РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 04.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на седми май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от
съдията гр. дело №8434 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази:
Искът е
с правно основание по чл.108 ЗС.
Ищецът Г.П.Й.
чрез процесуалния си представител твърди, че е собственик на апартамент в гр. ************, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 63427.6.138.6.21, намиращ се в сграда №6, разположена в
ПИ с идентификатор 63427.6.138, с площ 81.12 кв.м., състоящ се от две стаи,
дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж 63427.6.138.6.20,
под обекта 63427.6.138.6.18, над обекта 63427.6.138.6.24, заедно с прилежащи
части изба №21 с площ 2.70 кв.м. и 0.761 % ид.ч. от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж, съгласно констативен нотариален акт за
собственост №44 от 30.11.2016г., том V, рег. №6619, дело №384/2016г. на русенския
нотариус Ж Г.. Имотът е бил собственост на неговия покоен баща П Г.Й., който
приживе го е обитавал с втората си съпруга и със своята майка Л Й Й, в чиято
полза е било запазено вещно право на ползване. След смъртта на баща си завел
дело за съдебна делба, по което била постигната съдебна спогодба между него и
преживялата съпруга М Х Й, съгласно която апартаментът с цялото му обзавеждане
бил поставен в негов дял и той станал изключителен собственик на имота. Тъй
като живеел преимуществено в чужбина, след смъртта на баща му грижите за
неговата майка (баба на ищеца) поели ответниците в качеството им на нейни
дъщеря и внучка, респ. негови – на ищеца леля и първа братовчедка. Баба му Л Й
Й починала на 02.09.2017г., но ответниците останали да живеят в имота и
отказват да му предадат владението върху него. Моли съдът да признае за
установено, че е собственик на описания имот и ответниците да бъдат осъдени да
му предадат владението върху същия. Претендира разноски по
делото.
Ответниците
И.Г.Г. и Д.Г.Г. вземат становище за неоснователност на иска, тъй като никога не
са оспорвали правото на собственост на ищеца върху описания в исковата молба апартамент.
Заявяват, че същият е придобит със средства на Д.Г., поддържан е и е ремонтиран
с техни средства, ремонтирали са след смъртта на Л Й Й стаята, която тя
предимно е обитавала, тоалетната, поставили са нова дограма на една от стаите,
сменили са старите с нови климатици и изцяло са поели издръжката на покойната
ползвателка до нейната смърт. Вложените от тях средства са свързани с
апартамента, собственост на ищеца, поради което упражняват право на задържане
спрямо него и заявяват, че ако ищецът им заплати тези средства със съответните
законни лихви, в разумен срок ще опразнят жилището.
С молба вх. №15987/16.04.2019г. пълномощникът на ответниците
адв. С.С. заявява, че те не оспорват правото на собственост на ищеца върху
описания в исковата молба недвижим имот и не възразяват да му го предадат, но
след като бъдат овъзмездени за направени разноски, във връзка с което
упражняват право на задържане (л.51).
По делото са представени писмени доказателства, разпитани са
свидетели.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Безспорно е, но и от представените определение от
28.03.2016г. по гр. дело №6377/2014г. на Районен съд-Русе, влязло в сила на
05.04.2016г., с което е одобрена
постигнатата между страните по същото спогодба и нотариален акт за
собственост на недвижим имот по съдебно решение №44/30.11.2016г., том V, рег.
№6619, дело №384/2016г. на русенския нотариус Ж Г., е видно, че ищецът е собственик на апартамент в гр. ************, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.6.138.6.21, намиращ се в сграда №6, разположена в ПИ с идентификатор
63427.6.138, с площ 81.12 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, при съседи: на същия етаж 63427.6.138.6.20, под обекта
63427.6.138.6.18, над обекта 63427.6.138.6.24, заедно с прилежащи части изба
№21 с площ 2.70 кв.м. и 0.761 % ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж (Схема №15-584152/25.11.2016г.).
Няма спор и относно обстоятелството, че описаният апартамент
е бил собственост на бащата на ищеца П Г.Й.,***, починал на 02.01.2013г. (удостоверение
за наследници №3-90/07.01.2013г., издадено от Община Русе), който приживе го е
обитавал със съпругата си М Х Й и майка си Л Й Й, в полза на която е имало
запазено пожизнено право на ползване върху целия имот (нотариален акт
№178/10.12.1997г., том ХХХVIII, дело
№12632/1997г. на русенския нотариус Цвятко Миланов - л.22).
Видно от удостоверение за наследници №2-7197/13.12.2018г. на
Община Русе, Л Й Й, б.ж. на гр. Русе, е починала на 02.09.2017г., като грижите
за нея след смъртта на бащата на ищеца поели ответниците, първата от които е
нейна дъщеря, а втората – внучка, която след развода си се преместила да живее
в апартамента на ищеца. По тези обстоятелства страните също не спорят.
Установено е, че ответниците обитават и понастоящем
апартамента, собственост на ищеца, а той самият живее в Република Франция.
Срещу иска за ревандикация на имота ответниците са направили
възражение за вземания срещу собственика, свързани с придобиване собствеността
на жилището със средства на ответницата Д.Г. и за извършени от тях ремонти на
същото. Поискали са право на задържане, докато ищецът им предостави “дължимата” сума, без да я посочват.
Разпитани са двама свидетели на ответниците, чиито показания
си схождат. Свидетелят Л.Г.Г., син на ответницата Д.Г. и брат на ответницата И.Г.,
заявява, че след смъртта на бащата на ищеца грижи за апартамента и за баба им
полагала сестра му. Присъствал на разговор, при който майката на ищеца Румяна
казала на сестра му да се грижи за апартамента и за баба им, след което ще “припишат” апартамента
на нея срещу заплащане на сумата 15000 лв, която ищецът бил заплатил на
съпругата на баща му М Х Й. Били склонни да изчакат за сумата, майка му
изтеглила сумата от банка, но когато се обадила на ищеца, че е готова с парите,
й казали, че “…нещата
вече не са така”. Междувременно ответниците били
ремонтирали апартамента – подменили дограмата,
поставили моноблок, ламинат, тапети, за които те осигурили финансовите
средства, заплатили и съответната част – 350 лв за ремонт на покрива на
сградата. Свидетелката А А.Н. установява, че Д.Г. заплатила “някаква сума”, за да закупи от майка си апартамента в полза на бащата
на ищеца. Същата се е грижила за ищеца, който след развода на родителите си
останал при баба си и баща си, след смъртта на последния грижите за баба му
поела пак тя, както и разходите за погребението й.
Показанията
на свидетелите не съдържат конкретни данни за извършени необходими ремонти в
апартамента на ищеца и за тяхната стойност. Липсват и писмени доказателства в
тази насока.
Правото на задържане е способ за защита на
ответника/ответниците във форма на правоотлагащо възражение – собственикът не
може да заеме имота си, докато не изплати признатите от съда вземания на
ответника срещу собственика. Правото на задържане има акцесорен характер в
зависимост от това, доколко е упражнено и уважено насрещно вземане по чл.72, ал.1,
респ. чл.74, ал.2 ЗС.
По силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичането на
срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Това
се отнася и до възраженията за право на задържане. Както възражението за
признаване право на задържане срещу предявен ревандикационен иск до заплащане
на направените от ответника подобрения в имота, така и възраженията за
задържане по чл.90 и чл.91 ЗЗД, са възражения, по които съдът се
произнася в решението със сила на пресъдено нещо (чл.298, ал.4 ГПК), и които по правило се
преклудират с изтичане на срока за отговор и не могат да се релевират по-късно
пред първата, така и пред въззивната инстанция. По изключение, когато вземането
на ответника е ликвидно, т.е. установено с влязло в сила съдебно решение или
заповед за изпълнение, както и в случай, че ответникът е предявил насрещен иск
за вземането си, при което възражението за задържане се явява аксесорно право
към исковата претенция за вземането, същото може да се предяви за първи път
пред въззивния съд, тъй като с него не се променя спорният предмет и не е
необходимо събиране на нарочни доказателства. В т.см. е даденото тълкуване на
закона в т.4 от Тълк. реш. №1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г., ВКС, ОСГТК.
Възражението, че апартаментът е придобит със средства на Д.Г., поддържан е и е
ремонтиран със средства на ответниците, не е ликвидно, видно от събраните по делото доказателства и не е изискуемо.
Поради това съдът не го уважава, не уважава и правото на задържане върху имота,
което произтича от признато насрещно ликвидно вземане за подобрения.
Искът за собственост по чл.108 ЗС (ревандикационният иск) е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този
иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за
правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота. В хода на делото се установи,
че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответниците го
владеят без основание, противопоставимо на собственика, поради което съдът уважава
и двете искания: признава правото на собственост на ищеца и осъжда ответниците
да му предадат владението върху жилищния имот. В т.см. е даденото тълкуване на
закона в т.2А от Тълк. реш. №4/14.03.2016г. по тълк. д. №4/2014г., ВКС, ОСГК.
С оглед изложеното по-горе искът по чл.108 ЗС се уважава,
както е предявен, а направеното възражение за признаване право на задържане
върху имота, предмет на иска, следва да се отхвърли като неоснователно.
Съгласно
чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца 1033.64 лв разноски по
делото, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.Г.Г. ***1, ЕГН ********** и Д.Г. ***, ЕГН **********, че Г.П.Й. ***, ЕГН **********, е собственик на следния недвижим имот, а
именно: апартамент в гр. **************, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.138.6.21, намиращ се в
сграда №6, разположена в ПИ с идентификатор 63427.6.138, с площ 81.12 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: на
същия етаж 63427.6.138.6.20, под обекта 63427.6.138.6.18, над обекта
63427.6.138.6.24, заедно с прилежащи части изба №21 с площ 2.70 кв.м. и 0.761 %
ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж и ОСЪЖДА И.Г.Г.
и Д.Г.Г. да предадат на Г.П.Й. владението върху същия имот.
НЕ ПРИЗНАВА право на задържане в полза на И.Г.Г. и Д.Г.Г. върху описания по-горе имот.
ОСЪЖДА И.Г.Г. и Д.Г.Г. да заплатят на Г.П.Й. сумата 1033.64 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: