Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. С., 3.5.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на втори декември
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1246 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са предявени искове
с правно основание чл.45 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД) и чл.86 ЗЗД.
Предмет
на разглеждане е предявени от А.П.М. срещу В.Р.Е. искове с правно основание чл.
45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата
твърди, че е дъщеря на Р.С.В.. С присъда № 266/03.11.2017 г. по НОХД 86/2017 г.
на СГС, 5 с-в, ответникът В.Р.Е. в това, че на 30.02.2016 г. в гр. С., ул.
„Йордан Йосифов“ в барака до „Стол № 4“ отнел чужда движима вещ от владението
на И.К.П.с намерение противозаконно да я присвои, като употребил сила и
заплашване: казал на И.К.П.и на Р.С.В. „Давайте всичко скъпоценно и не искайте
да знаете какво ще се случи!“, казал им „Давайте всичко, каквото имате или не
знаете какво ще се случи, телфони давайте, каквото
имате!“ като с уред за разбиване на лед нанесъл удари в областта на главата и
тялото на И.К.П.и в областта на главата и тялото на Р.С.В.; казал на И.К.П.: „Искаш
ли да продължавам или ще даваш телефона?“, след което П.извадил от джоба си
мобилния си телефон и му го предал, като грабежът бил придружен с убийство –
умишлено умъртвяване на Р.С.В. чрез девет разкъсно контузни рани по главата, от които осем ангажират само
дебелината на кожата, една от тях в лява теменна област на главата ангажира
дебелина на кожата и подлежащо на нея има дупчеста фрактура, субарахноиден кръвоизлив в дясна слепоочна област и по
основата на мозъка, изразен мозъчен оток с вклиняане
на малкомозъчните тонзили и
големия тилен отвор, като развилата се вслествие на импресионната дупчеста фрактура на черепния покрив парализа
на важни мозъчни центрове довела до смъртта на Р.В.. Ищцата твърди, че е била в
добри и топли отношения със своята майка, независимо от навършването на
пълнолетие и започването на самостоятелен живот, без да обитават общо
домакинство. Продължавали да поддържат връзка помежду си и ищцата разчитала на
емоционалната подкрепа на майка си. Починалата отгледала сама след развода
ищцата, за което последната й била признателна и благодарна. Внезапната смърт
на Р.В. причинила на А.М. душевни болки и страдания, които тя не би могла да
превъзмогне до края на живота си.
По
изложените съображения ищцата А.М. претендира, на основание чл. 45 ЗЗД,
осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на смъртта на Е.В.в размер на 100000 лв.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и със служебен адвокат Б.И., поддържа
предявения иск. Ответникът В.Е. се явява лично. Посочва, че от деянието са
минали дълги години, не би могъл да върне времето назад. Заявява, че съжалява от
цялото си сърце за стореното. Не оспорва претенцията на ищцата.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
С присъда №
266/03.11.2017 г. по НОХД 86/2017 г. на СГС, НО, 5 с-в, В.Р.Е. е признат за
ВИНОВЕН в това, че на 30.01.2016 г. около 02.00 часа, в гр.С., ж.к. „Студентски
град”, на ул.„Йордан Йосифов”, в постройка /барака/, находяща
се до „Стол № 4”, срещу Бистро „Джумаята.”, отнел
чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Сименс”, на стойност 3.00лв. /три
лева/ от владението на И.К.П., с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това сила и заплашване, чрез следните последователни действия:
казал на И.П.и Р.С.В.:„Давайте всичко скъпоценно или не искайте да знаете какво
ще се случи!“; казал им: „Давайте всичко каквото имате или не знаете какво ще
се случи, телефони давайте, каквото имате!“; с уред за разбиване на лед с
дървена дръжка с дължина 110 см. и метална триъгълна част /14 см. в
най-широката долна част/ нанесъл удари в областта на главата и тялото на И.П.и
след това нанесъл и удари в областта на главата и тялото на Р.В.; казал на И.П.:
„Искаш ли да продължавам или ще даваш телефона?“, след което П.извадил от джоба
си мобилния телефон и му го предал, като грабежът е придружен с убийство -
умишлено умъртвил Р.В., като с нанасянето на ударите й причинил девет разкъсно-контузни рани по главата, от които осем ангажират
само дебелината на кожата, а една от тях в лявата теменна област на главата
ангажира цялата дебелина на кожата и подлежащо на нея има дупчеста фрактура, субарахноиден кръвоизлив в дясната слепоочна област и по
основата на мозъка, изразен мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор, като развилата се
вследствие на импресионната дупчеста фрактура на
черепния покрив парализа на важни мозъчни центрове, е довела до смъртта на Р.В.
и грабежа представлява опасен рецидив - престъпление по чл.199, ал.2, т.2,
пр.1, вр. ал.1, т.4, вр.
чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ от НК, като съдът налага на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 18
години.
С решение №
271/02.07.2018 г. по ВНОХД 84/2018 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8 с-в,
присъдата е потвърдена, а с решение № 22/01.03.2019 г. по касационно
наказателно дело № 1127/2018 г. на ВКС, ІІ Н.О., въззивното
решение е оставено в сила.
Р.С.В. е майка на А.П.М..
Последната е участвала в наказателното дело като частен обвинител.
А.П.М. *** С.М., родена
на *** г. и О.С.М., роден на *** г.
В съдебно заседание са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.Б.Б..
Свидетелят сочи, че познава ищцата от 22 години, имат общи интереси в областта
на йога и фитнес. От ищцата знае, че бащата и майката на А. са разделени,
ищцата била отгледана от своята майка. На свой ред ищцата била в лоши отношения
с бащата на децата й, разделили се и ищцата отглеждала децата си сама. Не помни
как се казва майката на ищцата, не се е срещал с нея. През 2015 г. майката на А.
***. От ищцата знае, че майка й била „непреклонна жена с особен характер“. Запознала
се с някакъв мъж, който ходел като клошар, двамата
заживели в необитаеми помещения. Въпреки това ищцата не преустановила отношения
със своята майка, последната й помагала – колкото можела, също и на внуците О.и
С.. От ищцата свидетелят знае за опит за грабеж, при който майката на ищцата
била убита. Това причинило много страдания на ищцата, тя си спомняла с болка за
своята майка и очите й се насълзявали. Ищцата продължавала да разказва на
децата си за своята майка.
Въз основа на така
възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият
състав на непозволеното увреждане предполага установяване на елементите: противоправно деяние, вреда, пряка причинно-следствена
връзка между деянието и вредата, както и вина на дееца, по отношение на която
законодателят въвежда оборима презумпция за наличие.
В конкретния случай съобразявайки
задължителната сила на присъдата (чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс)
съдът приема за установено на 30.01.2016 г. ответникът В.Р.Е. е причинил
смъртта на Р.С.В.
От събраните гласни
доказателства се установява, че въпреки, че към датата на смъртта А.М. не
живеела в едно домакинство със своята майка, двете поддържали добри отношения,
майката на ищцата имала добри отношения и със своите внуци. Ищцата продължава
да страда и да преживява смъртта на своята майка, поддържа спомена за нея жив и
разговаря с децата си за баба им.
Обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52
от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на пострадалия, причинените морални страдания, както и
произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения,
възраст (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в
периода, на настъпване на вредите.
Съдът взема предвид
близката връзка дъщеря-майка, запазена и към смъртта на Р.В.. Допълнително
следва да се отчете, че ищцата е била отгледана от своята майка, предвид
раздялата на последната с бащата на ищцата. Нобратимото
противоправно деяние довело до загуба на родител и
опора в живота на ищцата, която не е превъзмогната и с днешна дата.
Като се вземе предвид всички
горепосочени обстоятелства обстоятелства, съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 100
000 лева.
По разноските:
На основание чл. 83, ал. 1,
т. 4 ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС на
4000 лв. – държавна такса.
Мотивиран от горното
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Р.Е., ЕГН **********, да
заплати на А.П.М., ЕГН **********,
на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 100
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, настъпило на 30.01.2016 г. – причиняване от страна на ответника на смъртта
на Р.С.В., майка на ищцата.
ОСЪЖДА В.Р.Е., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 4000 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: