МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 6292/2017г. по описа на
ПРС - IХ н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу
Х.Й.Б. – роден на *** ***, ***,
български гражданин, неграмотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********в
това, че в периода от 13.07.2017 г. до 26.07.2017 г. в гр. Пловдив, при
продължавано престъпление, в условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК, и е извършил престъплението, след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК,
в съучастие като съизвършител със С.С.А., ЕГН **********, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо
средство – отвертка е отнел чужди движими вещи, както следва:
- На 13.07.2017 г. – 1 бр. мъжка кожена
чанта на стойност 49 лева, 1 бр. диоптрични слънчеви очила на стойност 196 лв,
мъжки портфейл на стойност 37 лв, пари – сумата от 600 лв и 2 бр. ключове за
лек автомобил "Опел", модел "Вектра", всеки на стойност 2
лв или общо 4 лв от владението на С.М.Б., ЕГН **********, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои;
- На 26.07.2017 г. – 1 бр. черна
платнена чанта за лаптоп на стойност 42 лв, 1 бр. касов апарат марка
"Eltrade A100" на стойност 190 лв от владението на П.С.Ц., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; всички вещи на
обща стойност 1118 лв – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.
1, т. 3, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б.
"б" вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
както и срещу
С.С.А. – роден на *** ***, ***,
български гражданин, начално образование, ученик в седми клас във ***,
неосъждан, ЕГН **********, за това, че в периода от 13.07.2017 г. до 26.07.2017
г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, като непълнолетен,
но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, в съучастие като съизвършител с Х.Й.Б., ЕГН **********, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване
на техническо средство – отвертка е отнел чужди движими вещи, както следва:
- На 13.07.2017 г. – 1 бр. мъжка кожена
чанта на стойност 49 лева, 1 бр. диоптрични слънчеви очила на стойност 196 лв,
мъжки портфейл на стойност 37 лв, пари – сумата от 600 лв и 2 бр. ключове за
лек автомобил "Опел", модел "Вектра", всеки на стойност 2
лв или общо 4 лв от владението на С.М.Б., ЕГН **********, без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои;
- На 26.07.2017 г. – 1 бр. черна
платнена чанта за лаптоп на стойност 42 лв, 1 бр. касов апарат марка
"Eltrade A100" на стойност 190 лв от владението на П.С.Ц., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; всички вещи на
обща стойност 1118 лв. – престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 вр. чл. 194,
ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК
В съдебно заседание
подсъдимият Б. и
неговият защитник - адвокат И., както и подсъдимият А. и неговият защитник - адвокат Д. са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе
предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително
изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимите правата им по чл. 371 от НПК и след като ги е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от тях самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, подсъдимите са направили самопризнание
и в съдебно заседание са заявили, че се признават за виновни по повдигнатото им
обвинение, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.
Предвид направеното самопризнание от подсъдимите съдът, след като е установил,
че самопризнанието им се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4
от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие
съдът не е извършил разпит на подсъдимите, на свидетелите и на вещите лица за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението като посочва, че доколкото подсъдимите
признават изцяло обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, то не следва да се
спира на фактическата обстановка, а ще осбъди наказанието. Сочи, че по
отношение на подсъдимия Б. са налице следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – признаване на вината, съдействие при установяване
местонахождението на част от инкриминираните вещи. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства сочи обремененото му съдебно минало с множество
осъждания за престъпления против собствеността, както и множество
криминалистически регистрации. Поддържа по отношение на подс. Б. баланс на
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, поради което следва да му се
наложи наказание около средата на предвиденото в Закона наказание от 5 години
до 15 години „Лишаване от свобода”, като след редукцията на наказанието да бъде
около 6 години „Лишаване от свобода”, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
буква „а” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. По отношение
на подсъдимия А. посочва, че са налице като смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, признаване на вината и съдействие при
установяване местонахождението на част от инкриминираните вещи. Като отегчаващи
обстоятелства сочи сизключително негативните характеристични данни, обусловени
от множеството му криминалистически регистрации – 44 на брой материала, за
престъпления против собствеността, наложени са му всички видове възпитателни
мерки по ЗБППМН, включително и най-тежката – „Настаняване във ВУИ”, откъдето
много пъти е бягал и е обявяван за ОДИ. Посочва, че по отношение на него е
налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което следва
да му се наложи наказание, което след редукцията да е в размер на 6 месеца
„Лишаване от свобода”. Поддържа, че с оглед постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на подс. А. е наложително той да изтърпи определеното
му наказание ефективно при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС. Също сочи, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва
разноските по делото да бъдат възложени солидарно на двамата подсъдими, които да
заплатят по сметка на ОДМВР – Пловдив, веществените доказателства – диск със
запис от местопроизшествието, да остане по кориците на делото, а монети на обща
стойност 27,60 лева, 1 турска лира, 1 долар, 1 лотариен билет „Лото”, касови
бележки, 2 бр. плетени ръкавици, отвертка и мобилен телефон „Нокиа” – да се
върнат на подсъдимия Б..
Защитникът на подсъдимия Б. и неговият защитник -
адвокат И. се солидаризира с представителя на държавното обвинение, че
не следва да се обсъжда фактическата обстановка, доколкото двамата подсъдими
признават вината си. По отношение на наказанието за своя подзащитен предлага да
се определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
дори при множество такива. Сочи, че подсъдимият Б. е оказал съдействие за
разкриване на обективната истина на органите на досъдебното происводство, като
ги е завел на местата, на които са били вещите, без това негово съдействие едва
ли би се разкрила истината, Относно твърдението на прокуратурата, че са налице
отегчаващи вината обстоятелства като многобройните му осъждания преди това, то сочи,
че това не е така, тъй като именно тези негови предходни осъждания са
обусловили настоящата квалификация на деянието като такова при условията на
опасен рецидив, затова веднъж тези негови предишни осъждания са взети предвид
при повдигане на обвинението по съответния текст. Също като смекчаващи
обстоятелства сочи изключително младата му възраст, неговото тежко материално
положение и предлага да се постанови присъда при наличие на множество
смекчаващи обстоятелства, както и условията за приложение на чл.55 от НК.
Защитникът на
подсъдимия А. - адвокат Д. посочва, че предвид процесуалният
ред, по който делото се провежда, следва да се спре единствено на въпросите,
имащи значение към определяне на наказанието. Поддържа, че в случая по
отношение на подсъдимия А. са налице многобройни и изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. На първо място сочи, че следва да бъде отчетена изключително младата
му възраст –едва на 14 години, навършени преди няколко месеца, както и изключително
тежкото му материално и социално положение, като самият той в обясненията си
казва, че е извършил процесното деяние поради причината, че няма пари за храна.
На следващо място сочи като относимо към определяне на наказанието и
процесуалното му поведение, същият е признал изцяло вината си от най-ранния
възможен момент за това, което е довело до съществено улеснение при разкриване
на обективната истина по делото, съжалява, като същият е оказал съдействие на
органите на полицията и ги е завел при вещите, предмет на инкриминираното
деяние. Ето защо поддържа, че в случая са налице множество и изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, поради което предлага да се приложи чл. 55 от НК, а алтернативно, при определяне на наказанието, същото да бъде отложено при
условията на чл. 66 от НК.
Подсъдимият
Б. посочва, че е съгласен с казаното от защитника си, съжалява, смята, че втори
път няма да се повтори това нещо. В последната си дума заявява, че втори път
няма да се случи това, направил го е, защото баща му е тежко болен.
Подсъдимият
А. сочи, че е съгласен с казаното от своя защитник, също съжалява. В последната
си дума заявява, че съжалява.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Х.Й.Б. е роден на *** ***, ***, български гражданин, неграмотен, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
С.С.А. е роден на *** ***, ***, български гражданин, начално образование,
ученик в седми клас във ***, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че подсъдимият
Х.Й.Б. бил осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, както следва:
- с Определение № 622/ 06.08.2012г. на
Районен съд – Пловдив, постановено по НОХД № 3832/2012г., влязло в законна сила
на 06.08.2012г., бил признат за виновен за извършено в периода
11.03.2012г.-15.03.2012г. престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, т.7 вр. чл. 194
ал.1, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 28 ал.1 от НК и му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно на 19.11.2012г..
- с Присъда № 227/ 08.07.2013г. на
Районен съд – Пловдив, постановена по НОХД № 3172/2013г., влязла в законна сила
на 14.10.2013г., бил признат за виновен за извършено в периода 31.12.2012г.-
10.01.2013г. престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, вр. чл. 195 ал.1 т.3, вр. чл.
194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.“Б“ вр. чл. 26 ал.1 от НК и му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно на 12.08.2016г..
На 13.07.2017г. около 15.00ч., в
гр.Пловдив, пострадалият С.Б. паркирал служебния си лек автомобил "Фолксваген
Пасат" с рег. № *** пред сградата
на ***, където живеел, заключил превозното средство и се качил в жилището си.
Малко по-късно подсъдимият Б. и
подсъдимият А. минали с велосипедите си покрай гореописания автомобил и Б.
видял, че на предната му дясна седалка има оставена чанта. Взел от багажника на
колелото си отвертка, с която подсъдимият А. счупил задното дясно, а подсъдимият
Б. – предното дясно стъкло на л.а."Фолксваген Пасат". След това
подсъдимият А. влязъл в купето на превозното средство и взел чантата. Двамата подсъдими
си тръгнали от мястото с велосипедите, вземайки със себе си чантата.
Няколко минути по-късно свидетелят Б.
се върнал до паркирания си автомобил и видял счупените му стъкла. Констатирал и
липсата на оставената по-рано от него на
предната дясна седалка кафява кожена мъжка чанта, в която държал кафяв кожен
портфейл, сумата от 600 лв, диоптрични слънчеви очила в калъф, два контактни
ключа за автомобил "Опел Вектра" и лични документи, като уведомил за
случилото се ІІІ РУ при ОДМВР-Пловдив, след което бил извършен оглед на
местопроизшествие.
На 26.07.2017г. подсъдимият Х.Б. бил
доведен за справка в ІІІ РУ при ОДМВР-Пловдив. При проведена с него беседа
последният признал пред свидетеля К. Б. – *** в полицейското управление, за
извършената от него и А. кражба на кожена чанта. После подсъдимият Х.Б. завел
полицейските служители до градинка, в близост до сградата на *** в гр. Пловдив,
където били захвърлени откраднатите вещи. Бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който били иззети кафява кожена чанта, кафяв кожен портфейл,
слънчеви очила в калъф и 2 бр. контактни ключа, както и лични документи на
името на С.Б..
На 26.07.2017г. около 08.30ч., в град
Пловдив, пострадалият П.Ц. паркирал собствения си т.а."Ситроен
Джъмпер" с рег. № *** пред сградата на *** и влязъл в магазин за
селскостопанска техника, намиращ се в близост и се забавил там около 15-20
минути.
Междувременно подсъдимите Б. и А. се
придвижвали с велосипедите си в района и видели паркирания автомобил на Ц.. Подсъдимият
Б. го огледал и забелязал, че на предната дясна седалка има чанта за лаптоп.
Посредством отвертка подсъдимият Б. взломил ключалката на предната дясна врата
и я отворил, а подсъдимият А. влязъл в купето и взел чантата. След това подсъдимите Б. и А. напуснали местопроизшествието
с велосипедите си, отишли до дворно място на *** в град Пловдив, където
отворили чантата и намерили вътре касов апарат, ведно със зарядно устройство,
фирмен печат и документи. Не открили пари или ценности и захвърлили вещите в
близките храсти.
Пострадалият Ц. сигнализирал ІІІ РУ при
ОДМВР-Пловдив за извършената кражба от автомобила му и на местопроизшествието
бил извършен оглед. Свидетелят И. Ц. – служител в полицейското управление,
прегледал записите от видеонаблюдението в района и разпознал подсъдимите Б. и А.
като извършители на деянието. След като последните двама подсъдими били
установени и доведени в ІІІ РУ, с тях били проведени беседи, при които признали
за извършената кражба. Подсъдимият А. завел полицейските служители до мястото,
където изхвърлили вещите, взети от т.а."Ситроен Джъмпер". На
местопроизшествието бил извършен оглед, при който като веществени доказателства
били иззети касов апарат "Eltrade A100", ведно със зарядно
устройство, печат на "Ц. 82" ЕООД и черна платнена чанта за лаптоп с
фирмени документи в нея.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа на извършеното
от подсъдимия Б. и подсъдимия А. цялостно признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК,
което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както следва:
Възприетата
фактическа обстановка се установява от показания на свидетелите С.М.Б., К. А.
Б., П.С. Й., И. Д. Ц. и П. С. М..
От
показанията на свидетелите С.М.Б. и П.С. Й., същите двама – с качество на
пострадали от деянията, се установява констатираните от резултати от
осъществените от подсъдимите престъпни деяния, както и се индивидуализират
отнетите вещи.
От
показанията на свидетеля К.
А. Б. се установяват последователността на обясненията на подсъдимия Б.,
доколкото последният споделил на Б. начина на осъществяване на инкриминираните
деяния. Следва да се посочи, че макар и да пресъздават извънпроцесуални
обяснения на подсъдимия Б., последните напълно кореспондират със заявеното от
подсъдимия Б. в качеството му на свидетел по реда на НПК ,поради което
показанията на Б. следва да бъдат съобразени от съда.
Показанията
на И. Д. Ц. свидетеля внасят данни за съдържанието на видеозаписите от
местопроизшествието в гр.Пловдив, на ***.
От
показанията на свидетеля П. С. М. се установяват данни за личността на
подсъдимия А..
Съдът
преценява показанията на горепосочените свидетели като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал,
като кредитира същите като истинни. От последните се установява фактическата
обстановка такава, каквато е описана в обвинителния акт.
Същата
фактическа обстановка се установява и от обясненията на подсъдимия А., дадени в
хода на досъдебното производство пред защитник, в които последният подробно
писва начина на осъществяване инкриминираните деяния и я частност – своите
действия. Съдът намира, че последните обяснения добре кореспондират с цялата
останала доказателствена съвкупност по делото, поради което следва да бъдат
приети за истинни. От същите обяснения се установява осъществяването на
деянията, съгласно повдигнатото обвинение, от страна на подсъдимите Б. и А..
Съдът
съобрази заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
оценъчна експертиза съгласно което общата стойност на всички отнети вещи към
датите на извършване на двете деяния възлиза на 1118 лева, от които мъжка
кожена чанта на стойност 49 лв, диоптрични слънчеви очила на стойност 196 лв,
пари на стойност 600 лв, 2 броя ключове за л.а."Опел Вектра" на обща
стойност 4 лв, мъжко портмоне на стойност 37 лв, черна платнена чанта за лаптоп
на стойност 42 лв и касов апарат "Eltrade A100" на стойност 190 лв.. Съдът приема заключението на същата експертиза
като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото
доказателства. От същото се установява стойността на инкриминираните вещи.
Съдът
взе предвид заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза на подсъдимия А., съгласно която време на инкриминираните деяния
непълнолетният С.А. е могъл да разбира свойството и значението на извършените
от него действия и да ръководи постъпките си и не е действал по увлечение или
лекомислие. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От
същото се установява годността от субективна страна за осъществяване
инкриминираните деяния от подсъдимия А..
На
следващо място съдът взе предвид и приложените по делото писмени доказателства
– писма на директор ВУИ – относно факта на бягство от същото на подсъдимия А.,
материали по възпитателно дело № 7-1/2014г., както и Решение по възпитателно
дело № 12 о 03.04.2017г. от които се установяват характеристични данни за подсъдимия
А., справка за заявителски данни за подсъдимия А., както и социален доклад за
подсъдимия А. от които се установяват характеристични данни за същия.
Така
описаната като възприета фактическа обстановка се установява и от приложените
по делото веществени доказателства, като по същото, чрез протокол за доброволно
предаване от 02.08.2017г. е приобщен като веществено доказателство компакт
диск, съдържащ видеозаписи от охранителни камери, монтирани на *** в гр.
Пловдив, при преглеждането на които записи свидетелят Ц. е разпознал двамата
обвиняеми като извършители на деянието. При огледа на вещественото
доказателство се установява, че двама велосипедисти спират до червен микробус и
престояват около него. По-късно един от двамата отваря предната дясна врата на
превозното средство и прониква в купето му за кратко. След това двамата се
отдалечават от местопроизшествието с велосипедите си.
Съдът
съобрази изготвените писмени доказателствени средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие от 13.07.2017г., 26.07.2017г., 26.07.2017г. и 26.07.2017г. –
относно отразените в тях фактически констатации, протокол за оглед на
веществено доказателство от 29.08.2017г. от който се установява съдържанието на
оптичен диск, от който е видно присъствието на двамата подсъдими на мястото на
деянието на 26.07.2017г..
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ Х.Й.Б.:
При
така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите
действия подсъдимият Х.Й.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б.
"б" вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, както
следва:
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова,
че в периода от 13.07.2017 г. до 26.07.2017 г. в гр. Пловдив, при продължавано
престъпление, в условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и
е извършил престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, в съучастие като
съизвършител със С.С.А., ЕГН **********, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – отвертка
е отнел чужди движими вещи, както следва:
- На
13.07.2017 г. – 1 бр. мъжка кожена чанта на стойност 49 лева, 1 бр. диоптрични
слънчеви очила на стойност 196 лв, мъжки портфейл на стойност 37 лв, пари –
сумата от 600 лв и 2 бр. ключове за лек автомобил "Опел", модел
"Вектра", всеки на стойност 2 лв или общо 4 лв от владението на С.М.Б.,
ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
- На
26.07.2017 г. – 1 бр. черна платнена чанта за лаптоп на стойност 42 лв, 1 бр.
касов апарат марка "Eltrade A100" на стойност 190 лв от владението на
П.С.Ц., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои; всички вещи на обща стойност 1118 лв.
Настоящото
деяние извършено от подсъдимия Б. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29, ал.1, б."а" и б. "б" НК – деецът е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан два
или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл. 66 НК,
съгласно вече посочените две осъждания, а именно:
- с
Определение № 622/ 06.08.2012г. на Районен съд – Пловдив, постановено по НОХД №
3832/2012г., влязло в законна сила на 06.08.2012г., бил признат за виновен за
извършено в периода 11.03.2012г.-15.03.2012г. престъпление по чл. 195 ал.1 т.3,
т.7 вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 28 ал.1 от НК и му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 19.11.2012г.
- с
Присъда № 227/ 08.07.2013г. на Районен съд – Пловдив, постановена по НОХД №
3172/2013г., влязла в законна сила на 14.10.2013г., бил признат за виновен за
извършено в периода 31.12.2012г.- 10.01.2013г. престъпление по чл. 196 ал.1
т.2, вр. чл. 195 ал.1 т.3, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.“Б“ вр. чл. 26
ал.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Наказанието е
изтърпяно на 12.08.2016г.
Към
момента на извършване на престъплението, предмет на настоящия обвинителен акт,
не е изтекъл срокът, визиран в разпоредбата на чл. 30 ал.1 от НК, а именно пет
години от изтърпяването на наказанията по горепосочените предишни осъждания.
От
обективна страна установява се още, че престъплението е осъществено чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на задното
дясно и предното дясно стъкло на л.а."Фолксваген Пасат" с рег. № ***, както и взломяване ключалката на
предната дясна врата на т.а."Ситроен Джъмпер" с рег. № ***.
Престъплението
още е извършено и чрез използване на техническо средство – отвертка, по смисъл
на чл.195, ал.1, т.4 от НК
От
обективна страна престъплението е извършено от подсъдимите Б. и А. в съучастие,
като всеки един от тях е осъществявал извършителска дейност по смисъла на
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, участвайки във фактическото отнемане на вещите.
Също
настоящото престъпление е извършено в условията на продължавано такова по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, като е осъществено с две отделни деяние, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, а именно – това
по чл.194 и сл. от НК, извършени през непродължителни периоди от време – в
рамките на по-малко от две седмици, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Престъплението
е осъществено от подсъдимия Х.Й.Б. при пряк умисъл като форма и вид на вината.
Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито
забранени от закона последици непосредствено е преследвал и е целял
настъпването на тези последици. За последното се съди от съвсем елементарния
характер на деянието, състоящо се в отнемане на чужди движими вещи, за които
подсъдимия добре осъзнава, че не принадлежат нему.
Установява
се също така и общност на умисъла между двамата съучастници, извод за което се
налага от самия характер на действията им, които се осъществявани заедно и
едновременно от подсъдимите Б. и А., при което всеки един от двамата е
възприемал действията на другия.
Ето защо, предвид
така установеното от обективна и субективна страна, настоящият състав на съда
намери подсъдимия Х.Й.Б. – роден на *** ***, ***, български гражданин,
неграмотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от
13.07.2017 г. до 26.07.2017 г. в гр. Пловдив, при продължавано престъпление, в
условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, в съучастие като съизвършител със С.С.А.,
ЕГН **********, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот и чрез използване на техническо средство – отвертка е отнел чужди движими
вещи, както следва:
- На 13.07.2017 г.
– 1 бр. мъжка кожена чанта на стойност 49 лева, 1 бр. диоптрични слънчеви очила
на стойност 196 лв, мъжки портфейл на стойност 37 лв, пари – сумата от 600 лв и
2 бр. ключове за лек автомобил "Опел", модел "Вектра",
всеки на стойност 2 лв или общо 4 лв от владението на С.М.Б., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
- На 26.07.2017 г.
– 1 бр. черна платнена чанта за лаптоп на стойност 42 лв, 1 бр. касов апарат
марка "Eltrade A100" на стойност 190 лв от владението на П.С.Ц., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; всички вещи на
обща стойност 1118 лв – престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б. "а" и б. "б" вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ С.С.А.:
При
така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със своите
действия подсъдимият С.С.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 вр. чл.
194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, както следва:
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова,
че в периода от 13.07.2017 г. до 26.07.2017 г. в гр. Пловдив, в условията на
продължавано престъпление, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като
съизвършител с Х.Й.Б., ЕГН **********, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство – отвертка
е отнел чужди движими вещи, както следва:
- На
13.07.2017 г. – 1 бр. мъжка кожена чанта на стойност 49 лева, 1 бр. диоптрични
слънчеви очила на стойност 196 лв, мъжки портфейл на стойност 37 лв, пари –
сумата от 600 лв и 2 бр. ключове за лек автомобил "Опел", модел
"Вектра", всеки на стойност 2 лв или общо 4 лв от владението на С.М.Б.,
ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
- На
26.07.2017 г. – 1 бр. черна платнена чанта за лаптоп на стойност 42 лв, 1 бр.
касов апарат марка "Eltrade A100" на стойност 190 лв от владението на
П.С.Ц., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои; всички вещи на обща стойност 1118 лв.
От
обективна страна установява се още, че престъплението е осъществено чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на задното
дясно и предното дясно стъкло на л.а."Фолксваген Пасат" с рег. № ***, както и взломяване ключалката на
предната дясна врата на т.а."Ситроен Джъмпер" с рег. № ***.
Престъплението
още е извършено и чрез използване на техническо средство – отвертка, по смисъл
на чл.195, ал.1, т.4 от НК
От
обективна страна престъплението е извършено от подсъдимите Б. и А. в съучастие,
като всеки един от тях е осъществявал извършителска дейност по смисъла на
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, участвайки във фактическото отнемане на вещите.
Също
настоящото престъпление е извършено в условията на продължавано такова по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, като е осъществено с две отделни деяние, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, а именно – това
по чл.194 и сл. от НК, извършени през непродължителни периоди от време – в
рамките на по-малко от две седмици, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Престъплението
е осъществено от подсъдимия С.С.А. при пряк умисъл като форма и вид на вината.
Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито
забранени от закона последици непосредствено е преследвал и е целял
настъпването на тези последици. За последното се съди от съвсем елементарния
характер на деянието, състоящо се в отнемане на чужди движими вещи, за които
подсъдимия добре осъзнава, че не принадлежат нему.
Установява
се също така и общност на умисъла между двамата съучастници, извод за което се
налага от самия характер на действията им, които се осъществявани заедно и
едновременно от подсъдимите Б. и А., при което всеки един от двамата е
възприемал действията на другия.
Следва
да се посочи още, че съгласно събраните по делото доказателства, включително
коментираното заключение на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза експертиза, подсъдимия А., макар непълнолетен, е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Ето защо, предвид
така установеното от обективна и субективна страна, настоящият състав на съда
намери подсъдимия С.С.А. – роден на *** ***, ***, български гражданин, начално
образование, ученик в седми клас във ***, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от
13.07.2017 г. до 26.07.2017 г. в гр. Пловдив, в условията на продължавано
престъпление, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител
с Х.Й.Б., ЕГН **********, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот и чрез използване на техническо средство – отвертка е отнел
чужди движими вещи, както следва:
- На 13.07.2017 г.
– 1 бр. мъжка кожена чанта на стойност 49 лева, 1 бр. диоптрични слънчеви очила
на стойност 196 лв, мъжки портфейл на стойност 37 лв, пари – сумата от 600 лв и
2 бр. ключове за лек автомобил "Опел", модел "Вектра",
всеки на стойност 2 лв или общо 4 лв от владението на С.М.Б., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
- На 26.07.2017 г.
– 1 бр. черна платнена чанта за лаптоп на стойност 42 лв, 1 бр. касов апарат
марка "Eltrade A100" на стойност 190 лв от владението на П.С.Ц., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; всички вещи на
обща стойност 1118 лв. – престъпление по чл.
195, ал.1, т.3, т.4 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ Х.Й.Б.:
След като намери подсъдимия Х.Й.Б. за виновен по така
повдигнатото обвинение за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" вр. чл.
26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, при индивидуализиране на
наказанието съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелства
многобройните предходни осъждания на подсъдимия Б.. В този и във връзка с възражението
на защитника, което съдът намира единствен за частично основателно следва да се
посочи, че не следва да бъдат отчитани като отегчаващи отговорността
обстоятелства единствено осъжданията по НОХД № 3832/2012г. по описа на Районен
съд – Пловдив, както и по НОХД № 3172/2013г., по описа на Районен съд – Пловдив,
които се отчетени при квалификацията на деянието като такова по чл. 29, ал. 1,
б. "а" и б. "б" от НК. Останалите две предходни осъждания
на подсъдимия Б. обаче, следва да се преценят именно като отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява също и това,
че в случая са налице едновременно хипотезите както на чл. 29, ал. 1, б.
"а" от НК, така и на чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК, доколкото
алтернативното наличие на която и да е от тях иначе е достатъчно за
квалификацията на деянието като такова по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК.
Следва да се съобрази още, че подсъдимият Б. извършва
деянието само година след като е изтърпял едно значително по размер наказание „лишаване
от свобода“, а именно – такова от четири години. Последното показва една твърде
ниска индивидуална възприемчивост към превъзпитателния ефект на наказанието „лишаване
от свобода“, който извод от своя страна мотивира заключение за необходимост от
един по-продължителен срок при отмерване настоящото такова, с оглед постигане
целите на чл.36 от НК.
От друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат
признанието на вината и изразеното съжаление за стореното, както и указаното
съдействие в хода на досъдебното производство.
Предвид
горното и при така посочения баланс на отегчаващите и смекчаващите
обстоятелства, то съдът намери, че следва да бъде определено наказани „лишаване
от свобода“ в размер, ориентирано към средния на предвидения от законодателя интервал от три
до петнадесет години.
Ето
защо и съдът ОПРЕДЕЛИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ, като счете, че същото ще
бъде справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и ще съдейства в
максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще
съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо
количество.
Съобразявайки
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК,
във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ
така определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
Следва да се посочи, че единствено
указаното в хода на досъдебното производство съдействие, в светлината на
събраните данни за личността на дееца, както и за конкретното престъпление, не
могат да обосноват извод за наличие на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, каквито липсват. В този смисъл възрастта на
подсъдимия Б., която е близо до тридесет годишната, очевидно не може да бъде
определена като „изключително млада“, съгласно становището на защитата.
ПО
РЕЖИМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква
„б“ от ЗИНЗС съдът намери, че така наложеното на подс. Х.Й.Б. наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА следва да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА 59 ОТ НК:
Съдът намери, че на основание чл. 59,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ следва
да бъде приспаднато времето, през което подс. Х.Й.Б. е бил задържан по
настоящото дело както следва: за срок от 24 часа по реда на ЗМВР със Заповед от
26.07.2017 г. на полицейски орган при ІІІ-то РУ при ОДМВР – Пловдив, считано от
26.07.2017 г. до 27.07.2017 г., задържане по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК,
считано от 27.07.2017 г. до 28.07.2017 г., както и времето, пред което спрямо
същия е била реализирана МНО „Задържане под стража“, взета по ЧНД № 4886/2017
г. по описа на РС – Пловдив, 26 н. с., считано от 28.07.2017 г. до влизане на
присъдата в законна сила, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден
лишаване от свобода.
ПО НАКАЗАНИЕТО ЗА
ПОДСЪДИМИЯ С.С.А.:
След като намери подсъдимия С.С.А. за виновен по така
повдигнатото обвинение за престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1
вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, при индивидуализиране
на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства лошите
характеристични данни за подсъдимия А. – данните за многобройни
противообществени прояви, както и бягствата му от ВУИ, които го разкриват като
един подрастващ, който макар да е в млада възраст, проявява устойчива склонност
към осъществяване на общественоопасни деяния.
От друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат
признанието на вината и изразеното съжаление за стореното, указаното съдействие
в хода на досъдебното производство, както и безспорно ниската възраст на
подсъдимия, включително в рамките на непълнолетитето.
Предвид
горното и при така посочения превес на смекчаващите обстоятелства, най-вече
предвид ниската възраст на подсъдимия, то съдът намери, че следва да бъде
определено наказани „лишаване от свобода“ в размер, ориентирано към минималния
размер съгласно посоченото в чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, но все пак не равно на него.
Ето
защо и съдът ОПРЕДЕЛИ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА,
като счете, че същото ще бъде справедливо, съответстващо на извършеното
престъпление и ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по
чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на
наказателна репресия в минимално необходимо количество.
Съобразявайки
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК, във
вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ така
определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия на наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Относно подсъдимият А. отново следва да
се посочи, че единствено указаното в хода на досъдебното производство
съдействие, в светлината на събраните данни за личността на дееца, както и за
конкретното престъпление, не могат да обосноват извод за наличие на многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито липсват. Безспорно
същият е на една млада възраст, същото е отчетено при индивидуализиране на
наказание, но последното не съставлява достатъчно основание за прилагане реда
на чл.55, ал.1 от НК, включително предвид вече посочените данни за личността на
подсъдимия.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ РЕДА НА ЧЛ.66 ОТ НК.
След като обсъди възможността за
прилагане реда на чл.66 от НК съдът намери, че не са налице предпоставките за
отлагане изпълнени на така наложеното наказание, доколкото за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието. Извод за последното се прави от вече посочените данни за
личността на подсъдимия А., а именно - данните за многобройни противообществени
прояви, както и бягствата му от ВУИ, които го разкриват като един подрастващ,
който макар да е в млада възраст, проявява устойчива склонност към осъществяване
на общественоопасни деяния, както и сочат ниска възприемчивост към
превъзпитателните мерки.
ПО
РЕЖИМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
На основание чл. 191, ал. 2 от ЗИНЗС
вр. с чл. 65, ал. 1 от НК съдт намери, че така наложеното наказание четири
месеца „лишаване от свобода” на подсъдимия С.С.А. следва да бъде изтърпяно при
първоначален ОБЩ режим в Поправителен дом за непълнолетни момчета „Бойчиновци”.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА 59 ОТ НК:
Съдът намери, че на основание чл.59,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК от така определеното наказание четири месеца „лишаване от
свобода“ следва да се ПРИСПАДНЕ времето, през което подс. С.С.А. е бил задържан
по настоящото дело както следва: за срок от 24 часа по реда на ЗМВР със Заповед
от 26.07.2017 г. на полицейски орган при ІІІ-то РУ при ОДМВР – Пловдив, считано
от 26.07.2017 г. до 27.07.2017 г., задържане по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК,
считано от 27.07.2017 г. до 28.07.2017 г., както и времето, пред което спрямо
същия е била реализирана МНО „Задържане под стража“, взета по ЧНД № 4886/2017
г. по описа на РС – Пловдив, 26 н. с., считано от 28.07.2017 г. до влизане на
присъдата в законна сила, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден
лишаване от свобода.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
При произнасянето си по веществените
доказателства, съдът намери, че вещественото доказателство – компакт диск със
запис от МП на *** в гр. Пловдив, приложен по делото, следва ДА ОСТАНЕ в
кориците на делото.
Също така съдът намери, че веществените
доказателства – монети на обща стойност 27,60 лв, 1 турска лира, 1 долар, 1 бр.
лотариен билет "Лото", касови бележки, 2 бр. плетени ръкавици в сиво
и синьо, 1 бр. отвертка с черна дръжка, мобилен телефон "Нокиа Е72" с
ИМЕЙ 353784045362037, приобщени като ВД с протокол за доброволно предаване от
26.07.2017г. – предадени на съхранение на домакин при ІІІ РУ, следва ДА СЕ
ВЪРНАТ на подс. Х.Й.Б. след влизане на присъдата в сила, доколкото не се
установява връзка между последните вещи и разглежданото престъпление, както и
основание за отнемане същите в полза на държавата.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
След
като намери подсъдимия Х.Й.Б.
за виновен по така повдигнатото обвинение за престъплението по чл. 196, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.
"а" и б. "б" вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
от НК съдът счете, че на основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде
осъден да заплати направените разноски
по делото в общ размер на 190,44 лева, а именно да заплати 95,22 лева по сметка
на ОДМВР – ПЛОВДИВ в полза на Държавата
Също,
след като намери подсъдимия С.С.А. за виновен по така повдигнатото обвинение за
престъплението по по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1
вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК съдът счете, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски по делото в общ размер
на 190,44 лева, а именно да заплати 95,22 лева по сметка на ОДМВР – ПЛОВДИВ в
полза на Държавата
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.