РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Ил. Л.
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000254 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по жалба на основание чл. 258 ГПК,
подадена от адв. Г. Н. като пълномощник на „С.И.Г. ЕООД и А.А.Г. срещу
решение № 320 от 16 август 2019 г., постановено по т.д. № 425/ 2017 г. по
описа на Бургаски окръжен съд, с която е обявен за относително
недействителен, на основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, по отношение на
Държавата чрез Н., сключеният между „С.“ ЕООД, представлявано от Р.А.Д.
– управител, и А.А.Г. гражданин на И. роден на *** г. в гр. Р. договор за
покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт *** г., на Нотариус О.Ж.
с район на действие – Районен съд – Бургас, по силата на който „С.“ ЕООД е
продало на А.А.Г. за обща продажна цена от 62 000 лв. с ДДС следните свои
собствени недвижими имоти:
1. Самостоятелен обект в Жилищна сграда за сезонно обитаване, с
идентификатор *** землище с ***, кадастрален район 5, поземлен имот 739,
сграда 1 на три етажа, състояща се от общо пет броя апартаменти, с РЗП от
359.86кв.м, изградена в частта му за реално ползване в северозападната част
на поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта на гр.С.,
м.,,Б.“,с площ от 2094 кв.м, при граници: имот ***, имот *** имот ***, имот
1
***, имот *** имот ***, а именно: Апартамент № 5, с идентификатор ****
самостоятелен обект 5, с предназначение: жилище, апартамент, разположен
на трети етаж, с обща площ от 88,58 кв.м, състоящ се от коридор,
всекидневна с кухненски бокс, две спални, баня и тоалетна и две тераси, при
граници и съседи на същия етаж ***.1.4, под обекта ***.1.3, над обекта –
няма, ведно със съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена,
върху който е изградена сградата;
2. Самостоятелен обект във Вилна сграда за сезонно ползване -
къща близнак № 2, с идентификатор ***, землище с ***, кадастрален район 6,
поземлен имот 532, сграда 3, със ЗП от 127 кв.м и РЗП от 466,40 кв.м,
състояща се от партер, първи жилищен етаж и подпокривно пространство,
изградена в югозападната част на ПИ с идентификатор *** по кадастралната
карта на гр. С., м. ,,Б.“, с площ от 2090 кв.м, при граници: имот *** а именно:
Апартамент № 7, с идентификатор ***.1, на партерен жилищен етаж от
сградата, кота 0.00 м., самостоятелен обект 1, с обща площ 75,68 кв.м, от
които 63,70 кв.м ЗП и 15,85 % ид.ч., равняващи се на 11,98 кв.м ид.ч. от
общите части на сградата, състоящ се от коридор, спалня, баня и тоалетна,
дневен кът и веранда, при граници: на същия етаж ***.2, под обекта – няма,
над обекта ***.4, ***.3, ведно със съответния процент ид.ч. от правото на
строеж върху терена, върху който е изградена сградата;
3. Самостоятелен обект във Вилна сграда за сезонно ползване -
редови къщи- 4 броя с идентификатор *** сграда 2, със ЗП от 237 кв.м и РЗП
от 921,30 кв.м, всяка една от редовите къщи, състоящи се от партер, първи
жилищен етаж и подпокривно пространство, изградена в югоизточната част
на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. С., м. ,,Б.“, с площ
от 2090 кв.м., при граници: имот *** а именно: Апартамент № 16, с
идентификатор *** на партерен жилищен етаж от сградата, кота 0.00 м, с
обща площ 75,74 кв.м, от които 63,60 кв.м ЗП и 8,37 % ид.ч., равняващи се на
12,14 кв.м ид.ч. от общите части на сградата, състоящ се от коридор, спалня,
баня и тоалетна, кухня и трапезария, и дневен кът и веранда, при граници: на
същия етаж: ***, под обекта няма, над обекта ***, ведно със съответния
процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена
сградата.
С въззивната жалба се поддържа възражение срещу извода на съда
2
за ирелевантност на въведения правопогасяващ факт – изтекла погасителна
давност относно публичните задължения и следващото от това погасяване на
правата на Държавата по отменителните искове на основание чл. 216, ал. 1
ДОПК
Поддържано е на следващо място и възражението за прехвърляне на
имотите срещу цена, задължението за плащане на която е погасено чрез
извършено прихващане с насрещно задължение в значителен размер,
произтичащо от договор за заем.
Поддържа се и възражение за постановяване на решението при
неизяснена фактическа обстановка, предвид възпиремането на заключение по
назначената техническа експертиза, с която действителната цена на имотите е
установена без съобразяване на характеристики на имотите.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново от
въззивната инстанция, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
НАП, в който се поддържа становище за недопустимост и за неоснователност
на въззивната жалба. Във връзка с възражението за погасяване на процесните
публични задължения по давност се твърди, че за част от тях абсолютната
давност по ДОПК не е изтекла иса налице всички предпоставки за уважаване
на исковете по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК са налице.
По въззивната жалба е било образувано в. т. д. № 302/2019 г. по
описа на БАС. С решение № 601122 от 29.10.2021 г. по т. д. № 1256/2020 г. по
описа на ВКС, ТК, Второ ТО постановеното по въззивната жалба решение №
158/07.01.2020 г по в. т. д. № 302/2019 г. по описа на БАС е отменено и делото
върнато за ново разгреждане на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. В мотивите на
касационната инстанция е посочено, че въпреки принципната правилност на
съображенията за сродната природа на отменителния иск, уреден в общата
правна уредба на чл. 135 ЗЗД със специалния иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК,
правната уредба на втория се характеризира със специфика, свързана с
регламентирания в чл. 168, т. 3 ДОПК начин за погасяване, според която
съдът е бил длъжен да разгледа и да се произнесе по наведеното надлежно в
процеса възражение за погасяване по давност на конкретните публични
задължения на дружеството-отчуждител на имотите по атакуваната
3
разпоредителна сделка, в размер на 270 44.81 лв., установени по конкретния
ревизионен акт № ***/ 18.06.2009 г. Прието е, като не е разгледал въведеното
от въззивниците възражение за погасяване на задълженията по давност, като
един от предвидените в чл. 168, т. 3 ДОПК способи за погасяване на
публичните задължения,е съдът е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В тази връзка са дадени указания за
разглеждане и произнасяне по основателността на възражението за
погасяване по давност на конкретното публично задължение, по конкретния
ревизионен акт, включително и събиране на доказателства за това, при
условията на чл. 266, ал. 2, т.1 и т. 2 ГПК.
В съдебно заседание за въззивниците се явява представител по
пълномощие – адв. Г. Н., която поддържа възражението за липса на активна
материално-правна легитимация за Държавата чрез Н., поради погасяване по
давност на задълженията, във връзка с които предявява конститутивния иск
по чл. 216, ал. 1 ДОПК, както и останалите възражения в жалбата.
Претендира сторените до момента деловодни разноски – заплатени държавни
такси и депозит за заплащане на възнаграждение на вещо лице
За въззиваемия се явява представител по пълномощие - публичен
изпълнител Георги Радоев, който оспорва въззивната жалба. Претендира
деловодни разноски съобразно представения в с. з. списък.
Бургаски апелативен съд, съобразявайки правомощията си по
смисъла на чл. 294 ГПК, като във връзка с указанията за произнасяне по
възражението за изтекла погасителна давност спрямо публичните
задължения, на които НАП основава своята активна легитимация по иска на
основание чл. 216, ал. 1 ДОПК при повторното разглеждане на делото по
въззивната жалба приема следното:
Предмет на делото са предявените от Държавата чрез Н., чрез главен
публичен изпълнител, в условията на обективно и субективно, евентуално
съединени искове против въззивниците - „С.И.Г. ЕООД и А.А.Г., за обявяване
за относително недействителен по отношение на Държавата на договор за
покупко-продажба на три недвижими имота – собственост на „С.И.Г. ЕООД,
срещу продажна цена от 62 000 лв. с ДДС, обективиран в нотариален акт №
*** г. на Нотариус О.Ж. с район на действие – БРС, с правно основание на
главно предявения иск - по чл. 216, ал. 1 , т. 2 ДОПК – поради сключване на
4
сделка, при която даденото значително надхвърля стойността на полученото,
като сделката е сключена след датата на установяване на публично
задължение с ревизионен акт; а на евентуалния - по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК –
поради сключване на сделката с намерение за увреждане на публичния
взискател, като намерението се извлича от знанието на длъжника за
наличието на значително по размер публично задължение и активите, които
служат за обезпечаване на кредитора, а продажната цена не е постъпила в
патримониума на продавача и не е послужила за погасяване на публичните му
задължения, също така и поради деклариране на неверни обстоятелства от
длъжника в декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК преди изповядване на
сделката.
Въззиваемият като ищец е основал активната си легитимация на
публични задължения на „С.И.Г. ЕООД в общ размер на 270 443.45 лв., от
които 235 553.64 лева, представляващи главница и 34 889 лв. представляващи
лихви за просрочие, които са установени в резултат на данъчна ревизия,
приключила с ревизионен акт № *** от 18-ти юни 2009 г., връчен на 22-ри
юни 2009 г. и влязъл в сила. В последствие и с цел да се увреди Държавата
като кредитор, била сключена процесната сделка - договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус О.Ж. с район
на действие – БРС, по силата на която собствените на дружеството имоти са
прехвърлени на втория въззиваем – ответника А.А.Г. срещу обща продажна
цена от 62 000 лв., докато сборът от данъчните оценки на продадените имоти
е в размер на 92 235.20 лв. Продажната цена не била получена и е посочено,
че е извършено прихващане с насрещно задължение по договор за заем в
същия размер.
В отговора на исковата молба, подаден от въззивника А.Г. е
въведено твърдение, че посочената в нотариалния акт цена не е
действителната, покрива само главницата по посочения договор за заем, като
реално са погасени и задължения за лихви и неустойки, произтичащи от
договора за заем.
Оспорвани са твърденията относно намерението за увреждане на
Държавата като кредитор.
Поддържано е и възражение за погасяване по давност на процесните
публични задължения към момента на водене на делото.
5
При разглеждане на делото за втори път пред въззивната инстанция,
в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира, че
постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението и във връзка с поставените пред
въззивната инстанция въпроси, Бургаски апелативен съд в настоящия му
състав приема следното:
Със заповед на началник сектор „РП“, отдел „КД“, Д.К.“ при ТД на
НАП гр. Бургас, за възлагане на ревизия №*** от 12 декември 2008 г. и
заповед на началник сектор „РП“, отдел „КД“, Д.К.“ при ТД на * гр. Бургас, за
възлагане на ревизия № *** от 23 март 2000 г., е образувано ревизионно
производство спрямо „С.И.Г. ЕООД, приключило с ревизионен акт № *** от
18 юни 2009 г., връчен на 22 юни 2009 г. и влязъл всила като необжалван, с
който са установени публични задължения в размер на общо 270 442.81 лв.
На 22 октомври 2013 г., с Нотариален акт № *** на нотариус О.Ж.
въззиваемите сключили договор за продажба на три недвижими имота на
дружеството, чиято данъчна оценка към релевантния момент е била в размер
на 92 235.20 лв. Цената по договора за продажба на имотите в размер на 62
000 лв. с ДДС е посочено в нотариалния акт, че е погасена чрез прихващане,
срещу насрещно задължение на дружеството – продавач, произтичащо по
договор за заем.
Поддържаното и пред настоящата инстанция възражение за
привидност на клаузата относно определената в договора за продажба цена, в
действителният размер на която се включват и задължения за лихви и
неустойки, при съобразяване на специалните изисквания на чл.* ал. 2 ГПК, е
останало недоказано и поради това е неоснователно. Страната, която
поддържа възражението за привидност е участвала в сделката, поради което
за нея е относимо ограничението на посочената процесуална норма,
изискваща наличие на писмени доказателства, изходящи от другата страна
или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят
вероятно твърдението й, че съгласието е привидно, каквито не са представени
в случая, за да бъдат допуснати свидетелски показания.
Неоснователно е и възражението, че уговорената в договора цена е
съобразена с характеристиките на имотите към релевантния момент.
Определената от заключението на вещото лице пазарна цена от общо 218 640
6
лв. е съобразена с конкретните характеристики като етажност, квадратура,
местоположение, съобразени са оферти за продажби на подобни имоти и са
въведени корекции според точно определени специфики.
С оглед задължителните указания и направеното от въззивниците
доказателствено искане, поддържано пред настоящата инстанция, съдът
назначи съдебно счетоводна експертиза, от заключението по която се
потвърждава установения с ревизионен акт № *** от 18 юни 2009 г. размер на
публичните задължения, на които Държавата като кредитор основава
активната си легитимация по предявените искове на основание чл. 216, ал. 1,
т. 2 и т. 4 ДОПК.
С разпореждане № *** от 1 февруари 2021 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас, на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК
събирането на задълженията по ревизионния акт е прекратено. Съгласно
действащата към този момент редакция на разпоредбата, изм., ДВ бр. 105 от
2020 г., в сила от 1.01.2021 г. - с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да
се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в хипотезите
на посочените в т. 1 до т. 5 изключения, които не са били налице в случая.
Задълженията по ревизионен акт № *** от 18 юни 2009 г. произтичат от:
корпоративен данък в периода 1-ви януари – 31-ви декември 2007 г.; ДДС за
периода 1 септември – 30 септември 2009 г.; ДДС за периода 20 май 2010 г. –
13 април 2011 г.; ДДС – лихва за периода 1-ви февруари – 28 февруари 2007
г.; ДДС за периода 19 юни 2009 г. – 19 май 2010 г. По отношение на всички
вземания най - късно към 1 януари 2022 г. е изтекъл установения в закона
срок на абсолютна погасителна давност, като настъпилият в хода на
съдебното производство пред въззивната инстанция правопогасяващ факт,
който е от значение за спорното право, следва да бъда зачетен на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед
значително по-ниската цена получена по договора за продажба и
представляваща около ¼ от действителната пазарна стойност, определена със
заключението на вещото лице, са били налице предпоставките на предявения
главен иск – по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. За разлика от общия иск по чл. 135
7
ЗЗД, предпоставка за основателността на специалния отменителен иск е
съществуването на конкретното публично задължение, на което Държавата
чрез ТД на НАП гр. Бургас основава своята активна легитимация в
настоящото производство. Предвид погасяването му по давност, към
настоящия момент е погасено и правото на иск по чл. 216, ал. 1 ГПК, поради
което предявените в условията на евентуалност искове на основание чл. 216,
ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, са неоснователни.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да се отмени
и вместо това апелативния съд да постанови друго, като на основание чл. 271,
ал. 1 и ал. 2 ГПК следва да бъде отхвърлен както предявения като главен иск
по чл. 216, ал. 1, т. 2 ГПК, така и евентуално предявения на основание чл. 216,
ал. 1, т. 4 ГПК. С отмяната на решението за уважаване на главния иск и
отхвърлянето му от въззивната инстанция в настоящото производство се
възстановява висящността на производството по евентуално предявения.
Съществуването на публичното вземане се явява задължителна предпоставка
за основателността и на евентуално предявения иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ГПК,
при отсъствие на която обсъждането на твърденията и възраженията на
страните относно наличието на намерение за увреждане на публичния
взискател е безпредметно.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция е основателна
претенцията на въззивниците за присъждане на сторените до момента пред
всички инстанции деловодни разноски, уточнени от пълномощника в с. з.
като такива за заплатените държавни такси и депозит за експертизи по делото
от общо 1 261.60 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 320 от 16 август 2019 г., постановено по т. д.
№ 425/ 2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд ИЗЦЯЛО и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
чрез Н., с адрес на призоваване: гр. Б., ул. ,,Ц.П.“ № *, ет. *, стая * против
8
„С.И.Г. ЕООД, ЕИК *** (с предишно наименование „П. ООД) със седалище
и адрес на управление: с. П., общ. Р., обл. Б. ул. С.К.“ №* и А.А.Г. гражданин
на И. роден на ***. в гр. Р. като главен иск на основание чл. 216, ал. 1, т. 2
ДОПК, за обявяване относителната недействителностна сключения между
„С.И.Г. ЕООД, представлявано от Р.А.Д. – управител, и А.А.Г. гражданин на
И. роден на *** г. в гр. Р. договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № *** г., на Нотариус О.Ж. с район на действие – Районен
съд – Бургас, по силата на който „С.И.Г. ЕООД е продало на А.А.Г. за обща
продажна цена от 62 000 лв. с ДДС следните свои собствени недвижими
имоти:
1. Самостоятелен обект в Жилищна сграда за сезонно обитаване, с
идентификатор *** землище с ***, кадастрален район 5, поземлен имот 739,
сграда 1 на три етажа, състояща се от общо пет броя апартаменти, с РЗП от
359.86кв.м, изградена в частта му за реално ползване в северозападната част
на поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта на гр. С., м.
,,Б.“,с площ от 2094 кв. м, при граници: имот ***, имот *** имот ***, имот
***, имот *** имот ***, а именно: Апартамент № 5, с идентификатор ****
самостоятелен обект 5, с предназначение: жилище, апартамент, разположен
на трети етаж, с обща площ от 88,58 кв. м, състоящ се от коридор,
всекидневна с кухненски бокс, две спални, баня и тоалетна и две тераси, при
граници и съседи на същия етаж ***., под обекта ***., над обекта –няма,
ведно със съответния процент ид. ч. от правото на строеж върху терена, върху
който е изградена сградата;
2. Самостоятелен обект във Вилна сграда за сезонно ползване -
къща близнак № 2, с идентификатор ***, землище с ***, кадастрален район 6,
поземлен имот *, сграда 3, със ЗП от 127 кв. м и РЗП от 466,40 кв. м,
състояща се от партер, първи жилищен етаж и подпокривно пространство,
изградена в югозападната част на ПИ с идентификатор *** по кадастралната
карта на гр. С., м. ,,Б.“, с площ от 2090 кв. м, при граници: имот *** а именно:
Апартамент № 7, с идентификатор ***., на партерен жилищен етаж от
сградата, кота 0.00 м., самостоятелен обект 1, с обща площ 75.68 кв. м, от
които 63,70 кв. м ЗП и 15,85 % ид. ч., равняващи се на 11.98 кв. м ид. ч. от
общите части на сградата, състоящ се от коридор, спалня, баня и тоалетна,
дневен кът и веранда, при граници: на същия етаж ***.2, под обекта – няма,
над обекта ***.4, ***.3, ведно със съответния процент ид. ч. от правото на
9
строеж върху терена, върху който е изградена сградата;
3. Самостоятелен обект във Вилна сграда за сезонно ползване -
редови къщи- 4 броя с идентификатор *** сграда 2, със ЗП от 237 кв. м и РЗП
от 921,30 кв. м, всяка една от редовите къщи, състоящи се от партер, първи
жилищен етаж и подпокривно пространство, изградена в югоизточната част
на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. С., м. ,,Б.“, с площ
от 2090 кв. м., при граници: имот *** а именно: Апартамент № 16, с
идентификатор *** на партерен жилищен етаж от сградата, кота 0.00 м, с
обща площ 75,74 кв. м, от които 63,60 кв. м ЗП и 8,37 % ид. ч., равняващи се
на 12,14 кв. м ид. ч. от общите части на сградата, състоящ се от коридор,
спалня, баня и тоалетна, кухня и трапезария, и дневен кът и веранда, при
граници: на същия етаж: ***, под обекта няма, над обекта ***, ведно със
съответния процент ид. ч. от правото на строеж върху терена, върху който е
изградена сградата, както и предявения в условията на евентуалност иск за
обявяване относителната недействителност на същия договор на основание
чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА Държавата РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ чрез Н., с адрес на
призоваване: гр. Б., ул. ,,Ц.П.“ № *, ет. *, стая * да заплати на „С.И.Г. ЕООД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с. П., общ. Р., обл. Б=, ул. С.К.“
№* и А.А.Г. гражданин на И. роден на ***. в гр. Р. сумата 1 261.60 лв.
(хиляда, двета, шестдесет и един лева и 60 ст.), представляваща сторени до
момента деловодни разноски за заплатени държавни такси и възнаграждение
на вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10