№ 77
гр. Габрово, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Александър Христов Александров (ОП-
Габрово)
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600133 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на частния обвинител
Д.Ж., чрез неговия повереник адв.С.Т. от ГАК, както и по протест на РП-
Габрово срещу присъда от 05.03.2021г. по НОХД № 621/2020г. на РС-
Габрово.
С горната присъда, РС-Габрово е признал подсъдимия К. П. В. от с.К.,
обл.Плевен за невинен в това за периода от 05.06.2019 г. до 07.06.2019 г. в гр.
Габрово, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си и другиго имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у Д.
Ж. Ж. от гр. Габрово, че ще ремонтира покрива му за 130 лева, а
впоследствие му поискал по-висока сума, с което да му е причинил имотна
вреда в размер на 5 200 лева, както и да е възбудил и поддържал заблуждение
у С. Н. Г. от гр. Габрово, че ще ремонтира покрива му за 250 лева, а
впоследствие му поискал по-висока сума, с което да му е причинил имотна
вреда в размер на 9 000 лева, или общо да е причинил имотна вреда в размер
на 14 200 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан предявения от Д.
1
Ж. Ж. против К. П. В. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 5 200 лева, представляващи обезщетение за
причинените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тях, считано от 05.06.2019 г. до окончателното им изплащане.
Отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявения от С. Н. Г.
против К. П. В. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 9 000! лева, представляващи обезщетение за
причинените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тях, считано от 07.06.2019| г. до окончателното им изплащане.
В законният срок присъдата е обжалвана от частния обвинител и
граждански ищец Д.Ж., чрез неговия повереник адв.Т., като неправилна.
Повереникът е анализирал събраните доказателства и е достигнал до извода,
че обвинението срещу подсъдимия Ж. е доказано. Прави се искане
обжалвания съдебен акт да бъде отменен и подсъдимия да бъде осъден по
повдигнатото му обвинение.
В законния срок присъдата е протестирана от ОП-Габрово, като
неправилна.Прокурорът също е анализирал събраните доказателства. Прави
се искане да се отмени протестираната присъда и да се постанови нова с
която К.В. да бъде осъден по повдигнатото му обвинение.Преди съдебно
заседание е депозирано и допълнение към протеста.
В съдебно заседание пред ОС-Габрово, подсъдимият и неговия защитник
оспорват жалбата и протеста и молят присъдата на РС-Габрово да бъде
потвърдена , като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, частният обвинител
Д.Ж. и неговия повереник адв.Гьопсалиев и частния обвинител С.Г.
поддържат жалбата и протеста.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура поддържа протеста
и жалбата. Прави искане, обжалваната присъда да бъде отменена и
подсъдимия да бъде осъден по повдигнатото му обвинение.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно, всестранно и
пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на
задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за
събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен
анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена
фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.
Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд и тези пред настоящата инстанция и намира, че не
се налагат различни изводи по фактите. Правилно и законосъобразно РС-
Габрово е установил следната фактическа обстановка, която почти изцяло и
2
настоящата инстанция споделя:
През 2019г. подсъдимият К.В. и свидетелите И. В., И. В., Х.Т., С.П. и
Г.Т. живеели в с. К., област Пловдив и се занимавали с ремонт на покриви. На
04.06.2019 г. се отправили към гр. Габрово за търсене на работа. Пътували с
управляван от К.В. бял микробус марка „Фолксваген" с per. № ****. Носели
със себе си нужните им инструменти и материали. В гр. Габрово посетили
къща на ул. „Черни връх", където познат на подсъдимия имал нужда от
ремонт на тръба. Започнали работа на обекта, като продължили и на
следващия ден 05.06.2019 г., когато се върнали на същия обект, където К.В. и
свидетеля И. В. продължили с подмяната на тръбата, а останалите свидетели
останали в микробуса. В този момент край тях преминал свидетеля Д.Ж.. Той
видял материалите и инструментите, заговорил се със свидетеля Х.Т. и
поискал да го наеме заедно с останалата част от бригадата за смяна на
улуците на покрива на обитаваната от него къща на ул. „Места" ** в
гр.Габрово. След оглед на имота, свидетелят Х.Т. обяснил, че цената за
ремонта е 130 лева на детайл. Свидетелят Д.Ж. се съгласил и му дал капаро oт
200 лева, след което И. В., Х.Т., С.П. и Г.Т. започнали уговорените ремонтни
дейности. В последствие Х.Т. изчислил стойността на ремонта на общо 5 200
лева, която сума Ж. счел ,че е прекомерно завишена спрямо първоначалната
уговорка. Малко по-късно на място дошъл и подсъдимият, който по молба на
свидетеля Ж. го закарал до банков клон в центъра на гр. Габрово, за да
изтегли пари. След като се върнали до къщата на ул. „Места" **, двамата
установили, че ремонтът е завършен. На място Д.Ж. огледал извършените
дейности й предал на свидетеля Х.Т. сумата от 5 000 лева, представляваща
остатъка от уговорената между тях сума за ремонта.
Същевременно при посещението си в банковия клон, подсъдимият
забелязал паркиран в центъра на гр. Габрово лек автомобил „Лада" и решил
да провери дали може да го закупи. След приключване на ремонта на къщата
на св.Ж., К.В. и останалите свидетели отишли до жилищния блок, където бил
паркиран автомобила и потърсили собственика му. Оказало се, че това е
свидетелят С.Г. и те се срещнали с него пред входа на дома му. Когато
свидетелят Г. разбрал с какво се занимава бригадата на подсъдимия поискал
те да извършат ремонт на покрив на притежавана от него къща в махала
„Калчевци" на с. К., община Габрово. К.В. се съгласил и се уговорил със
свидетеля Г. на следващата сутрин заедно да отидат до обекта й да уточнят
какво трябва да се свърши и на каква цена.
Сутринта на 06.06.2019 г. свидетелят С.Г. се придвижил със собствения
си лек автомобил до посочената къща. До къщата се придвижили със
собствения си микробус свидетелите И. В., И. В., Х.Т., С.П., Г.Т. и
подсъдимия. Първоначално Г. искал, работниците да съборят стара сушина в
двора на къщата.Те обаче забелязали, че и покрива на къщата се нуждае от
ремонт и предложили да го направят. Част от тези свидетели се качили на
покрива на къщата, измерили обиколката и констатирали нуждата от подмяна
на улуци, летви, греди и др., като възоснова на това подсъдимият поискал на
3
св.Г. да заплати за ремонт, 250 лева на линеен метър.По-късно , след
започване на ремонта В. поискал за ремонта общо 9 500 лева. Спазарили се на
цена от 9000.00 лева и свидетеля Г., заедно с подсъдимия се придвижили
отново до гр. Габрово за да заплати Г. договореното капаро от 5 000 лева.
Останалите свидетели започнали работа на обекта. В апартамента на
свидетеля С.Г. подсъдимият получил уговорената предплата от 5 000 лева, а
след това двамата се върнали в махала „Калчевци" на с. К. и оформили,
постигнатата договорка и нейната себестойност в писмен договор.
Строителните дейности продължили до края на деня, както и на следващия,
когато гражданският С.Г. предал остатъка от уговорената сума в размер на 4
000 лева, на свидетеля Х.Т.. Малко по-късно, С.Г. подал сигнал в РУ -
Габрово за това, че е измамен посредством първоначално поисканата му за
ремонт по-ниска цена, поради което полицейски служители се отправили
към къщата му в махала „Калчевци" на с. К.. Същевременно подсъдимият и
свидетелите И. В., И. В., Х.Т., С.П. и Г.Т. приключили с уговорения ремонт и
с микробуса си тръгнали да търсят храна. По пътя те били спрени от
изпратения полицейски автопатрул и транспортирани до РУ - Габрово, където
доброволно предали на разследващите с надлежни протоколи намиращите се
у тях парични суми.
На 06.06.2019 г. и св.Ж. депозирал жалба до РУ - Габрово , като
посочил, че също първоначално му е била поискана по-ниска сума за ремонт,
а впоследствие - друга, далеч по-висока.
На досъдебното производство е изготвена строително-техническа и
оценъчна експертиза, като вещото лице Р.Д. е дало заключение, за пазарната
стойност на извършената услуга „подмяна на улуци“ на имотите на
свидетелите Ж. и Г..От заключението се установява ,че средната пазарна цена
на тези ремонти е както следва: подмяната на улуците на покрива на къщата
на Д.Ж. възлиза на 680 лева, а на тази на С.Г. - 1 020 лева. Пред РС-Габрово
вещото лице обяснява ,че не е извършило личен оглед на извършения ремонт
на къщата на св.Ж., тъй като поради възрастта си не и е било възможно да го
направи и за тази цел ползвала консултант.По отношение на къщата на св.Г.
оглед също не бил извършен, тъй като къщата вече била продадена.вещото
лице неможе да кажа дали на двете къщи са извършени и други ремонти на
покрива, освен подмяната на улуците.
В обясненията си пред РС-Габрово, подсъдимият В. не оспорва така
установената фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от показанията на
разпитаните свидетели И. В., И. В., Х.Т., С.П. и Г.Т. и в частност от
показанията на пострадалите.
Първоинстанционният съд е анализирал доказателствата по делото и е
достигнал до извода ,че по делото липсват такива от които да се направи
извода, че подсъдимия от обективна страна да е осъществил състава на
престъплението измама. Въззивният съд изцяло споделя тези изводи и
доказателствения анализ, като счита за необходимо да допълни същия.
4
От доказателствата по делото се установява, че подсъдимия и
свидетелите И. В., И. В., Х.Т., С.П. и Г.Т. изкарвали прехраната си
извършвайки различни ремонти на сгради. Не се установи бригадата им да
има ръководител и това да е подсъдимия В..
Бригадата пътувала с микробус в който съхранявала материали и
инструменти за ремонт на покриви и сгради.
Подсъдимият В. е предаден на съд за това ,че възбудил и поддържал
заблуждение в свидетеля Д.Ж., че ще бъде извършен ремонт на покрива на
къщата му, чрез подмяна на улуците за което Ж. трябвало да заплати 130 лева
на детайл, като в последствие поискал по-голяма сума за довършване на
ремонт с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага и с което
причинил на Ж. имотна вреда в размер на 5200 лева.
Въззивният съд счита, че изначално повдигнатото обвинение на
подсъдимия К. относно този пострадал е несъставомерно. На първо място, в
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че първоначално В.
разговарял със св.Ж., като му „предложил цена от 130 лева за един детайл, без
да уточнява общата цена на целия ремонт“. Свидетелят се съгласил с тази
цена и дал капаро от 200.00 лева за закупуване на материали. След
приключване на ремонта, Ж. съобщил окончателната цена от 5000.00 лева,
която св.Ж. заплатил. Никъде в обвинителния акт не е посочено колко
детайла е следвало да подмени бригадата и дали е извършен изцяло
възложения ремонт. От обвинителния акт става ясно, че между страните са
възникнали гражданскоправни отношения. Св.Ж. е възложил ремонт на
покрива на къщата си в неустановен по делото обем и този ремонт е извършен
от подсъдимия и свидетелите И. В., И. В., Х.Т., С.П. и Г.Т.. Към момента на
заплащане на договорената сума св.Ж. нямал възражения за неизпълнение на
възложената работа.Същият считал, че цената е висока , но въпреки това по
лични съображения заплатил същата.Няма доказателства по делото за това
подсъдимия и посочените свидетели да не са имали необходимата
квалификация да извършат възложената работа и изобщо да не са имали
намерение да извършат ремонта. Тъкмо обратното, свидетелите незабавно
започнали работа използвайки собствени материали и новозакупени
такива.Няма нито твърдения в обвинителния акт, нито доказателства по
делото за това подсъдимият първоначално да е въвел в заблуждение св.Ж., че
цялостния ремонт ще струва 250.00 лева с материали и труд. В показанията
си, свидетелят Ж. признава, че след като разбрал, че цената е 130.00 лева на
детайл си направил сметка, че ще му излезе около 2000.00 лева целия ремонт.
Същият е имал съзнанието, че ремонта ще струва много повече от единичната
цена за детайл от 130.00 лева. Не са налице доказателства за това В.
първоначално да е въвел в заблуждение пострадалия относно цената на
ремонта, тъй като такава не е била посочена. Работниците формирали цената
след приключване на работата. Несъгласието на възложителя с формираната
цена не може да обоснове наличие на престъпно деяние - измама.
5
При обсъждане на деянието на подсъдимия В. от правна страна
прокурорът е приел буквално следното:“Възбуждайки и поддържайки
заблуждение по описания начин у Д.Ж. от гр.Габрово, на 05.06.2019г., че ще
бъде извършен ремонт на покрива на къщата му, чрез подмяна на улуците, за
което Ж. трябвало да заплати 130 лева на детайл, като впоследствие поискал
от него по-голяма сума да довърши ремонта с цел да набави за себе си и за
другиго имотна облага и с което причинил на Ж. имотна вреда в размер на
5200.00 лева, обвиняемият В. осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК“.В този анализ не се
съдържат елементи на престъпното деяние –измама. Поискани са
първоначално по 130.00 лева на детайл и съвсем логично, окончателната сума
за довършване на ремонта е по-висока от тази за единична бройка. Не е
налице връзка между твърдяното от прокурор възбуждане и поддържане на
заблуждение по отношение на цената на ремонта и посочената от него вреда
за св.Ж. в размер на 5200 лева.Това е цялостно заплатената цена за ремонта от
страна на св.Ж., който същият не оспорва ,че е извършен. Имущественото
разпореждане от страна на св.Ж. е извършено за да заплати възложения
ремонт, въпреки ,че цената му се струвала висока.
От заключението на назначената на досъдебното производство
строително-техническа и оценъчна експертиза, че стойността на смяната на
улуците на къщата на св.Ж. е 680.00 лева. На вещото лице не е възлагана
задача да установи какви ремонтни дейности е извършила бригадата и дали са
извършени и други ремонтни дейности на покрива на къщата, освен
подмяната на улуците и каква е средната пазарна цена на вложените
материали и труд.Тези въпроси не са изяснени както на досъдебното
производство, така и от РС-Габрово.Те обаче имат значение единствено ако
св.Ж. ангажира отговорността на подсъдимия Великов или на цялата бригада
по гражданскоправен път.
Следва да се спомене и факта, констатиран и в мотивите на РС-Габрово,
че на досъдебното производство не е извършено разпознаване от св.Ж. на
лицето с което същият е преговарял и на което е заплатил парите за
ремонта.От показанията на разпитаните свидетели се установява ,че това лице
не е подсъдимия, а свидетеля Х.Т.. Не са налице доказателства за това В. да е
разговарял със св.Ж., да е възбудил и да е поддържал у него заблуждение по
отношение на цената на ремонта.
Подсъдимият Великов е предаден на съд и за това, че възбудил и
поддържал заблуждение в св.Г., че ще бъде извършен ремонт на покрива на
къщата му чрез подмяна на улуците за което Г. трябвало да заплати 250.00
лева за труд, като в последствие поискал от него по-голяма сума за
довършване на ремонта с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага
и с което причинил на св.Г. имотна вреда в размер на 9000.00 лева.
Въззивният съд намира, че и това обвинение е изначално несъставомерно.
Съображенията за това са идентични с изложените по отношение на
обвинението касаещо св.Ж.. По отношение на св.Г. не само е налице
6
постигнато съгласие с В. за цената на ремонта, но и е подписан договор
между двамата в който изрично св.Г. се е съгласил да заплати за ремонта
сумата от 9000.00 лева. Няма доказателства за това да не е извършен изобщо
ремонт от бригадата, поради което не е възможно, посочената от
прокуратурата вредата за св.Г. да е била в размер на 9000.00 лева.Тъкмо
обратното, св.Г. през цялото време е присъствал при ремонта на покрива на
къщата му и след изпълнение на същия го е заплатил. В обстоятелствената
част на обвинетелния акт прокурорът е приел, че при уточняване на
дължимата сума и възражението на св.Г., че същата е висока, подсъдимият е
предложил да преустановят работа на обекта. Св.Г. по лични съображения не
приел това и пожелал да продължи ремонта, като подписал и договор.
И тук, както и по отношение на св.Ж. при обсъждането на деянието на
подсъдимия В. от правна страна не се съдържат фактически твърдения за
осъществяване на престъпното деяние – измама.Прокурорът е приел, че В. е
въвел в заблуждение св.Г. ,че ще му бъде извършен ремонт на покрива на
къщата, чрез подмяна на улуците, за което Г. трябвало да заплати 250.00 лева
за труд, като в последствие поискал от него по-голяма сума за довършване на
ремонта и му причинил имотна вреда в размер на 9000.00 лева. Няма спор по
делото , че подсъдимия и останалата част от бригадата е подменила улуците
на покрива на къщата на св.Г. и е извършила ремонт на същия.Няма съмнение
,че освен вложен труд, работниците са вложили и материали за които
възложителят дължи плащане. Така формулирани, правните изводи на
прокурора не съдържат фактически твърдения за извършено престъпление.
Съгласно Решение №19/95- на II-ро НО на ВКС сключването на писмен
договор не изключва осъществяването на измама, щом като са налице
признаците на това престъпление. В същото време в Решение № 404/95, на I –
во НО на ВКС е прието, че деецът по чл. 209 НК, който използва договорни
отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да изпълнява
задълженията си по тях (в този смисъл и Решение №728/03, на I-во НО на
ВКС). Същият разграничителен критерий е залегнал и в Решение № 728/03,
на I-во НО на ВКС, в което ВКС е посочил, че при наказателноправната
измама деецът използва договорни отношения без намерение да се задължи
по тях. Така и в Решение № 546/08, на I-во НО на ВКС се посочва, че
поначало не е невъзможно договорни отношения да се използват при
осъществяване на наказателно-правната измама. Тогава обаче деецът няма
намерение да се задължи по тях, както и няма възможност реално да ги
изпълни, а те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение,
за да извърши той съответното имуществено разпореждане, с което трайно да
намали своя патримониум, извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим
разход.
Въззивният съд, съобразявайки събраните по делото доказателства и
посочената по-горе практика на ВКС намира ,че по делото са налице
доказателства, че подсъдимия В. и неформалната строителна бригада с която
същият е работил не просто е имала намерение да извърши уговорените
7
ремонти на покривите на къщите на св.Ж. и Г., но и е извършила такива. Няма
доказателства по делото ремонтите да са некачествени и да не отговарят на
изискванията на възложителите. Не са налице и доказателства за това
поисканата цена да не отговаря на вложените труд и материали, както и
свидетелите Ж. и Г. да са били въведени в заблуждение относно цената на
която ще бъде извършен ремонта. Свидетелите Ж. и Г. са образовани хора и
същите са имали възможност да преценят дали поисканата им от подсъдимия
цена за извършената работа отговаря на средната пазарна цена за такива
ремонтни дейности.
По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна. Въззивният съд намира
,че правилно и законосъобразно, решаващият съд е приел ,че
подсъдимия В. не е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК.
Законосъобразна е присъдата и в частта в която са отхвърлени
предявените граждански искове.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 2600018/05.03.2021г. постановена по
НОХД № 621/2020г. по описа на РС-Габрово , на осн. чл.338 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8