№ 12590
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и в.а година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110171724 по описа за 2021 година
Ищцата М. Р. Г., твърди, че била в трудово правоотношение с ответника „АМ С.“ ООД,
съгласно трудов договор от 04.01.2021 г., по силата на който била назначена на длъжността
„продавач-консултант“, с уговорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на
1025 лв., който договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, със Заповед № 03
от 02.09.2021 г. Поддържа, че в деня, в който е прекратено трудовото правоотношение,
ответникът инструктирал ищцата да занесе трудовата си книжка за оформяне, която ищцата
предоставила на следващия ден, но трудовата ѝ книжка не била върната в рамките на същия
ден. По повод на това, до ответника било изпратено писмо с обратна разписка с отправена
покана за незабавно връщане на трудовата книжка на ищцата, както и за заплащане на
дължимо по закон обезщетение за задържането ѝ, но писмото било върнато като
недоставено. Посочва се, че във връзка с продължителното задържане на трудовата книжка,
бил подаден сигнал в ИС на ИА ГИТ, в следствие на което била извършена проверка по
спазването на трудовото законодателство от страна на ответника. Проверката довела до
констатиране на неправомерното задържане на трудовата книжка на ищцата, съответно до
предприемане на действия за връщането ѝ, чрез изпращане на покана за получаване на
03.12.2021 г. Сочи, че на 08.12.2021 г., трудовата книжка била получена от упълномощен
представител на ищцата, като била подписана разписка за получаване на трудовата книжка
от същата дата. В следствие на така твърдяното незаконно задържане на трудовата книжка в
продължение на три месеца и шест дни от страна на ответника след прекратяване на
трудовото правоотношение, ищцата претендира обезщетение за претърпени вреди в размер
на сумата от 3331 лв., считано от деня на прекратяване на трудовото правоотношение –
02.09.2021 г. до фактическото предаване на трудовата книжка – на 08.12.2021 г., ведно със
1
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ответникът „АМ С.“ ООД е депозирал отговор в законоустановения срок. Оспорва иска
като твърди, че липсват доказателства относно момента на предоставяне на трудовата
книжка от страна на ищцата, съответно от кой момент работодателят-ответник се счита в
забава относно задължението си за незабавно връщане на трудовата книжка на
работника/служителя. Посочва, че претенцията за обезщетение за забава също е
неоснователно, доколкото ответникът не е бил поканен да изпълни задължението си, респ.
последният не е изпаднал в забава. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 226, ал.2 КТ.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 04.01.2021 г. и
прекратено на 02.09.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със Заповед № 03 от
02.09.2021 г.
От представеното копие на трудова книжка се установява, че в същата е вписано
започването и прекратяването на трудовия договор с ответника на 2.9.2021 г.
Самата ищца признава, че при прекратяване на трудовия договор трудовата книжка не се
съхранявала от работодателя, поради което тя е предала за оформяне.
На 21.10.2021 г. ищцата изпратила по пощата до работодателя искане за връщане на
трудовата й книжка, което е върнато като непотърсено.
На 15.11.2021 г. ищцата подала сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. София относно
задържането на трудовата й книжка.
С писмо от 8.12.2021 г. ищцата е уведомена от Д “ИТ“, че е извършена проверка по
подадения от нея сигнал и работодателят е представил писмо от 3.12.2021 г. с обратна
разписка, с което кани ищцата да получи трудовата си книжка. По делото е представено
копие на плик с товарителница на Спиди, видно от които пратката на ответника /т.е.
поканата/ е взета на 4.12.2021 г. и доставена на 7.12.2021 г.
Видно от приложената по делото разписка, на 8.12.2021 г. адв. З., упълномощен
представител на ищцата, получила трудовата й книжка.
От представената по делото справка от НАП е видно, че през процесния период ищцата не е
работила по трудов договор.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че трудовото правоотношение между страните е прекратено,
незаконно задържане на трудовата й книжка след прекратяването, наличие на причинени
вреди и причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените
вреди, чийто размер е нормативно установен.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира предявеният иск за частично
доказан по основанието си, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 350, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е
2
длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я върне
незабавно на служителя. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж. В хипотезата, когато документът не е у работодателя,
той се предоставя от работника или служителя за отразяване на необходимите данни, след
което незабавно се връща – чл. 6, ал.2 от Наредбата. Следователно, моментът на
прекратяването на трудовото правоотношение, съответно на предоставянето на трудовата
книжка за оформянето й, съвпада с този на връщането й, което е задължение на
работодателя и не е нужно да е поискана или потърсена от работника или служителя. При
неизпълнение на това задължение на работодателя, той отговаря пред работника или
служителя за вредите, които е претърпял поради незаконното задържане на трудовата му
книжка.
Според разясненията по т. 1 и 2 от ТР № 1 от 02.12.2019 г., постановено по тълк.дело №
1/2019 г. на ОСГК на ВКС, задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде
незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при
прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на
трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото
задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя,
задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, като в този случай за да се освободи от
последиците на забавата си, работодателят следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато
работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване
на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква
задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и
от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от
работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка,
съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС.
Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата книжка е от
значение за упражняване на трудови и осигурителни права на работника или служителя,
следващи прекратяването на трудовото правоотношение. Неправомерното задържане на
трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд,
защото без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до
ограничаване на негови социалноосигурителни права, с оглед невъзможността да получава
обезщетения за безработица.
В разглеждания случай е безспорно установено, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено на 02.09.2021 г. Установи се и че трудовата книжка се е
съхранявала при ищцата, поради което задължението на работодателя да оформи и предаде
трудовата книжка е станало изискуемо от момента на нейното предаване.
3
След като работодателят е върнал трудовата книжка на ищцата, очевидно преди това я е
получил. Спорно е по делото кога е станало това. Ищцата твърди, че е предала на
работодателя трудовата книжка в дена след прекратяване на трудовия договор, а
работодателят оспорва, без да сочи от своя страна конкретна дата кога е получил трудовата
книжка. Не е изискан/представен по делото дневника за издаване и получаване на трудови
книжки, нито са съставени други документи, установяващи този факт.
И двете страни по трудовия договор имат задължения във връзка с оформяне на трудовата
книжка при прекратяването му – работодателят да я поиска за вписване на необходимите
данни, работникът/служителя да е предостави на работодателя за попълването й.
По делото няма никакви доказателства, че ищцата е предала на работодателя трудовата си
книжка на 3.9.2021 г., поради което съдът следва да приеме недоказаният факт за
неосъществен.
Едва на 21.10.2021 г. ищцата е поканила работодателя да й върне трудовата книжка, като
писмото изпратено до адреса на управление е върнато като непотърсено /съдът го счита
връчено, доколкото е изпратено до адреса на управление на дружеството/.
Т.е., най-ранната дата, към която може да се приеме, че трудовата книжка не е в държане на
ищцата, е тази на изпращане на поканата, т.е. 21.10.2021 г.
След получаването на трудовата книжка, работодателят е следвало да отрази необходимите
данни и да я върне на ищцата, като за да се освободи от забавата си, е следвало да изпълни
процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС, като съобщи на ищцата с писмо с обратна разписка да се
яви, за да получи трудовата си книжка. Работодателят е изпълнил тази процедура и ищцата
е получила поканата на 7.12.2021 г., а на следващия ден чрез пълномощника си, е получила
трудовата си книжка.
При така установените факти и с оглед горецитираната тълкувателна практика, е налице
незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ за
периода от 21.10.2021 г. до 7.12.2021 г. вкл. Предвид изложеното предявеният иск с правно
основание чл. 226, ал. 2 КТ е основателен и доказан за този период.
Съгласно чл. 226, ал. 3, пр. 2 КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата
книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на
брутното му трудово възнаграждение. Непредаването на трудовата книжка на работника го
препятства да постъпи на работа при друг работодател, съответно, да реализира трудов
доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди и
определя размера им. Отделно, по делото се и установи, че ищцата не е постъпила на друга
работа и не е реализирала доходи.
От представените по делото писмени доказателства от ответника, и конкретно ведомост за
м.юли 2021 г., се установява, че последно БТВ на ищцата възлиза на 1037.30 лв. Ето защо,
определено от съда на тази база съобразно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ, обезщетението
за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата за периода от 21.10.2021 г. до
07.12.2021 г. възлиза на 1603.10 лв., за които искът следва да се уважи, като се присъди и
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Относно разноските: С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
4
уважената част от иска, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 192.51 лв. /от платени 400 лв./. На основание чл. 78, ал.3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от иска, право на разноски има и ответникът, като от
платени 506 лв. адвокатско възнаграждение, му се дължат 262.48 лв. Съгласно чл. 78, ал.6
ГПК, следва да се осъди ответникът да заплати по сметка на СРС държавна такса върху
уважения иск в размер на 64.12 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АМ С.“ ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ....., ДА
ЗАПЛАТИ на М. Р. Г., ЕГН **********, гр. Враца, ....., на основание чл. 226, ал. 2 от КТ,
сумата от 1603.10 лв., обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка за
периода от 21.10.2021 г. до 07.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от
15.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 ГПК сумата
от 192.51 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените
1603.10 лв. до претендираните 3331 лв. и за периода от 2.9.2021 г. до 20.10.2021 г. и за
8.12.2021 г.
ОСЪЖДА М. Р. Г., ЕГН **********, гр. Враца, ....., ДА ЗАПЛАТИ на „АМ С.“ ООД, ЕИК .,
седалище и адрес на управление гр. София, ....., на основание чл. 78 ал.3 ГПК, сумата от
262.48 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „АМ С.“ ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ....., да заплати
по сметка на СРС държавна такса върху уважения иск в размер на 64.12 лв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5