Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 06.12.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на двадесет и девети април,  през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Снежана Тодорова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 9**1 по описа за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание  чл. 108 от ЗС.

Ищцата Л.А.К. -  К. поддържа твърдение, че тя придобила собствеността върху описаните в исковата молба два недвижими имота, представляващи както следва: апартамент № 24, с местонахождение в жилищната сграда на ЖСК „П. с.“ на ул. „******, с площ от 104, 65 кв.м. и гараж №3 в подземно хале №2 в същата сграда, по силата на Саморъчно завещание на 19.01.2015г., направено от бившия собственик на тези имоти - Я.П.К., която починала на 27.04.2015г. Завещанието било обявено на 08.05.2015г. с протокол на нотариус М.К.с рег. № 200 в НК и район на действие- гр. София. Завещанието било вписано в АВп, а придобитите от ищцата имоти били декларирани от ищцата пред данъчната администрация. При последвалото физическо посещение в имота обаче, ищцата установила, че не може да установи своя фактическа власт върху него, тъй като такава била упражнявана от ответницата К.Г.К.. Ответницата оспорила правото на собственост на ищцата върху имотите и заявила свои собствени права, изключващи правата на ищцата, легитимирайки се формално като собственик на 1/3 идеална част от тях, по силата на Договор за дарение от 05.05.2015г., сключен с баща й Г. П.К.. Последният пък се легитимирал формално като наследник по закон на завещателката Я.П.К.. При изложените фактически твърдения, като поддържа че е лишена от владението върху собствения си имот от лице, което не е собственик и не би могло да стане собственик на процесния имот - поради това, че го е придобило от несобственик - ищцата претендира за осъждане на ответницата, да й предаде владението върху споменатите недвижими имоти. С оглед очаквания от нея благоприятен изход на делото, ищцата претендира за осъждане на ответницата, да й заплати направените съдебни разноски.

 Ответницата К.Г.К. оспорва предявения ревандикационен иск, като поддържа твърдение за неговата неоснователност. На свой ред ответницата заявява право на собственост върху 1/3 идеална част от недвижимите имоти, легитимирайки се в правата си с правните последици от Договор за дарение от 05.05.2015г., обективиран в Нотариален акт № 103, том І, рег. № 7372, дело № 96/2015г. на нотариус С.С.с рег. № 107 в НК и район на действие СРС, който бил сключен с баща й Г. К.. Ответницата оспорва правното действие на завещанието, на което ищцата основава правата си, като заявява, че това завещание е неавтентично, защото не било написано и подписано от завещателката. Твърди, че завещанието било недействително поради нарушаване на установената от закона форма /чл. 42, ал.1, б. „б“ от ЗН вр. с чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗН/.                      При условията на евентуалност, твърди, че завещанието било недействително поради липса на завещателна дееспособност на лицето, което е посочено като негов автор /завещателката/, като се отчита психическото състояние на завещателката към момента на изготвянето на завещателното разпореждане. Поддържа тезата, че при изготване на завещанието, завещателката не била способна да действа разумно и в подкрепа на това свое твърдение, ответницата сочи, че завещателката страдалала от заболяване, влияещо негативно върху интелектуалните й способности и върху способността й да си служи с дясната ръка и да изпише саморъчно текста на завещанието, респ. да се подпише. Моли за отхвърляне на предявените срещу нея ревандикационни искове и претендира за осъждане на ищцата, да й заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Нотариален акт № 44, том ХV, нот. дело № 2226/1982г. на П.П., І нотариус при СРС за собственост на недвижим имот, мотивира извода, че Я.П.К. /К./ е придобила чрез ЖСК „П.с.“ и станала собственик на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 24, с местонахождение на седми етаж /югозапад/ в сградата на ЖСК „П.с.“, кв.**“а“ на ул. „*****, местност „Лозенец“ в гр. София, състоящ се от две стаи, дневна с кът за хранене, кухня, антре, коридор, тоалетна, баня и три балкона, с обща площ от 104, 65 кв.м. при съседи на апартамента: от изток – апартамент № 23, собственост на БоЯ.П.М.и стълбище, от юг- двор на сградата, от запад- двор на сградата, от север- двор на сградата и стълбище, заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ № 24 на втори сутерен с обща площ от 8, 34 кв.м. при съседи: мазе № 25, собственост на Р.А.Н., юг- гаражно хале № 2, запад- мазе № 23, собственост на С.П. Ореховац, север- коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №9, с обща площ от 8, 77 квадратни метра, при съседи – от изток: ул. „*****“, от юг- таван № 8, собственост на М.Б., запад- коридор, север- таван № 10 собственост на М.Р.К., заедно с принадлежащите му 2, 876 % идеални части от общите части на сградата и и толкова идеални части от отстъпеното плаво на строеж върху държавно място и 3, 68% идеални части от портиерско помещение, намиращо се на партерния етаж на сградата, съставляващо нов парцел ХVІІ от квартал **а м. „Лозенец“ по плана на гр. София, при съседи на дворното място: изток- ул. „*****“ № 4, запад- дворно място от парцелите на ул. „Елин Пелин“ и ул. „*****“, север- ул. „*****“.

Приетият като доказателство Нотариален акт № 45, том ХV, нот. дело № 2226/1982г. издаден на 18.06.1982г. от П.П., І нотариус при СРС за собственост на недвижим имот, мотивира извода, че Я.П.К. /К./ е придобила чрез ЖСК „П.с.“ и станала собственик на недвижим имот, представляващ ГАРАЖ №3, с местонахождение в подземно гаражно хале №2 в сградата на ЖСК „П.с.“, кв.**“а“ на ул. „*****, местност „Лозенец“ в гр. София, с обща площ от 21, 02 кв.м. при съседи на гаража: от изток- гараж № 4, собственост на С.П. Ораховац, от юг- коридор, от запад- гараж №2, собственост на Д.П.Ц., север- мазе № 7, на първи сутерен, собственост на В.М.Д.и Б.Х.Д.и тоалетна, заедно с принадлежащите му 0, 654 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо нов парцел ХVІІ от квартал **а м. „Лозенец“ по плана на гр. София, при съседи на дворното място: изток- ул. „*****“ № 4, запад- дворно място от парцелите на ул. „Елин Пелин“ и ул. „*****“, север- ул. „*****“.

Няма спор, че Я.П.К. е идентично лице с Я.П.К..

Приетият като доказателство акт за гражданско състояние, издаден от район „Лозенец“ при Столична община установява, че Я.П.К. е починала на 27.04.2015г.

Приетото като доказателство Саморъчно завещание от 19.01.2015г. на Я.П.К. /част от съдържанието на изисканото и приобщено към делото нотариално дело № 2/2015г. по описа на нотариус М. К.стр.216 - 244 от настоящото дело/ съдържа изявление на подписалото го лице, че „..в пълно съзнание за значението на акта, който извършва…“, завещава на „..братовчедка ми Л.А.К. – К.…. всички движими вещи, недвижими имоти, банкови депозити, права и вземания“. Завещанието видимо е написано саморъчно, написано е на български език и носи подпис, до обозначеното име на завещателя: Я.П.К.. Завещателното разпореждане носи означение на датата, когато е съставено. Подписът е поставен след завещателните разпореждания.

Приетият като доказателство Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 08.05.2015г. съставен от нотариус М.К.с рег. № 200 в НК и район на действие- гр. София /част от съдържанието на изисканото и приобщено към делото нотариално дело № 2/2015г. по описа на нотариус М. К.стр.216 - 244 от настоящото дело/ установява, че е осъществена процедурата по чл. 25, ал. 2 и чл. 27, ал.3 от ЗН.

Няма спор, че завещанието е вписано в Служба по вписванията.

Приетият като доказателство Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 103, том І, рег. № 7372, дело № 96 от 2015г. обективира сключения договор за дарение, между дарителя Г. П.К. и дарената К.Г.К., относно 1/3 идеална част от недвижими имоти: апартамент № 24 (чиито описани белези го идентифицират с процесния апартамент) и гараж №3 (чиито описани белези го идентифицират с процесния гараж).

Като доказателства по делото са приети медицински документи, чието съдържание съдът не обсъжда подробно, доколкото отчита от една страна, че те съдържат специализирана медицинска информация относно здравословното състояние на Я.П.К. /приживе/, а от друга страна, че за правилното възприемане на наличната информация, съдът назначи специализирани комплексни медицински експертизи.

В дадените пред съда показания, свидетелят И.И. К.заявява, че знае за предмета на спора и може да идентифицира процесния недвижим имот. Свидетелят е адвокат по професия и колега на процесуалния представител на ищцата, а по този повод- той узнал, че собственикът на апартамента приживе го е завещал на Л.К.. Свидетелят твърди, че именно той предал ключа за процесните имоти на ответницата, в средата на юли 2015 г., защото малко преди това, патронът на бравата е бил сменен При опита на ищцата - да установи собствена фактическа власт върху този имот била задействана монтираната в имота аларма СОТ а служителите на автопатрула на свой ред се обадили на ответницата, за да дойде тя на място. Ключовете били предадени на ответницата на 16 или 17 юли, около 17.30 часа пред самата сграда, в която се помещавали процесните обекти. На мястото присъствали свидетеля, адвокат на ответницата и служители на МВР. Ключовете за имота бяха чисто нови от бравата, която била сменена. Ключовете били предадени в ръцете на ответницата. Когато ответницата пристигнала на мястото, тя заявила, че е собственик на апартамента. Всички тези действия мотивирали субективната преценка на свидетеля, че ответницата имала непрекъсната фактическа власт върху имота. По съвет на свидетеля, ищцата Л. предала ключовете от новата брава на ответницата.

В дадените пред съда показания, свидетелят П.Г.Ц.заявява, че познавал Я.К.и общувал често с нея в продължение на повече от 40 години. К.му била колега, а после и съсед в ЖСК „П.с.“, където се намирали жилищата на двамата. Свидетелят често посещавал жилището на К., защото двамата имали навика да беседват там на всякакви общи теми. По преценка на свидетеля, К.имала нужда от помощ в последните месеци от живота си, заради физическото си състояние. Психическото състояние на К.било напълно нормално от видима страна и свидетелят не бил впечатлен от необичайни особености в социалното поведение на К.. Според свидетеля, „до последно- тя си беше нормален човек“ /цит./ Свидетелят не е виждал К.в особено състояние, в което тя да действа объркано или да е била дезориентирана във време, място или обстановка. Последната срещя между свидетеля и  К.се осъществила през април на 2015г., малко преди К.да постъпи в болница и да почине. При тази последна среща, свидетелят също не забелязал странности в поведението на К..

В дадените пред съда показания, свидетелят С.П.А.заявява, че е адвокат по професия и познавала приживе Я.К., защото я консултирала. През 2014г. А.провела делови срещи с К., по повод отдаване под наем на недвижим имот. Свидетелката заявява, че възприела състоянието на К.през януари 2015г. и също - непосредствено преди К.да постъпи в лечебното заведение, в което починала. При посещението в жилището на К., свидетелката А.била впечатлена, че за разлика от друг път, това жилище било неподдържано и разхвърляно. Върху кожената холна гарнитура били поставени възглавници и завивки. Повод за последното посещение на свидетелката А.била отправената до нея молба от ответницата К. - да й помогне, за да могат да превозят К.до лечебно заведение. За да осъществят намерението си, А.и К., която вече се намирала в жилището на Я.К.използвали таксиметров автомобил.  По време на превоза, свидетелката възприела желанието на К., да се срещне с „Митко“, за когото по- късно разбрала, че е всъщност д-р Д.Н.от ВМА.

Заключението на изслушаната и приета първоначална комплексна съдебно- медицинска експертиза /неврология и психиатрия/, изготвена от вещите лица д-р Д.Н. и доц. д-р В.В., мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване правнозначими факти:

Ø  Според становището на вещото лице д-р Н. - към момента на изготване на процесното завещание, завещателката Я.К.е страдала от тумор в мозъка, довел до компресия и вторична тромбоза на горния сагитален синус. Според становището на д-р Н. - при Я.К.още приживе са били констатирани психоорганичен синдром и общомозъчна симптоматика, които са повлияли негативно върху способността на завещателката да пише четливо и дори са били в състояние да ограничават изобщо способността й да пише, както и да разбира свойството и значението на извършеното. Поради това, че е страдала от тежка увреда на нервус улнарис на дясната ръка, завещателката не е могла да извършва координирани движения именно с дясната ръка и да изготви документа, в който е обективирано завещателното разпореждане. Според становището на д-р Н., промените в поведението на К., които са повлияли негативно върху психологическия й статус могат да бъдат обяснени с туморния процес в мозъка и констатираните съдови увреждания.

Ø  С горните изводи на вещото лице д-р Н. не е съгласен доц. д-р В., което е изложил собствено становище в следния смисъл: Прецизният анализ на приетите като доказателства медицински документи /Епикриза от 14.04. до 24.04.2015г./ установяват че при приемането си в болницата, в 14.20 часа на 23.04.2015г., К.е консултирана от невролог като лице „в съзнание, контактна, адекватна“, докато едва на следващия ден 24.04.2015г. в 11 часа е установено различно състояние на остра психична обърканост, което е продължило до настъпване на леталния изход. Според становището на вещото лице доц.   д-р В., в медицинските документи не се установява отразяване на психична патология. При заболяванията на К., такава патология е възможно да се прояви, защото са създадени предпоставки, но от друга страна - проявлението не е задължително, а ако се предположи, че би била налице – психичната патология следва да е била прецизно описана и да е изследвана по- конкретно нейната задълбоченост. Според становището на доц. д-р В., приетите като доказателства медицински документи разкриват много по- голяма експертна задълбоченост и експертен анализ на изследванията, извършени по повод издаването на приетото като доказателство Медицинско удостоверение от 19.01.2014г. /изд. от д-р Б./. Според изводите на вещото лице, събраните доказателства /документи и свидетелски показания/ не описват съществени и драматични промени в поведението на завещателката Я.К., отчитано към момента на изготвяне на процесното завещателно разпореждане. По същество, не се намират никакви конкретни медицински аргументи, подкрепящи становището, че при К.е било променено ядрото на личността, в резултат на съдово-мозъчни болестни разстройства, поради което, вещото лице счита, че към датата на съставяне на процесното завещание, К.най- вероятно е могла да действа разумно, да разсъждава трезво, като разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Заключението на изслушаната и приета първоначална съдебно- графическа експертиза, която е изготвена от вещо лице И.И. и е оспорена от ответницата, в процеса на изслушване и приемане на експертното заключение, насочва към следните изводи относно подлежащите на установяване правнозначими факти:

Ø  Ръкописният текст в процесното саморъчно завещание е изпълнен от Я.П.К..

Ø  Двата подписа и ръкописно изписаното име „Я.П.К.“ под датирането в долната част на саморъчното завещание са изпълнени от Я.П.К..

Заключението на изслушаната и приета повторна съдебно- графическа експертиза, изготвена от вещо лице И. А., която е използвала като сравнителен материал само съхранявани от МВР оригинални заявление за издаване на документи за самоличност -мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване правнозначими факти:    

Ø  Ръкописният текст в процесното саморъчно завещание вероятно е изпълнен от Я.П.К..

Ø  Двата подписа и ръкописно изписаното име „Я.П.К.“, което е разположено в документа, под датирането в долната част на саморъчното завещание вероятно са изпълнени от Я.П.К..

Заключението на изслушаната и приета повторна комплексна съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р М., д-р К. и д-р Н. мотивира следните изводи, относно подлежащите на установяване правнозначими факти:

Ø  Прецизният анализ на приетата като доказателство медицинска документация, според вещите лица дава основание да се счита, че при завещателката Я.К.не е било налице трайно изразено болестно състояние на „амнезия“, тъй като записите в медицинските документи за „забрава/ разсеяност“ предполагат нарушение на вниманието, което само косвено обуславя намаляване на паметовите способности на лицето.

Ø  Според становището на вещите лица, събраните и анализирани от тях с помощта на специални знания доказателства по делото не съдържат данни за наличие на психични нарушения или за развитие на психично заболяване у завещателката К., независимо от установеното туморно зяболяване на мозъка. В тази насока, вещите лица специално отбелязват, че в останалите медицински документи, извън неврохирургичната консултация, пкоято е направена скоро преди леталния изход, няма данни за психично заболяване. В тази неврохирургична консултация обаче, според вещите лица липсват пояснения и мотивация за описващите състоянието на пациентката К.„общомозъчен синдром“ и „психоорганичен синдром“. При това, вещите лица отбелязват, че е практически много малко вероятно анамнезата, която е дала основание за тези тежки констатации, да бъде снета в описаното в същия документ състояние на „психомоторна възбуда“ у пациентката.

Ø  Според становището на вещите лица, съдържащите се в показанията на свидетелката А.факти също не разкриват типични за наличието на психично заболяване тежки психични смущения при завещателката К., а могат да бъдат обяснени логично с други общо житейски и медицински фактори, които имат отношение към соматичния статус /възраст, общо здравословно състояние/, а не към психическия статус на личността.

Ø  Заключителното становище на вещите лица мотивира извода, че няма обективни данни за наличието на тежък когнитивен дефицит при завещателката Я.К., към момента на изготване на завещанието.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Предявените искове са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ и с тях е сезиран родово и местно компетентен съдебен орган.

            Исковете са насочени към ревандикация на два отделни, самостоятелни имота, които са функционално свързани и логически  за всеки от тях следва да бъде доказано правото на собственост и упражняването на фактическа власт върху имота.

Разглеждайки въпроса за ОСНОВАТЕЛНОСТТА на исковете, с които е сезиран, съдът възприе следните съображения:

Понеже предявените искове са ревандикационни по характер и се основават на правото на собственика на недвижим имот, да търси защита и съдействие срещу всяко лице, което владее процесния имот без основание, то главните, подлежащи на установяване факти са два и са свързани от една страна с материалната легитимация на собственика на имота, за да може този собственик да бъде идентифициран, а от друга страна - с упражняването на фактическа власт /владение/ върху същия този имот, към момента на приключване на съдебното дирене.

Вторият от споменатите факти съдът приема за напълно установен, понеже ищцата и ответницата в настоящия процес никак не спорят помежду си, че не друг, а именно ответницата К. е упражнявала фактическа власт върху процесните недвижими имоти – апартамент №24 и гараж №3 в сградата на ЖСК „П.с.“ на ул. „****** към момента на предявяването на иска и до приключване на съдебното дирене. Показанията на свидетеля К.изясниха от фактическа страна неуспешния опит на ищцата, да отстрани фактическата власт на ответницата и да установи своя фактическа власт върху спорните имоти.

Първият от споменатите факти обаче, налага прецизен анализ, понеже всяка от страните в спора поддържа тезата, че именно тя е легитимираният собственик на имота, отричайки същевременно правата на съответната насрещна страна. Ето защо, решаването на повдигнатия спор ще бъде предпоставено от конкуренцията между правните основания, на които всяка една от страните в процеса основава правото си на собственост.

Страните не спорят, а приетите като доказателства Нотариален акт № 44, том ХV, нот. дело № 2226/1982г. на П.П., І нотариус при СРС и Нотариален акт № 45, том ХV, нот. дело № 2226/1982г. издаден на 18.06.1982г. от П.П., І нотариус при СРС мотивират извода, че Я.П.К. /К./ е придобила чрез ЖСК „П.с.“ и станала собственик на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 24, и на ГАРАЖ №3 и двата- с местонахождение в сградата на ЖСК „П.с.“, кв.**“а“ на ул. „*****, местност „Лозенец“ в гр. София, както и че е била техен собственик до смъртта си – на 27.04.2015г.

Като юридически факт от типа на юридическите събития - откриването на наследството на Я.П.К. /К./ е породило правни последици на поскостта на наследственото правоприемство - конкурирайки пряко от една страна правото на наследяване по закон на призованите към наследяване по закон лица и правото на наследяване по завещание, в случай, че се установи да е извършено завещание, което е годно да породи правни последици.

А за да се прецизира конкуренцията между противопоставящите се основания за придобиване на собственоттта върху спорните имотите е необходимо да се отбележи също и обстоятелството, че в настоящия процес, ищцата Л.А.К. – К. се домогва да се легитимира като пряк наследник по завещание на праводателката Я.П.К. /К./, за разлика от ответницата К.Г.К., която легитимира правата си на правоприемство, осъществено посредством правна сделка, извършена на 05.05.2015г. т.е. девет дни след откриване на наследството, между нея и лицето Г. П.К..

Изложените по- горе обстоятелства определят извода, че ищцата преди всичко следва да установи съдържанието и правното действие на оставеното в нейна полза саморъчно завещание.

Ответницата, която поддържа тезата си, че упражнява владение върху имота на правно основание тоест в качеството на /съ/собственик – на свой ред следва да установи собствените си права върху процесния имот, а във връзка с това, да установи притежанието на правата, които праводателят й Г. К. е придобил върху имота, преди самият той самият да се разпореди в нейна полза.

Анализирайки прецизно и задълбочено всички писмени доказателства, които бяха събрани за установяване на правното действие на оспореното от ответницата Саморъчно завещание от 19.01.2015г., настоящият състав на съда достигна до следните изводи:

Съдържанието на документа, върху който е обективирано завещателното разпореждане сочи, че очевидно става въпроса за едно саморъчно завещание, което е написано изцяло на ръка и съдържа предписаните от закона реквизити, доколкото са спазени изискванията на чл. 25, ал.1 и 2 от ЗН. Останалите книжа в съдържанието на нотариално дело № 2/2015г. на нотариус М. К.и  по отношение на него са спазени предписаните в чл. 27, ал.3 и 4 от ЗН изисквания към процедурата по предаването му за съхранение и обявяването на завещанието след смъртта на завещателя. Ето защо, съдът приема за неоснователни всички доводи на ответницата, които са насочени към оспорване на вече споменатите формални изисквания се явяват напълно неоснователни, според състава на настоящия съд.

Анализирайки прецизно и задълбочено всички писмени и гласни доказателства, които бяха събрани за установяване на завещателната способност на Я.П.К. /К./, съдът намира, че такава завещателна способност е била налице към момента на съставяне на процесното завещание, доколкото тя се предполага за всяко дееспособно лице.

Недоказани останаха релевираните от ответницата К.К. твърдения, че към момента на съставяне на завещанието, завещателката Я.К.не била способна да действа разумно, да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, понеже страдала от мозъчен тумор.

Кредитирайки преимущество заключенията на вещите лица доц. д-р Д. В.,                     д-р Е. М. и д-р Р. К., поради тяхната обоснованост, аналитичност, пунктуалност и задълбоченост при методите на изследването - съдът приема становището на тези вещи лица, че няма данни обективни данни за психично заболяване, причинено в резултат на мозъчния тумор, което да е попречило на завещателката да разбира ясно свойството и значението на извършеното и/ или да ръководи постъпките си към момента, който е посочен като дата на съставяне на процесното завещание- месец януари на 2015г.

Фактът, че Я.П.К. /К./ си е служила по- трудно с дясната ръка, както и че поради наличието на неврологично заболяване е била засегната фината моторика на споменатия неин горен крайник, очевидно не повлиява върху завещателната й дееспособност, каквото е становището и на вещите лица – медицински експерти.                       Същият този факт обаче, логично обяснява причината за незначителните изменения в някои отделни елементи, характеризиращи почерка, които мотивират изводите на експертното заключение на вещото лице И. А.. Именно това експертно заключение на съдебно- графическа експертиза съдът кредитира преимуществено пред заключението на вещото лице И., доколкото трябва да се отчита факта, че сравнителният материал, който е използван от вещото лице А. е по- достоверен тоест само такъв, който е бил съхраняван от държавен орган БДС – МВР, а при това, за извършеното от вещо лице И. А. изследване, са били използвани специализирани криминалистични техники, които са прилагани от НИК при МВР.

В този контекст е уместно да се отбележи, че и двете изслушани експертни заключения  - както оспореното от ответницата заключение на вещо лице И. И., така и кредитираното от съда заключение на вещо лице И. А. - по същество предлагат заключителен извод в една и съща крайна насока, а именно: Процесното Саморъчно завещание от 19.01.2015г. /част от съдържанието на изисканото и приобщено към делото нотариално дело № 2/2015г. по описа на нотариус М. К.стр. 216 - 244 от настоящото дело/ е написано и подписано от завещателката Я.П.К..

Тъй като съдът не притежава специални знания в областта на графичните и почеркови изследвания, но кредитира изводите на съдебно- графическата експертиза –                       то за целите на решаването на спора - съдът не би могъл да възприеме релевираните от ответницата оспорвания на автентичността на универсалното завещателно разпореждане.

В заключение на изложените по- горе изводи, съдът приема, че процесното универсално завещателно разпореждане от 19.01.2015г. е направено в действителност от  посочения в него завещател - Я.П.К., в полза на ищцата Л.А.К.- К. и е породило типичните за този тип едностранна сделка и желани от завещателката материално правни последици - транслативно вещен ефект.

Позовавайки се на правните последици на завещателното разпореждане, ищцата Л.А.К.- К. се явява надлежно материално легитимирана в качеството на собственик на процесните имоти - да потърси ревандикация срещу всяко трето лице, което ги владее или държи без основание.

Ответницата К.Г.К., която владее процесните два имота, не би могла да противопостави на ищцата своите права върху същите имоти, тъй като не успя да докаже притежанието на такива права. Неоснователен е релевираният от ответницата довод, че тя самата била придобила правото на собственост посредством сключената правна сделка – договор за дарение от третото за процеса лице Г. П.К., за когото се твърди да е наследник по закон на завещателката. Дори да е така, то трябва да се отчита, че правата на праводателя на ответницата (дарителя Г. П.К.) върху процесните имоти,            също са непротивопоставими на ищцата – поради качеството й на на наследник по завещание. Това е така, доколкото осъщественото от ищцата наследяване по завещание дефинитивно изключва наследяването по закон, което дарителя Г. П.К. претендира да е осъществил.

В качеството си на собственик на процесния недвижим имот, ищцата е надлежно легитимирана да поиска връщане на владението върху собствените си недвижими имоти, за които се установи, че ответницата владее без основание. Ответницата не само не оспорва твърдението, че владее процесните  имоти, но и способства този факт да бъде установен по достатъчно категоричен начин.

По изложените съображения, предявеният срещу ответницата ревандикационен иск следва да бъде уважен изцяло, чрез осъждане на ответницата, да предаде на ищцата владението върху процесните апартамент и гараж.

По отношение на направените съдебни разноски;

С оглед изхода на спора, всяка от страните има право да получи направените от нея разноски, които са съизмерими с доказаните разходи на възнаграждение за процесуално представителство и разноски по събиране на доказателства.

Като взе предвид представените от щцата доказателствата за действителния размер на направените разноски за съдебни такси и събиране на доказателства /стр.2, 3, 4, 115, 195 от делото/, и доказателствата за платено възнаграждение на процесуалния представител на ищцата /стр.5 и стр. 321/ съдът намира, че ответницата следва да бъдат осъдена да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 6848, 56 лева за заплатени такси и съдебни разноски и сумата от 1000 лева разноски за процесуално представителство.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО правото на собственост на Л.А.К.- К. с ЕГН ********** и адрес-***, върху следните недвижими имоти:

АПАРТАМЕНТ № 24, с местонахождение на седми етаж /югозапад/ в сградата на ЖСК „П.с.“, кв.**“а“ на ул. „*****, местност „Лозенец“ в гр. София, състоящ се от две стаи, дневна с кът за хранене, кухня, антре, коридор, тоалетна, баня и три балкона, с обща площ от 104, 65 кв.м. при съседи на апартамента: от изток – апартамент № 23, собственост на БоЯ.П.М.и стълбище, от юг- двор на сградата, от запад- двор на сградата, от север- двор на сградата и стълбище, заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ № 24 на втори сутерен с обща площ от 8, 34 кв.м. при съседи: мазе № 25, собственост на Р.А.Н., юг- гаражно хале № 2, запад- мазе № 23, собственост на С.П. Ореховац, север- коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №9, с обща площ от 8, 77 квадратни метра, при съседи – от изток: ул. „*****“, от юг- таван № 8, собственост на М.Б., запад- коридор, север- таван № 10 собственост на М.Р.К., заедно с принадлежащите му 2, 876 % идеални части от общите части на сградата и и толкова идеални части от отстъпеното плаво на строеж върху държавно място и 3, 68% идеални части от портиерско помещение, намиращо се на партерния етаж на сградата, съставляващо нов парцел ХVІІ от квартал **а м. „Лозенец“ по плана на гр. София, при съседи на дворното място: изток- ул. „*****“ № 4, запад- дворно място от парцелите на ул. „Елин Пелин“ и ул. „*****“, север- ул. „*****“ и  ГАРАЖ № 3, с местонахождение в подземно гаражно хале №2 в сградата на ЖСК „П.с.“, кв.**“а“ на ул. „*****, местност „Лозенец“ в гр. София, с обща площ от 21, 02 кв.м. при съседи на гаража: от изток- гараж № 4, собственост на С.П. Ораховац, от юг- коридор, от запад- гараж №2, собственост на Д.П.Ц., север- мазе № 7, на първи сутерен, собственост на В.М.Д.и Б.Х.Д.и тоалетна, заедно с принадлежащите му 0, 654 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо нов парцел ХVІІ от квартал **а м. „Лозенец“ по плана на гр. София, при съседи на дворното място: изток- ул. „*****“ № 4, запад- дворно място от парцелите на ул. „Елин Пелин“ и ул. „*****“, север- ул. „*****“ придобити по силата на Саморъчно завещание от 19.01.2015г. на Я.П.К.,

като на основание чл. 108 от ЗС, ОСЪЖДА К.Г.К., с ЕГН ********** и адрес ***, да предаде владението върху посочените имоти на собственика Л.А.К.- К. с ЕГН ********** и адрес-***.

 

            ОСЪЖДА К.Г.К. да заплати на Л.А.К.- К., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 7848, 56 лева (седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева, петдесет и шест ст.) представляващи съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

 

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

                                                                                                                      

СЪДИЯ: