РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Пловдив, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20245001000583 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №276/01.08.2024г., постановено по т.д. №246/2023г. по описа
на окръжен съд Стара Загора, е отхвърлен предявеният от М. А. К., ЕГН
********** против „Д.З.“ АД, ЕИК ********* иск по чл.463 КЗ във вр. чл.17
от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“, за сумата от 38 010лв., представляваща
претендирано застрахователно обезщетение по покрит риск трайна загуба на
работоспособност от трудова злополука на 12.11.2021г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 30.06.2023г. до окончателното плащане на
сумата.
М. А. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Д.З.“ АД ЕИК
********* сумата от 871,76лв., представляваща направените по делото
разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца
1
в първоинстанционното производство – М. А. К.. Твърди се, че решението е
неправилно, тъй като при формиране на решаващата си воля
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения, както на
материалния, така и на процесуалния закон, които са се отразили на
правилността на постановения съдебен акт. Изложени подробни съображения,
свеждащи се до несъгласие с изводите на първостепенния съд за наличие на
изключен застрахователен риск. В тази връзка жалбоподателят се позовава на
нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по
смисъла на чл.154 от ГПК. Коментирани са депозираните по делото гласни
доказателства, както и заключението от допуснатата съдебнотехническа
експертиза. Като процесуално нарушение се сочи и непроизнасянето от страна
на първостепенния съд по възражението на ищеца за нищожност на клаузи от
Общите условия към процесния застрахователен договор. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде
уважен.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна – „Д.З.“ АД въззивната жалба се оспорва изцяло.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени
искания.
Страните претендират сторените по делото разноски, като от
въззиваемата страна се претендира юрисконсултски възнаграждение.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по иск с правно основание чл.463, във вр. с
чл.461 т.3 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по задължителна застраховка срещу трудова злополука.
2
Ищецът в първоинстанционното производство – М. А. К. в предявената
срещу „Д.З.“ АД искова молба е изложил следните фактически твърдения:
Ищецът е пострадал като общ работник при трудова злополука на 12.11.2021г.
около 11,45ч. в с.К., община К.. Пострадалият е извършвал ремонт -
заваряване на седалка, която се намира извън каросерията на автомобил и се
използва от шофьора при работа на товаро - разтоварни дейности на отпадъци.
По време на тази дейност ищецът е паднал върху циментов под. При падането
е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия на главата, счупване на черепния покрив и черепната
основа в ляво, кръвоизлив на твърдата мозъчна извивка вляво с мозъчна
компресия, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия и сътресение на
мозъка; Гръдна травма /счупвания на четвърто, пето, шесто и осмо леви ребра,
контузии на белите дробове. Контузия на шията. Контузия на корема.
Контузия на крайниците. Във връзка с настъпилата злополука, в Районна
прокуратура Стара Загора, ТО - К. е образувано ДП №*****/2021г. на РУ К.
/пр.пр. *****/2021г.на РП-Стара Загора, ТО К./, приключило с Постановление
за прекратяване на досъдебното производство от 12.09.2022г. с констатация за
неустановяване на конкретните причини /загуба на равновесие или др./,
довели до падането на ищеца. Така описаната злополука, е приета за трудова
по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане №127/24.11.2021г., издадено от
Национален осигурителен институт-Териториално поделение Стара Загора.
Вследствие на травмите ищецът бил временно в нетрудоспособност - от
датата на злополуката до 09.06.2022г. След изтичането на срока на временната
нетрудоспособност с Експертно решение №***** от 19.10.2022г., издадено от
ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ в гр. С., е определена трайно намалена
трудоспособност на ищеца в размер на 50% за период до 01.10.2023г. Твърди
се, че причинената трайна нетрудоспособност е в пряка връзка с телесните
увреждания, получени при трудовата злополука. Работодател на ищеца по
време на настъпване на злополуката е „М.*“ ООД, ЕИК ********, село К..
Отговорността на ответника се ангажира с факта, че същият е застраховал с
групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ с полица
№*************** от 15.02.2021г. работници към работодателя на ищеца -
„М.*“ ООД, с.К., общ.К., сред които и ищецът М. А. К. под №** в списъка на
застрахованите работници, представляващ неразделна част от горепосочената
полица, са застраховани от риска „трудова злополука. По силата на сключения
3
застрахователен договор, ответникът дължи обезщетение за настъпилите
рискове, както следва: временна неработоспособност вследствие на трудова
злополука над 120 календарни дни - 10% от месечната брутна работна заплата
за всеки започнат месец на неработоспособност; трайна загуба на
работоспособност от трудова злополука - процент от седемкратния размер от
годишната брутна работна заплата, към момента на сключване на
застраховката, равен на процента на загубена работоспособност, определен от
ТЕЛК - 50%. По повод на трудовата злополука – застрахователно събитие, при
ответника е образувана щета /претенция №*********/. За настъпилата
временна нетрудоспособност вследствие на трудовата злополука, ответникът
е одобрил и платил застрахователно обезщетение в размер на 633,50лв.,
получено от ищеца на 20.07.2022г. Но за настъпилия риск „трайна загуба на
работоспособност от трудова злополука“ ответникът е отказал да плати
застрахователно обезщетение, за което уведомил ищеца с писмо от
02.03.2023г. В исковата молба се посочва, че към момента на сключване на
застраховката, месечната брутна работна заплата на ищеца е била в размер на
905лв., при което неизплатеното застрахователно обезщетение от ответника
възлиза на 38 010лв., представляваща 50% от седемгодишния размер на
брутните работни заплати в размер на 76 020лв. При тези твърдения,
искането, с което е сезиран съдът, е да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 38 010лв., представляваща застрахователно обезщетение по
покрит риск трайна загуба на работоспособност от трудова злополука, заедно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „Д.З.“ АД е оспорил така предявения иск. Не е оспорено
наличието на валидно към датата на твърдяното събитие - 12.11.2021г.
застрахователно правоотношение по групова задължителна застраховка
„Трудова злополука”, учредено с полица №***************/15.02.2021г.,
сключена между ответното дружество, като застраховател и „М.*” ООД като
застраховащ, предоставящо покритие за рисковете, посочени изчерпателно в
полицата за лицата, изброени в Списък на работещите в „М.*“ ООД,
съставляващ неразделна част от застрахователния договор. Твърди се обаче
изключен застрахователен риск по смисъла на т. 9 - 11 от раздел V.
„Изключени рискове“ на Общите условия /ОУ/ по застраховката и по-
конкретно – т.9.16 и т.9.17 от същите. В този смисъл оспорва настъпването на
4
покрит по застраховката риск. В тази насока са наведени твърдения, че от
приложените към исковата молба документи относно твърдяната трудова
злополука /Разпореждане № 127 от 24.11.2021г. на НОИ - ТП С.; Декларация
за трудова злополука вх. № 127/18.11.2021 г.; Протокол № 15/23.11.2021 г. на
НОИ - ТП С.; Постановление по ДП № ЗМ 1543/2021 г. на РУ - К. (пр. пр. №
*****/2021 г. на РП - С., ТО – К./ е видно, че единствената причина за
настъпването й и за реализиране на вредоносния резултат са противоправни
действия на пострадалия работник. Последният е проявил не обикновена, а
груба небрежност към собствената си безопасност, като в противоречие с
всички установени правила за безопасност се е облегнал на външната седалка
на товарния автомобил, която не бил заварил напълно, а само фиксирал /с
точкови заварки/. Седалката, съвсем логично и според всички разумни
очаквания, се е скъсала и работникът е паднал върху циментовия под,
вследствие на което е получил всички твърдени увреди. Не се оспорва
твърдението на ищеца, че на 20.07.2022г. „Д.З.“ АД е превело по негова сметка
сумата от 633.50лв. - застрахователно плащане по заявената претенция за
временна неработоспособност от трудова злополука /преписка №*********/,
но се твърди, че това плащане, е направено поради грешка /при
несъобразяване от страна на ответника липсата на основание за извършването
му/ и ще иска връщането му от ищцовата страна. При условията на
евентуалност, оспорва претендирания от ищеца размер на обезщетението,
като счита, че същият е завишен. Възразява се, че е неоснователно
твърдението на ищеца, че по силата на застрахователния договор следва да
получи две отделни суми: за временна нетрудоспособност и за трайно
намалена работоспособност от една и съща трудова злополука, като се
позовава на т. 108 от ОУ.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията на
ответника относно механизма на настъпване на злополуката и вменената на
ищеца небрежност в пряка връзка с настъпилото събитие. Счита, че не е
налице противоправно поведение от негова страна, не е налице осъществено
умишлено или поради небрежност облягане на седалката, като са изложени
насрещни твърдения и аргументи. Твърди, че не е налице основание за
приемане на определен в ОУ изключен риск, тъй като посочените в т.9.16. и т.
9.17 от ОУ изключени рискове са неясни и двусмислени, в частта на
текстовете: „несъзнавана непредпазливост/небрежност/“; „неспазени от него
5
правила или инструкции за безопасност“. Твърди, че не са посочени
конкретните правила или конкретните инструкции, не е дадена дефиниция на
термина „несъзнавана непредпазливост“, който очевидно, според ОУ, е
различен от „непредпазливост“. Счита, че цитираните разпоредби
противоречат на изискването на чл.345, ал.5 от КЗ да бъдат ясни и
недвусмислени и не следва да се прилагат, както и че в тази част ОУ
противоречат на Закона, те са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и не
следва да се прилагат. Позовава се на нищожност на клаузите на т.9.16. и т
9.17 от ОУ и поради накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1 от ЗЗД/, като са
изложени обстоятелства в тази насока. Оспорва се твърдението, че ответникът
е платил застрахователно обезщетение за временната нетрудоспособност на
ищеца поради грешка, като се твърди, че това плащане е одобрено от
експертна застрахователно-лекарска комисия /ЗЕЛК/ в състав от различни
специалисти, включително юрист.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа и
доразвива възраженията си по основателността на предявения иск.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.463
„Задължителна застраховка срещу трудова злополука“, във вр. с чл.461 т.3 от
Кодекса за застраховането. Нормата на чл.461 т.3 от КЗ регламентира като
задължителна застраховка - други застраховки, предвидени със закон или с
международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за
Република България. С разпоредбата на специалния закон – чл.463 от КЗ,
застраховката срещу трудова злополука е регламентирана като задължителна
такава, като по –изчерпателната й регламентация се съдържа в подзаконов
нормативен акт - Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“ /приета с ПМС №24/06.02.2006г./
/Наредбата/, с която се определят условията и редът за задължително
застраховане за риска „трудова злополука“ на работниците и служителите,
които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето
им. Нормата на чл.17 от тази Наредба регламентира отговорност на
застрахователя по застраховка срещу риска от трудова злополука -
Застрахователят носи отговорност за причинени вреди на здравето на
работниците и служителите при трудова злополука до размера на
6
застрахователната сума, определени в договора за застраховане. Съгласно
пар.3 от ЗР към Наредбата, същата е приета на основание чл.52 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /чл.52 от ЗЗБУТ - Работещите,
които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето
им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на
работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет,
като няма спор, че ищецът попада в тази категория работници/.
Или увреденото лице – работник или служител от кръга на лицата,
визирани в чл.1 от Наредбата има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по задължителна застраховка за риска „трудова злополука“
/арг. в тази насока и чл.200 ал.4 от КЗ/.
Договорът за задължителна застраховка „трудова злополука“
представлява договор в полза на трето лице по смисъла на чл.22 ал.1 от ЗЗД -
на работника или служителя, намиращ си в трудово правоотношение със
съответния работодател.
За да се ангажира функционалната отговорност на застрахователя по
този вид застраховка, е необходимо валидно застрахователно правоотношение
между работодателя на застрахованото лице /работник или служител/ и
застрахователя; настъпване на застрахователно събитие /удостоверено по
надлежен ред за трудова злополука/ /покрит застрахователен риск/ и
настъпилото застрахователно събитие да не попада в категорията „изключени
застрахователни рискове“ според съвпадащите насрещни волеизявления на
работодателя и застрахователя. Доколкото разпоредбата на чл.463, съответно
– чл.461 от КЗ са в част 4-та от КЗ „Застрахователен договор“, са приложими и
изискванията на чл.380 от КЗ - лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция.
Установени и неспорни, както в първоинстанционното производство,
така и в настоящето са следните факти: Ищецът М. К. е в трудово
правоотношение с „М.*“ ООД, село К.. Същият е пострадал като общ
работник при трудова злополука на 12.11.2021г. около 11,45ч. в с.К., община
К.. /Ищецът е извършвал ремонт-заваряване на седалка, която се намира извън
каросерията на автомобил и се използва от шофьора при работа на товаро -
разтоварни дейности на отпадъци, като по време на тази дейност е паднал
7
върху циментов под. При падането ищецът е получил множество травматични
увреждания – описани в ИМ и потвърдени от допуснатата при
първоинстанционното разглеждане на делото СМЕ/. Настъпилата по време на
упражняване на трудова дейност злополука е приета за трудова злополука по
чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане №127/24.11.2021г., издадено от
Национален осигурителен институт - Териториално поделение Стара Загора.
/Във връзка със злополуката в Районна прокуратура Стара Загора, ТО - К. е
образувано ДП №*****/2021г. на РУ К., пр.пр. *****/2021г.на РП-Стара
Загора, ТО К., приключило с Постановление за прекратяване на досъдебното
производство от 12.09.2022г./ Ищецът е бил временно в нетрудоспособност от
датата на злополуката до 09.06.2022г. След изтичането на срока на временната
нетрудоспособност с Експертно решение №*****/19.10.2022г., издадено от
ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ в гр. С., на ищеца е определена трайно
намалена трудоспособност - 50% за период до 01.10.2023г. Няма спор и че към
датата на злополуката - 12.11.2021г., е налице валидно застрахователно
правоотношение по групова задължителна застраховка „Трудова злополука”,
учредено с полица №***************/15.02.2021г., сключена между
ответното дружество като застраховател и работодателя на ищеца „М.*” ООД,
като застраховащ, предоставящо покритие за рисковете, посочени
изчерпателно в полицата за лицата, изброени в Списък на работещите в „М.*“
ООД, съставляващ неразделна част от застрахователния договор, в който
списък под №** е включен ищецът К. „общ работник“.
Спорният в първоинстанционното производство въпрос, пренесен и
пред въззивната инстанция, е събитието припокрива ли се с изключените
застрахователни рискове, визирани в раздел пети от Общите условия за
застраховки „Злополука“ и „Заболяване“ – неразделна част от
застрахователния договор /съгл. раздел последен „Други условия“ – т.6 от
Застрахователната полица №***************/15.02.2021г. „Групова
застраховка Задължителна трудова злополука“/ и по конкретно с клаузите на
т.9.16 и т.9.17 от тези общи условия, съгласно които застрахователните
рискове не се покриват в случаите, когато събитието е настъпило или е
вследствие на злополука, настъпила със застрахования вследствие негова
несъзнавана непредпазливост /небрежност/ - т.9.16 и злополука, настъпила
със застрахования поради неспазени от него правила или инструкции за
безопасност – т.9.17 от ОУ.
8
Вярно е посоченото във въззивната жалба, че първостепенният съд не се
е произнесъл по надлежно въведеното от ищеца възражение за нищожност на
тези клаузи от ОУ. Но това възражение е неоснователно. Липсва въведеното от
ищеца - настоящ жалбоподател, възражение за противоречивост на тези
клаузи с изискването на закона – чл.345 ал.5 от КЗ, въвеждащ като изрично
изискване към застрахователния договор - да определя ясно, недвусмислено и
изчерпателно, както покритите рискове, така и изключенията от покритие.
Доколкото клаузата на т.9.17 от ОУ не визира конкретни правила и
инструкции, неспазването на които освобождават функционалната
отговорност на застрахователя, то разписанието на тази клауза е ясно - касае
се за неспазване на всякакъв вид правила и инструкции за безопасност.
Клаузата на т.9.16 от ОУ също е ясна – упоменатият термин „несъзнавана
непредпазливост“ е пояснен и конкретизиран – „небрежност“. А доколкото
самите ОУ, така и специалният закон – КЗ, включително и Наредбата, не
съдържат дефиниция на понятието „небрежност“, то значението му/смисълът
му следва да се изведе от единствено дадената в наказателното право
дефиниция. Неоснователна е и развитата от жалбоподателя теза за нищожност
на цитираните клаузи, на основанието по чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД - поради
накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1 от ЗЗД/. Добрите нрави са морални
норми, етични възгледи и правила за поведение, които са установени в
обществото. За тях няма легални дефиниции, но те съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, представляват критерий за оценка на
сделките с оглед предотвратяване на несправедливо облагодетелстване на
някоя от страните. Тезата на жалбоподателя, че чрез изключените
застрахователни рискове не се постига социалната цел на задължителността на
застраховката „трудова злополука“, че се касае за формално изпълнение на
задължението на работодателя да застрахова работниците срещу очевидно по-
малка застрахователна премия, а застрахователят получава застрахователна
премия при застрахователен договор с нищожен риск, че по този начин се
нарушава трудовото право на работника или служителя, при което двете
договарящи страни по застрахователния договор са действали в нарушение на
добрите нрави, се опровергава от законодателната уредба – на първо място
свободата на договарянето – чл.20а от ЗЗД. Не се касае за несправедливо
облагодетелстване на някоя от страните по застрахователния договор или
нарушение на общи принципи, като се има предвид спецификата на договора
9
– договор за застраховка и специалната уредба за този вид договор – чл.345
ал.5 от КЗ, въвеждащ изрично възможност, включително и като изискване –
този вид договор да съдържа и изключения на покритите рискове, преди
всичко като се има предвид естеството на самия вид договор за застраховка –
срещу „трудова злополука“, което, изведено от разпоредбите на чл.200 от КТ
/конкретно ал.4/, придава на този вид застраховка не само характер на лична
такава, а притежава обезщетителна /по отношение на пострадалия работник/ и
обезпечителна /по отношение на работодателя/ функция и със сключването й
работодателят цели да обезпечи своята гражданска, гаранционно-
обезпечителна отговорност по чл.200 от КТ /а нормата на чл.200 от КТ не
предвижда възможност за намаляване на обезщетението по този ред при
проявена от работника или служителя небрежност, при което „изключен
застрахователен риск“ ще е за сметка именно на работодателя/.
Ето защо възражението на жалбоподателя за нищожност на клаузите на
т.9.16. и т.9.17 от ОУ към договора групова задължителна застраховка
„Трудова злополука“ е неоснователно.
При това положение спорът се концентрира по въпроса налице ли са
предпоставките по т.9.16 и т.9.17 от ОУ - изключен застрахователен риск.
От носещата доказателствената тежест в тази насока страна – ответника,
са ангажирани гласни доказателства – показанията на св. У. и
съдебнотехническа експертиза. Гласните доказателства не внасят яснота по
спора. Свидетелката У. /съуправител в дружеството – работодател/ не е
очевидец на събитието, същата е узнала впоследствие за настъпването му.
Съгласно заключението от съдебнотехническата експертиза, /изготвено
на база свидетелските показания, тъй като съгласно данните от ДП записът от
камерите, поставени в работното помещение, е изтрит, както и на база всички
писмени доказателства по делото/, ищецът притежава съответния документ за
правоспособност „заварчик резач на метали“ и е запознат със съответните
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. /Като
вещото лице подробно е описано проведените инструктажи, възпроизведени и
в мотивите на обжалваното решение/. Съгласно заключението обаче, не е
възможно да се опише последователно начинът за допуснатата трудова
злополука с М. А. К., доколкото липсват конкретни данни за действията на
пострадалия, включително в момента на трудовата злополука /тъй като
10
записите от камерите няколко дни след инцидента с ищеца са се самоизтрили/.
Заключението съдържа констатации за вероятно поведение на пострадалия –
най- вероятно пострадалият ищец само е фиксирал частично /с точкови
заварки/ седалката, следвало да изпълни цялостен заваръчен шев, но вместо
това, поради неустановени причини /загуба на равновесие или др./, той първо
се облегнал на седалката, която не бил заварил напълно, частичната заварка се
скъсала и той паднал от височина около 3 метра върху циментовия под.
Вещото лице е дало предположения /свеждащи се до правни изводи/, че може
да се предположи, че пострадалият М. А. К. е допринесъл за настъпването на
злополуката, защото най - вероятно само е фиксирал частично /с точкови
заварки/ седалката, следвало да изпълни цялостен заваръчен шев, но вместо
това, поради неустановени причини /загуба на равновесие или др./, той първо
се облегнал на седалката, която не бил заварил напълно, частичната заварка се
е скъсала и е паднал от височина около 3 метра върху циментовия под. На тази
база експертът прави собствени изводи, че действията на М. А. К. - общ
работник при „М.“ ООД гр.К., на 12.11.2021г., не са били правилни, защото
той най- вероятно се обляга на седалката, която не е заварена напълно и пада
заедно с нея от височина върху циментовия под, с което е нарушил чл.33 от
Закон за здравословни и безопасни условия на труд /Д.в., бр. 124/1997г./
бр.124/1997г./, според която разпоредба „Всеки работещ е длъжен да се грижи
за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на
другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.“. Вещото лице
дава мнение, че, в конкретния случай, пострадалият, с оглед степента на
притежаваните от него квалификация, опит и правоспособност и преминалите
обучения и инструктажи по безопасност и здраве, при работа е трябвало да
предвиди опасността от настъпването на злополуката, т.е. трябвало е
седалката да бъде напълно заварена от него и тогава може да се обляга или
сяда върху нея.
На база на тези изводи на вещото лице, имащи и характер на правни
такива, първостепенният съд е приел, че с действията си, пострадалият ищец е
нарушил установените правила за безопасни условия на труд и нарушавайки
правилата за безопасни условия на труд, както и конкретните указания и
правила за работа, съгласно проведените обучения и инструктажи на ищеца по
безопасност и здраве при работа /без да бъдат посочени конкретни нарушени
11
правила/, същият с действията си сам е причинил на себе си средна телесна
повреда. Оттук съдът е направил и извод, че уврежданията, довели до трайна
загуба на работоспособност у ищеца, са вследствие на злополука, настъпила
със застрахования, поради неспазени от него правила или инструкции за
безопасност и независимо от настъпилата трудовата злополука, същата попада
в изключенията по чл. 9.17 от ОУ за застраховки „Злополука и заболяване“.
Но този извод на съда не почива на конкретика, установена по пътя на пълно и
главно доказване. Не е установено действие от страна на пострадалия,
изразяващо се в нарушение на конкретни правила или инструкции за
безопасност, както е разписано в т.9.17 от ОУ. В този смисъл липсва и
установено нарушение на общо въведеното с нормата на чл.33 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд изискване – работникът да се
грижи за здравето и безопасността си, както неправилно е приел
първоинстанционният съд. /Въпреки че с определението по чл.374 от ГПК
окръжният съ е дал правилни указания относно разпределението на
доказателствената тежест, правилата на чл.154 от ГПК не са прецизно спазени
при постановяване на решението./ Така въведеното общо изискване изключва
проявата на поведение, припокриващо се с признаците на небрежност –
въведено като изключен застрахователен риск с клаузата на т.9.16 от ОУ.
Както се посочи, в ОУ, в специалния закон – КЗ, включително и в Наредбата,
не се съдържа дефиниция на понятието „небрежност“, при което смисълът му
следва да се изведе от единствено дадената в наказателното право дефиниция.
А проявата на такъв тип поведение, определена в правото и като несъзнавана
непредпазливост, се изразява в онова отношение на субекта към действието
му, при което от него се очаква да предвижда последиците от поведението си
и той не е желаел настъпването им. В случая липсват конкретни доказателства
относно възможността на пострадалия да предвиди последиците от
определено поведение. Тук следва да се отбележи, че, освен констатациите си,
почиващи на предположения, че пострадалият М. А. К. е допринесъл за
настъпването на злополуката, защото най - вероятно само е фиксирал
частично /с точкови заварки/ седалката, следвало да изпълни цялостен
заваръчен шев, но вместо това, се е облегнал на незаварения елемент,
експертът от съдебнотехническата експертиза сочи „неустановени причини“,
които могат да бъдат загуба на равновесие или др. Извод за поведение на
несъзнавана непредпазливост / небрежност, от страна на пострадалия не може
12
да се направи и от приложените писмени доказателства – Разпореждане №127
от 24.11.2021г. на НОИ - ТП С.; Декларация за трудова злополука вх.
№127/18.11.2021г.; Протокол №15/23.11.2021г. на НОИ - ТП С.;
Постановление по ДП №*****/2021г. на РУ – К. – в каквато насока са
съдържащите се в отговора на исковата молба възражения на ответника. В
Разпореждане №127/24.11.2021г. на НОИ - ТП С., с което събитието е
установено като трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО, което е
индивидуален административен акт, съдържащ констатации относно
елементите от фактическия състав на трудова злополука, се съдържа
единствено констатация за това, че „пострадалият се обляга на седалката“, но
не съдържа констатации относно причините за това действие на пострадалия.
Това се отнася и до Протокол №15/23.11.2021г. на НОИ - ТП С.. Данни в тази
насока изобщо не се съдържат в Декларация за трудова злополука вх.
№127/18.11.2021г. В Постановление от 12.09.2022г. по ДП №*****/2021г. на
РУ – К. поведението на пострадалия е описано по същия начин „той се
облегнал на седалката, която не бил заварил напълно…“. С цитирания акт,
постановен в ДП, същото е прекратено, на основанието по чл.243 ал.1, т.1 от
НПК - поради липса на данни за извършено престъпление, но не съдържа
данни за субективно отношение на пострадалия. От всички тези актове,
включително и от заключението от съдебнотехническата експертиза, не може
да се направи, макар и косвен извод, за съзнателно поведение от страна на
пострадалия, предполагащо и възможност за очакваност или предвидимост на
вредоносния резултат, за да се приеме, че облягането на незаварената седалка
от страна на пострадалия е в резултат на небрежност/несъзнавана
непредпазливост. Както се посочи констатациите на експерта от
съдебнотехническата експертиза, включени в рамките на неговата
компетентност са, че това действие е в резултат на неустановени причини, т.е.
– че то може да е в резултат на причини, изключени от субективното
възприятие на пострадалия /напр. прилошаване, загуба на равновесие и др./.
Или не е установен и фактическият състав на изключения застраховатерлен
риск и по смисъла на т.9.16 от ОУ – проява на поведение, осъществяващо
признаците на небрежност/несъзнавана непредпазливост от страна на
пострадалия. А доказателствената тежест за установяване на изключения
застрахователен риск, по правилата за разпределение на доказателствената
тежест по смисъла на чл.154 от ГПК, носи страната, черпеща благоприятни
13
последици от установяване на този факт – в случая – ответникът, въззиваем в
настоящето производство. За да се деангажира функционалната отговорност
на застрахователя, изключеният застрахователен риск следва да е установен
при условието на пълно и главно доказване, а не да е хипотетичен и
предполагаем, на каквато хипотетичност е изградил първоинстанционният съд
извода си за изключен застрахователен риск.
Ето защо следва да се приеме, че е настъпило застрахователно събитие в
обхвата на задължително покритите рискове по смисъла на Специалните
условия за покрити рискове и Застрахователната полица
№***************/15.02.2021г. – трайна загуба на работоспособност, при
който застрахователят се е задължил да изплати обезщетение при настъпване
на рисковете, посочени в чл.7 от Наредбата за ЗЗРСРТЗ и в размер,
съответстващ на нормативно определен в чл.8 и чл. 9 от същата. Трайната
загуба на работоспособност е установена по надлежния ред с Експертно
решение №*****/19.10.2022г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р
С.К.“ в гр. С., с което на ищеца е определена трайно намалена
трудоспособност - 50% за период до 01.10.2023г. и този акт е с характер на
медицинска експертиза със строго очертан предмет и обхват и едновременно с
това - властническо волеизявление, представляващо индивидуален
административен акт. Съгласно чл.7 ал.1, т.2 от Наредбата за ЗЗРСРТЗ,
задължителната застраховка „Трудова злополука покрива риска трайно
намалена работоспособност вследствие на трудова злополука; Съгласно чл.9
ал.2 от Наредбата, при трайно намалена работоспособност обезщетението е
процент от застрахователната сума за съответния работник или служител,
равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или
служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската
експертиза на работоспособността, като съгласно чл.8 ал.2 от Наредбата,
застрахователната сума не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на
годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител. Тези
подзаконови нормативни текстове са възпроизведени в Застрахователната
полица №***************/15.02.2021г., като при трайна загуба на
работоспособност от трудова злополука на застрахованото лице се изплаща
процент от 7-кретния размер на годишната брутна заплата, към момента на
сключване на застраховката, равен на процента на загубената
работоспособност, определен от ТЕЛК/НЕЛК. /В същия смисъл е и чл.98 от
14
ОУ/. Съгласно заключението от съдебносчетоводната експертиза брутната
месечна заплата на ищеца към момента на сключване на застрахователния
договор е 905лв., а 7-кратният размер на годишната брутна работна заплата, е
76 020лв., при което, при 50%-ната намалена работоспособност,
застрахователното обезщетение следва да бъде в размер на 38 010лв. Но
съгласно чл.9 ал.6 от Наредбата за ЗЗРСРТЗ, обаче, в случай на изплатено
обезщетение за временна неработоспособност вследствие на трудова
злополука и последваща трайно намалена работоспособност на
застрахованото лице до една година от датата на злополуката дължимото
застрахователно обезщетение или сума за трайно намалена работоспособност
се намалява с размера на изплатеното обезщетение за временно намалена
работоспособност. Тази законова регламентация е възпроизведена и в клаузата
на чл.108 от ОУ /Без времевото ограничение „до една година“/. В случая няма
спор, че по повод на трудовата злополука – застрахователно събитие, при
ответника е образувана щета - претенция №*********, както и че за
настъпилата временна нетрудоспособност вследствие на трудовата злополука,
ответникът е одобрил и платил застрахователно обезщетение в размер на
633,50лв. /Възраженията на ответника, че тази сума е изплатено „по грешка“
остават само в сферата на твърденията/. Следователно тази сума следва да се
приспадне от дължимото застрахователно обезщетение за трайно намалена
работоспособност, при което искът се явява основателен и следва да се уважи
до размера на сумата от 37 376,50лв.
По изложените съображение въззивната жалба се явява частично
основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът за застрахователно обезщетение е отхвърлен до размера на посочената
сума и следва да се постанови въззивен акт с който да се присъди сумата от
37 376,50лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. В
останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен над сумата от
37 376,50лв. до 38 010лв., първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
От ответника е претендирано юрисконсултско възнаграждение, което е
определено от окръжния съд в размер на 200лв. /на осн. чл.25 от Наредбата за
предоставяне на правна помощ/ и са присъдени общо разноски в размер на
15
871,76лв. С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция на ответника се
дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – в размер на
14,53лв. Или решението следва да бъде отменено и в частта, с която в тежест
на ищеца са присъдени разноски над 14,53лв. до 871,76лв.
От ищцовата страна са претендирани разноски – адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.3 ат ЗА /съгл. договор за правна защита и
съдействие – л.221 е уговорено безплатно процесуално представителство по
реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА – до приключване на делото във всички
инстанции/. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както
и наднационалната съдебна практика, постановена по преюдициално
запитване - решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., адвокатското
възнаграждение се определя по съразмерност, според ориентировъчните
размери на чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, но без процентното увеличение /без +8% за
горницата над…/ и то следва да бъде в размер на 2 700лв., което следва да
бъде присъдено в полза на „Адвокатско дружество Й. и Е.“ /съгл. договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК – л.221 и
л.222/.
По разноските, сторени във въззивното производство:
От страна на жалбоподателя се претендират разноски по реда на чл.38
ал.2 от ЗА. По горепосочените съображения такива следва да се присъдят в
полза на „Адвокатско дружество Й. и Е.“ - съгл. списък на разноските по чл.80
от ГПК – л.31. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
производството, развило се във въззивна фаза и приключило в едно съдебно
заседание, тези разноски следва да бъдат в размер на 1 700лв., като от
въззиваемата страна е заявено и възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение. /Към списъците по чл.80 от ГПК е представено
доказателство за регистрация по ЗДДС. Но дължимият се ДДС, който
задължително се включва към адв. възнаграждение, е съобразен/включен/ при
определяне на адв. възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. Съгласно
списъка на разноските по чл.80 от ГПК, жалбоподателят е сторил разноски и
за заплащане на ДТ в размер на 760,20лв. Съразмерно с уважената част от
въззивната жалба на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер
на 747,53лв.
16
От въззиваемата страна се претендира юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300лв. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че въззивното производство е приключило в едно съдебно
заседание, обстоятелството, че процесуалното представителство се е
осъществило само посредством писмени изявления /отговор на въззивната
жалба и молба, депозирана преди съдебното заседание/, както и изхода от
спора, въззивният съд намира, че съобразно чл.25 от Наредбата за
предоставяне на правна помощ и по съразмерност на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на
30лв.
На осн. чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът по делото и въззиваема страна в
настоящето производство следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 1 495,06лв. /ищецът е
освободен от такси и разноски по делото с опр. №472/14.07.2023г./.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №276/01.08.2024г., постановено по т.д. №246/2023г.
по описа на окръжен съд Стара Загора, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от М. А. К., ЕГН ********** против „Д.З.“ АД, ЕИК *********
иск по чл.463 КЗ във вр. чл.17 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“, за сумата от
37 376,50лв., представляваща застрахователно обезщетение по покрит риск
трайна загуба на работоспособност от трудова злополука на 12.11.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 30.06.2023г. до
окончателното плащане на сумата, както и в частта, с която М. А. К., ЕГН
********** е осъден да заплати на „Д.З.“ АД ЕИК ********* сумата над
14,53лв. до 871,76лв., представляваща направените по делото разноски,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. А. К., ЕГН
********** сумата от 37 376,50лв., представляваща застрахователно
обезщетение по покрит риск трайна загуба на работоспособност от трудова
злополука, настъпила на 12.11.2021г. /по групова застраховка „Задължителна
17
трудова злополука“ с полица №*************** от 15.02.2021г./, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 30.06.2023г. до окончателното
плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №276/01.08.2024г., постановено по т.д.
№246/2023г. по описа на окръжен съд Стара Загора, в останалата обжалвана
част, с която е отхвърлен предявеният от М. А. К., ЕГН ********** против
„Д.З.“ АД, ЕИК ********* иск по чл.463 КЗ във вр. чл.17 от Наредба за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“, за сумата над 37 376,50лв. до 38 010лв., представляваща
застрахователно обезщетение по покрит риск трайна загуба на
работоспособност от трудова злополука на 12.11.2021г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 30.06.2023г.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на
„Адвокатско дружество Й. и Е.“, ЕИК********, адвокатско възнаграждение,
на осн. чл.38 ал.2 от ЗА, за оказано безплатно процесуално представителство
на М. А. К., ЕГН ********** в размер на 2 700лв. за първоинстанционното
производство и в размер на 1 700лв. за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. А. К., ЕГН
********** разноски за въззивното производство в размер на 747,53лв.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 1 495,06лв.
ОСЪЖДА М. А. К., ЕГН ********** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК
********* разноски за въззивното производство в размер на 30лв -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18
19