинение, по
което ищецът е бил оправдан и негативните му емоционални и психологически
преживявания и социален дискомфорт в резултат на това.
Гласните доказателства установяват причинно – следствената връзка между тях,
следователно са налице основания за тяхното репариране.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия
състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата
за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния
срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на
престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и
свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие,
като съдът следва да съобрази всички тези доказателства от значение за реално
претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, за да
постанови решение в съответствие с този принцип. Съобразявайки горните обстоятелства,
съдът счита, че справедливо спрямо претърпените от ищеца неимуществени вреди, е
обезщетение в размер на 10 000 лв., като за разликата над този размер до
предявения от 60 000 лв. следва да бъде отхвърлена. То съответства напълно
на повдигнатото му обвинение за тежко престъпление, на интензитета на
негативните емоционални преживявания в тази насока.
Ищецът е претендирал паричното обезщетение ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД № 953/
2010 г. по описа на СРС. Акцесорната претенция,
черпеща правното си основание от нормата на чл. 86 от ЗЗД е процесуално
допустима и основателна, съгласно постановките на т. 4 от Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
Ищцовата страна е
претендирала съдебно – деловодни разноски. Съобразно чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да и заплати държавната такса в размер на 10
лв. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и съразмерно на уважената част от иска
следва да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
416. 67 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на М.И.Н. ***, ж. к. „**********, с ЕГН **********,
сумата от 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
нанесените му неимуществени вреди – психически и емоционални страдания,
негативни душевни преживявания и дискомфорт в
следствие на незаконното му обвинение за престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 3 пр.
І и т. 5, вр. чл. 209 ал. 1, вр.
чл. 20 ал. 4 от НК, предмет на досъдебно производство № 5235/ 2006 г. по описа
на 03 РПУ – СДП, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 953/
2010 г. на СРС, НО, 95 - състав, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 14.01.2016 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ищцовата претенция за разликата над посочения размер от 10
000 лв. /десет хиляди лева/ до предявения размер от 60 000 лв. /шестдесет
хиляди лева/ като неоснователна.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на М.И.Н. ***, ж. к. „**********, с ЕГН **********,
сумата от 10 лв. /десет /, представляващи съдебно – деловодни разноски и 416.
67 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд – гр. София.
СЪДИЯ: