Решение по дело №341/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 270
Дата: 10 юли 2018 г.
Съдия: Анна Петкова
Дело: 20185600500341
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 270                            10.07.2018 година                гр. Хасково

 

В    ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО    гражданско отделение,  трети въззивен състав

на  …….двадесети юни……….……………  две хиляди и осемнадесета година                                          

в публично съдебно  заседание   в следния   състав :

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ :    АННА ПЕТКОВА

                                                                                       ИРЕНА АВРАМОВА 

С участието на секретаря……П.Д.….………………………………….

И прокурора ……………………………………………..…………………………

като разгледа докладваното  от съдия Петкова…..……..………………………..

Въззивно гражданско дело …………….№  341 по описа за 2018 година……,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 32/19.01.2018 година, постановено по гр.д. № 2732/2016 година по описа на РС-Хасково е отхвърлен предявеният от Б.Т.К., ЕГН **********, от гр.Хасково, иск срещу ООД СИДМА – 91 – Хасково, ЕИК *********, НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – София, ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – София, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ - София, ОБЩИНА ХАСКОВО, да бъде признато за установено, че е собственик на ½ ид.ч. от Багер Хидромек 102В, рег.№ ***, рама 35В112687, по отношение на която вещ били предприети действия по принудително изпълнение от публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив-офис Хасково по изп.д. №**********/2013г. - по силата на извършена сделка в негова полза /предварителен договор от 08.10.2007г. и споразумение от 25.11.2010г./, както и по силата на изтекло в негова полза давностно владение, като недоказан и неоснователен. С оглед този резултат, ищецът е осъден да заплати на НАП – София юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът Б.Т.К.. Обжалва същото чрез процесуалния си представител адв. Д.А. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Въззивникът твърди, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на събраните по делото доказателства и че не са обсъдени всички своевременно въведени твърдения, възражения и доводи. Настоява, че вещта е придобита въз основа на сключения между страните договор и анексите към него. А освен това счита, че съдът е достигнал до погрешни изводи относно алтернативно посочения придобивен способ – давностно владение. Прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. Пред ХОС въззивникът се представлява от адв. А., който поддържа въззивната жалба и въведените с нея оплаквания и искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Национална агенция за приходите подава писмен отговор на въззивната жалба. Заема становище за нейната неоснователност. Въззиваемият счита, че РС правилно е приел липса на съсобственост поради липса на надлежно сключена прехвърлителна сделка. А що касае твърдяното от ищеца придобиване по давностно владение, то по делото не било установено непрекъснато, явно и несъмнено владение на ½ идеални части от спорната вещ за определения от закона давностен срок. Прави искане за потвърждаване на атакуваното решение като правилно – законосъобразно и обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. В съдебно заседание във въззивната инстанция НАП се представлява от юрисконсулт Х., която поддържа заетото с отговора становище. Не въвежда нови доводи и искания. Представя и писмено становище, в което развива подробни съображения, аналогични на тези, изтъкнати с отговора.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор и от въззиваемия (ответник в първоинстанционното производство) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“  – София. Въззиваемият прави искане за оставяне въззивната жалба без уважение като неоснователна и за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Въззиваемият излага съображения в смисъл, че целта на настоящия иск не е защита на собствеността, а спиране на действията по принудително изпълнение, предприети от органите на НАП и насочени срещу спорната вещ. Настоява, че доколкото допълнителното споразумение към предварителния договор не е сключено в изискуемата от чл. 12 от ЗРКЗГТ форма, то собствеността на претендираната вещ не е могла да бъде прехвърлена на ищеца. Освен това, в предварителния договор от 08.10.2007 година липсвали индивидуализиращите белези на вещта, поради което тя въобще не би могла да бъде свързана с процесния багер. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ХОС.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба и от Главна дирекция „Национална полиция“. Въззивникът поддържа, че няма пречка да се сключи предварителен договор за прехвърляне на вещ, която към момента на сделката не е собственост на прехвърлителя. Но настоява, че доколкото споразумението от 25.11.2010 година не е сключено в предписаната от закона форма, то същото не е породило целения правен резултат – прехвърляне собствеността на ищеца К.. Въззивникът прави искане за оставяне въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на атакуваното решение като правилно. За насроченото пред ХОС съдебно заседание се представя писмено становище, в което се развиват доводи, аналогични с тези в писмения отговор. Въззиваемият допълва, че по делото не е доказано явно и несъмнено владение - такова поведение, което да не оставя съмнение, че владелецът упражнява фактическата власт за себе си. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците в първоинстанционното производство „Сидма-91“ ООД – Хасково и Община – Хасково, уведомени за въззивната жалба, не подават писмени отговори и не вземат становище във въззивното производство.

С въззивната жалба и отговорите не са направени доказателствени искания.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

      Въззивната жалба  е подадена в срока по чл. 259 ал. 1  ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

  По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран като такъв с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 269 ал. 1 ДОПК  - обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове на трето лице, чието право (на собственост) е засегнато от изпълнението. Произнасянето на РС-Хасково съответства на заявените за разглеждане претенции. Исковете са два – първият (главен) е основан на твърдение за придобиване собствеността на основание прехвърлителна сделка, а вторият – по оригинерен способ давностно владение.

При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на всички направени от страните доводи и възражения. Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал сочените от въззивника нарушения. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което правилно ги е оставил без уважение. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Възприема се и изложената от ХРС фактическа обстановка, поради което ХОС се придържа към нея.  Във въззивната инстанция не са представени доказателства, които да дават основание за извод, различен от направения от решаващия съд.

          Предявени са установителни искове за собственост,  с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 269 ал. 1 от ДОПК. Ищецът Б.Т.К. твърди, че е собственик на ½ идеална част на движима вещ – багер Хидромек 102В рег. № ***. Другата ½ идеална част принадлежала на „Сидма 91“ ООД – Хасково, което дружество било длъжник по изпълнително дело № **********/2013 година по описа на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив  офис Хасково. Тъй като принудителното изпълнение било насочено върху цялата вещ, а не само към частта на дружеството-,длъжник, за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия установителен иск за собственост.

Ответниците по иска са Национална агенция за приходите, Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, Главна дирекция Национална полиция и Община – Хасково – всички взискатели, присъединени в производството по публичното изпълнение. Като ответник по делото е привлечено и дружеството „Сидма 91 ООД – длъжник по изпълнението.

С исковата си молба ищецът е въвел твърдения за две придобивни основания. На първо място е заявил, че на 08.10.2007 година е сключил с ответника „Сидма 91“ ООД предварителен договор за покупко-продажба на багера, по силата на който дружеството се задължило да му прехвърли собствеността на ½ идеални части от багера – тогава собственост на лизингодателя „Интерлийз“ ЕАД – София. А на 25.11. 2010 година било оформено допълнително споразумение, по силата на което следвало да се счита, че условието се е сбъднало и предварителният договор е произвел своето прехвърлително действие от 08.10.2007 година. На второ място ищецът е заявил, че ако не се възприемат доводите му за настъпил транслативен ефект, то той е придобил собствеността върху ½ от багера и по оригинерен способ – с изтичане на срока на придобивната давност, започнала да тече на 08.10.2007 година.

Единствено ответникът „Сидма 91“ ООД е признал иска, като е потвърдил, че отношенията му с ищеца са такива, каквито се твърдят в обстоятелствената част на исковата молба. Останалите ответници са оспорили иска, основно с доводи за неспазена форма на договора за прехвърляне собствеността на регистрирано МПС (писмена с нотариална заверка на подписите). Своевременно е оспорена датата на сключването на допълнителното споразумение и в тази връзка е заето становището, че доколкото споразумението няма достоверна дата, то същото не съставлява доказателство за началния момент на течението на давностния срок.

РС е стигнал до крайния извод, че представеният и приет като доказателство по делото предварителен договор за покупко-продажба от 08.10.2007 година и споразумението към него от 25.11.2010 година не легитимират ищеца като собственик на вещта – предмет на делото и ХОС е съгласен с този извод. По своята правна същност предварителният договор представлява само обещание да се сключи сделка, която е окончателна. Същият играе ролята на съглашение, с което страните уговарят съществените условия на друг, окончателен договор, чието сключване трябва да последва с изтичането на определен срок, при настъпването на определени обстоятелства или предпоставки. А за да се постигне транслативен ефект, страните следва да сключат окончателен договор, при това в предписаната от закона форма, относима към съответната вещ/имот. Съгласно чл. 144 ал. 2 от ЗДвП,  собствеността на регистрираните МПС, в т.ч. колесни трактори, се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка на подписите. А съгласно чл. 11 ал. 1 от ЗРКЗГТ (в ред ДВ 74/2005 година) техниката от вида на процесния багер, подлежи на задължителна регистрация. Т.е. за да настъпи вещнопрехвърлителен ефект за МПС, което попада под регистрационния режим, а процесният багер безспорно е такова, подписите на страните в окончателния договор следва да бъдат нотариално заверени. В настоящия случай това изискване за действителност на сделката не е спазено. Представеното по делото допълнително споразумение не съдържа нотариална заверка на подписите на страните, т.е. не може да бъде третирано като окончателен договор, годен да прехвърли собствеността. Този негов порок не се санира и от обстоятелството, че самият предварителен договор има нотариална заверка на подписите. Това не му придава допълнителна тежест, нито създава качеството и ефекта на окончателен. Още повече, че към 08.10.2007 година „Сидма 91“ ООД не е било собственик на вещта, т.е. дружеството не би и могло да прехвърли собствеността върху вещ, която все още не притежава (багерът е прехвърлен от лизингодателя на „Сидма 91“ ООД едва на 23.11.2010 година). От друга страна, както правилно възразява въззиваемият НАП – съдържанието на процесния договор от 08.10.2007 година, наименован „предварителен договор за покупко-продажба“, не позволява същият да бъде третиран като договор за покупко-продажба под условие, т.е. няма основание за извода, че с придобиване на собствеността от „Сидма 91“ ООД, прехвърлена му от лизингодателя, ищецът да е станал автоматично собственик на ½ идеална част от тази вещ. Съвсем напротив – клаузите на представения по делото договор са типични и присъщи именно за предварителен договор за покупко-продажба, в това число обещанието „да се прехвърли собствеността“ официално, което не може да се разбира иначе, освен договорка между страните да сключат окончателен договор с транслативен ефект. А след като липсва сключен в надлежна форма окончателен договор за прехвърляне на ½ идеални части от багера от „Сидма 91“ ООД на ищеца К., то същият не се легитимира като собственик на процесната вещ на основание действителна придобивна сделка.

По втория иск, предявен в условията на евентуалност и основан на твърдението за придобиване собствеността на основание давностно владение: Действително, предварителният договор за покупко-продажба на процесната вещ има достоверна дата – това е 08.10.2007 година, когато е извършена нотариална заверка на подписите на страните. Внимателният прочит на съдържанието на договора, обаче, не позволява същият да бъде третиран като отправен момент за течението на придобивната давност. С него не само не се договаря предаването на владението, но и в чл. 4 страните уговарят, че „реалното владение и ползване“ ще се осъществява от продавача, т.е. от „Сидма 91“ ООД, като правата на купувача  К. се свеждат единствено до това - да може да влияе върху вземане на решение при преместване на багера на по-далечни разстояния. Тази ясна и недвусмислена договорка, сочеща, че багерът до сключването на окончателния договор ще се владее от дружеството-продавач, изключва изискуемото явно, трайно и несъмнено, с чувство на собственик, владение от страна на ищеца К.. Що касае последващото споразумение, то същото няма достоверна дата и ищецът не е провел пълно и главно доказване на момента на сключването му, респективно началния момент на течението на придобивната давност. Представените в тази насока гласни доказателства са твърде лаконични и неубедителни. Свидетелите единствено потвърждават съвместното ползване на багера от „Сидма 91“ ООД и ищеца К., но не дават необходимата конкретика, която би позволила да се направи разграничение – дали се касае само за обикновено ползване със знание и съгласие от страна на дружеството-собственик или действително ищецът К. е владеел ½ идеални части от вещта с чувството на собственик. И най-вече – ако действително се е състояло предаване на владението върху ½ идеална част от багера на К., то в кой точно момент се е осъществило това. Поради това съдът приема, че ищецът не доказва както началния момент на течението на срока, необходим за придобиване на вещта по давностно владение, така и явно и несъмнено упражняване на фактическа власт, за себе си, с чувството на собственик и намерение да свои вещта, осъществявано повече от 5 години. Поради това и вторият обективно съединен в условията на евентуалност, иск за собственост се явява неоснователен и недоказан.

Като е разсъждавал в същия смисъл, РС-Хасково е постановил правилно – законосъобразно и обосновано решение. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават съдебния акт. Поради това въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното решение – потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото, основателни се явяват претенциите на НАП и  ГД“НП“, ИА „АА“ за присъждане на юрисконсултски възнаграждения, които се следват в размер по 150 лева.

 Мотивиран така, Хасковският окръжен съд

 

                                                     Р е ш и :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 32/19.01.2018 година, постановено по гр.д. № 2732/2016 година по описа на РС-Хасково.

ОСЪЖДА Б.Т.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

 ОСЪЖДА Б.Т.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

ОСЪЖДА Б.Т.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Национална полиция“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

           Реешението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.

 

         

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                               

                                                                       2.