Р Е Ш Е Н И Е
№
…........./19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесет
и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
9087 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от "В.К.В." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК срещу В. С. Д.,
ЕГН ********** ***, за приемане
за установено спрямо ищеца, че
ответникът му дължи сумите, както следва: 2246.47 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 17.07.2017г. до 14.03.2019г. в обект
на потребление находящ се в ****по партида с аб. № ****, за което вземане са издадени фактури в периода
17.08.2017г. до 15.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 25.03.2019г. до окончателното погасяване на
задължението и 184.34 лева,
представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното
задължение, начислено за периода от 17.09.2017г. до 21.03.2019г.
Твърди се в исковата молба, че в периода от 17.07.2017г. до 14.03.2019г. ищцовото дружество е доставяло
ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партида с абонатен номер ****на адрес: ****, но не
е заплащал тяхната цена на доставчика. По силата на чл. 5,
т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
потребителите били длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На
основание чл.33, ал.2 от ОУ, дължимите суми за ползвани ВиК
услуги, следвало да се заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, по инициатива на
ищеца било образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 4563/2019г. по описа
на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение,
длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с
който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи, че за абонат е вписано друго
лице – В. Костов. Оспорва наличието на договорни отношения между страните за
предоставяне на ВиК услуги. Твърди се, че ответникът
не е потребител на предоставяните от ВиК услуги в
сочения обект на потребление. Навежда доводи, че водомерът не е отчитан. Твърди
се, че не е потребил соченото количество вода. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени
по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№4563/2019г. на ВРС се установява,
че същото е образувано по подадено от „В.К.В.“ ООД с ЕИК *** заявление от 25.03.2019г. срещу В. С. Д., ЕГН **********, за сумата от 2246.47лева,
представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК
услуги за периода 17.07.2017г. до 14.03.2019г. в обект на потребление находящ се в ****по партида с аб.
№ ****, за което вземане са издадени фактури в периода 17.08.2017г. до
15.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-25.03.2019г. до окончателното погасяване на задължението и
184.34лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на
горното задължение, начислено за периода от 17.09.2017г. до 21.03.2019г., както
и сумата 98.62лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски
за заплатена дължима държавна такса от 25лева и 50лева юк.
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.
В
срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от В. С. Д., за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Представена е като доказателство
по делото Справка за недобора
на частен абонат № ****от 17.08.2017г. до 21.03.2019г., издадена от
"В.К." ООД.
От представената справка по лице от Служба
вписвания-Варна за периода 01.01.1992г.-21.11.2019г. се
установява, че В. С. Д., ЕГН **********
е придобил имота – обект на потребление, по силата на договор за дарение от В.Д.
К.и Х.Т.К..
Ищецът е съставил Констативен протокол №***/2017г.
от 12.04.2017г.; Констативен протокол № ***/2017г.
от 20.09.2017г.; Констативен протокол от 12.12.2018г.;
Констативен протокол №***/2017г. от
12.04.2017г., Констативен протокол № ***/2017г. от
20.09.2017г. за
отказан достъп в периода.
Представени са три броя карнети по партида с абонатен
№****за периода от м. 11.2015г. до м.10.2019г. В карнетите е отразено, че в обекта на потребление живеят три
лица. Начислявана е служебна консумация.
Приети са като доказателства по делото ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на "В.и к." ООД, както и решения на
ДКЕВР от 11.08.2014г.; 15.12.2017г.; 28.04.2017г.; 28.12.2018г. за
ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „В.и к."
ООД.
От
Справка за облога и плащанията на частен абонат за периода до
19.08.2019г./л.40/ се установява, че последният реален отчет е 4065 м3.
От заключението на вещото лице по назначената
по делото ССчЕ, прието в с.з. на 22.11.2019г., се
установява, че съгласно издадените от ищцовото
дружество фактури общия размер на незаплатените задължения за ползвани ВиК услуги по абонатен номер ****за периода от 17.07.2017г.
до 14.03.2019г. е 2246.47 лв., а общия размер на лихвата, изчислена върху
главниците от датата на падежа на всяко от месечните задължения до 21.03.2019г.
е 185.05 лв..
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че
обектът собственост на ответника е водоснабден. Водопроводната инсталация на обекта
е свързана с водоснабдителната мрежа на оператора. Монтираният водомер с
фабричен №4404-67 не е в метрологична годност. Показанията
отчетени от вещото лице са 4661 м3. За
отчетния период от 17.07.2017год. до 14.03.2019год. са начислени 756.319 куб.м. за
изразходено количества вода. Същите са начислени служебно, поради неосигурен
достъп до водомера за отчитане на показанията му. При начисляване на водните
количества за битови нужди в жилището на ответника, ВиК
оператора не се е възползвал от възможността да определи разхода при отказ на
потребителя да осигури достъп, по чл.35 ал.5 и 6 от Наредба №4 и
да го изчисли по пропускателна възможност на водопроводната инсталация,
непосредствено преди водомера, което би било в ущърб на потребителя. Като за
начисляване на водните количества за битови нужди в ап.19, където ответникът не
е осигурил достъп, ВиК операторът ги е определял според
по-благоприятния за потребителя вариант, по чл. 25 от общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, като разлика в отчетеното количество по общия
водомер и сбора на отчетите от индивидуалните водомери, като в разпределението
е включвал и всички разходи на вода и загубите на вода на сградната
вътрешна водопроводна инсталация. В определени месеци ВиК
операторът се е съобразявал и начислявал водните количества само според броя на
обитателите в апартамент №19, регламентирани в чл.25 ал.8, т.1 за
нетоплофицирано жилище. При огледа вещото лице е установило, че общият водомер
за двата входа на жилищната сграда се намира в коридора на първи избен етаж и е
с клиентски №**** Същият е 20 кубиков,
марка: MSD CYBLE,
с пломба №3045506, преминал през метрологична проверка
на 1.01.2017год., с монтиран за отчитане модул №****. Отчита водопотреблението на всички консуматори в жилищната сграда
на двата входа/АиБ/. Клиентски № ****е за абонат №****с индивидуален
водомер, намиращ се във вход А, ет.4, касаещ водопотреблението на ответника в ап.19, на посочения адрес.
Посочените количества са начислени само за абонат №****, за посоченият
период. При огледа, вещото лице е пускало водата в обекта на потребление, като
стрелката, която е на средството за търговско измерване се е движела.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни
изводи:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска
съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване
на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и
неговия размер. По конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни
отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в
тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Срещу претенцията на ищеца ответната страна противопоставя
възражения, че същият не е страна по договор за предоставяне на В и К услуги;
за несъответствие между него и вписаното за абонат лице; за липса на основание
за начисляване на посочените в карнетните листи
количества, поради липса на редовен отчет от страна на оператора.
Съгласно пар.1, т.2
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично
съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на „В.К.” ООД, гр.Варна.
Съдът приема, че ответникът притежава
качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на
чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „В.К.” ООД –
Варна.
В настоящия случай от представената по делото справка
от имотния регистър се установи, че ответникът е собственик на обекта на
потребление считано от м.11.1997 г. С оглед
на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за
питейно - битови нужди до потребител - ползвател на жилище. Гореизложеното обуславя извода, че бе установено
съществуването на облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът
се е задължил да заплаща потребеното от него
количество ВиК услуги.
По делото се установи, че в имота е налице монтиран водомер за
отчитане на консумираните количества вода и че същият е извън метрологична
годност. Установи се също от приложените карнетни
листи и констативни протоколи, че предвид липсата на осигурен от страна на
ответника достъп до него в периода на претенцията, количествата на потребена вода са отчитани служебно ежемесечно в
съответствие с чл. 49 ОУ и чл. 37, ал.1 от Наредба № 4/2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи.
Съгласно чл. 17, ал. 3 от Общите условия и чл. 11, ал.4 и 5 от
НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от МРРБ на основание чл. 135, т. 15 ЗВ и чл. 84, ал. 3 ЗУТ всеки
потребител е длъжен да постави индивидуален водомер. Това означава, че
задължението за закупуване, монтаж, проверка на метрологичната годност,
поддържане и ремонт на индивидуалните водомери е на потребителите. Съгласно чл.
32, ал. 10 от Наредбата операторът на водоснабдителната система монтира,
поддържа и контролира само водомерите, монтирани на водопроводните отклонения
или така наречените общи водомери. За разлика от тях индивидуалните водомери са
собственост на потребителите, които носят отговорност за тяхната изправност. В случай
на неизправност на водомера, за потребителя възниква задължение да отстрани
повредата или да монтира нов изправен водомер, да уведоми оператора и да
осигури достъп до новия водомер за извършване на първоначално отчитане и
пломбиране на холендъра. По делото не са ангажирани
доказателства за изпълнение от страна на ответника на посочените задължения.
Липсата на изправен индивидуален водомер не освобождава потребителя от
заплащане на потребените ВиК
услуги, тъй като монтирането му е изцяло негов ангажимент и не може да черпи
права от собственото си противоправно поведение.
Поради липса на изправен водомер в обекта на потребление, за ответника в
качеството му на потребител е възникнало задължението да заплаща стойността на потребената вода, изчислени съобразно предвидените в ОУ
компенсаторни механизми. В случая, освен липсата на изправен водомер бе
установена и липса на осигурен достъп до водомера, поради което точното
количество доставена вода не е можело да бъде определено по никакъв начин. По
този начин в полза на дружеството - ищец се поражда правото да приложи
методиката, предвидена в одобрените Общи условия.
Поради липсата на осигурен достъп и липсата на изправен водомер потребените ВиК услуги са
отчитани чрез посочените компенсаторни механизми, при които показанията на
средството за измерване не са от значение за определяне на тяхното количество.
В случая следва да се има предвид също, че служебно начислената
консумация не е санкция за потребителя, а се явява форма на компенсация за
водоснабдителното предприятие за неотчетеното количество услуги. Приемане на
обратното би довело до неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на
доставчика на услугата.
Присъствието на
потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение,
предвидено в чл.5 т.7 от Общите условия. Целта на присъствието на двете страни
по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете
правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми.
На основание
чл.24, ал.3 и ал.4 от Общите
условия при невъзможност за отчитане на водомерите,
поради отсъствие на потребителя
или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни
с В и К оператора извършване
на отчитането в удобно за двете
страни време, в срок не по-дълъг
от 1 год. от последното
отчитане.
Съобразно чл. 39, ал.1 изразходваното количество вода се
определя по реда на чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004г. В ал.2, т.2 е
предвидено, че за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени в
срока по т. 1 или не са подадени самоотчети, се
определят служебно данни, равни на средния месечен разход от последните два
редовни отчета, а т.3 посочва, че разликата между данните, отчетени по общия
водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и данните
по т. 2 се разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери
количества и начислените служебно данни по т. 2.
На доказване подлежат предпоставките за
служебно начисляване на количества изразходвана вода по правилата на чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ. В
случая обстоятелствата относно неосигурения достъп до обекта на потребление за
редовен отчет съдът приема за установени от съвкупната преценка на събраните
доказателства, в това число и от съставените констативни протоколи, при
спазване на изискванията на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
Същевременно не се установява изпълнение на вмененото задължение на потребителя
по чл. 35, ал. 4 от Наредбата, в срок не по - дълъг от една
година от последния редовен отчет
да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането. Потребителят не е потърсил служители на оператора за извършване
на редовен отчет. Няма и данни за инициирана
процедура по Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ за оспорване на служебно
начислените количества изразходвана вода.
Обстоятелството, че за процесния период в обекта е имало консумация на вода, като
посочените количества в карнетните листи за абонатен
№****са реално потребени се потвърждава и от
констатациите на вещото лице при проверка на процесния
водомер с безспорно установен №4404-67. При огледа на водомера вещото лице е
посочило, че неговите показания към 14.01.2020г. са 4661 куб.м., при показания
за последен отчет по карнет от 4065 куб.м. към 17.11.2015г. Факт е, че за
исковия период са налице данни, че абонатът е отказвал достъп до водоснабдения
имот, обстоятелство, което е отразено в карнетните
листи, както и удостоверено с констативните протоколи, поради което е
начислявано служебно количество вода. Ответникът не е оспорил представените КП за
отказан достъп. На основание чл. 5 и чл. 24, ал. 1
ОУ на ВиК и чл. 43 от
Наредба № 4/14.09.2004г., ответникът е бил длъжен да осигури достъп
или, ако е в невъзможност за отчет поради негово отсъствие да уточни удобно
време с представител на оператора за извършване на отчитането на основание чл. 35, ал. 4
от цитираната наредба. Въпреки тази възможност и въпреки
задължението да осигури достъп, ответникът е бездействал системно, поради което
правилно разходът на вода е начислен при спазване на методиката по чл. 35, ал. 6
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 49 от ОУ на ВиК. Вещото лице дава заключение, че за
начисляване на водните количества за битови нужди в ап.19, където ответникът не
е осигурил достъп, ВиК операторът е прилагал
по-благоприятния за потребителя вариант - по чл. 25 от ОУ. Начислените служебно количества вода кореспондират с
показанията на водомера към датата на огледа на вещото лице, т.е било е налице
реално потребление. /Решение по въззв. търговско дело № 555 по описа за 2019г. по описа
ВОС/.
Предявеният иск за главница е основателен в
заявения размер, установен и от вещото лице. Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото
вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.03.2019г., до окончателното му изплащане.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактурирането.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури за периода от 17.08.2017г. до
15.03.2019г, считано от деня, следващ изтичането на
30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Съобразно заключението на
вещото лице, обезщетението за забава възлиза на 185.05лв. Претенцията следва да
бъде уважена в заявения размер, с оглед липсата на предприето изменение на иска
по реда на чл.214 ГПК.
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.
Изходът на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с
доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното
произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките
на настоящето производство в доказаните им параметри и съобразно уважената част
на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство ищцовото
дружество претендира разноски за държавна такса /91.24 лв./, депозити вещи лица
/120+150+57.50 лв./ и юрисконсултско възнаграждение
/150 лв./. Предвид разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК в редакцията й към датата на приключване на устните състезания –
31.01.2020г., съдът приема, че дължимото в производството юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 150 лв., изчислено съгласно разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед крайния изход на
делото, съдът приема, че от общо претендираните в
производството разноски – 568.74 лв., в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 511.24 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК. В тежест на ищеца не следва да се възлага сумата от 57.50 лева –
допълнителен депозит за вещо лице по СТЕ, тъй като не е действително заплатена
от ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между "В.К.В." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, от една страна и ответника В. С. Д., ЕГН ********** ***, от друга, че В ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер на 2246.47 лева, представляващи незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 17.07.2017г. до 14.03.2019г. в обект
на потребление находящ се в ****по партида с аб. № ****, за което вземане са издадени фактури в периода
17.08.2017г. до 15.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 25.03.2019г. до окончателното погасяване на
задължението и 184.34 лева,
представляващи сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното
задължение, начислено за периода от 17.09.2017г. до 21.03.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.4563/2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "В.К.В." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** сумата 98.62 лева, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.4563/2019г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на "В.К.В." ООД,
ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 511.24 лв.,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото
разглеждане на делото под формата на заплатена държавна такса, депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: