Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА М.
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
СВЕТОСЛАВ
НИКОЛОВ
при секретаря Цветанка П., като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 225 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 147 от 19.11.2020 г., постановено по гр. дело № 1161/2018 г. по описа
на Районен съд – Елин Пелин са отхвърлени исковете на В.Е.М., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Й.Д.Д., ЕГН **********,***; Т.Д.П.,
ЕГН **********,***; С.Й.Р., ЕГН **********,***; А.Н.Р., ЕГН **********,*** и Й.Н.А..
ЕГН **********,***, за допускане на делба на следните имоти:
ЛИВАДА
находяща се в землището на с. С., м.Велиовец/Ялията, с площ от 3.033
дка, представляваща имот № 001041 по картата на землището, при граници, имот №
001034 на н-ци на М. М.С.,имот № 001033 на н-ци на И. Р.С., имот № 001032 на Община Г.М.,имот № 001042
на И. Р. Ц.,***. М..имот № 001040 на И. Р. Ц. и имот № 001035 на н-ци на С. Р.С.;
ЛИВАДА
находяща се в землището на с. С., м.Серовлак/Сливака, с площ от 1.633 дка,представляваща имот №
003053 по картата на землището,при граници, имот № 000209 на Община Г.М.,имот №
003052 на н-ци на Н. С.Р..имот № 000167 на Община Г.М.,имот
№ 003054 на н-ци на Н. С.Р.;
ЛИВАДА
находяща се в землището на с. С., м.Серовлак/Сливака, с площ от 1.460 дка, представляваща имот
№ 003055 по картата на землището, при граници, имот № 003058 на н-ци на В. Г.С., имот № 000209 на Община Г.М. ,имот №
003054 на н-ци на Н. С.Р..***.М., имот № 003056 на Ц.
Н.М.;
ЛИВАДА
находяща се в землището на с. С., м.Серовлак, с площ от 0.226 дка.представляваща имот № 006070
по картата на землището при граници, имот № 006071 на н-ци
на Н. С.Р.,***.М., имот № 006069 на н-ци на Н. С.Р.,***.М.;
ЛИВАДА
находяща се в землището на с. С., м.Серовлак, с площ от 0.299 дка, представляваща имот № 006070
по картата на землището при граници имот № 006071 на н-ци
на Н. С.Р.,***.М., имот № 006073 на Ц. Н.М., имот № 000167 на Община Г.М.;
ЛИВАДА
находяща се в землището на с. С., м.Серовлак, с площ от 5.128 дка, представляваща имот № 006092
по картата на землището при граници, имот № 006091 на Община Г.М., имот №
006090 на Н. С.Р., имот № 000166- Отводнит.канал на
МЗГ-ХМС, имот № 006094 на Община Г.М., имот № 006093 на н-ци
на М. Н.П.;
ЛИВАДА
находяща се в землището на с. С., м.Герчовица, с площ от 1.250 дка, представляваща имот №
024025 по картата на землището при граници, имот № 024032 на Община Г.М., имот
№ 024033 на П. В.В,- И.ова, имот № 024021 на Д. Ц.К..имот № 024026 на И. Т.В., имот №
024027 на „Кехлибарен грозд"ООД; имот № 024028 на Р. Д.К., имот № 000141 -
Стопански двор на ДПФ-МЗГ, имот № 024024 на н-ци на И.
Р.С.;
НИВА находяща се в землището на с. С., м.Юрушки Азмак/Реката, с площ от 1.982 дка, представляваща имот №
038057 по картата на землището при граници, имот № 038091 на И. Г.Д., имот №
038058 на н-ци на Х. Н. Я., имот № 000168 на Община Г.М.,
имот № 038056 на н-ци на Н. С.Р.;
ЛИВАДА
находяща се в землището на с. С.. м.Серовлак, с площ от 1,896 дка, представляваща имот № 045058
по картата на землището при граници, имот № 045050 на н-ци
на Д. Н.Г., имот № 045057 на Г. Ст.Калейски, имот №
000240 на Община Г.М., имот № 045059 на н-ци на В.
Н.Йотов; имот № 000238 -полски път на Община Г.М., имот № 045048 на И. Н.Р.;
имот № 045049 на н-ци на Н. Ст.Р.;
НИВА находяща се в землището на с. С., м.Мильов
Азмак/Кл.път, с площ от
1.605 дка, представляваща имот № 080009 по плана за земеразделяне, при
граници:имот № 080011 на н-ци на К. К.Г., имот №
080038 полски път на Община Г.М., имот № 080008 на н-ци
на И. Ф.Ж., имот № 000114 дере на Община Г.М., имот № 080010 на н-ци на Н. Хр.М.;
НИВА находяща се в землището на с. С., м.Мильов
Азмак/Кл.път, с площ от
1.572 дка, представляваща имот № 081059 по плана за земеразделяне, при
граници:имот № 081085 на н-ци на С. В.Г., имот №
081084 на Д. Г.Г.; имот № 081060 на н-ци на Г. Т.К., имот № 081045 полски път на Община Г.М.;
имот № 081058 на н-ци на И. Н.Р.;
НИВА находяща се в землището на с. С., м.Мильов
Азмак/Кл.пъг, с площ от 1.906 дка, представляваща имот № 081092 по
плана за земеразделяне, при граници:имот № 081048 на н-ци
на Т. Г.Д., имот № 081084 на н-ци И. Хр.К.; имот №
081093 на н-ци на Д. Хр.В., имот № 081182- полски път
на Община Г.М.; имот № 081091 на н-ци на Т. Г.Д.;
НИВА находяща се в землището на с. С., м.Маджарица/Пенчовец, с площ от 2.005 дка, представляваща имот № 085094
по плана за земеразделяне, при граници, имот № 085095 на н-ци
на С. Ив.Ф., имот № 085072 на И. Н.Р.; имот № 085073 на н-ци
на В. Д.М., имот № 081182- полски път на Община Г.М.; имот № 081091 на н-ци на Т. Г.Д.;
ЛИВАДА
находяща се в землището на с. С..м.Божиновец/Дрисляк, с площ от
0.500 дка, представляваща имот № 086029 по плана за земеразделяне, при граници:
имот № 000211- полски път на Община Г.М., имот № 086028 на н-ци
на В. П.К.; имот № 086145 на н-ци на И. Хр.П.; имот №
086030 на н-ци на Г. И. А..
С постановеното
решение В.Е.М. ***, е осъдена да заплати по сметка на PC Елин Пелин сумата от 50 лева, държавна такса по делото
и на С.Й.Р., А.Н.Р. и Й.Н.А., сумата от
825,00 лева, направени разноски по делото.
Постановеното решение № 32/06.3.2018 г. се
обжалва от В.Е.М., чрез адв. С.Ц. с доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Излага съображения, че е
неправилен извода на съда, че само един от наследниците – Н. Т. Р. е владял процесните имоти и по този начин той и неговите наследници
са ги придобили по давност. Не били обсъдени показанията на св. Г., от които се
установявало, че искал да закупи процесните
земеделски имоти, но до сделка не се стигнало, тъй като именно наследниците на Н.
Р. са поискали да им бъдат предоставени пълномощни. Не бил обсъден и факта, че В.М.
е отдавала земеделските земи под аренда, за което е получавала арендни вноски и наследниците на Р. не са се
противопоставили. По същество моли решението да бъде отменено и допуснати до
делба процесните имоти.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от Й.Д.Д.. Изразено е становище за
неоснователност.
В законоустановения
срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от С.Й.Р., А.Н.Р. и Й.Н.А., чрез адв. В.В.. Изразяват становище
за неоснователност на жалбата. Излагат, че процесните
имоти са придобити от тях по давност, като към своето владение са присъединили
това на наследодателя си Н. Т. Р..
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните
прие следното:
В.Е.М. е предявила срещу ответниците Й.Д.Д., Т.Д.П., С.Й.Р.,
А.Н.Р. и Й.Н.А., иск за делба на процесните имоти, подробно
индивидуализирани.Исковете са по чл. 34, ал. 1 от ЗС.
Ответниците С.Й.Р., А.Н.Р.
и Й.Н.А. са депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за
недопустимост на исковете, тъй като с решение № 295/09.11.1962 г. по гр.д. №
334/1961 г. на Пирдопски народен съд имотите били
разделени между наследниците на Т. С. Р., а ответниците
били наследници на Н. Т. Р., който от 1998 г. започнал да владее процесните имоти за себе си. Излагат, че са придобили
имотите по давност.
Не се спори, че страните са наследници
на Т. С. Р., починал на 09.04.1960 г. и оставил наследници: съпруга Й. И. Р.
/починала на 28.10.1967 г./; син С. Т. С. /починал 1957 г. с наследници –
съпруга М. М. С., починала на 19.05.2014 г., дъщеря Ц. С. М., починала на
04.08.2016 г. с наследници – М. Е.М. и В.Е.М./; син Д. Т. С. /починал на
26.09.2003 г. с наследници съпруга А. И. С., починала на 26.12.2016 г., дъщеря Й.Д.Д., дъщеря Т.Д.П./; син Н. Т. Р. /починал на 17.12.2010 г.
с наследници съпруга С.Й.Р., син А.Н.Р., дъщеря Й.Н.А./.
Въззивното
производство е прекратено по отношение на А.Н.Р. /починал на 22.07.2020 г./ и
на негово място са конституирани наследниците му - А.А.Н. и С.А.Н.. Същите са се отказали от наследството на баща си, видно от
представени съдебни удостоверения по гр.д. № 34806/2020 г., 37 състав на СРС и
гр.д. № 34804/2020 г. на СРС. На 08.09.2021 г. е починала С.Й.Р., в чиито права
са конституирани Й.Н.А., А.А.Н. и С.А.Н., последните двама конституирани в правата на починалия А.Н.Р.. Видно
от представено съдебно удостоверение по гр.д. № 13268/2022 г. по описа на СРС, Й.Н.А.
се е отказала от наследството на брат си А.Н.Р..
Не се спори, че с решение №
254/24.08.1998 г. на ОСЗ Г. М. и с решение № 265/07.09.1998 г. на ОСЗ Г. М. е
възстановено правото на собственост на наследниците на Т. С. Р. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на имотите, предмет на делба.
С решение № 295/09.11.1962 г., постановено
по гр.д. № 334/1961 г. по описа на Пирдопския народен
съд е възложен в дял на Н. Т. Р. 16,6 декара ниви и 10,2 декара ливади, внесени
в ТКЗС в село Д. К., Софийски окръг. Решението е обжалвано пред Окръжен
съд-София и с решение от 13.03.1963 г. по гр.д. № 411/1963 г. е оставено в
сила.
Според удостоверение от 23.08.2019 г. в
РС-Пирдоп не се съхранява решение по допускане на делба по гр.д. № 334/1961 г .
на РС-Пирдоп.
Представени са договори за наем за
стопански 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г.,
2018/2019 г., сключени със С.Й.Р., а за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г.,
договорите са сключени с В.Е.М..
По делото са събрани гласни
доказателства.
От показанията на С. Г.ев Г. се установява, че е земеделски производител и се занимава
с обработване на земеделски земи. Имал сключен договор със С.Р. за стопанската
2018/2019 г., а с В.М. има сключен договор за стопанската 2019/2020 г. за
същите имоти. Свидетелят имал интерес да закупи процесните
имоти, но до сделка така и не се стигнало, защото имало още наследници на
имотите.
Свидетелката Н. В. Д. посочва, че има
наследствена къща в с. С. и посещава селото от 30 години. Съсед е на Н. Т. Р. и
съпругата му С.. Н. Р. докато бил жив споделял, че притежава земеделски земи от
своя баща. През 60-те години било водене дело за делба и всички земеделски земи
останали за него, а за брат му старата и новата къща. Свидетелката е виждала
дядо Н. да обработва имотите си, от възстановяването им през 1992 г. до смъртта
си. Свидетелката не знае да са се водили спорове за тези имоти.
Свидетелят Б. Г. А. /съпруг на Й.Н.А./ посочва, че неговият тъст Н. Р. след възстановяване
на земеделските земи, единствено и само той ги обработвал.Ливадите били около
15 декара, намирали се в м. „Ялията“ и м. „Герчовица“, а нивите
около 10 декара, в м. „Юрушки Азмак“, м. „Маджарица“, м. „Серовлак“ и м.
„Миров азмак“.След смъртта на Н., съпругата му ги дала
под аренда. По времето, когато Н. обработвал земята никой не е оспорвал
собствеността и правото на ползване. През 2017 г. С. имала намерение да продаде
замеделските земи, но не били продадени, защото
ищцата по делото В.М. оспорила и поискала дял от тях.
Свидетелят И. С. Я. посочва, че има имот
в с. С. и познава Н. Р., съпругата и децата му. Преди да почине Н. отглеждал
крава и овце. Н. споделял, че притежава около 25 декара – три ниви, десет
ливади в местностите Ялията, Серовлак,
Солватица, Реката, Герчовица,
Велиовец. Н. споделял, че са правили делба през 1960
г. и на братята му са се паднали къщите, а на него са оставени нивите и
ливадите. Свидетелят заявява, че само Н. е обработвал нивите и ливадите.
Пред въззивния
съд е разпитан Е. И. М. /баща на В.М./, от чиито показания се установява, че
през месец май 2017 г., С.Р. и нейната внучка Е. посетили свидетеля в къщата в
с. С. с молба да бъдат упълномощени, за да могат да продадат имотите, които са
останали наследство от Н. Р.. През месец май 2018 година се провела нова среща
между дъщерите на свидетеля и Е., на която са уговорили нова срещу пред
нотариус. На тази среща дъщерите на свидетеля отказали упълномощаване и решили
да се извърши подялба на имотите. През есента на 2021 г., когато арендаторът
изплащал арендните вноски дал част от рентата, като
казал, че другата част е дал на останалите наследници.
При горните факти съдът прие следното от
правна страна:
Производството
е за делба по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е във фаза по допускане на
делбата. По силата на чл.
344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска
делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.
С оглед
позоваването на ответниците на придобивна
давност с твърдение, че са владели повече от десет години процесните
имоти, спорът се свежда до изясняване на въпроса дали са налице предпоставките
за това.
До възстановяването на
собствеността имотите са представлявали земеделска земя - кооперативна
собственост, а придобИ.ето на такава собственост по
давност е забранено от разпоредбата на чл. 86 ЗС в
редакцията до изменението в ДВ бр. 31/1990 г. До приключване на реституционната
процедура по ЗСПЗЗ имотите не са могли да се придобият по давност предвид
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Реституционната процедура е приключила с Решение
№ 254 от 24.08.1998 г. на ОСЗ-Г. М. и Решение № 265 от 07.09.1998 г. на ОСЗ-Г. М., влезли в сила. След
анализ на доказателствата въззивният съд приема, че процесните имоти са се владели от наследодателя на ответниците Н. Т. Р. от момента, когато е приключила
реституционната процедура и придобивната давност е
изтекла до предявяване на иска. Налице са всички предпоставки на фактическия
състав на чл.79 ал.1 от ЗС, изискващ да са налице няколко елемента при
условията на кумулативност - владение по смисъла на чл.68 от ЗС , трайното
осъществяване на фактическата власт върху имота /Corpus
possessionis/ и при наличието на субективния елемент
на владението с намерение за своене /animus/. Налице е и вторият елемент
от фактическия състав на чл.79 от ЗС -владението да е осъществявано за срок
по-дълъг от 10 години.
От свидетелските
показания се установява, че Н. Р. след възстановяване на имотите е започнал да
ги владее за себе си, като пред останалите наследници е манифестирал ясно
намерението си да владее за себе си всички земеделски земи. Според показанията
на св. Д., А. и Я., само Н. Р. и семейството му са обработвали процесните земеделски земи. Всички са знаели, че това се
негови имоти, оставени след делба на наследството на Т. С. Р. през 1963 г. Н. Р.
не е допускал други от наследниците да обработват земите и да събират плодовете
от тях. Показанията
на свидетелите отразяват техни лични впечатления, същите са безпротиворечиви
и последователни. От показанията им може да се направи извод за явно, спокойно
и несмущавано владение на имотите, упражнявяно от
наследодателя на ответниците и от тях след смъртта му.
Действията им показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на
други собственици.
След смъртта на Н.
Р. през 2010 г. имотите са стопанисвани от неговите наследници – отдавани са
под наем
за стопански 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018
г., като договорите са сключени със С.Й.Р..
За стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., договорите са сключени с В.Е.М., към
който момент обаче придобивната давност е била
изтекла. Показанията на св. Е. М. /баща на ищцата/, според който са се водили
преговори за продажба на земеделските земи през 2017 г., не променя извода за
изтекла придобивна давност, тъй като тези факти са
настъпили след изтичане на срока. Съдът преценява и показанията му, с оглед всички други събрани доказателства по
делото, имайки предвид възможна заинтересованост, съобр.
чл. 172 ГПК.
С оглед на това, следва са се приеме, че
ответниците успешно са провели пълно и главно
доказване на правнорелевантните обстоятелства по
спора, поради което са налице предпоставките по
чл. 79, ал.1 от ЗС. С оглед това предявеният
иск е неоснователен както по посочените по-горе съображения, така и по
изложените от районния съд в обжалваното решение мотиви, към които настоящият
състав препраща, на основание чл. 272 от ГПК.
От ответниците по жалба в отговора е направено искане за
присъждане на разноски, но по делото не са представени доказателства за сторени
такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147
от 19.11.2020 г., постановено по гр. дело № 1161/2018 г. по описа на Районен
съд – Елин Пелин.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.