РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Варна , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодора П. Шишкова
при участието на секретаря Неше Е. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора П. Шишкова Административно
наказателно дело № 20203110203332 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. Щ., с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Асен
Златаров“ № 3 против Наказателно постановление № 20-0819-002215/02.07.2020 год. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 210 лв. за допуснати нарушения
на чл. 100, ал.1, т.1 и на чл.6, ал.1 ЗДвП.
В жалбата, бланкетна по своя характер, се сочи, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, като се посочва, че постановлението е издадено при непълно изясняване
на фактическата обстановка. Моли се за цялостна отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител. По съществото на делото адв.
Г. пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено като се обосновава с неточното и
непрецизно посочване на нарушените законови разпоредби – например разпоредбата на
чл.6,т.1 съдържала няколко отделни състава на допуснати нарушения, като от приложената
санкционна норма не ставало ясно кое от тях е визирал АНО, за да ангажира отговорността
на жалбоподателката. Пледира за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител,
ангажира единствено писмено становище, в което моли за потвърждаване на издаденото НП
като правилно и законосъобразно и пледира за присъждане на разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.06.2020г. жалбоподателката Щ. управлявала лек автомобил „Тойота Ланд Крузер
150 Серия“ с ДК № В 6610 НВ, собственост на Д. А., в гр. Варна по бул. Осми приморски
полк посока изхода до № 242, когато пред сервиз „Балинов“ предприела маневра обратен
завой въпреки наличието на пътна маркировка М1 (непрекъсната линия). При извършването
на маневрата същата не пропуснала и блъснала движещия се в лява лента лек автомобил
„Пежо“ с ДК № 9164 НР, като настъпило ПТП с материални щети. След пристигане на
полицейските служители водачът на лекия автомобил „Тойота“ не представил контролен
талон към СУМПС.
Поради това св. Г. П. издал на водача АУАН за допуснати нарушения на разпоредбата
на чл. 6, т.1, пр. 3 ЗДвП и вписал допълнително на ръка нарушение по чл. 100, ал.1, т.1
ЗДвП.
В установените процесуални срокове не постъпили възражения, поради което и било
издадено процесното НП, което възприело изцяло фактическите и правни положения,
поместени в АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства по АНП, както и с гласни доказателства – показанията на актосъставителя Г.
П. за установяване на гореописаните факти.
За пълнота съдът следва да посочи, че жалбоподателят и неговият процесуален
представител не оспорват така установеното от фактическа страна, като техните възражения
имат изцяло правен характер.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 20-0819-002215/02.07.2020г. е издадено от
компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Макар действително описаната по-горе фактическа обстановка да не е спорна между
страните в производството, съдът намира, че в хода на административонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
2
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение обаче не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
На първо място, както в издадения АУАН, така и впоследствие в НП е посочено, че
нарушението на водача се изразява в извършването на маневра обратен завой при наличие
на пътна маркировка М1, което е и намерило макар и непрецизен цифров израз в
диспозитива като нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП. Едновременно с това в обстоятелствената
част е посочено, че като не спазва предписанието на пътната маркировка (явно М1) не
пропуска движещия се в лява лента автомобил и причинява ПТП.
При така описаното и с оглед наличните по делото Протокол за ПТП и показания на
актосъставителя обаче става ясно, че ПТП е настъпило преди да бъде извършена маневрата
обратен завой и всъщност причината за настъпването му не е неспазването на маркировката,
а обстоятелството, че водачът е навлязъл в лява лента без да пропусне движещия се в нея
лек автомобил, за каквото нарушение обаче на водача не е потърсена отговорност.
При така направеното описания на нарушението за съда остава абсолютно неясна
волята на АНО, което налага отмяна на издаденото НП в тази му част.
Що се отнася до нарушението, свързано с непредставянето на контролния талон видно
от съдържанието на АУАН, наличието на същото е дописано на ръка в бланката, без обаче
да е отбелязано по какъвто и да е начин кое е лицето „дописало“ нарушението и
впоследствие същото е било пренесено в НП. Посочения подход съдът намира за
недопустим при ангажиране на отговорността на лицата за допуснати нарушения по ЗДвП,
поради което и намира за необходимо да отмени НП и в тази му част.
Предвид изхода на спора съдът намери, че не следва да присъжда разноски за
юрисконсултско възнаграждение, а доколкото въззивника няма искане за присъждане на
такива съдът не дължи произнасяне по въпроса.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0819-002215/02.07.2020 год. на Началника
на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Варна, с което на С. К. Щ., с ЕГН ********** са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 210 лв. за допуснати нарушения
на чл. 100, ал.1, т.1 и на чл.6, ал.1 ЗДвП.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4