Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.02.2019 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5798/ 2018 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
ИЩЕЦЪТ- Й.Д.Д., ЕГН
**********,***, чрез адв. М.Б. Н. – Т. от
Софийска адвокатска колегия със служебен и съдебен
адрес:***, твърди, че на 23.03.2018 г., около 17:00 часа, в гр. София, на
територията на С.О., прибирайки се вкъщи и придвижвайки се пеша ул. „**********,
при пресичане на пътното платно попаднала на заледен и покрит със сняг и лед
участък, в резултат на което се подхлъзнала и паднала, при което получила
фрактура на гривнена става на лява ръка и открита рана на главата и натъртвания
на снагата. Излага, че причина за падането й е непочистено от лед и сняг пътно
платно, въпреки, че е била с подходящо и удобно за сезона облекло и обувки.
Сочи и че непочистеният от лед участък не е бил обозначен или ограден и тя не е
очаквала, че пресичането й от там крие риск. Ищцата твърди, че при падането е
почувствала остра болка в лява ръка и на главата. Не е могла да се изправи, не
е имало хора, които да й помогнат. Помощ и е оказала продавачката от намиращ се
на близост магазин - Т. Д. И.. Същата, виждайки състоянието й, незабавно е
потърсила помощ, като се обадила на телефон 112. На мястото на инцидента е
пристигнал екип и е транспортирана за оказване на спешна помощ в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов". В болничното заведение е констатирано, че е с болки, травматичен
оток и зачервяване на лява ръка. След рентгенографии е констатирано сложно
счупване на долния край на лъчева кост и фрактура на два пръста. Фрагментите са
наместени и е направена гипсова имобилизация. Предписано е домашно амбулаторно
лечение и е издаден болничен лист. Предписан е прием на обезболяващи
медикаменти, специален двигателен и хранителен режим. Към момента състоянието й
не е подобрено. Чувства спорадични болки и бодежи в ръката, ограничена
подвижност и болезненост, които се разпростират по протежение на целия крайник.
Не може да движи свободно ръката си в китката, не може да я свива и разгъва. Не
и е възможно да обърне ръката си с длан нагоре, да има опора на тази ръка, дори
при обикновено подпиране. Нарушена е и хватателна функция на крайника. Поради
счупването не може да извършва елементарни движения за задоволяване на
елементарни нужди, за което и се налага да ползва чужда помощ. Травмата я е
принудила да преустанови всякакъв вид активни физически занимания и хобито й,
свързано с ръкоделие. Невъзможно и е да изпълнява домакинските си задължения.
Освен това е ограничила контактите си и е станала затворена и подтисната. И към
момента не може да излезе от шока, като се тревожи не само, че не може да се
грижи за близките си, както е правила преди, но и от това да не и се случи
отново същото нещо, както и че може да загуби работата си, която е свързана с
физически труд. Почти месец след инцидента състоянието й не е подобрено, като
прогнозите за пълно възстановяване са неблагоприятни и към момента на подаване
на исковата молба е в отпуск за временна нетрудоспособност. Поради нарушената
функция на крайника предстои провеждане на рехабилитация и прием за лечение в
МВР - Болница. С оглед изложеното намира, че ответникът е проявил противоправно
и виновно поведение по смисъла на чл.45 вр. чл. 49 ЗЗД, тъй като не изпълнил
задължението си да поддържа и предприема мерки за поддържане на настилката на
пътното платно, което тя е пресичала на
23.03.2018 г. в нормално за предвижване от пешеходците състояние. Твърди, че
съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища, публична общинска собственост се осъществяват от общините.
Отговорността на ответника се основава на неизпълнение на задълженията му по
поддръжка на уличната мрежа, на която той е собственик и носи отговорност
съгласно чл. 3, ал.З от Закона за пътищата вр. чл. 5, ал.1 и 2 от ЗП, чл. 31 от
ЗП и §1, т.1 и т. 2 от ДР на ЗП, както и чл. 11 от Закона за общинската
собственост. Поради общественото предназначение на общинските пътища, С.О. следва
да осъществява дейността по тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп,
проходимост и предвижване на пешеходци по тях. Предвид изложеното претендира
ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 25 300 лв.
за причинените и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ – С.О.,
представлявана от Кмета на СО, чрез
юрисконсулт В.Б., съдебен адрес:*** 62, оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че описаният от ищцата инцидент не се дължи на посочените в
исковата молба обстоятелства. Евентуално твърди, че причина за настъпването на
твърдените вреди е здравословното състояние на ищцата, както и че размерът на
претендираното обезщетение е прекомерен с оглед вида и характера на твърдените
вреди. Претендира и разноски за производството.
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
С исковата молба е представена
мед. документация, с която се установява проведено лечение на ищеца и която
е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй
като за целта са необходими специални знания.
Според
неоспореното заключение на СМЕ, дадено
от д-р Т. Диметрова, ортопед-травматолог, се установява, че вследствие на процесния инцидент ищцата Й.Д. е получила следните травматични
увреждания: счупване на долния край на лявата лъчева кост; счупване на V-та предкиткова
кост на лявата ръка; контузия и рана на главата в тилната област; рамо - ръка синдром на левия
горен крайник. Първите три увреждания биха
могли да бъдат получени при падане от собствен ръст на земята при стъпване на
заледена повърхност. Последното увреждане е усложнение на първото и второто
увреждане. Счупването на долния край на лъчевата кост се получава при падане на
дланната повърхност на ръката при изправен и фиксиран в лакътната става горен
крайник. При удара на дланта в земята се развива действаща сила по надлъжната
ос на лъчевата кост и притискане в долния й край, която довежда до счупването й.
Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет непосредствено след инцидента за 9-10
дни, а също така и след сваляне на шината и започване раздвижване на ръката,
болки и страдания с умерен интензитет до около 4 месеца след инцидента и болки
с по-малък интензитет и непостоянен характер до сега. Болките, които изпитва
ищцата предизвикват дискомфорт, както през деня, така и през нощта и влияят
отрицателно на здравословното й състояние. Проведено е следното лечение - на 23.
03. 2018 г. ищцата е прегледана и след направени рентгенови снимки е установено
счупване на лявата лъчева кост и
на V-тa предкиткова кост на
лявата ръкъ. Направен е опит за наместване на
счупванията и е поставена гипсова шина за 1 месец. Раната на главата е зашита
по спешност. Четирдесет и осем дни след инцидента ищцата е приета в болница за
раздвижване на ръката. След 7 дни е изписана с подобрение в състоянието. Впоследствие
болките и ограничението на движенията в лявата раменна става продължават и
ищцата провежда лечение с лекарства и физиотерапия през м. ноември и декември
2018 г. Състоянието на Й.Д. е стабилизирано. Налице е видима деформация на
лявата китка, като ръката е изместена навън и нагоре с 26 градуса от оста на
крайника. Движенията на китката и пръстите се извършват в нормален обем,
възстановен е захватът на лявата ръка Лявата раменна става извършва движения в
обем по-малък от нормата с 48 %. С оглед давността на травмата, възрастта на
пострадалата, проведеното лечение и сегашното състояние на левия горен крайник
не се очаква пълно възстановяване на функцията на крайника. От полученото
травматично увреждане са произлезли неудобства в извършване на ежедневните
дейности на обслужване с левия горен крайник. Налице са следните остатъчни
явления - видима деформация на лявата китка, като ръката е изместена навън и
нагоре с 26 градуса от оста на крайника. Движенията на китката и пръстите се
извършват в нормален обем, възстановен е захватът на лявата ръка. Ищцата може
да се обслужва с лявата ръка. Движенията на лявата раменна става се извършват в
обем по-малък от нормата с 48 %, което затруднява самообслужването на
пострадалата в ежедневните й дейности, когато се налага участието на раменната
става.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелката Т. Д. И., очевидка на процесния инцидент, работещаа в
зоомагазина на улицата, изтъква, че денят
на процесния инцидент бил много студен, имало много сняг. Твърди, че пътят не
бил почистен, имало коловози, сняг, лед. Улицата била еднопосочна, нямала
пешеходна пътека на това място, нямало подлез. Всички хора пресичали на
мястото, където пресичала и ищцата. Сочи, че видяла как пресичала ищцата, прескачайки с единия крак
голям коловоз от сняг около (около 40-50 см.). Ищцата била пълна, едра жена,
залитнала, паднала назад много лошо и не могла да стане. Свидетелката изтичала да й помогне, поканила я в магазина
да седне, отзад на главата твърди, че
имала много кръв, оплакала й се ,че я боли ръката, която започнала да се
подува. Обадили се на тел.112, дошла линейка. Сочи, че даже коловозите
пречили да качат пострадалата в линейката. Закарали я в „Пирогов“.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Искът с
правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен.
Ищцаа се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други
лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде
основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил
работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние
от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението
на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди,
както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и
вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във
всички случаи на непозволено увреждане, поради което ищцата не следва да
установява наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1,
изр.1 от ГПК ищцата следваше да проведе главно и пълно доказване на
обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията й.
Не се оспорва от страните, че е задължение
на С.О. да управлява общинската собственост в интерес на гражданите и по начин,
който да позволява ефективното и безопасното й ползване. В тази връзка безспорно
е и задължението на Кмета на С.О., по силата на специалните закони /ЗУО, ЗООС и
др. / да определи и оповести публично лицата, отговорни за поддържането на
чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на
територията на С.О. и контролира изпълнението на техните задължения.
Според чл. 31 от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините, а съгласно & 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на
пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата. Следователно непочистването на заснежената
и заледена улица или на участък от нея е следствие от противоправното
бездействие на компетентните служби на ответника за поддържане на пътя, което е
основание за ангажиране на отговорността му- като възложител на работата, при
условията на чл. 49 ЗЗД.
От свидителските показания, кредитирани от съда като обективни и в
резултат на непосредствени впечатления, по категоричен начин се установи, че улица „******“ не
е била почистена в деня на процесния инидент- 23.03.2018г. Нещо повече-
свидетелка-очевидка твърди, че имало даже заледени коловози в размер около
40-50 см., които пешеходците са били длъжни да прескачат, за да пресечат
улицата. В процесния случай не са ангажирани от ответника доказателствени средства (свид.показания или писмени доказателства), които да опровергават твърденията на ищцата, че улицата, на която е настъпил инцидентът, не е била почистена и опесъчена и не е позволявала нормалното движение на автомобили и
пешеходци.
С оглед изложеното съдът счита, че искът е доказан по основание-налице са предпоставките на чл.49 от ЗЗД.
За размера
на иска съдът съобразява следното:
Поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между засегнати лични права и паричната престация, законодателят е
дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за такива
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение. По делото се установи, че от
бездействията, непрецизното изпълнение на задълженията на ответника, ищцата е получила при падането си на 23.03.2018 г. счупване
на долния край на лявата лъчева кост; счупване на V-та предкиткова
кост на лявата ръка; контузия и рана на главата в тилната област; рамо - ръка синдром на левия
горен крайник. При доказаното по делото търпяни от ищцата
неимуществени вреди,
непълното възстановяване и
отчитане на общото икономическо състояние в страната и установените размери на
средната и минималната работни заплати, съдът намира, че справедливо
по размер обезщетение за претърпяните от ищцата вреди би било в рамките на 5 000 лв., в който размер искът следва
да бъде уважен, а за разликата да се отхвърли като неоснователен.
Обезщетението за забавено
изпълнение се дължи от датата на увреждането, когато са настъпили и вредите –
чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което следва да се уважи искането за присъждане на
законната лихва върху главницата. На ответника следва да се възложат и
разноските по делото, пропорционално на уважения размер от иска. Ищцата е
освободена от такса и разноски. Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2, т.2 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 580 лв. При
това решение на съда и и ответникът има право на разноски –– съразмерно
отхвърлената част от исковете. Не се представени доказателства от ответника за
реализирани такива, нито е представен и списък по чл.80 от ГПК, поради което и
съдът не ги присъжда.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на
СГС в размер на 200лв., както и направените разноски за възн. на вещи лица в
размер от 300лв., платими от бюджета на съда.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес гр. София, 1000, ул. “*****, чрез Н.Г., юрисконсулт при СО-район „М.”, да заплати на Й.Д.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Б. Н. – Т. от Софийска
адвокатска колегия със служебен и съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.49, вр.с чл.45 от ЗЗД
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000
лв. /пет хиляди лева/, заедно
със законната лихва върху тази сума от 23.03.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди за
разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 25 300 лв.
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, 1000,
ул. “*****, чрез Н.Г., юрисконсулт при СО-район „М.” да заплати на адв. М.Б. Н. – Т. от Софийска
адвокатска колегия със служебен и съдебен адрес:***, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 580лв.(петстотин и осемдесет лева).
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес гр. София, 1000, ул. “*****, чрез Н.Г., юрисконсулт при СО-район „М.”, да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 200 лв.(двеста лева),
както и 300лв.(триста лева)
възн. за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: