Р Е Ш Е Н И Е
19.02.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
08.02. 2021
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1239 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 10-0001132 от 04.12.2020 г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище: гр. Кюстендил, с което на „РАДО“ ООД, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ №20, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Д., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Жалбоподателят оспорва изобщо да е извършено нарушението, както и оспорва издаденото във връзка с него НП като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи допуснати процесуални нарушения, както и неправилно приложение на материалния закон. В откритото съдебно заседание се явява лично и с редовно упълномощен представител – адв. З., последният поддържа жалбата и доразвива аргументите в нея като пледира за отмяна на атакуваното постановление.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Г. оспорва жалбата, която счита за неоснователна. Пледира за оставянето и без уважение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав на
РС-Дупница, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не
са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това от
фактическа и правна страна са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
На 28.08.2020 година, около 10:20 часа, на място в склад за алкохол и цигари, находящ се в гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ №5, стопанисван от дружеството-жалбоподател „РАДО“ ООД, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ №20, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Д. била извършена проверка по работни места от служители на ДИТ-Кюстендил – св. С.С. и св. М.А.. При проверката свидетелите установили, че в склада работят няколко лица, на които предоставили да попълнят и подпишат декларации по образец от лице работещо по трудово правоотношение. Сред лицата попълнили предоставените им бланки декларации била и св. Й.В.. Същата собственоръчно отбелязала личните си данни, както и че работи за дружеството-жалбоподател „РАДО“ ООД, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ № 20, с ЕИК *********, с работно място в посочения склад за цигари и алкохол, на длъжност продавач, считано от месец 05.2020 г., с работно време от 08:00 до 16:00 часа, с трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Посочила още, че последното и дължимо трудово възнаграждение и е било изплатено на 01.08.2020 г. от Хр. М... Декларацията е подписана и датирана от лицето Й.В. с отбелязване на дата и час на попълването й – 28.08.2020 г., в 10:20 часа. По-време на проверката лицето изпълнявало посочената длъжност в обособено помещение където се маркирали цигарите за клиентите. По-късно по време на проверката св. В.сама напуснала склада и се върнала като представила на проверяващите служители на ДИТ- Кюстендил копие от договор с дата 26.08.2020 г. между работодателя и Агенция по заетостта - Договор № ЗТ-08-16-3244#3 за осигуряване на „заетост за теб“, в който не е посочено името на лицето Й.В.. По-късно на същата дата в 15:47 часа бил регистриран в ТД на НАП трудов договор № 58/28.08.2020 г. между работодателя „РАДО“ ООД и работника Й.В..
След това на 31.08.2020 г., след допълнително извършена справка за приети и отхвърлени уведомления до ТД на НАП и проверка по документи, с оглед гореустановените обстоятелства св. С. съставила на дружеството-жалбоподател, в присъствие на законния му представител и на св. А. АУАН № 10-0001132/01.09.2020 г. Актът е подписан от свидетелите С. и А., както и препис от същия е връчен лично на управителя Д.Д., който го е подписал без възражения.
Въз основа на АУАН било издадено и връчено редовно и обжалваното НП № 10-0001132 от 04.12.2020 г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище: гр. Кюстендил, с което на „РАДО“ ООД, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ №20, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Д., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена от приложения АУАН от 01.09.2020г., изцяло от показанията на свидетелите С. и А., чийто показания са логични, последователни и непротиворечиви, подкрепени изцяло от писмените доказателства. Наред с това за установяване на фактите допринасят и приетите множество писмени доказателства: трудов договор № 58/28.08.2020 г., регистриран в 15:47 часа, справки за сключени от дружеството трудови договори и справки за приети и отхвърлени уведомления по член 62, ал.5 КТ, декларация от лице работещо по трудово или гражданскоправно отношение във връзка с извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство попълнена и подписана от Й.В., писмо с рег. № 20-08-16-76/01.02.2021 г. от АЗ, Дирекция „Бюро по труда“-гр. Дупница, както и от приложените множество други доказателства приложени по АНП и събрани в хода на административнонаказателното и въззивното производство.
Съдът не се доверява на показанията дадени от свидетелите В.и М.– служители на дружеството-жалбоподател. Извън посочената и явна обективна икономическа и дисциплинарна зависимост на всеки от двамата свидетели спрямо работодателя, съдът не приема с доверие казаното от тях най-вече поради обстоятелството, че показанията им макар и стиковани по-между си противоречат драстично на информацията съдържаща се в събраните писмени доказателства описани по-горе, вкл. на попълнената и подписана собственоръчно декларация от лице работещо по трудово или гражданско правоотношение на Й.В., както и на протокола за проверка на място и посоченото в писмо с рег. № 20-08-16-76/01.02.2021 г. от АЗ, Дирекция „Бюро по труда“-гр. Дупница. Наред с това казаното от тях се оборва категорично от показанията на св. С. и св. А., които ясно, детайлно и последователно описват установеното от тях в хода на извършената проверка на място, което изцяло кореспондира с посоченото в съставените писмени доказателства. Няма никакви данни за някаква тяхна предубеденост спрямо дружеството-жалбоподател. С оглед на всичко това и съдът приема единствено казаното от служителите на ДИТ-Кюстендил за достоверно.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с всички изисквания на процесуалния закон.
Съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Нормата на чл. 62, ал. 3 от въвежда задължение за работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Тази разпоредба императивно ограничава свободата за допускане/приема на работа на работника или служителя от работодателя. В този смисъл виж изцяло Решение № 112 от 18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 91 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 268 от 04.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 213 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.08.2020 г., около 10:20 часа работникът Й.В. е била допусната незаконосъобразно, да работи в процесния склад за алкохол и цигари стопанисван от работодателя „Радо“ ООД след като между тях е бил подписан трудов договор от същата дата 28.08.2020 г., без преди постъпването му на работа работодателят да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Кюстендил, като това е констатирано на място от посочените свидетели - служители на ДИТ и е потвърдено саморъчно от работника в писмена декларация, че работи именно за дружеството-жалбоподател, считано от м. 05.2020 г. Извършването на нарушението се установява от събраните и подробно описани по-горе писмени доказателства, сред които и справки за трудови договори и приети и отхвърлени заявления до НАП по реда на член 62, ал.5 КТ, видно от което по-късно представеният пред ДИТ-Кюстендил трудов договор е съставен и обявен пред НАП в същия ден на проверката след нейното приключване в 15:47 часа. Установено е и страните не спорят, че санкционирания търговец има качеството на работодател по см. на легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на КТ. Както се посочи по-горе в чл. 63, ал.2 от КТ се съдържа императивна забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал.1 КТ, сред които е и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. С неспазването на това изискване работодателят обективно е нарушил императивното си задължение да не допуска до работа работника, преди да му връчи съответния документ - уведомление по чл. 62 ал. 3 от , надлежно заверено от ТД на НАП, като нарушението подлежи на санкция по реда на чл. 414, ал.3, вр. с чл. 416, ал.5 от КТ. Размерът на наложената с обжалваното НП санкция е фиксиран в минимален размер, според чл. 414, ал.3 КТ – 1500,00 лв. В този смисъл виж - Решение № 222 от 30.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 144 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 102 от 12.04.2017 г. по н. д. № 28 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Тъй като отговорността на ЮЛ е безвиновна съгласно член 83 от ЗАНН, въпросът за вината не следва да бъде обсъждан самостоятелно.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неустановеност на упражняването
на трудовата функция от лицето работник – Й.В., която лично е попълнила
посочената декларация на място и пред свидетелите С. и А. е осъществявала
активно служебните си задължения на продавач в склада. Работникът не е следвало
изобщо да бъде допускан да изпълнява трудовата си функция преди изпълнение на посоченото
в чл. 63, ал.2 от КТ императивно задължение на работодателя, а явно той е
работил на посочената длъжност и е изпълнявал трудовите си функции отдавна /м. 05.2020 г./, за което и е отбелязал,
че е получил от друг служител на дружеството – свидетелят Хр. М.последното си
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата на дата
01.08.2020 г. Нещо повече регистрацията на същата в Дирекция „Бюро по труда“ –
гр. Дупница е прекратена на 21.05.2020 г., т.е. през същия месец Май 2020 г., в
който лицето е посочило в декларацията си, че е започнало работа в
дружеството-жалбоподател. Представения договор с дата 26.08.2020 г. между
Агенция по заетостта и работодателя, по никакъв начин не е относим към
работника Й.В. и не променя горепосочените категорични изводи на съда.
В нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ законодателят е изключил приложението на маловажността при нарушенията по чл. 63, ал. 2 от КТ. Нормата е специална и дерогира приложението на общата такава по чл. 28 от ЗАНН, независимо че при последната отпада наказуемостта на деянието. Значимостта на засягане на обществените отношения при престиране на работната сила е наложила посоченият начин на законодателна техника относно правната уредба на маловажните нарушения на трудовото законодателство. В този смисъл виж и горецитираната съдебна практика.
По разноските:
С оглед изхода от правния спор и претенцията за разноски заявена от процесуалния представител на АНО, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ във вр.с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът осъжда „РАДО“ ООД, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ №20, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Д., да заплати в полза на Държавна инспекция по труда – гр. Кюстендил - юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв., тъй като делото не е с голяма фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание член 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10-0001132 от 04.12.2020 г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище: гр. Кюстендил, ул. „Гладстон“ №35, с което на „РАДО“ ООД, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ №20, с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Д., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/, за нарушение на член 63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „РАДО“ ООД, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ №20, с ЕИК *********, да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Кюстендил - юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред
Административен съд - гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: