Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1771 06.12.2019г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд X състав
На шести ноември Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар: АНТОНИЯ СТОЕВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7728 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е делбено- II фаза, по извършване
на делбата.
С влязло в сила Решение №****/**.**.****г., постановено по гр.д.№ 7728 по описа на съда за 2017г. на ПРС, съдът е обявил за относително недействителен на основание чл. 76 ЗН по отношение на Х.К.С. с ЕГН ********** договор за дарение, извършен с нотариален акт за дарение № ***, дело №***г., на В.Я.. – Нотариус № *** в регистъра на НК, с район – Районен съд-П., с който М.К.В. с ЕГН ********** дарил на Ц.М.Б. с ЕГН ********** и Д.Ю.В. с ЕГН ********** при равни квоти за всяка от тях, придобититите по наследство ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.**, който обект съгласно схема на самостоятелен обект в сграда с изх.№ ***.,, изд. от Агенция по ГКК, СГКК-гр.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - ***. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма издадена заповед, се намира в сграда №1 (едно) с идентификатор на сградата *****.***.***.*, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***с адрес на имота: гр.П., общ.П., обл.П., п.к.2300, ул."***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 84,96 кв.м., прилежащи части: Избено помещение №8с площ 16,84 кв.м., таванско помещение №9 с площ от 23,**кв.м. и 8,74 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор *****.***.***.*.11, под обекта - обект с идентификатор *****.***.***.*.9 и над обекта - няма, стар идентификатор – няма. Съдът с решението си в първа фаза по делбата по делото е допуснал извършването на съдебна делба между Х.К.С., с ЕГН ********** и М.К.В., с ЕГН ********** на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.**, който обект съгласно схема на самостоятелен обект в сграда с изх.№ ***.,, изд. от Агенция по ГКК, СГКК-гр.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - ***. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма издадена заповед, се намира в сграда №1 (едно) с идентификатор на сградата *****.***.***.*, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***с адрес на имота: гр.П., общ.П., обл.П., п.к.2300, ул."***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 84,96 кв.м., прилежащи части: Избено помещение №8с площ 16,84 кв.м., таванско помещение №9 с площ от 23,**кв.м. и 8,74 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор *****.***.***.*.11, под обекта - обект с идентификатор *****.***.***.*.9 и над обекта - няма, стар идентификатор – няма, при квоти: за Х.К.С. – 1/2 ид.ч.; за М.К.В. – ½ ид.ч., като е отхвърлил иска да делба на имотите, предявен срещу ответниците Ц.М.Б. с ЕГН ********** и Д.Ю.В. с ЕГН **********.
Така постановеното решение от предходния съдия-докладчик по делото не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което и съдът е обвързан със същото при продължаване на производството във втора фаза, досежно процесните факти /за кой имот, между кой лица и при какви квоти следва да се извърши делбата/.
В съдебно заседание на ПРС от 10.04.2019 г., представляващо първо заседание от втората фаза на делбата, като съделители са били призовани всички лица, които са били конституирани като такива и в първа фаза, в това число и лицата- Ц.М.Б., с ЕГН ********** и Д.Ю.В. с ЕГН **********, спрямо които искът за делба е бил отхвърлен с решението по допускане на делбата. Същите са били призовавани по делото до приключване на същото, като както техен, така и на съделителя М.В., е бил упълномощен един процесуален представител- адв.-П. от САК.
В съдебно заседание на ПРС от 10.04.2019 г., представляващо първо заседание от втората фаза на делбата, процесуалният представител на тези съделители, срещу които искът е бил предявен, е направил искане, на основание чл.349, ал.2 ГПК, да му бъде възложен в дял процесният имот, в следния смисъл: имотът да бъде възложен в дял на съделителя- М.К.В., като частта от една втора на съделителката- сестра на този съделител- Х.К.С., да бъде уравнена с пари. Посочил е, че е представена по делото декларация, че този съдилетел няма друго жилище, както и че по делото е установено и не се спори, че същият живее в жилището през почти целия си живот, в това число и към момента на почиване през годините на неговите наследодатели, майка, баща и сестра, баща - К.М. В., с ЕГН-**********, починал на ***г., майка ни Ц.ЙВ., с ЕГН- **********, починала на ***г. и сестра ни Д.К.М., с ЕГН-**********, починала на ***г. Именно след тяхната смърт, както е посочено в исковата молба и впоследствие е било прието и допуснато от съда, този имот е останал в съсобственост на двамата съделители- брат и състра- ищцата и първоначалният ответник, при квоти 1/2 ид.ч за всеки от тях, като последният впоследствие е прехвърлил своята една втора ид.ч. на дъщеря си и внучка си по горецитирания нотариален акт в по ¼ ид.ч за всяка от тях, за които първоначалният съдия-докладчик се е произнесъл, че е относително недействителен спрямо ищцата по реда на чл. 76 ЗН.
В първото по делото заседание във втора фаза по делбата, предвид спазване на установените законови преклузии са били заявени и приети от съда и други претенции от страна на ищеца, а именно съдът с протоколно определение е приел за разглеждане искането на ищеца по чл. 346 ГПК, претенция, с правно основание по чл.31, ал. 2 от Закона за собствеността, конкретизирано в постъпилата молба докладвана в с.з., а именно - за обезщетение в размер на 2000 лв. за периода от датата, на която ответникът е получил исковата молба за делба – 15.12.2017 г. до датата на първото с.з. по извършване на делбата – 10.04.2019 г. Съдът в заседанието е разпределил доказателствената тежест по така направеното искане както следва: В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, че имотът е съсобствен с ответника, че е отправил писмена покана, че ответникът ползва имота към момента на отправяне на поканата, както и паричната стойност на ползата, която е пропуснал след поканата в размер на дължимия се среден пазарен наем, досежно тази претенция. В тежест на ответника е да докаже, че е предоставил достъп до имота, че е платил обезщетение или че не е налице съсобственост, ако и доколкото навежда такива твърдения. Отделил е като безспорно между страните обстоятелството, че делбеният имот се ползва само от ответника М.К.В.. Следва да се посочи, че претенция по този ред е била заявена още с депозирането на исковата молба, положила начало на производството, а именно в същата ищецът чрез своя процесуален представител- адв. А. е поискал чрез „писмено искане до ответника М.К.В. ***, с ЕГН-**********, да й заплаща ежемесечно сумата 200 (двеста) лева като обезщетение за това, че само той ползва съсобствения им недвижим имот, предмет на предявения от нея иск за делба, с което я лишава от ползите, които би имала от този имот, съобразно нейното право на собственост, и което обезщетение е в размер на пазарната стойност на наема за обекти от вида на недвижимия имот, предмет на предявения иск за делба. Отправя искане до ответника А.А.К./като очевидно е било допусната техническа грешка при изписване името на ответника, която не е била забелязана и отстранена, но следва предвид изложеното да се приеме, че се касае за ответника В./, да заплаща на ищцата, като месечно обезщетение сумата 200 лева, считано от датата на получаване на исковата молба, до 5 (пето) число от месеца, за който е дължима, а при просрочие, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на прсрочената сума.
В първото по делото проведено заседание по втора фаза на делбата, е била заявена претенция и от процесуалния представител на ответиците- адв.П., а именно такава по чл.61, ал.2 ЗЗД, също приета за разглеждане от съда с нарочно протоколно определение, в следния смисъл- приема за разглеждане искането по чл. 346 ГПК от ответника и с правно основание по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за извършените в делбения имот разноски без съгласието на ищцата по вид и размери, индивидуалицирани в молба от същия от с.з. Съдът в определението си е посочил, че приема тази претенция по вид и размери, заявени в молба, представена в с.з. /стр.160 и следв. От делото/, като вид и размери. Видно от съдържанието на тази молба, то е заявена претеция за подобрения е в размер на 16 876.87 лв., като цяло извършени ремонтни дейности в имота, описани подрбоно в молбата, като досежно една втора, съобразно квотите на лицата сумата, която се претендира и до края на производството е в размер на 8 438, 35 / като в молбата е посочено 8438,44 лева., катоочевидно досежно стотинките се касае за техническа грешка, което е видно и от представената писмена защита по делото/. Съдът в съдебно заседание е указал е на ответника, че в негова доказателствена тежест по така направеното искане е да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, че е направил твърдените подобрения, както и съответното увеличение на стойността на имота в резултат на същите и стойността на направените разходи. В тежест на ищцата е да докаже противопоставяне от нейна страна на извършването на процесните подобрения, ако и доколкото твърди, че е било налице такова. При приемане на искането за разглеждане претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК от ответника за поставяне в негов дял на процесния имот наследствено жилище, съдът също е разпределил доказателствена тежест, като е указал на направилата искането страна, че в нейна доказателствена тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелста: че съсобствеността върху делбения недвижим имот е възникнала само в резултат на наследяване, че делбеният имот е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изисквания на чл. 40 ЗУТ и т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗУТ и че от същия не могат да се обособят самостоятелни обекти при спазване изискванията на градоустройствения закон. В тежест на направилата искането страна е да докаже, че при откриване на наследството, е живяла в жилището на наследодателя.В тежест на насрещната страна е да докаже при условията на пълно и главно доказаване обстоятелството, че направилата възлагателната претенция страна притежава друго жилище. В тази връзка съдът е указал на съделителката Х.К.С., че не сочи доказатества за това М.К.В. да притежава друго жилище, като на стр.163 от делото е представена и декларация в посочения смисъл от съделителя В..
С оглед така направените искания и претенции, по делото са били назначени СИЕ и СТЕ, като е било допуснато и събирането на гласни доказателства чрез разпита на по двама свидетели при режим на довеждане от съделителите Х.К.С. и М.К.В. за установяване на обстоятелствата, посочени в подадените от процесуалните представители на молби и приетите претеции и от двете страни /като впоследствие режимът на едининия свидетел е бил сменен с такъв- при призоваване/.
В съдебно заседание, проведено на дванадесети юни 2019 г., са били разпитани в качеството на свидетели лицата- И.Д.С., съпруг на съделителката Х.К.С., Р.Н.М., съсед на ответника и С.М.В., съпруга на М.К.В., Д.Г.Д.- снаха на ищцата.
В същото съдебно заседание, съдът е докладвал и заключението по изготвената съдебно - техническа експертиза, депозирано в регистратурата на съда под №*****г., с молба с рег.№*****г. от вещото лице А.Ц.. Видно от закючението вещото лице е приело, че -Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.** е с адрес гр.П. ,ул.“В.“ №**ет*ап**и по НА№** том **дело ***. представлява Апартамент №**/жилище/ с площ 84,96м2,състоящ се две стаи,хол, кухня, клозет с баня, две антрета и две тераси, ведно с зимнично помещение/избено/ №8 с квадратура 16,84м2 и таванско помещение №9 с квадратура 23,39м2, заедно с 8,74% ид.ч от общите части на сградата и правото на строеж върху терена оценен на 89 690 лв. Вещото лице в с.з. при разпита си е посочило, че оглед на място в апартамента е направил по предходното заключение, като е минал също покрай апартамента след поставянето на задачата. Външно в апартамента нямало промени. В самия апартамент не е влизал, като задача на страната е била да осигури достъп до самото жилище. Експертизата е била изготвена на база това, което същият е видял при първия оглед. От този момент нататък, сочи, че ако са правени някакви подобрения или други промени, те не са отчетени. След назначаването на първоначалната експертиза, заключението, по която е представено в съда на 16.07.2018г., не е направил оглед на апартамента. Процесуалният представител на ответника е посочил, че ще осигурят достъп до жилището и експертизата е била приета.
В проведеното на единадесети септември 2019 г. съдебно заседание, след промяна и на съдията –докладчик по делото, са били събрани допълнителни доказателства, като е била допусната до разпит снахата на ищцата – Д.Д., досежно обстоятелствата, къде живее нейната свекърва и кога същата и по какъв повод е посещавала имота, обект на делото, и имала ли е последната достъп до него. В това съдебно заседание, съдът е изслушал СТЕ и СИЕ, последната досежно определяне на наемоподобния доход, в заявената и приетата, описана по-горе претеция в този смисъл, като съдът след като е изслушал и двете вещи лица – П. и Ц., и във връзка със заявеното от същите, и по исконе на страните и назначил допълнителна СИЕ и СТЕ, респективно последната да отговори на въпроси кои от подобренията и на каква стойност са извършени в процесния период и респ. от първоначално зададените налице ли са такива, които са били извършени към момента на построяване на имота. Вещото лице по СИЕ е следвало в допълнително поставената задача, съобразно тези данни да извърши пресметяне на претендирания наем за имота през процесния период.
В последното проведено по делото, съдебно заседание от 06.11.2019 г., съдът е приел със съответни протоколни определения и двете депозирани от вещите лица Ц. и П., допълнителни заключения, като в с.з. е бил проведен и разпит на вещите лица, видно от които вещото лице Ц. е заявило по допълнителната СТЕ, че- Пазарната стойност на Апартамента преди извършване на подобренията е била 83 911 лв /без т.3, т.4 и т.5 от подобренията-досежно паркета, дървената ламперия и мозайкатав апартаментаот претендираните подобрения, които са били изпълнени по време на строителството на сградата и респективно нейното довършване към онзи момент/. Посочил е в заключението си и че общата стойност на подобренията е в размер на 9 145 лева по първата СТЕ, а по допълнителната след изваждането на позиции -3,4,5 същата е в размер на 7191 лева.
Видно от закючението по приетата по делото допълнителна СИЕ, то е посочено, че пазарната стойност на наем на периода от 15.12.2017 г. и 10.04.2019 г., за самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.**, с адрес гр. П., ул."В." №** ет* ап**представляващ Апартамент №**/жилище/ с площ 84,96 м2, състоящ се две стаи, хол, кухня, клозет с баня, две антрета и две тераси, ведно със зимнично помещение /избено/ № 8 с квадратура 16,84 м2 и таванско помещение № 9 с квадратура 23,**м2, заедно с 8,74% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, вещото лице е определило в размер на 5 240,82 (пет хиляди двеста и четиридесет лева 82 стотинки) лева общо или ½ ИД.Ч. е в размер на 2 620,41 (две хиляди шестстотин и двадесет лева 41 стотинки) лева /без позиции 3,4,5 от първоначалното заключение по СТЕ, извършени към момента на стройтелството/. Увеличената стойност вследствие направените подобрения на имота е 89 690лв.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
делбата:
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез следните способи: посредством съставяне на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл.352 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и 2 ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
Съгласно чл.69, ал.2 ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а ако те са поделяеми - на обособените дялове от тях.
Съгласно константната съдебна практика съдът е длъжен първо да се произнесе по претенциите за възлагане по реда на чл.349 ГПК и едва след като установи, че претенциите са неоснователни да премине към другите способи за ликвидиране на съсобствеността.
В процесния случай съделителят М.В., брат на ищцата е направил валидно искане, на основание чл.349, ал.2 ГПК, да му бъде възложен в дял процесният имот. Тук следва, съдът преди да се произнесе по това искане, следва да посочи, че видно от цитираното първо решение- по допускане на делбата, то искът е бил отхвърлен спрямо дъщерята и внучката на този съделител, а именно спрямо лицата- Ц.М.Б., с ЕГН ********** и Д.Ю.В. с ЕГН **********, спрямо които искът за делба е бил отхвърлен с решението по допускане на делбата. Същите обаче са продължили да бъдат призовавани по делото и във втора фаза по делбата, като в същата е следвало да се призовават и участват само лицата спрямо които делбата е била допусната, каквито процесните две лица не са, с оглед на което и производството спрямо тези лица не е следвало да се води във втора фаза и същите са бъдат призовавани като страни по делото, като обаче същите през цялата втора фаза са били призовавани, макар и при отхвърлен спрямо тях иск са участвали, като са призовавани като съделители, каквито те не са съгласно цитираното решение от първа фаза по делбата. Тоест по същество съдът следва да се произнесе спрямо лицата, първоначални съделители, за които и делбата е било допусната при посочените по-горе квоти.
На първо, място, след описване на горното уточнение, съдът следва да се произнесе по основателността на претенцията по чл.349, ал.2 ГПК. Същата, както съдът е преценил при приемането й е направено своевременно в първото по делото с.з. от втора фаза по делбата. Съдебната практика е последователна, че възлагане по реда на чл.349, ал.2 е допустимо при наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки:
1.делбеният имот да има характер на неподеляемо жилище.
2.съсобствеността да е възникнала чрез наследяване.
3. претендиращият възлагане съделител да е живял в жилището към момента на смъртта на наследодателя му.
4. претендиращият възлагане съделител да не разполага с друг жилищен имот в лична собственост (притежание на вещни права в съсобственост са ирелевантни), като размера на дела на въпросния съделител в съсобствеността също е ирелевантен.
В процесния случай, съдът намира, че и четирите така посочени предпоставки са налице досежно съделителя М.В., а именно- видно от първото СТЕ по делото, то се касае за неподеляемо жилище. На следващо място, видно от изложеното по –горе жилището е придобито по наследство, като ответикът е придобил ½ ид.ч., след смъртта на наследодателите и видно от решението по допускането до делба на имота. По делото е представена декларация, че жилището е единствено за ответника В., като макар и да е разпределан в доказателствена тежест на ищцата да обори този факт, то същата не е сторила това, като нещо повече, за това обстоятелство не се и спори по делото, като същата не е поискала и да се възлага в нейн дял жилището, а е заявила само парични претенции в гореописания смисъл. Не се спори по делото и, че В. е живял в имота, като по време на смъртта на родителите си, така и по време на смъртта на едната си сестра през 2016 г., като е продължил да живее в жилището и до настоящия момент, заедно със съпругата си, разпитана като свидетелка по делото, а именно свидетелката- С. В., която посочва в с.з.- „С М. ***. В апартамента живееха майка му, баща му и сестра му Д.. Апартаментът се състои от четири стаи – кухня, детска, спалня и хол. Ние с М. живеем в спалнята и хола. Също ползваме кухнята и банята, която сме отремонтирали. Бившата детска стая, която ползваше Д., е заключена. За тази стая поради неосигуряване на достъп на топлинен счетоводител М. плаща парно, изчислено върху пълната кубатура за обекта. Родителите на М. живееха при нас. Баща му почина 1973-74г., а майка му деветдесет и някоя година. От 1962 г. М. живее там в този апартамент. На друго място не е живял….По отношение на данъците зная, че М. плаща неговия си данък, а Х. си плаща нейния данък. От миналата година Етажната собственост поема разходите за ремонт, но предишни години М. е поемал разизцяло ходите за покрива. Мисля, че година изнасяха на сестра му Д., когато са говорили за подялба М. и Х., но не съм сигурна. Д. почина преди три години“. Следователно, безспорно се установява и тази предпоставка за предоставяне на имота, която се подкрепя и от останалите гласни доказателства, а именно на съседа- Р.Н.М., помагал при извършването на ремонта, като данни, че постоянно пребиваващ в жилището е именно ответникът, се съдържат и в обстоятелствата, заявени и от свидетелите на ищцовата страна- И.Д.С., съпруг на съделителката Х.К.С. и Д.Г.Д.- снаха на ищцата, като последната посочва, че от както е сключила брак-2002 г. живее в една къща със свекърва си и посочва адреса в гр. П., ул. „К.“, №*като сочи, че свекърва й е живеела в тази къща още от преди този момент, а видно от заявеното от спъруга на ищцата св. С., то същите живеят в тази къща, откакто са сключили граждански брак, а именно същият посочва- „Зная за кой имот се води делото, имотът се намира в гр.П., ул.В. 39/13. В този апартамент живееше майката, бащата и сестрата на Х., както и Х., но преди да се омъжи за мен. След като те починаха останаха в апартамента да живеят М. и съпругата му. М. живее от 1965г. в този апартамент, а съпругата му- откакто се ожениха. Сигурно има около 30 години откакто са се оженили. Не ми е известно М. и съпругата му да са живели на друго място. Съпругата ми имаше достъп до апартамента, докато почина балдъзата. Сестрата на съпругата ми почина миналата, или поминалата година. След смъртта на сестра й отидохме да изчистим, да изхвърлим разни дрехи и да проветрим стаята, която тя обитаваше. Там беше и М.….“. Следователно се установява, че през един изключително дълъг период от живота си,ответикът живее и е живял в жилищито и не го е напускал.
Следователно, се налага извод, че са налице и четирите положителни предпоставки, визирани в закона, при които имотът да се постави в дял на този съделител, а именно на ответника В. в случая, притежаващ ½ ИД. ч. от имота, като същият следва да уравни в паричен еквивалент своята сестра съделителка- ищцата, като й заплати равностойността на притжаваната от нея ½ ид.ч. от имота.
Видно от заключението по допълнителната съдебно- техническа експертиза на в.л. Ал. Ц., неоспорено от страните, то както съдът посочи по-горе се установява, че -Пазарната стойност на Апартамента преди извършване на подобренията е била 83 911 лв /без т.3, т.4 и т.5 /досежно паркета, дървената ламперия и мозайката в апартамента/ от претендираните подобрения, са били изпълнени по време на строителството на сградата и респективно нейното довършване към онзи момент. Посочил е в заключението си и че общата стойност на подобренията е в размер на 9 145 лева по първата СТЕ, а по допълнителната след изваждането на позиции -3,4,5 същата е в размер на 7191 лева. Увеличената стойност в следствие направените подобрения е 89 690лв. /стр.227 от делото/.
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2, изр. второ ГПК при основателност на възлагателната претенция, дяловете на останалите съделители трябва да бъдат уравнени с друг имот или пари. В настоящия случай доколкото до делба е допуснат само един имот, то делът на съделителя Х.К.С.,следва да бъде изравнен в пари. Доколкото, същата притежава 1/2 идеална част от процесния имот, то и същата част има паричен еквивалент в размер на 44 845 лв., в какъвто смисъл, съдът кредитира заключенията по извършените СТЕ.
Поради това и съдът намира, че следва да осъди съделителя М.К.В. ***, с ЕГН**********
да заплати на съделителя Х.К.С. ***, ЕГН: **********, сумата от 44 845 лв . за уравнение на дела й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на решението за възлагане.
Относно претенциите по сметки.
Относно подобренията и претенцията по чл. 61,
ал.2 ЗЗД:
Съгласно Решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I г. о., ГК, с което е обобщена съдебната практика по повод извършените подобрения в чужд имот се приема, че основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 – 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Следователно въведените твърдения за качеството, начинът и прочие, в което са извършени подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената стойност на вещта“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обедняването“, „до размера на обогатяването“, „връщане на необходимите и полезни разноски“, ) не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. Изложеното представлява обобщение на практиката, формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, решение № 131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/20**г, I-во отд, решение № 159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО, решение № 180/25.04.20**г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО, решение № 820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО, решение № 912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО, решение № 134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г).
А с Решение №242/21.12.2015г., постановено по к.г.д.№3664/2015г. на ВКС, I г.о., е прието, че е задължение на съда, а не на ищеца, да определи характера на претендираните от ищеца строителни работи /кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои- подобрения/, да определи в качеството на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки противопоставянето им. В зависимост от това съдът, а не ищецът, е бил длъжен да даде правилната правна квалификация на предявения иск и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума.
Съделителят М.К.В. претендира от
съделителката Х.К.С. да му заплати направените в имота подобрения, като в
последното по делото съдебно заседание, процесуалният представител на ответника
е поискал да се извърши компенсация между тази сума и сумата за уравняване на
дела на ищцата, като такова искане е поддържал и в представените писмени
бележки по делото. Съдът в определението си по приемане на претенцията е
посочил, че приема тази претенция по вид и размери, заявени в молба,
представена в с.з. /стр.160 и следв. От
делото/, като вид и размери. Видно от съдържанието на тази молба, то е заявена
претеция за подобрения в размер на 16 876.87 лв., като цяло извършени ремонтни
дейности в имота, описани подрбоно в молбата, като досежно една втора,
съобразно квотите на лицата сумата, която се претендира и до края на
производството е в размер на 8 438, 35 лева /с горепосоченото уточнение, досето
разликата в стотинките, прието за техническа грешка, като са изписани 44 ст,
вместо 35 ст./.По тази претенция, съдът намира следното -от приетите по делото
СТЕ и допълнителна такава, извършени от в.л. Ц., се установява, че действително
в имота са били извършени подобрения. В първата
СТЕ вещото лице посочва, че –„След запознаване с документите по делото и
оглед на място в гр. П. ул.“В.“, №**дава следното заключение на поставените
задачи:Процесният Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.***е
с адрес гр.П., ул“В.“ №**ет,4,ап**и по НА №***,дело ***. представлява Апартамент
№**/жилище/ с площ 84,96м2, състоящ се две стаи,хол, кухня, клозет с баня, две
антрета и две тераси, ведно с зимнично помещение/избено/ №8 с квадратура
16,84м2 и таванско помещение №9 с квадратура 23,39м2, заедно с 8,74% ид.ч от
общите части на сградата и правото на строеж върху терена. По твърдение на
страната М.К.В. ремонтите са правени от края на 2014г,като в.л. изчислява
същите с овехтяването от този момент. Посочил е като отговори на поставените
задачи: 1: Шпакловане и боядисване на целия апартамент площ 134м2 оценени на
стойност 2 144лв от които мат. 804лв. и труд 1340лв., 2 Изграждане на дървена
преградна стена в спалнята на апартамента 4,54 м2 на три секции със стъкла е на
стойност 123 лв. ,от които мат.87лв и труд 36лв. на Въпрос 3. Поставяне на
дървена ламперия в коридора на стойност 316.80 лева, вк. труд и материали е дал
Отговор 3: Поставяне на дървена ламперия в коридора с площ 10,85м2 оценена на стойност
269лв ,от които 226лв мат. и труд 43лв. На
Въпрос 4. Подмяна на настилка - паркет в спалня и хол на обща стойност 1
075.02 лева, включваща труд и материали е дал Отговор 4: Дървен паркет в спалня
и хол с обща площ 26,84м2 оценени на 816лв. ,от които мат.698лв и труд 118лв. и
на Въпрос 5. Подмяна на настилка -
мозайка в коридор и балкони на обща стойност 1 2**лева, включваща труд и
материали. Отговор 5: Мозайка в коридора и балкони/под и цокли/ с обща площ
15,55м2 оценени на 869лв ,от които материали 422лв и труд 447лв. По останалите
въпроси е дал следните отговори:
отг.6:Теракот/фаянс/ само в баня 1б,25м2 оценени на стойност 195лв, от
които мат. 130лв и труд 65лв., 7. Дървено дюшаме в кухнята с площ 12,30м2
оценен на 379лв , от които мат 276лв и труд 103лв. , 8. Окачен таван на банята
с площ 3,25 м: оценен на 176лв , от които мат 108лв и труд 68лв., 9. Поставяне на петкамерна PVC дограма в
целия апартамент на стойност 682.64 лева, включваща труд и материали, 9:
Поставяне на петкамерна PVC дограма в целия апартамент /4бр.прозорци и 2бр. с
обща площ 12,27м2 / оценени на 2355лв/труд и мат./, 10. Поставяне на алуминиева
дограма-врати в целия апартаментна стойност 870 лева, включваща труд и
материали.Отговор 10: Поставяне на алуминиева дограма-врата баня в апартамент /
1бр. ал.врати с размери баня- 75/200см / оценени на 258лв. /труд и мат./, 11:
Ветробрани на терасите 2бр ,2,30м2 от ал.рамка и стъкла оценени на стойност
244лв /труд и мат./, 12. Стоманени первази на терасите с обща дължина
12,85м оценени на 147лв от които мат. 82лв и труд 65лв., 13. Поставяне на
метални козирки на терасите с поликарбонат с обща площ на двете 12,50 м2,
оценени общо на стойност 942лв ,от които 483лв мат. и труд 459лв., 14:
Поставяне на мивка в банята среден формат оценена на 63 лв, от които 42лв мат.
и труд 21лв., 15: Поставяне на тоалетна чиния (моноблок) в банята оценена на
165лв от които 119лв мат. и труд 46лв . На въпроса –под номер 16. Каква е
пазарната цена на Апартамента преди извършване на подобренията и каква е увеличената
стойност на имота вследствие на направените подобрения?, вещото лице е
отговорило, както следва- Пазарната стойност на Апартамента преди извършване на
подобренията е била 82 340лв .а увеличената стойност в следствие направените
подобрения е 89 690лв. Същевременно след наведени доводи в с.з., че част от
подобренията са били извършени всъщност не като подобрения, а са били налични
още към момента на простояване на самата сграда, е била възложена и приета
впоследствие допълнителна СТЕ по делото, извършена от същото вещо лице, при
която т.3,4,5 са били извадени от изчисленията досежно подобренията, като
вещото лице е посочило, че те са били налични към момента на построяване на
сградата. Видно от заключението по допълнителната съдебно- техническа експертиза на в.л. Ал. Ц.,
неоспорено от страните, то както съдът посочи по-горе се установява, че
-Пазарната стойност на Апартамента преди извършване на подобренията е била 83 911 лв /без т.3, т.4 и т.5 /досежно
паркета, дървената ламперия и мозайката в апартамента/ от претендираните
подобрения, са били изпълнени по време на строителството на сградата и
респективно нейното довършване към онзи момент. Посочил е в заключението си и
че общата стойност на подобренията е в размер на 9 145 лева по първата СТЕ, а
по допълнителната след изваждането на позиции -3,4,5 същата е в размер на 7191
лева. Увеличената стойност вследствие направените подобрения на имота е 89 690лв. Тоест се налага извод, че в
резултат от извършените подобрения, като в този смисъл съдът кредитира
заключението по допълнителната СТЕ, то пазарната цена на имота, се е увеличила
в резултат на същите със сумата от 5 779
лв., за целия имот, или за една втора част от имота, колкото притежава ищцата,
сумата е 2889, 5 лв, като за разликато до 8 438, 35
лева претенцията е неосноавателна. Същевременно съдът видно от
гореизложеното е разпределил доказателствена тежест в процеса, за тази сума,
като съдът кредитирайки посочената допълнителна експертиза и като взе предвид,
че видно и от показанията на разпитаните по делото свидетели, и в частност,
съседът на ответника, които твърди да е помагал през годините за В. за
ремонтите и че същите са извършени изцяло от него и с негови средства, каквито
данни заявява и съпругата на ответника и същите остават необорени от ищцовата
страна, то съдът приема, че подобренията са извършени именно от ответника.
Досежно обстоятелството дали на същите се е противопоставяла ищцата, то следва
да се посочи следното -Съгласно константната съдебна практика, когато един
съсобственик извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и
държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по
реда на чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобренията са извършени със съгласието на
останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД - ако те са се противопоставили
или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие
на останалите съсобственици за извършването им. При разпитите на свидетелите по делото, и на
двете страни в производството, се установява, че в имота е живял след смъртта
на наследодателите само ответникът и неговата съпруга, като същите са
извършвали процесните подобрения, за което свидителства и в разпита си
свидетелят- съсед- Р.Н.М., който сочи и че физически е погал на ответника при
извършването им. Свидетелите на ищцата също сочат, че допреди смяната на
бравата и ключовете на имота, преди завеждане на делото и към завеждане на
същото, ищцата само е посещавала имота и то докато е била жива нейната сестра и
е ходила само в стаята, която последната е обитавала до смъртта си през 2016 г.
След което отношенията между страните се влошили и при непостигане на
доброволно уреждане на отоншения за делба помужду им се обостирили и се
стигнало до съдебно производство, за което свидителства и съпругът на ищцата С..
Следователно, се налага извод, че подобренията са извършени от ответника и то
без съгласието на ищцата по делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че отношенията между съделителите следва да се уредят съгласно разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие, тъй като процесните подобрения са предприети и в интерес на ищеца, който живее в процесния апартамент със съпругата си, но са довели до увеличаване стойността на имота.
Видно от заключението по допълнителната съдебно- техническата експертиза в смисъл описан по-горе, то вследствие на направените подобрения пазарната стойност на имота се увеличила със сумата от 5 779 лв. за която сума претенцията е основателна, но съобразно разделянето на една втора, съобразно квотите на страните в имотаили- 2889,50 лв. за една втора.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да осъди съделителя Х.К.С. да заплати на съделителя М.К.В. сумата от 2889,50 лева, представляваща увеличената стойност на процесния имот вследствие на извършените подобрения, съобразно нейната ½ ИД.Ч като до разликата от претендираните - 8 438, 35 лева, претенцията е неоснователна. Съдът намира, че не следва да извърша компенсация, както е застъпено в последното по делото с.з. от процесуалния представител на ответника, като сумите касаят вътрешни отношения между страните, които същите следва да уредят помежду си, а съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив за всяка от претенциите.
Относно наемоподобните ползи:
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.20**г. на ВКС по тълк. д. № 7/20**г., ОСГК, когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик да се ползва от нейните полезни свойства, то лишеният от възможността да ползва общата вещ съсобственик има право да получи обезщетение съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик обаче възниква едва с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Съгласно константната съдебна практика неотправянето на такава покана води до неоснователност на претенцията. В случая е прието за разглеждане видно от изложеното по-горе в първото по делото заседание, предвид спазване на установените законови преклузии са били заявени и приети от съда и други претенции от страна на ищеца, а именно съдът с протоколно опроделение е приел за разглеждане искането на ищеца с правно основание по чл.31, ал. 2 от Закона за собствеността, конкретизирано в постъпилата молба докладвана в с.з. в първо с.з. във втора фаза по делбата, а именно - за обезщетение в размер на 2000 лв. за периода от датата, на която ответникът е получил исковата молба за делба – 15.12.2017 г. до датата на първото с.з. по извършване на делбата – 10.04.2019 г.
Съдът в заседанието е разпределил доказателствената тежест по така направеното искане както следва: В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, че имотът е съсобствен с ответника, че е отправил писмена покана, че ответникът ползва имота към момента на отправяне на поканата, както и паричната стойност на ползата, която е пропуснал след поканата в размер на дължимия се среден пазарен наем. В тежест на ответника е да докаже, че е предоставил достъп до имота, че е платил обезщетение или че не е налице съсобственост, ако и доколкото навежда такива твърдения. Отделил е като безспорно между страните обстоятелството, че делбеният имот се ползва само от ответника М.К.В. Следва да се посочи, че претенция по този ред е била заявена още с депозирането на исковата молба, положила начало на производството, а именно в същата ищецът чрез своя процесуален представител- адв. А. е поискал чрез „писмено искане до ответника М.К.В. ***, с ЕГН-**********, да й заплаща ежемесечно сумата 200 (двеста) лева като обезщетение за това, че само той ползва съсобствения им недвижим имот, предмет на предявения от мен иск за делба, с което я лишава от ползите, които би имала от този имот, съобразно нейното право на собственост, и което обезщетение е в размер на пазарната стойност на наема за обекти от вида на недвижимия имот, предмет на предявения иск за делба. Отправя искане до ответника А.А.К./като очевидно е било допусната техническа грешка при изписване името на ответника, която не е била забелязана и отстранена, но следва предвид изложеното да се приеме, че се касае за ответника В./, да заплаща на ищцата, като месечно обезщетение сумата 200 лева, считано от датата на получаване на исковата молба, до 5 (пето) число от месеца, за който е дължима, а при просрочие, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на прсрочената сума. След приемане на първата оценителна СИЕ по делото, то на основание чл.214 ГПК, съдът с протоколно определение, съобразно заключението на вещото лице е приел увеличение на иска като е приел увеличение с 850 лева, или за сумата от 2850 лева, за същия период, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането /съгласно писмена молба от процесуалния представител на ищеца –стр.235 от делото/. Във връзка с възражението на ответната страна, че покана не е била отправена и че това искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно, както и че касае бъдещ период, то съдът намира, че следва да изложи следното: При иск за обещетение за лишаване от ползване - чл. 31, ал. 2 ЗС-Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забрана (чл. 59 ЗЗД) едно лице да се облагодетелства за сметка на друго; източник на вземането е едно фактическо положение – реалното ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем – решение № 516/11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г., ВКС, ІІІ г.о.Разлика, която е от значение за правната квалификация, между иска по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 59 ЗЗД за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот – решение № 298/14.12.2011 г. по гр. д. № 1502/2010 г., ВКС, ІІ г.о. За разликата вж. и ТР №82/28.2.1975 г. по гр. д. №74/74 г. на ОСГК на ВС, т. 3.Във всички случай, когато се установи, че спорът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването се развива между съсобственици, правната квалификация е по чл. 31, ал. 2 ЗС. /каквато е и настоящата хипотеза/.
Понятието
„лично ползване” е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове – Тълкувателно решение №
7/2.11.20**г. по т. д. № 7/20**г., ОСГК на ВКС. В случая безспорно по делото се установи, че
имотът се ползва от ответника В. и че същият живее в него и от времето на
неговите наследодатели. Относно поканата и формата на същата, то следва да се
посочи следното –поканата следва да е писмена (устната покана е без правно
значение). Съдържанието й обаче не е нормативно уредено. Всяко писмено
волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за
лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването,
съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Без значение е дали поканата
е нарочна или се съдържа в друг акт, най-често
искова молба с искане за заплащане на обезщетение, което произтича от
личното ползване на имота от ответника. Именно такава и е настоящата хипотеза,
видно от гореизложеното, като макар и да е формулирано искането като друга сума
и помесечно, като впоследствие своевременно е заявеното в първото с.з. във
втора фаза по делбата, като сума и период, то съдът приема, че покана е налице
и то същата е както е поискано, като начална дата от момента на подаване на
исковата молба и е обективирана в същата –от дата 15.12.2017 г. и 10.04.2019 г.
първото по делото с.з., във втора фаза, като искът е изменен преди приключване
на съдебното дирене в първа инстация, като без да се променя периодът е заявен
като по-висока сума от 2850 лева тоест е увеличен с 850 лева, като е
обективирано и искане за законна лихва от датата на подаване на и.м. до
окончателното изплащане на сумата /стр.235 от делото/. Същевременно се
възразява, че искът е за бъдещ период, като съдът намира, че видно от заявената
претенция, то не се касае за такъв период, като заявената претенция за законна
лихва досежно сумата, описана още в исковата молба, и впоследзствие в молбата
за изменение –стр.235 от делото, като е конкретизирана като искане, и не е
отделен иск, а законова последица от евентуалното уважаване на иска.
Следователно, възраженията по тази претенция и в посочения смисъл, съдът намира
за неоснователни. Действително действието
на писмената покана - има действие за в бъдеще и то само между лицето, което я
отправя и лицето до което е адресирана, т.е. тя не ползва останалите
съсобственици, но към момента на заявевянае на поканата с исковата молба, то тя
е била именно за бъдещ период. Следователно възражението в тази насока е
неоснователно от ответната страна. Веднъж отправена писмената покана действа
занапред без ограничение във времето и без значение е дали поканата е нарочна
или се съдържа в друг акт – най-често искова молба за същото обезщетение – решение № 351/13.07.2010 г. по гр. д. №
573/2009 г., ВКС, ІІІ г.о.
Когато обективно е невъзможно всеки съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата си, тогава преченето да се ползва веща от част от съсобствениците включва както реалното ползване на целия имот, така и невъзможността той да се ползва от други съсобственици. Формалното изразяване на съгласие другите също да се ползват от имота, при обективна невъзможност от реализирането на техните субективни права, не освобождава ползващия съсобственик от задължението му да заплати обезщетение за ползата, от който останалите са лишени - Решение № 104/8.04.2014 г. по гр. д. № 5821/2013 г., ВКС, І г.о. В случая и от гласните доказателства по делото се установява, че ищцата не е живала в имота, след сключване на брака си и че след завеждане на иска, ответната страна е ограничила достъпа на ищцата до имота, като е сменил бравата и ключовете на имота. Следователно, се налага извод за основателност на заявената претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, като обаче, следва да се приеме, според настоящия съдебен състав, заключението по допълнителната съдбено-оценителна експертиза по делото, която е отчела, че подобренията по т.3,4,5 не са били извършени от ответника, а са били налични към момента на построяване на сградата и именно тази експертиза се явява съответна на приетото и кредитирано в този смисъл и допълнително СТЕ. Следователно, видно от заключението на вещото лице П., се установява, че -Пазарната стойност на наем на периода от 15.12.2017 г. и 10.04.2019 г., за самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.**, с адрес гр. П., ул."В." №** ет* ап**представляващ Апартамент №**/жилище/ с площ 84,96 м2, състоящ се две стаи, хол, кухня, клозет с баня, две антрета и две тераси, ведно със зимнично помещение /избено/ № 8 с квадратура 16,84 м2 и таванско помещение № 9 с квадратура 23,**м2, заедно с 8,74% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, определям в размер на 5 240,82 (пет хиляди двеста и четиридесет лева 82 стотинки) лева общо или ½ е в размер на 2 620,41 (две хиляди шестстотин и двадесет лева 41 стотинки) лева. Размерът на– пропуснатата полза от неползващия съсобственик за недвижимите имоти това е средният месечен наем за имот със съответното предназначение и състояние, освен ако ищецът не е доказал по-голям размер, като в случая ищцата претендира именно такъв среден размер. Съгласно установената съдебна практика в такива случай, се присъжда сумата, съответстваща на правата на ищеца в съсобствеността, тоест ½ в настоящата хипотеза или за сумата от 2 620,41 (две хиляди шестстотин и двадесет лева 41 стотинки) лева, като за разликата до пълния претендиран размер след изменението на иска от 2850 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен такъв. Следва да се посочи, че още със заявяване на претенцията, и впоследствие с писмената молба, в която е обективирано искането по чл.214 ГПК, е била заявена претенция за законна лихва върху сумата, която се явява законова последица от уважаване на претнцията и следователно сумата се дължи, ведно със законната лихва от предявявене на тази искова претенция до окончателно изплащане на вземането.
Предвид гореизложеното съдът намира, че този иск за наемоподобен доход следва да бъде частично уважен за посочената част и отхвърлен като неоснователен за горницата над 2620, 41 до претендираните - 2850 лева.
Относно дължимите държавни такси:
Съгласно т.4 от Тарифа №1 за държавните такси при делата за делба съдът определя и окончателна държавна такса в размер на 4 % от стойността на всеки от дяловете. Видно от заключението на в.л. Ц. по изслушаната съдебно-техническа експертиза стойността на процесния апартамент е 89 690,00лв., при което дължимата от съделителите държавна такса е в общ размер на 3587,6 лв. или всеки един от тях в съответствие с дяловете си дължи сумата от 179,38 лв.
Във връзка с уважената претенция на В. срещу Х.К.С. ***, с ЕГН: ********** и осъждането й да заплати на М.К.В. ***, с ЕГН-**********, на основание чл. 61, ал.2 ЗЗД, вр чл.59 ЗЗД сумата от 2889,50 лева, представляваща увеличената стойност на процесния имот вследствие на извършените подобрения от съделителя М.К.В., съобразно ½ ИД.Ч за Х.К.С., като до претецията която е заявена 8438,35 лв., то същата дължи държавна такса върху тази сума в размер на 115,58 лева, за които е уважена претенцията до размер -2889,50 лева, представляваща увеличената стойност на процесния имот вследствие на извършените подобрения от съделителя М.К.В., съобразно ½ ИД.Ч за Х.К.С., то същата дължи държавна такса върху тази сума в размер на 115,58 лева.
Предвид отхвърлянето на претецията на М.К.В., за разликата от 2889,50 лв. до претендираните 8438,35 лв., то същият следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 221,95 лв., съобразно отхвърлената част.
Предвид осъждането на М.К.В. ***, с ЕГН-**********, да заплати на Х.К.С. ***, с ЕГН: **********, сумата от 2 620,41 (две хиляди шестстотин и двадесет лева 41 стотинки) лева, представляваща размера на обезщетението за лишаване на съделителя Х.К.С. ***, с ЕГН: **********, от ползването на собствената и 1/ 2 идеална част от процесния имот: самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.**, който обект съгласно схема на самостоятелен обект в сграда с изх.№ ***.,, изд. от Агенция по ГКК, СГКК-гр.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - ***. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма издадена заповед, се намира в сграда №1 (едно) с идентификатор на сградата *****.***.***.*, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***с адрес на имота: гр.П., общ.П., обл.П., п.к.2300, ул."***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 84,96 кв.м., прилежащи части: Избено помещение №8с площ 16,84 кв.м., таванско помещение №9 с площ от 23,**кв.м. и 8,74 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор *****.***.***.*.11, под обекта - обект с идентификатор *****.***.***.*.9 и над обекта - няма, стар идентификатор – няма, представляваща наемоподобен дохо за посочената идеална част от имота за периода от 15.12.2017 г. и 10.04.2019 г., ведно със законната лихва от заявяването на претенцията до окончателно изплащане на вземането
, то същият следва да бъде осъден да заплати държавна такса за тази претеция в размер на 104, 82 лева, като за разликата за която претенцията е отхвърлена следва държавната такса да се възложи на съделителката С., като съдът е отхвърлил иска като неоснователен в останалата част за горниицата от сумата от 2 620,41 (две хиляди шестстотин и двадесет лева 41 стотинки) лева, до заявената претеция от 2850 лева, за което се дължи държавна такса в размер на 50 лв
В закючение съделителят М.К.В. дължи заплащането на държавни такси в производството в размер на общо сумата от 506,15 лв
В закючение съделителят Х.К.С. дължи заплащането на държавни такси в производството в размер на общо сумата от 344,96 лв
Относно дължимите разноски:
Съделителите са направили искане за присъждане на направените по делото разноски.Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК в производствата по съдебна делба страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, като по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78.
Съдът намира, че с оглед характера на производството по съдебна делба на съсобствен недвижим имот разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат понесени от страните така както са били направени.
По делото са изслушани в първа фаза една СТЕ досежно поделяемостта на имота, за която е бил внесен и изплатен депозит от 300 лева, внесен от ищеца, като впоследствие предвид изхода на спора и поделянето на имота на равни части, то за тази експертиза при определяне разноските следва всяка страна да понесе по 150 лева. За назначената във втора фаза СТЕ първоначално е внесена 300 лева- сума депозит от ищеца, досежно стойността на имота, като този факт е релевантен и за двете страни и всяка следва отново да понесе сумата от 150 лева разноски, тоест по равно и за тази експертиза. Що се отнася до експретизата за подобренията в имота и увеличената пазарна цена на имота, то са внесени 300 лева от ответника, като впоследствие за допълнителната СТЕ е указано и внесено възнаграждение от ищеца в размер на още 100 лева, като видно от изводите на съда, то тази претенция е частично уважена, като експретизата е установила релевантни факти и за двете страни в процеса, поради което и следва и за същата, страните да понесат по равно направените разноски. На следващо място във връзка с допуснатата СИО и допълнителна такава са внесени общо 270 лева от ищцата, като предвид частичното уважаване на претенциите, обект и на тази експертиза и установяването на относими факти и за двете страни в процеса, съдът намира, че и за същата страните следва до понесат разноските по равно или по 135 лева, като останалите разноски за съдебни удостоверения и свидетел, съдът намира, че следва да останат за страните, така, както са ги направили.
Водим от изложеното, то всяка от страните дължи и следва да бъде осъдена да заплати на другата страна сумата от общо по 635 лева, разноски в производството. Следва изрично да се подчератае, че нито една от страните в производството, в това число и тези, за които производството е прекратено, не са представили надлежен списък по чл. 80 ГПК и извън производството още в първа фаза /за ответника с отговора/, не е било направени изрично искане за произнасяне по разноските по делото и присъждане на същите.
С оглед всичко изложено Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ и изключителна собственост, по реда на чл.349, ал.2 ГПК, на М.К.В. ***, с ЕГН-**********, следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.**, който обект съгласно схема на самостоятелен обект в сграда с изх.№ ***.,, изд. от Агенция по ГКК, СГКК-гр.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - ***. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма издадена заповед, се намира в сграда №1 (едно) с идентификатор на сградата *****.***.***.*, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***с адрес на имота: гр.П., общ.П., обл.П., п.к.2300, ул."***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 84,96 кв.м., прилежащи части: Избено помещение №8с площ 16,84 кв.м., таванско помещение №9 с площ от 23,**кв.м. и 8,74 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор *****.***.***.*.11, под обекта - обект с идентификатор *****.***.***.*.9 и над обекта - няма, стар идентификатор – няма.
ОСЪЖДА М.К.В. ***, с ЕГН-**********, да заплати на Х.К.С. ***, с ЕГН: **********, сумата от 44 845 лв. за уравнение дяловете в съсобствеността, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата.
УКАЗВА на М.К.В. ***, с ЕГН-**********, че следва да заплати на съделителя Х.К.С. ***, с ЕГН: **********, сумата за уравнение на дела и в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане на имота, като в противен случай решението за възлагане на имота ще се обезсили по право и имотът ще бъде изнесен на публична продан.
ОСЪЖДА Х.К.С. ***, с ЕГН: ********** да заплати на М.К.В. ***, с ЕГН-**********, на основание чл. 61, ал.2 ЗЗД, вр чл.59 ЗЗД сумата от 2889,50 лева, представляваща увеличената стойност на процесния имот вследствие на извършените подобрения от съделителя М.К.В., съобразно ½ ИД.Ч за Х.К.С. като отхвърля иска досежно претенцията заявенената от М.К.В. ***, с ЕГН-**********, претенция за подобрения в имота за сумата- за разликата от 2889,50 лева до предявената претенция от 8438,35 лв..
ОСЪЖДА М.К.В. ***, с ЕГН-**********, да заплати на Х.К.С. ***, с ЕГН: **********, сумата от 2 620,41 (две хиляди шестстотин и двадесет лева 41 стотинки) лева, представляваща размера на обезщетението за лишаване на съделителя Х.К.С. ***, с ЕГН: **********, от ползването на собствената и 1/ 2 идеална част от процесния имот: самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.**, който обект съгласно схема на самостоятелен обект в сграда с изх.№ ***.,, изд. от Агенция по ГКК, СГКК-гр.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - ***. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма издадена заповед, се намира в сграда №1 (едно) с идентификатор на сградата *****.***.***.*, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***с адрес на имота: гр.П., общ.П., обл.П., п.к.2300, ул."***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 84,96 кв.м., прилежащи части: Избено помещение №8с площ 16,84 кв.м., таванско помещение №9 с площ от 23,**кв.м. и 8,74 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор *****.***.***.*.11, под обекта - обект с идентификатор *****.***.***.*.9 и над обекта - няма, стар идентификатор – няма, представляваща наемоподобен доход за посочената идеална част от имота за периода от 15.12.2017 г. и 10.04.2019 г., ведно със законната лихва от заявяването на претецията до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска в останалата част за горниицата от сумата от 2 620,41 (две хиляди шестстотин и двадесет лева 41 стотинки) лева, до заявената претеция от 2850 лева.
ОСЪЖДА М.К.В. ***, с ЕГН-**********, със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 506,15 лв., представляваща дължимата се държавна такса за производството по делба.
ОСЪЖДА Х.К.С. ***, с ЕГН: **********, със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 344,96 лв., представляваща дължимата се държавна такса за производството по делба.
ОСЪЖДА Х.К.С. ***, с ЕГН: **********, със снета по делото самоличност да заплати на М.К.В. ***, с ЕГН-**********, със снета по делото самоличност, със снета по делото самоличност, сумата от 635,00лв., представляваща направени разноски за експертизи в производството по съдебна делба.
ОСЪЖДА М.К.В. ***, с ЕГН-**********, със снета по делото самоличност, да заплати на Х.К.С. ***, с ЕГН: **********, със снета по делото самоличност, сумата от 635 лв., представляваща направени разноски за експертизи в производството по съдебна делба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. Районен съдия: