№ 10233
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110121749 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от К. Й. П срещу „И А М“ АД установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5
ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем №
3495134 от 05.04.2019 г., предвиждаща заплащането на неустойка при неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение, кумулативно обективно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 200
лева, представляваща недължимо платена сума по договора въз основа на нищожна
договорна клауза, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника „И
А М“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за паричен заем № 3495134 от
05.04.2019 г. за предоставяне на К. П. на паричен заем в размер на сумата от 1 000 лева със
задължение за връщането му чрез месечни погасителни вноски без уточнен лихвен процент.
Твърди също, че съгласно клаузата на чл. 4 от договора за кредитополучателя е възникнало
задължение да предостави на кредитора обезпечение под формата на гарант – две физически
лица – поръчители, които да отговарят на конкретно поставени условия относно получавано
трудово възнаграждение, кредитно досие или банкова гаранция в полза на финансовата
институция, отпуснала кредита. Посочва се, че при неизпълнение на това задължение и на
основание клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора К. П. дължи заплащането на неустойка в
размер на сумата от 400 лева, чието изплащане било разсрочено чрез включване на размера
й в месечната погасителна вноска по договора за заем. Поддържа се, че в случая от
ответника „И А М“ АД била начислена и реално събрана, като част от общо погасената от
ищеца сума по договора за заем, неустойка в размер от 200 лева – поради неизпълнение на
задължението за представяне на договорно обезпечение. Ищецът оспорва клаузата на чл. 4,
ал. 2 от процесния договор, като недействителна. Счита, че уговарянето й е в нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗЗП съгласно която при допусната забава кредиторът има
правото само на лихва до размера на законната такава върху неплатената сума за времето на
забава. Намира клаузата за нищожна и като противоречаща на добрите нрави, тъй като
последната излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция. Посочва, че с оспорената договорна клауза кредиторът цели заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК, установяваща максималния размер на ГПР по договора за
потребителски кредит. Поддържа, че неустоечното вземане е посочено само формално като
1
обезщетение за неизпълнение, за да не бъде включено при формиране на ГПР по договора.
Ищецът намира, че в случая обаче неустойката отговаря на всички критерий, установени в §
1, т. 1 ЗПК, тъй като представлява разход, пряко свързан с договора, известен на кредитора
и подлежащ на плащане от потребителя, включен като задължение още към момента на
подписване на договора. Ето защо последната подлежи на включване в ГПР по договора,
при което общият му размер надхвърля законоустановения максимален такъв, като
същевременно липсва и яснота относно начина на формиране на ГПР и за това кои точно
разходи се заплащат. Ищецът твърди, че процесната договорна клауза е неравноправна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, а с това и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП, тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на задължението си да заплати необосновано
висока неустойка, а и не е индивидуално уговорена. С тези съображения ищецът К. П.
отправя искане за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключения между
страните договор за паричен заем № 3495134 от 05.04.2019 г., предвиждаща заплащането на
неустойка при неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение и за
заплащане на сумата от 200 лева, представляваща недължимо платена сума по договора въз
основа на нищожна договорна клауза, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „И А М“ АД,
чрез пълномощника си юрк. М К, оспорва предявения установителен иск като недопустим,
поради наличието на идентичност в предмета му с този на осъдителната претенция и
липсата на правен интерес от ищеца, предвид наличието на друг, по-ефективен способ за
защита. Заявява, че при предявяване на осъдителен иск за връщане на недължимо платена
сума, ищецът може да се позове на нищожността на договора. Предявяването на два иска,
при които осъдителното искане съдържа и установително такова представлява злоупотреба с
право и цели присъждане на допълнителни разноски. По същество ответникът оспорва
исковете като неоснователни, считайки, че договорът за паричен заем е действителен и
напълно съответства на законовите изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и чл.
20, ал. 2 ЗПК. Конкретно се поддържа, че лихвеният процент по договора е фиксиран и е
ясно посочен в клаузата на чл. 2, т. 6 от договора. Последният съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и взетите предвид
допускания при определянето му. В ГПР по договора е включена само лихвата по кредита,
тъй като това реално е единственият разход за кредитополучателя. С отговора на исковата
молба се оспорват твърденията на ищеца за допуснато заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК с
довод, че неустойката за непредставяне на обезпечение не представлява общ разход по
кредита по см. на §1, т. 1 ДР на ЗПК, като представянето на обезпечението не представлява
задължително условие за получаване на кредита. „И А М“ АД оспорва процесната договорна
клауза да е неравноправна, като при отпускане на заема на ищеца е предоставен СЕФ,
съдържащ описание на параметрите и условията на кредита, като същият е изразил съгласие
за сключване на договора, а с това и относно предложените условия. Не е налице
наравнопоставеност в правата и задълженията на двете страни, тъй като дружеството е
предоставило паричен кредит срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да
върне заетата сума и договорната лихва. С тези довид ответникът отправя искане за
прекратяване на производството по предявения установителен иск, съответно за отхвърляне
на исковите претенции. Претендира разноски.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка, предвид и
изричното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, намира, че установителният
иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗЗД за прогласяване нищожността на процесната оспорена клауза от
договора за паричен заем, за който се твърди да е сключен между страните, е предявен при
наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита. В тази връзка следва да се
отбележи, че кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване
2
нищожността на договор, страна по който е същият, респ. на конкретна договорна клауза,
предвиждаща задължение за страната, като уважаването на предявения иск ще внесе със
силата на пресъдено нещо правна сигурност в отношенията между страните, ще избегне
бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащането на недължими
суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на платеното по
нищожния договор. За наличието на правен интерес, съответно за допустимостта на
предявен иск за прогласяване нищожността на определена договорна клауза е достатъчно
излагането на твърдения, че ищецът и ответникът са страни по договора, както и на
конкретни основания, поради които последната не поражда правно действие, каквито в
случая са налице. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
липсата на правен интерес от тази претенция, обосновано с идентичност в предметите на
двата иска, тъй като се касае за две самостоятелни искови претенции, при условията на
кумулативно обективно съединяване помежду им и насочени към различна защита –
прогласяване нищожност на договорна клауза и връщане на платеното въз основа на
последната. Ето защо, искането на ответната страна за прекратяване на делото в тази част
следва да бъде оставено без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД,
вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП
В тежест на ищеца е да установи сключването между него и ответното дружество на
процесния договор за паричен заем № 3495134 от 05.04.2019 г. и неговото конкретно
съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника
на процесното неустоечно вземане; че процесната договорна клауза е недействителна на
посочените основания.
В тежест на ответника е да установи действителността на договорната клауза –
съответствието й със законовите разпоредби и с добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума, както и, че това е осъществено при липса
на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищеца К. П., в качеството му на кредитополучател и ответното
дружество „И А М“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за паричен заем №
3495134 от 05.04.2019 г., както и, че в клаузата на чл. 4, ал. 2 от същия е предвидено
задължение за ищеца за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение
по чл. 4 от договора.
По доказателствените искания:
Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК за представяне
на заверен препис от кредитното досие по процесния договор за паричен заем следва да
бъде уважено, като относимо към предмета на спора, предвид и съвпадащите твърдения на
страните относно действителното сключване на договора.
Като неотносимо към предмета на спора и конкретно въведените от ищеца основания
за недействителност на оспорената договорна клауза, следва да бъде оставено без уважение
искането му за издаване на съдебно удостоверение със съдържанието, посочено в т. IV от
3
доказателствените му искания.
Като относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, следва да бъде уважено искането на
ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводната експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, с изключение на въпрос 4, който с оглед начина на
поставянето му съдът намира за неясен и неотносим, като при отговор на въпрос № 3 вещото
лице да посочи какъв е размерът на ГПР по договора и какви величини участват при
формирането му – съгласно уговореното в договора и какъв би бил размерът му в случай, че
се включи и неустоечното вземане по чл. 4, ал. 2 от договора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „И А М“ АД, обективирано в
отговора на исковата молба, за прекратяване на производството по делото в частта относно
предявения установителен иск.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2023 г. от
10:35 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответната страна „И А М“ АД в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи по
делото заверен препис от кредитното досие по процесния договор за паричен заем №
3495134 от 05.04.2019 г., в частност от договора за заем, погасителен план към същия,
стандартен европейски формуляр, като му УКАЗВА, че при неоснователно непредставяне
на документа и на основание чл. 190, ал. 2 ГПК съдът може да приложи правните последици
на чл. 161 ГПк и да приеме за доказани обстоятелствата, за които страната е създала пречки
чрез непредставяне на изисканите документи.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, с изключение на въпрос № 4, като вещото лице
работи въз основа на материалите по делото и след проверка в счетоводството на
ответното дружество, като при отговор на въпрос № 3 вещото лице да посочи какъв е
размерът на ГПР по договора и какви величини участват при формирането му –
съгласно уговореното в договора и какъв би бил размерът му в случай, че се включи и
неустоечното вземане по чл. 4, ал. 2 от договора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И Л Д, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред Българска народна банка за снабдяване с
посочената в исковата молба информация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
4
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5