№ 138
гр. Варна, 12.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20223000500354 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
„Ф. ЕНЕРДЖИ“ООД с. Горен Чифлик чрез представляващ Е. Х. Ф.,
редовно призован, представляващият не се явява, представлява се от адв. Г.
А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
А. А.-Ф., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С. П.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА И
НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБИ
и постъпилият писмен отговор.
1
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК *********, чрез процесуален
представител адв. А. против решение № 445/07.04.2022г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 1998/2021г. в частта, в която дружеството е осъдено
да заплати на А. А. - Ф., гражданин на Република Казахстан със статут на
постоянно пребиваваща в Р.България, ЛНЧ ********** сумата от 32 079.19
лева, с която същата се е обеднила чрез извършване на плащане в полза на
„Карком“ ЕООД на продажна цена за лек автомобил марка „Тойота“, модел
„РАВ 4“, рама № JTMREREV40D112004, двигател № 3ZRB997654, с рег.№ В
6220 ВМ, а въззивникът „Ф. Енерджи“ ООД се е обогатил неоснователно за
нейна сметка със стойността на придобития от него със Договор за покупко-
продажба от 21.02.2017г. лек автомобил, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
06.08.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на така обжалваното решение с доводи за нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че част от придобивната
цена на автомобила е заплатена с лични средства на въззиваемата. Твърди се,
че от представените по делото доказателства се установява, че извършеният
на 03.02.2017г. превод по сметката й в Уникредит Булбанк съставлява суми,
собственост на дружеството и че същите изцяло покриват заплатената чрез
тази сметка цена. Отделно от това счита за недоказано твърдението на
въззиваемата, че тя е извършила плащането на дата 21.02.2017г. Наведени са
оплаквания за необсъждане в цялост на ангажираните по делото гласни
доказателства, както и обстоятелството, че ищцата и другият съдружник в
дружеството са съпрузи, поради което и са направени неправилни изводи за
липса на начало на писмено доказателство и за недоказаност на възражението
за персонална симулация на договора за покупко-продажба.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния
акт в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция изцяло.
В срока по чл. 267 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна –
въззиваемата А. А. – Ф., но същата е подала насрещна въззивна жалба, с която
обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в която искът й е
2
отхвърлен за горницата над присъдената сума от 32 079.19 лева до
предявения размер от 60 480.48 лева. В жалбата си излага оплаквания за
неправилност на изводите на съда, че постъпилите по сметката й в
„Постбанк“ АД – Германия суми и впоследствие част от тях преведени по
сметката й, от която е платена цената на автомобила са собственост на
ответното дружество. Счита, че посочването от наредителя на лицето в полза
на което се извършва превода, както и заплащането на данъци от получателя
върху тези суми са достатъчно доказателство за това чия собственост са. Иска
се от съда да отмени решението в отхвърлителната му част и присъди
обезщетение в претендирания пред настоящата инстанция размер.
Срещу насрещната въззивна жалба в срок е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, с който я оспорва като неоснователна.
Страните не са направили искания по доказателствата.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, в указания срок освен насрещна
въззивна жалба съм представил и писмен отговор на въззивната жалба,
подадена от „Ф. Енерджи“ ООД. Представям копие с печат на Окръжен съд –
Варна и дата 21.06.2022г, който моля да приемете.
Съдът констатира, че в кориците на делото не се съдържа подадения от
страната отговор, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото, подаден от процесуалния
представител на А. А. – Ф. адв. С. П. писмен отговор с печат от Варненския
окръжен съд с дата 21.06.2022г.
АДВ. А.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам насрещната въззивна
жалба и поддържам подаденият писмен отговор срещу нея. Няма да соча
други доказателства. Представям списък на разноските.
АДВ. П.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадената от нас
насрещна въззивна жалба и отговора. Няма да соча други доказателства.
Представям списък на разноските.
Страните не правят възражения за прекомерност на размера на
разноските, сторени от тях.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
3
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба и
съображенията, които съм изложил в нея с искане за отмяна на
първоинстанционното решение. Искам да Ви обърна внимание на следното
обстоятелство: сумата, която е платена за въпросното МПС е 60480лв. с ДДС.
Както се установява от доказателствата по делото 1-2 дни преди
извършването на това плащане по сметката на ответницата– въззиваемата е
постъпила сумата от 60480лв., която представлява нейната левова
равностойност в евро. По делото са представени безспорни доказателства,
приложени към отговора на исковата молба - писма, адресирани до купувача
на електрическата енергия – „Митълнец електроенерги“, от които се
установява, че ползвател на имота е именно дружеството „Ф. Енерджи“ ООД.
Като сметка, по която да се извършват плащанията, дължими на това
дружество, в качеството му на ползвател на ветроенергийното съоръжение, е
посочена сметката, завършваща на ..0109, която е открита в „Постбанк“
Германия на името на А. А.-Ф.. Именно наличието на учредено право на
ползване и учреден мандат за събиране на цената на добитата електрическа
енергия доказва тезата на доверителя ми, че тези средства представляват
дължимо се на „Ф. Енерджи“ООД плащане за произведената ел.енергия от
ветрогенератор в Германия. Поради това възражението, че тази сума не е
собственост на А. А.-Ф. е доказано и като такова е следвало да бъде уважено
от първоинстанционния съд. Моля Ви да отмените тази част от решението
като приемете, че искът е неоснователен и недоказан и го отхвърлите със
съответните последици с присъждане на направените от доверителя ми
разноски. Искам да обърна внимание на съда върху разрешението на
въззивния съд, който по същество отказва да приеме, че този автомобил не е
купен за целите на дружеството, а за целите на съпрузите. Твърдели сме и
поддържаме пред Вас, че в случая е налице персонална симулация. Да,
действително автомобила е придобит на името на „Ф. Енерджи“, да,
действително не е налице документ между съпрузите и между дружеството,
които са негови съдружници, а Е. Ф. е негов управител, защото наличието на
такъв документ е безсмислено. Поради така създалите се отношения между
страните считам, че доказването на персоналната симулация със свидетелски
4
показания е напълно допустимо и в тази връзка Ви моля да съобразите
обстоятелството, че за този автомобил не са отчитани никакви разходи,
включително и разходи за амортизация, и че той е заведен в счетоводството
на дружеството около година след придобиването му, както е посочила
разпитаната по делото свидетелка. По насрещната въззивна жалба: искам да
обърна внимание на съда върху обстоятелството, че твърдението, че тази
сума, която е постъпила по нейната банкова сметка на 03.02. представлявала
нейно възнаграждение за произведена ветроелектрическа енергия в Германия,
е невярно. От доказателствата по делото се установява, че от 05.11.2016г.
ползвател на съоръжението е „Ф. енерджи“ ООД. От това следва, че
въззиваемата не е доказала наличието на основание да задържи тази сума, за
която се поддържа и е доказано, че е собственост на „Ф. Енерджи“ ООД. На
следващо място земята, върху която е разположено електроенергийното
съоръжение, заедно със самото електроенергийно съоръжение, е собственост
на управителя на дружеството Егор Ф.. По тези съображения считам, че е
недоказано твърдението на въззиваемата, че тези пари представляват нейна
собственост и с тях тя е заплатила дължимата от дружеството цена за
придобиване на лекия автомобил „Тойота“. Ще Ви моля да съобразите и
доводите ми, че в такъв случай при наличието на такива доказателства и
независимо от факта, че по сметката на възизваемата е имало наличност, за
която тя твърди, че произхожда от получени от нея трудови възнаграждения,
да дадете приоритет на задължението и първо да се отчете на дружеството. В
противен случай няма основание да се счита, че парите могат да бъдат
разделени точно по начина, който е показан и възприет от Варненския
окръжен съд и заради това отново считам, че решението му е неправилно.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че
първоинстанционното решение е правилно и моля да го потвърдите. Моля да
ни присъдите сторените по делото разноски. По отношение на казаното от
колегата: по делото има доказателства, че терен в Германия е собственост на
Егор Ф., а не на „Ф. Енерджи“ и няма приложени доказателства за учредяване
право на ползване върху ветрогенераторите от Е. Ф. на „Ф. Енерджи“ ООД.
Основният въпрос за банковата сметка, от която има извлечение от
„Постбанк“ Германия: преводите, които са правени по нея е очевидно, че те
са правени от фирмата, която е ползвала ветрогенератор по сметка на А. Ф. и
в полза на А. Ф., т.е. ако тези пари бяха дължими на „Ф. Енерджи“ ООД
5
нямаше да е отбелязано, че те са в полза и дължими на А. Ф.. Моля да ми бъде
даден срок за писмени бележки
АДВ. А. /реплика/: Доказателството, представляващо писмото от
„Митълнец енерджи“ не е оспорено пред първоинстанционния съд. То
представлява удостоверително изявление, направено пред трето лице, относно
обстоятелството, че ползвател на съоръжението е фирма „Енерджи“ с
посочено седалище и адрес на управление в с. Горен Чифлик, ул. Люлин №
2а. Никога не се е повдигал въпроса за реда за учредяване на право на
ползване по немското право. Сега да се прави довод от такова възражение е
недопустимо, защото не е било спорно в първата инстанция.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок като
дава възможност на процесуалния представител на въззиваемата в 5-
дневен срок от днес да представи в писмен вид съображенията си по
съществото на спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.42
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6