№ 1575
гр. София, 13.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110158992 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба ищецът е представили документи, които са относими, допустими
и необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Обективираното в исковата молба искане за прилагане на производството по гр.д.№
23731/2016 г. по описа на СРС, съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като
предходното би довело до прилагане на множество неотносими към настоящия спор
документи. За настоящия съд е задължително единствено решението по горепосоченото
дело, по което ищцата е страна и съответно следва да разполага с препис за същото или да
се снабди с такъв. В този случай за съда не съществува задължение да събира доказателства
вместо страните.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба документи по опис, обективиран в
същия, като писмени доказателства по делото.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищцата за прилагане на производството по
гр.д.№ 23731/2016 г. по описа на СРС, 125-ти състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.02.2023 г. от 13:30 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
1
Производството е образувано по искова молба от **. против „***“ ЕООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата не му дължи сумата от 15 000 лева, произтичаща от договор за банков
кредит от 27.03.2007 г., сключен със „**“ ЕАД, поради настъпила погасителна давност.
В исковата молба ищцата твърди, че с влязло в законна сила решение по в.гр.д.№
1916/2017 г. по описа на СГС, било частично отменено решение по гр.д.№ 17371/2016 г. по
описа на СРС, като е признато за установено, че Н. И. не дължи на „**“ ЕАД сумата
от 3621,80 лева, представляваща главница по договор за кредит от 27.03.2007г. за периода от 27.02.2009г. до
27.03.2012г., поради изтичане на погасителна давност. Решението е постановено при участието на настоящия
ответник, като трето лице-помагач на банката, тъй като с договор от 2012 г. вземането е прехвърлено с договор за
цесия. Ищцата поддържа, че при направена справка в Централен кредитен регистър установила, че ответното
дружество все още подава информация за задължението й към горепосочената банка и по процесния договор,
като с писмо от 22.11.2021 г. я уведомило, че корекция е невъзможна. Според ищцата, от постановяване на
решението на въззивния съд, влязло в сила на същата - 07.06.2017 г., е изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД
петгодишна давност, поради което и не дължи на ответното дружество суми по договора за банков кредит от
27.03.2007 г. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от
предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът изразява становище за
допустимост и основателност на предявения иск, като признава, че процесната сума е
погасена по давност. Сочи, че вземането произтича от договор за банков кредит, сключен
между ищцата и „**“ ЕАД на 27.03.2007 г., което е цедирано на ответното дружество. Моли
в тежест на дружеството да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не е
дало повод за завеждане на делото.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже правния си интерес от
предявяване на иска.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между “**“ ЕАД и ищеца е възникнало валидно правоотношение по договор за
банков кредит; надлежно осъществено прехвърляне на спорното вземане - наличието на
валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания със страни ответника и „**“ ЕАД и
извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, по
силата на което ответникът е активно легитимиран да получи изпълнение.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице основания за спиране или
прекъсване на давността.
ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК, че ответникът признава
обстоятелството, че по отношение на вземането по сключен между ищцата и „**“ ЕАД
договор за банков кредит от 27.03.2007 г., е настъпила погасителна давност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
2
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3