РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2288
гр. Пловдив, 14.12. 2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора ТОДОР
ПАВЛОВ,
като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2375 по описа за 2023 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена СЕКТОР „ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ ПРИ ОД НА МВР ПЛОВДИВ,
представлявано от началника гл. инспектор Й. М., чрез процесуалния представител
гл. юрисконсулт И.П., срещу Решение №
1446/16.08.2023г., постановено по АНД № 7413/2022г., по описа на Районен съд –
Пловдив, с което e отменено
Наказателно постановление № 22-1030-008282
от 22.11.2022г. на Началник Група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на А.Х.М., са
наложени административни наказания “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен
в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Поддържа се, че наказателното постановление е издадено на основание чл. 36,
ал.2 ЗАНН и административният орган е описал в пълнота обстоятелствата, при
които е извършено административното нарушение.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде потвърдено обжалваното наказателното постановление. Прави
се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба – А.Х.М.,
не взема конкретно становище по жалбата.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес.
При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от А.Х.М. против Наказателно постановление
№22-1030-008282 от 22.11.2022г. на Началник Група към ОД на МВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А.М., на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено
въз основа на Постановление на РП Пловдив за отказ за образуване на досъдебно
производство по прокурорска преписка №10654/2022 г. по описа на Районна
прокуратура-гр. Пловдив, ведно със съставен и прекратен по реда на чл.54, ал.1,
т.9 от ЗАНН с мотивирана резолюция от 20.09.2022 г. АУАН № АД359312/22.07.2022
г.
От фактическа страна е установено
следното:
Атакуваното
наказателно постановление е издадено против А.М. за това, че като водач на лек
автомобил марка “БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с разрешение за временно движение и поставени
транзитни табели № ***е извършил от фактическа и правна страна следното
административно нарушение: на 22.07.2022г. около 23:30 часа в гр. Пловдив, на
ул. "Ландос“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 3
ЕР РЕИХЕ“, с поставени транзитни табели № ***, който не е бил регистриран по
надлежния ред, съгласно „Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени
от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства“. Автомобилът е бил с разрешение за временно движение и транзитни
табели с изтекъл срок. Наказващият орган е счел, че административното нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено умишлено и при индивидуализацията на
наказанието е съобразен чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Приел
е, че Х. е извършил следното нарушение: Управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
7. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и доказателства се установява, че от страна на А.М. е осъществен
състава на изследваното административно нарушение, но при издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
атакуваното наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като не е посочен
един от обективните съставомерни елементи на фактическия състав, а именно кога
е изтекъл срока на разрешението за временно движение и транзитни табели, което според
ПРС представлява нарушение
на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5, пр.4 от ЗАНН.
В този
смисъл според ПРС от административнонаказващият орган не са изложени в
достатъчна степен обстоятелства досежно съставомерните признаци на деянието, от
които, както за съда, така и за нарушителя, да е ясно до кой момент поведението
на водача е било законосъобразно и след кой момент същото вече е в разрез със
закона, което рефлектира на преценката за съставомерността на деянието.
IV. За правото :
8.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният
съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В
решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността
на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция и
на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат
повтаряни.
9.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи,
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
10. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
11. От ответника не са претендирани
разноски, с оглед на което същите не следва да се присъждат.
Водим
от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХХІ – ви касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
1446/16.08.2023г., постановено по АНД № 7413/2022г., по описа на Районен съд –
Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.