№ 210
гр. Перник, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720202004 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 613125-F626136 от
24.11.2021г. (НП), издадено от началник на отдел „Оперативни дейности”-С.,
Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в Централно
управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с което на
„ОМВ България” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „Малинова долина”, ул. „Донка Ушлинова” №2, бл.сграда 4, ет.+1,
ап.помещение 411 са наложени три имуществени санкции в размер на по 500
лв (петстотин лева) на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) за три отделни нарушения на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговски обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите
(Наредба № Н-18/13.12.2006г.), вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
Дружеството-жалбоподател „ОМВ България” ООД моли НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата
доводи, като в хода на съдебното производство, за което е редовно призовано,
не участва чрез своя управител или упълномощено лице. Претендира да
направени разноски за адвокат, за чийто размер представя списък, ведно с
документи, доказващи техния размер и плащане.
Административнонаказващият орган (АНО) ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П. П., предлага процесното НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като прави искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд и при спазване на предвидения в закона преклузивен срок
за обжалване, предвид изпращането й чрез куриер на Еконт на 16.12.2021г.,
коята дата е установена при служебно извършеното проследяване на
движението на пратка с генериран в приложената товарителница №
1050496213599, което е публично достъпо, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 16.08.2021г., в 15:40 часа, св. Н. КР. П. - инспектор по приходите в
ЦУ на НАП, гр.С., извършил проверка в търговски обект–бензиностанция
ОМВ Даскалово, стопанисван от „ОМВ България” ООД, ЕИК ******.
Същият се намира на територията на Община Перник, в района на 17+500 на
Автомагистрала Люлин. Проверяващият установил, че в обекта са монтирани
и въведени в експлоатация четири броя фискални устройства (ФУ),
разположени на четирите броя каси за обслужване на клиенти. От фискалната
памет (ФП) на всяко едно от четирите ФУ бил отпечатат дневен финансов
отчет, който бил съпоставен с установената фактическа наличност в
съответната каса на обекта, при което било установено следното:
1. Разчетената касова наличност към момента на проверката съгласно
дневния финансов отчет с номер 0013937/16.08.2021г., отпечатан в 15:53 часа
от ФУ модел „Epson TM T810F” с индивидуален номер (ИН) на ФУ RЕ003814
и с ИН на фискалната памет (ФП) 55006006 била в размер на 1325.84 лв,
„служебно въведени” суми във ФУ са в размер на 200.00лв, „служебно
изведени” суми от ФУ са в размер на 861.61 лв, а фактическата касова
наличност е в размер на 1113.54 лв, съгласно изготвения опис на парите в
касата от съответния служител на дружеството-жалбоподател - З.М.В..
Установената промяна в касовата наличност била отрицателна разлика на
паричните средства в размер на 212.30 лв и представлявала извеждане на пари
от касата, която не била отразена във ФУ чрез притежаваната функция
„служебно изведени” суми;
2. Разчетената касова наличност към момента на проверката съгласно
дневния финансов отчет с номер 0030232/16.08.2021г., отпечатан в 16:13 часа
от ФУ модел „Epson TM T810F” с ИН на ФУ RЕ003815 и с ИН на ФП
45006007 била в размер на 1046.15 лв, „служебно въведени” суми във ФУ са
в размер на 200.00 лв, „служебно изведени” суми от ФУ са в размер на
4691.88 лв, а фактическата касова наличност е в размер на 710.60 лв, съгласно
изготвения опис на парите в касата от съответния служител на дружеството-
жалбоподател - Д.П.К.. Установената промяна в касовата наличност била
отрицателна разлика на паричните средства в размер на 335.55 лв и
представлявала извеждане на пари от касата, която не била отразена във ФУ
чрез притежаваната функция „служебно изведени” суми;
2
3. Разчетената касова наличност към момента на проверката съгласно
дневния финансов отчет с номер 0023713/16.08.2021г., отпечатан в 16:23 часа
от ФУ модел „Epson TM T810F” с ИН на ФУ RЕ003793 и с ИН на ФП
45005985 била в размер на 771.44 лв, „служебно въведени” суми във ФУ са в
размер на 100.00 лв, „служебно изведени” суми от ФУ са в размер на 2700.00
лв, а фактическата касова наличност е в размер на 289.24 лв, съгласно
изготвения опис на парите в касата от съответния служител на дружеството-
жалбоподател - Т.В.П. Установената промяна в касовата наличност била
отрицателна разлика на паричните средства в размер на 482.20 лв и
представлявала извеждане на пари от касата, която не била отразена във ФУ
чрез притежаваната функция „служебно изведени” суми;
4. При разчетената касова наличност към момента на проверката
съгласно дневния финансов отчет с номер 0003788/16.08.2021г., отпечатан в
17:03 часа от ФУ модел „Epson TM T810F” с ИН на ФУ RЕ003807 и с ИН на
ФП 45005999, съпоставена с фактическата наличност не е установена касова
разлика, поради което и същото не е предмет на обжалваното НП.
За извършената проверка и направените констатации бил съставен, в
присъствието на управителя на обекта – З.М.В., протокол за извършена
проверка бл. № 0459001 от 16.08.2021г., към който били приложени
горепосочените дневни финансови отчети от четирите ФУ и изготвените
описи на парите в съответната каса. Служителят посочил в графата за
възражения и бележки, че няма такива.
С оглед констатациите, посочени по-горе в т.1, 2 и 3, на 09.09.2021г.
св. Н.П. съставил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № F626136 срещу „ОМВ България” ООД за констатираните на
16.08.2021г. три отделни нарушения на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г., който бил предявен и подписан от лице, което било изрично
упълномощено от дружеството-жалбоподател. На основание на така
изготвения АУАН АНО приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и
издал обжалваното НП, с което ангажирал на основание чл. 185, ал.2, вр.
чл.185, ал.1 от ЗДДС административнонаказателната отговорност на
дружеството- жалбоподател, като му наложил три имуществени санкции в
размер на по 500 лв (петстотин лева) за всяко едно от трите нарушения на чл.
33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
НП било връчено на нарушителя на 09.12.2021г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена предвид
приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: протокол за извършена проверка бл. № 0459001
0459001 от 16.08.2021г., три броя дневни финансови отчети от 16.08.2021г. с
№ 0013937, отпечатан в 15:53 часа от ФУ модел „Epson TM T810F” с ИН на
ФУ RЕ003814 и с ИН на ФП 45006006, ведно с опис на паричните средства в
касата от служителя З.В., с № 0030232, отпечатан в 16:13 часа от ФУ модел
„Epson TM T810F” с ИН на ФУ RЕ003815 и с ИН на ФП 45006007, ведно с
опис на паричните средства в касата от служителя Д.К. и с № 0023713,
отпечатан в 16:23 часа от ФУ модел „Epson TM T810F” с ИН на ФУ RЕ003793
и с ИН на ФП 45005985, ведно с опис на паричните средства в касата от
3
служителя Т.П., АУАН № F626136 от 09.09.2021г. и заповед № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП. Съдебният състав
кредитира в цялост показанията на св. Н. КР. П., тъй като същият е имал
непосредствени впечатления за установените от него факти.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискалните устройства и сервизно обслужване, експертизите
и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с
фискална памет, фискални принтери и електронни системи с фискална памет
за продажба на течни горива), техническите и функционалните изисквания
към тях, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с
Националната агенция за приходите и за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с наредба на министъра на финансите, каквато в процесния случай
е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Чл.33, ал.1 от същата задължава лицата извън
случаите на продажба, всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира
във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” и то
с точност до минутата. Неосъществяването на това правно дължимо действие
представлява самото изпълнително деяние чрез което се осъществява
нарушение на посочената разпоредба.
В хода на административнонаказателното производство съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правата на административнонаказателния субект.
АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 42, т.3, 4 и 5 от ЗАНН,
тъй като в него са описани трите нарушения и обстоятелствата при които са
извършени, като фактическите констатации съответстват на посочената като
нарушена разпоредба. НП съдържа същите фактически обстоятелства, които
са били предявени на дружеството-жалбоподател със съставения АУАН и
отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН относно неговото
съдържание.
Категорично не е процесуално нарушение обстоятелството, че
изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка не съвпада изцяло с тази
в протокола за извършена проверка. Не отговаря на истината твърдението, че
в изготвения в момента на проверката протокол не са обективирани
констатации за предявеното административнонаказателно обвинение на
дружеството-жалбоподател за извършени три нарушения по смисъла на чл.
33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., които са послужили за издаване на
АУАН, тъй като в този документ проверяващият в изпълнение на
правомощията си не само, че е квалифицирал нарушенията по горепосочената
разпоредба, но и е вписал извършените пред него действия и представените
писмени доказателства, изрично посочвайки, че към протокола са приложени
отпечатан дневен финансов отчет от работещите в обекта четири на брой ФУ,
ведно с опис на паричните средства в четирите каси, чието съдържание по
безспорен начин обективира установената отрицателна разлика между
разчетената наличност на посочените по-горе в т.1,2 и 3 ФУ и фактическата
4
наличност към момента на проверката на съответната каса, която не е била
отразена от съответното ФУ като „служебно изведени” в касата пари в
момента на тяхното извеждане с точност до минута.
Предвид тези съображения съдът намира за неоснователни доводите в
жалбата, че по време на проверката не е изяснена точната сума на
установената отрицателна разлика в касовата наличност по отношение на
всяко едно от трите въведени в експлоатация ФУ в обекта, тъй като в
отпечатения в съответния конкретен час дневен отчет от всяко едно от ФУ се
съдържат еднопосочни и категорични данни за неговия индивидуален номер
и ИН на фискалната памет. Тези индивидуализиращи белези изрично са
вписани и от съответния служител, който е преброил и описал паричните
средства в съответната каса.
Отделно от изложеното следва да бъде посочено, че съгласно чл. 36,
ал.1 от ЗАНН административнонаказателното производство се счита за
образувано със съставянето на АУАН, въз основа на който се издава НП, а не
със съставянето на протокол за проверка. Именно от този момент следва да
бъде гарантирано правото на защита на санкционираното лице. Към момента
на съставянето на АУАН, протокола за извършена проверка, ведно с
приложените към него писмени доказателства не само, че е бил част от
административнонаказателната преписка, но при описание на нарушенията в
обстоятелствената част на акта ясно са описани и индивидуализирани
разчетената касова наличност към момента на проверката съгласно дневния
финансов отчет на всяко едно от процесните три ФУ, съответно установената
фактическа такава поотделно за всяко едно от тях, като е конкретизирана и
точната сума, явяваща се отрицателна разлика, която не е била отразена от
съответното ФУ като „служебно изведени” в касата пари в момента на
тяхното извеждане с точност до минута. По този начин е бил спазен чл. 18 от
ЗАНН, предвид направеното описание в АУАН и в НП на три отделни
нарушения на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр. чл. 118, ал.4 от
ЗДДС, тъй като търговецът е бил длъжен, след като всяко едно от тях е
регистрирано в НАП, да регистрира всяка промяна и то до минута на касовата
наличност към всяко едно от ФУ извън случаите на продажба. Ето защо,
макар трите нарушения да са открити по едно и също време, в един и същи
обект и да са идентични по своя характер, те представляват отделни такива, а
не едно нарушение.
От изготвените от служителите в проверявания обект описи на
наличните пари в съответните каси категорично се доказва, че в установената
касова наличност, освен български парични средства, не е установена сума в
евро, каквато теза се лансира в жалбата, поради което и голословно е
наведеното възражение, че от страна на наказващия орган е следвало да се
приспадне съответната левова равностойност на чуждестранна валута,
намираща се в касата. Такава не е била възприета и от св. Н.П., предвид
неговите показания в хода на съдебното производство.
Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай вменените
нарушения на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г., вр. чл.
118, ал.4 от ЗДДС са доказани по несъмнен начин.
По вида и размера на наказанието:
5
Безспорно е, че в разглеждания случай, контролните органи след като
са установили три отделни деяния, всяко от които поотделно осъществяващо
административнонаказателния състав на нарушение по чл. 33 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г., са наложили съобразно правилото на чл.18 от ЗАНН и
отделни наказания за всяко едно от тях на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДДС.
Не е спорно е, че в разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС законодателят
е предвидил два различни санкционни състава. Първият е обективиран в
изречение 1-во на чл. 185, ал.2 от ЗДДС и е приложим за нарушение на чл.
118 от ЗДДС или нормативен акт по неговото прилагане, като се налага глоба
- за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв, или
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10000 лв. Вторият санкционен състав на чл. 185, ал.2,
изречение 2-ро от ЗДДС, се отнася до същите по вид нарушения, но когато
тези нарушения не водят до неотразяване на приходи, като за тези деяния
следва да се налагат санкциите по ал.1 на чл. 185 от ЗДДС, а именно глоба –
за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. В конкретния случай в АУАН и НП са отразени
всички факти, релевантни за състава на вмененото на дружеството-
жалбоподател нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като не са налице
противоречия или неясноти, които да затрудняват процесуалното право на
защита на нарушителя. В обстоятелствената част на АУАН и НП са посочени
размерите на разчетената касова наличност, както и че се касае за извеждане
на пари в съответната каса, поради което и на дружеството-жалбоподател
изрично е предявено обвинение за констатиране на разлика в касовата
наличност на парите, които не са били отчетени във ФУ. АНО не е предявил
обвинение нарушението да е довело до неотразяване на приходи, предвид
така отразените факти при неговото описание, поради което и този елемент не
е от състава на административното нарушение, който да подлежи на
установяване и доказване, като правилно размерът на санкцията е определен
по реда на чл. 185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, с което нито е ограничено
правото на защита на санкционираното лице, нито е възпрепятстван
съдебният контрол относно правилното приложение на материалния закон.
Конкретният размер на санкцията е индивидуализиран в минималния размер,
поради което и е законосъобразно определен, като същият не може да бъде
допълнително редуциран от съда.
Изложеното налага извода, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, тъй като е налице
хипотезата чл. 63, ал.9 от ЗАНН, а именно липсват основания за неговата
отмяна или изменение.
Относно маловажност на случая:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушенията по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателния кодекс (относими към датата на тяхното извършване), тъй като
всяко едно от деянията разкрива типичната степен на обществена опасност на
нарушение от този вид. АНО е съобразил обстоятелството, което изрично е
6
отбелязано в атакуваното НП, че нарушенията са за първи път, поради което
и е наложил съответната санкция в минимален размер. Само по себе си,
обаче, същото не може да доведе до малозначителност на деянията, тъй като
не са налице други смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да
обусляват по-ниска тяхната обществена опасност от обичайната за този вид
деятелност. Касае са за формални нарушения, чиято съставомерност не е
обусловена от настъпването на вреди, тъй като такива не са предвидени в
техния състав, поради което и за тяхното осъществяване е достатъчно да се
констатира формално несъответствие с изискванията на чл.33 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. Освен това засегнатите обществени отношения, които
охраняват нормите на ЗДДС и подзаконовите актове по неговото приложение,
са с особена обществена значимост, предвид правилното и ефективно
прилагане на фискалната политика на държавата, поради което и с оглед
засилената им защита законодателят е предвидил установените по-високи
санкции в ЗДДС.
По изложените съображения съдът намира, че фактическите
обстоятелства, установени в процесния случай не могат да доведат до
малозначителност на деянията и предвид факта че в работещите в търговския
обект три на брой ФУ е установена отрицателна разлика.
Така мотивиран настоящият съдебен състав счете, че няма основание
за прилагане на хипотезата на чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН.
По разноските:
По делото са направени искания за присъждане на направени от
дружеството-жалбоподател разноски, за което представя списък и за
юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на
АНО.
С оглед изхода на спора – потвърждаване на НП, съдът намира, че на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК дружеството-
жалбоподател следва да бъде осъдено за заплати в полза на Национална
агенция за приходите – гр. С. сумата от 80 лв (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 178, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37,
ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази, че производството не е с фактическа и
правна сложност на спора, както и че същото е протекло в едно
непродължително съдебно заседание, а искането за присъждане на направени
от дружеството-жалбоподател разноски следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 и чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 613125-F626136 от
24.11.2021г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности”-С.,
Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на „ОМВ България”
7
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
„Малинова долина”, ул. „Донка Ушлинова” №2, бл.сграда 4, ет.+1,
ап.помещение 411 са наложени три имуществени санкции в размер на по 500
лв (петстотин лева) на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) за три отделни нарушения на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговски обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите,
вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ОМВ България” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „Малинова долина”, ул. „Донка Ушлинова” № 2,
бл.сграда 4, ет.+1, ап.помещение 411 да заплати на Национална агенция за
приходите - гр. С. разноски по делото в размер на 80.00 лв (осемдесет лева),
представляващи юрисконсулскно възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на
дружеството-жалбоподател за присъждане на сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8