№ 247
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. В. Ат. срещу решение от 15.02.2021
г. по гр.д. №405/2019 г. на Софийския районен съд, 31 състав, в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на М. ХР. С. на основание чл.45 ЗЗД сумата от 1500,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
душевни болки и страдания, вследствие на обидни твърдения, публикувани в
информационно-дискусионна група на сайт с домейн
https://groups.yahoo.com/neo/groups/bulgarianscienceproblems/info, ведно със законната лихва
от 29.10.2018 г. до окончателното заплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът използва
процесният имейл *****************@*****.***, респ. че е изпратил процесните публикации.
Сочи, че сочените от ищеца твърдения не са обидни или клеветнически, както и че по
делото не е доказано ищецът да е претърпяла сочените неимуществени вреди, респ.
наличието на причинно-следствена връзка между процесните публикации и настъпилите
вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. ХР. С. в срока за отговор по чл.263 ал.3 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Образувано е и по насрещна въззивна жалба на ищеца М. ХР. С. срещу решение от
15.02.2021 г. по гр.д. №405/2019 г. на Софийския районен съд, 31 състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Д. В. Ат. осъдителен иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от 1500,00 лв. до пълния предявен размер от
8000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени душевни болки и страдания, вследствие на обидни твърдения, публикувани в
информационно-дискусионна група на сайт с домейн
https://groups.yahoo.com/neo/groups/bulgarianscienceproblems/info, като ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано, като
първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния закон, свързани с
приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и съществени процесуални нарушения.
Поддържа, че присъденото обезщетение не обезщетява ищеца за преживените болки и
страдания. Сочи, че неправилно съдът е приел, че част от процесните твърдения
представляват оценъчно мнение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Д. В. Ат. в срока за отговор по чл.263 ал.3 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ал.1 ЗЗД включва
противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага. Съгласно
2
константната съдебна практика, отговорността по чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди,
причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни
факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца.
Разпоредбата на чл.39 ал.1 КРБ прокламира правото на всеки да изрази мнение и
свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това
право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго /ал.2/, изразяването и
разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и
оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и
достойнството и. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за
вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само
твърденията за конкретни факти, доколкото позорят адресата. Но и в този случай авторът не
носи отговорност, ако позорящите факти са верни.
Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото,
от една страна и засягане чрез упражняването и на правата и доброто име на гражданите, от
друга страна, е уредена с чл.39 ал.2 и чл.41 ал.2 КРБ. С посочените разпоредби изрично е
предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след
които вече се засягат други конституционно защитени ценности - каквито са правата и
доброто име на гражданите. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст,
засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените
конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се
решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.
Според решение №62/06.03.2012 г. по гр.д. №1376/2011 г. на ІV ГО на ВКС,
оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не
и оценката на фактите. В решение № 213/26.01.2021 г. по гр.д. №970/2021 г. на ВКС, IV ГО,
е посочено, че не е противоправно поведението при изказани мнения и негативна оценка,
пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с
неговата дейност или занятие. Негативните оценки, направени при спазване на
ограниченията на чл.39 ал.1 КРБ, представляват коментар на фактите и не пораждат
отговорност. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за
обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат
достойнството на личността, т.е. ако не съставляват обида. За всеки конкретен случай
подлежи на изследване и преценка дали конкретно изказване или публикация с негативно
спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не
обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт, в рамките на зададените в исковата
молба основания /арг. от решение №484/09.06.2010 г. по гр.д. №1438/2009 г., III ГО на
ВКС/.
3
ЕСПЧ също прави разграничение между фактическо твърдение и оценъчно съждение
като оценката не подлежи на доказване /решение от 08.07.1986 г. по делото Лингенс срещу
Австрия/.
Настоящият съдебен състав намира възраженията във въззивната жалба по
отношение авторството на процесните публикации в сайта с домейн
https://groups.yahoo.com/neo/groups/bulgarianscienceproblems/info от страна на ответника за
изцяло неоснователни. В първоинстанционното производство са събрани доказателства в
тази връзка – двете заключения на СТЕ, които и настоящият съдебен състав кредитира
напълно, съгласно които ел. писма, съдържащи процесните публикации, са постъпили в
информационната система на ищеца, а писмата са изпратени от пощенска кутия
Вulgarianscienceproblems@yahoogroups.com, като надписът пред нея
*****************@*****.*** се добавя автоматично и указва кой е публикувал мнение, както
и че находящото се на л.166 от първоинстанционното дело ел. писмо e изпратено от имейл с
адрес: ****************@*****.*** до множество имейли, вкл. и до
*****************@*****.***, протоколи за установяване за установяване на разпечатка от
електронен сайт към 07.11.2019 г. на нот. С.К., както и гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите М.К. и С.С., които са прочели публикациите. Действително
приложените по делото констативни протоколи, изготвени по реда на чл.593 ГПК, не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като съдържат фактически
констатации на нотариуса, при извършване на действия извън кръга на посочените в
разпоредбата на чл.593 ГПК. Както е посочено и в определение №439/26.06.2013 г. по т.д.
№2071/2013 г., II ТО на ВКС, законодателят ясно е очертал този вид нот. удостоверяване,
изразяващо се в удостоверяване на факти - явяване или неявяване на лица пред нотариуса за
извършване на действия пред него, съответно отразяване в констативен протокол на тяхно
становище /съгласие или несъгласие/ по отношение на съответните действия. Законодателят
изрично е предвидил видовете нот. удостоверявания, като е недопустимо разширително
тълкуване на процесуални норми, респ. включване и на други, непредвидени в закон, видове
свидетелствуващи изявления на съответния нотариус, които да установяват с обвързваща
доказателствена сила удостоверените обстоятелства. Според ВКС не се касае и за непълнота
на закона, която би могла да се преодолее по пътя на тълкуването, поради което не е
допустимо да се прилага по аналогия чл.593 ГПК относно информация в интернет.
Констативните протоколи в случая представляват подписани частни свидетелстващи
документи, които по силата на чл.180 ГПК има обвързваща доказателствена сила само
относно авторството на изявлението, като тяхната доказателствена сила се преценява от
съда по вътрешно убеждение, основано на всички събрани по делото доказателства.
Неоснователно е и твърдението на въззивника, че констативните протоколи са представени
след изтичане на преклузивния срок. Окончателната преклузия за представяне на
доказателства настъпва едва в първото по делото съдебно заседание, след постановяването
на доклада по делото от съда и предоставяне от последния на страните възможност да
вземат становище по него и да ангажират доказателства във връзка с дадените в него
указания. Ето защо, следва да се приеме от всички събрани по делото доказателства,
4
обсъдени съвкупно, че несъмнено установяват, че ответникът е използвал процесния имейл
*****************@*****.***, респ. авторството на процесните публикации.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло решаващия извод на
първоинстанционния съд, че употребените от ответника в процесните електронни писма
изрази: „псевдоучени“, „академични измамници“ и „член-кореспондент с измама“ не
представляват оценъчна дейност на ответника, противно на твърденията му във въззивната
жалба. Съобщенията съдържат посочените вече изрази. В тази връзка следва да се отбележи,
че от значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия
контекст и разглеждани поотделно, но и цялостното внушение на публикациите и общото
впечатление от тях. Предвид изобилстващите изрази като: „Избрана чрез наследените си
връзки от ДС-миналото“, „щерката на водещо ДС-ченге ще бъде разпозната от бившите
колеги на баща си“, „та връзката към ДС ще сработи по-ефективно“ се налага изводът, че
процесните публикации с целия си смисъл и контекст представят ищецът като лице, което
не се е издигнало в резултат на притежавани от нея лични качества и положени усилия, а
благодарение на връзките на баща си с бившата ДС. Посочените изрази безспорно са
обидни, позорящи и засягат честта и достойнството на ищеца като личност и като
представител на научната общност, тъй като принизяват и омаловажават научните и
постижения и професионалната и дейност. Ирелевантно за отговорността на ответника за
обидните публикации е дали името на ищеца е било дискредитирано.
Настоящият въззивен състав намира, че процесните изрази „С. е била начело на
института по фолклор 18 г., в които е управлявала с методите на страхообразуването“,
„Голяма част от участията на проф. С. в научни проекти са по линия на директорството“,
преценени в цялостния контекст на изказването мотивират извод, че се касае за изразяване
на отношение към ищеца и коментар на конкретни факти, т.е. оценъчна дейност на
ответника, поради което претенцията на ищеца в тази и част е неоснователна. Както беше
посочено вече, правото на свободно изразяване е конституционно регламентирано и това
право обхваща както неутралните и безобидни оценки, така и тези които шокират и
смущават. Същото е допустимо по отношение на всяка публична личност, чиято дейност
авторът на мнението счита за обществено неприемлива, като то е от естество да причини
вреда, но не е противоправно деяние, освен ако не е насочено самоцелно към уязвяване на
достойнството на адресата на мнението /решение 204/12.06.2015 г. по дело 7046/2014 г. на
ВКС, Четвърто ГО/. Аналогична е и константната практика на ЕСПЧ /вкл. цитираното вече
решение по делото Лингенс срещу Австрия/, съгласно която публичните фигури –
политици, държавни служители се ползват с по-ниска степен на защита срещу критика. В
случая, съдът намира, че ищецът безспорно е публична фигура и коментарите за него от
страна на ответника са направени и във връзка със заемания от нея пост /директор на
Института по фолклор към БАН/, но не са направени самоцелно за засягане достойнството
и.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, необходими за ангажиране отговорността на ответника.
5
Причинените вреди и причинно-следствената им връзка с деянието се установяват от
показанията на разпитаните по делото свидетели М.К. и П.Б., които съдът кредитира изцяло
като задълбочени, логични и в резултат на непосредствени впечатления.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай.
При определяне на обезщетението настоящият съдебен състав съобразява естеството
на извършеното деяние – съобщения до група в интернет сайт, в която група членуват
представители на научната общност, както и колеги на ищеца, станали достояние на
немалък кръг от хора, възрастта на пострадалото лице, това, че е признат и уважаван учен,
негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план, резултат от извършения
деликт, отражението в личен и особено в професионален план. Същевременно съдът отчита
и фактът, че разпространените обидни твърдения са засегнали и личното усещане за чест,
достойнство и справедливост на лицето и като цяло няма данни да е с дълготраен характер.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелствата, че липсват
доказателства изживените нервно-психическо напрежение и притеснения да са в значителна
степен, тъй като не са довели до болестни изменения в психиката на ищеца, а са преживени
само негативни усещания и неудобства. Липсват категорични доказателства за обективни
прояви на психическия тормоз и стрес. При определяне размера на обезщетението следва да
бъде съобразена и социално икономическата обстановка в страната и условията на живот за
определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона. С оглед на изложеното, съдът
счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в
размер на сумата от 1500,00 лв.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 15.02.2021 г., постановено по гр.д. №405/2019
г. по описа на СРС, ГО, 31 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7