Решение по дело №1615/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по жалба на С. М. Д., С. Д., Д. Д. и В. М., всички граждани на [държава], чрез адв. Д. П., против изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници на М. У. Д., обективиран в писмо рег. № АУ066656ПР-001ПР от 11.07.2024 г. на вр.и.д. Кмет на Район „Приморски“ при Община Варна.

В жалбата се сочи, че С. М. Д., С. Д., Д. Д. и В. М. са деца и наследници по закон на М. У. Д., [държава], роден на [дата]година. Оспорва се процесният отказ като неправилен и незаконосъобразен, който според жалбоподателите е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като административният орган не спазил изискването на чл. 35 от АПК. Излагат се съображения, че са изпълнени и двете предпоставки на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверение за наследници, тъй като е налице издаден акт за смърт от САЩ и лицето М. Д. е подлежал на вписване в регистъра на населението. Според изложеното в жалбата в случая следва да се приложи чл. 89, ал. 1 от КМПЧП и наследяването на движими вещи следва да се уреди от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. Изложени са съображения, че покойният Д. е имал обичайно местопребиваване в България от 2020 година, като освен че е придобил недвижими имоти на територията на страната, същият е учредил и търговско дружество. С оглед всичко изложено дотук се моли съда да отмени изричния отказ на вр.и.д. Кмет на Район „Приморски“ при Община Варна за издаване на исканото удостоверение за наследници и да му върне заявлението за ново произнасяне. С жалбата е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. П., който поддържа жалбата. По същество на спора сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че починалото лице и неговата съпруга са имали център на жизнени интереси именно в България, както и че Д. притежава статут на продължително пребиваващ чужденец. Твърди, че наследствените отношения следва да бъдат уредени по закона на държавата, където се намира последното пребиваване на лицето. В съдебното заседание адв. П. заявява, че не претендира разноски.

Ответникът – Кметът на район „Приморски“ при Община Варна, чрез юрисконсулт М., с депозирано становище оспорва жалбата. В съдебно заседание сочи, че адресът, който се съдържа в удостоверението за пребиваване, не е нито постоянен, нито настоящ, по смисъла на Закона за гражданската регистрация, поради което лицето не подлежи на вписване в регистъра на населението и няма постоянен адрес по смисъла на Закона за гражданската регистрация. Моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало по Искане за издаване на удостоверение за наследници № 1720115489055/03.01.2024 г., депозирано по електронен път от адв. П..

Към искането са приложени Акт за смърт на М. У. Д. от *********** г., издаден от САЩ, Удостоверение за произход – извадка от регистъра по гражданско състояние на [държава] на С. Д., Удостоверение за гражданско състояние за лица с швейцарска националност – извадка от регистъра по гражданско състояние на Д. Д., Удостоверение за гражданско състояние за лица с швейцарска националност – извадка от регистъра по гражданско състояние на С. Д., Семейно положение на М. Д. – извадка от регистъра по гражданско състояние на [държава].

С оспореното в настоящото производство писмо рег. № АУ066656пР_001ПР/11.07.2024 г. от вр.и.д. Кмет на Район „Приморски“ при Община Варна на жалбоподателите е отказано издаване на удостоверение за наследници. В писмото е посочено, че лицето М. У. Д. е гражданин на Конфедерация [държава] и има издаден акт за смърт от САЩ – С. Ф. и правото му на пребиваване е уредено в ЗВПНРБГЕСЧТС, поради което същият е извън обхвата на чл. 3, ал. 2 от ЗГР и не подлежи на вписване в регистъра на населението, и липсват основания районната администрация да издаде удостоверение за наследници.

От страна на жалбоподателите е представено банково удостоверение изх. № 0312-20-00351/05.04.2022 г., съдържащо информация относно наличната сума по банковата сметка на „М. Енд Партнерс“ ЕООД към 05.04.2022 година.

По делото е постъпило писмо № УРИ365000-72966, екз. 2/29.10.2024 г. от ОД на МВР Варна, в което се съдържа информация, че О. Д. /******/ има статут на продължително пребиваващ в Република България до 08.07.2026 г., има издадено удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № *********, издадено на 21.02.2023 г. валидно до 08.07.2026 г. и деклариран адрес в [населено място], к.к. „**** К. и [община]“, *******.

Постъпило е и писмо рег. № РД24028624ВН_001ВН/31.10.2024 г. от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, с което представят Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ с № **********/29.10.2024 г. на името на М. Д. и Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ с № **********/29.10.2024 г. на името на О. Д..

С писмо № УРИ365000-76168, екз. 2/07.11.2024 г. от ОД на МВР е предоставена информация, че М. Д. има статут на продължително пребиваващ в Р. България до 08.07.2026 г., има издадено удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № *********/24.11.2021 г., валидно до 08.07.2026 г. и последно деклариран адрес от 23.11.2021 г. в [населено място], к.к. „*****К. и [община]“, *********.

С оглед изясняване на спорните по делото доказателства до разпит като свидетел е допусната Н. Г. Д. – орган по гражданско състояние в Район „Приморски“ при Община Варна. Свидетелката сочи, че продължителното пребиваване не предполага задължение на общинската администрация да вписва лицето в регистъра на населението. Според свидетелката постоянно пребиваващите се вписват, но продължително пребиваващите не, и поради тази причина не може да бъде издадено удостоверение за наследници.

При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на оспорване акт – отказ да бъде издадено удостоверение за наследници, и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган – Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна, постановен в предвидената от закона писмена форма от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 35, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ и чл. 44, ал. 1, т. 14 от ЗМСМА административен орган, в качеството му на длъжностно лице по гражданското състояние, при упражняване на правомощия по чл. 24 от ЗГР във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, а съгласно ал. 2 редът за издаване и образци на удостоверения по ал. 1 се утвърждават с Наредба № РД- 02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване на удостоверение за наследници е регламентиран в чл. 9 - чл. 12 от Наредбата.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, е регламентирано, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт.

Редът за вписване в регистъра на населението е уреден в ЗГР и съгласно чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от този закон, регистърът на населението се подържа в електронен вид, формира Национална база данни „Население“ и се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2 от ЗГР. От това следва, че на вписване в регистъра на населението, воден в Р. България, подлежат лицата по чл. 3, ал. 2 от ЗГР, а именно - всички български граждани и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Съдържанието на понятието „чужденец“ е уредено в чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците и по смисъла на този закон това е всяко лице, което не е български гражданин.

От посочената нормативна регламентация и във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, следва извода, че удостоверение за наследници се издава от общинската администрация по последния постоянен адрес на починалото лице, което към датата на смъртта си е подлежало на вписване в регистъра на населението и за което има съставен акт за смърт. Следователно кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, с които законът свързва издаването на удостоверение за наследници, са 1. съставен акт за смърт /документ, установяващ и удостоверяващ смъртта на лицето/ и 2. към датата на смъртта си починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението.

От представените по делото доказателства се установява, че за починалото лице има издаден акт за смърт, приложен по преписката, т.е. първата предпоставка е изпълнена. Според настоящата инстанция обаче не е изпълнена втората предпоставка, а именно лицето да е подлежало на вписване в регистъра на населението.

Видно от представените по делото доказателства починалото лице М. У. Д. е гражданин на Конфедерация [държава]. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ЗЧРБ условията и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация [държава] и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Ето защо съдът приема, че правилно административният орган при издаване на оспореното писмо е приел, че правото на пребиваване на лицето е уредено в ЗВПМРБГЕСЧТС.

Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗВПМРБГЕСЧТС гражданин на Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително или постоянно, за което му се издава удостоверение от дирекция „Миграция“ - МВР, Столичната дирекция на вътрешните работи /СДВР/ или областните дирекции на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица. От Писмо № УРИ365000-76168, екз. 2 от 17.11.2024 г., представено от ОД на МВР Варна се установява, че М. Д. притежава статут на продължително пребиваващ в Република България и притежава деклариран адрес в [населено място].

За целите на настоящия спор и преценката за приложението на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. „а“ от ЗГР, според който в регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р. България, е определящ вида на разрешението за пребиваване на починалия чужденец. В настоящия случая от представените доказателства по категоричен начин се установява, че починалият чужденец е притежавал единствено продължително пребиваване, т.е. същият не е подлежал на вписване в регистрите на населението на Р. България. В тази връзка останаха недоказани твърденията на жалбоподателите, че техният наследодател е притежавал разрешение за постоянно пребиваване на територията на Р. България. Този извод се подкрепя и от свидетелските показания на лицето по гражданско състояние към Община Варна. При разпита свидетелката сочи, че единствено продължително пребиваващите на територията на страната следва да бъдат вписани в регистрите.

Противно на изложеното в жалбата, по делото се установи, че починалото лице не е разполагало с постоянен адрес на територията на страната. В Писмо № УРИ365000-76168, екз. 2 от 17.11.2024 г., представено от ОД на МВР Варна се посочва, че Д. има деклариран адрес в [населено място], но както основателно се сочи от ответника в депозираното становище, заявеният адрес за пребиваване, не е нито настоящ, нито постоянен, по смисъла на ЗГР.

Настоящият състав счита, че възраженията, направени от процесуалния представител на жалбоподателите, че центърът на жизнени интереси на М. Д. е бил е България, са неотносими към настоящия спор.

По тези съображения съдът намира, че отказът на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна е законосъобразен, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 2, ал. 5 и чл. 10 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието. В случая приложимите разпоредби следва да се тълкуват стриктно и е недопустимо разширителното им тълкуване.

В заключение следва да се посочи, че неоснователно в жалбата се твърди, че в случая е приложим КМЧП във връзка с разрешаването на спора за законосъобразността на отказа за издаване на удостоверение за наследници по закон въз основа на регистрите на населението, поддържани при Община Варна. Спорът по делото не касае признаването или отричането на наследствени права от страна на длъжностното лице от общинската администрация спрямо трети лица по отношение на починалия ****** гражданин. Поради тази причина чл. 91, т. 2 от КМЧП, уреждащ приложимото гражданско право относно определянето на кръга и реда на наследниците спрямо наследяването по чл. 89 и чл. 90 от КМЧП, няма пряко отношение към преценката за законосъобразността на отказа да бъде издадено удостоверение за наследници.

Действително в оспорения отказ не е посочено, че подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган, но констатираното нарушение не е съществено, доколкото не е ограничило правото на обжалване на заявителя.

С оглед горното съдът намира, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, поради което жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. Д., С. Д., Д. Д. и В. М., всички граждани на [държава], против изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници на М. У. Д., обективиран в писмо рег. № АУ066656ПР-001ПР от 11.07.2024 г. на вр. и. д. Кмет на Район „Приморски“ при Община Варна.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.