Русенска окръжна прокуратура
е обвинила подсъдимия П.С.С. ***, ЕГН: **********,
в това, че на 02.05.2014
год. в района на гр. Сливо поле, обл. Русе, в
интервала км. 20 + 230 до 20+290 по път ІІ - 21 град
Русе – град Силистра, при управление на моторно превозно средство - BUS марка "M.S.", модел ***CDI с
ДК № ***,
собственост на ЕТ "Х.- 3- Х.Х.", нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20 ал.1 ЗДвП- „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, при
което причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице:
- Д.С.П.от гр.Силистра, обл.
Силистра, ЕГН: ********** и
-
И.Г.М.от гр.
Тутракан, обл. Силистра, ЕГН: **********
и средни телесни
повреди на повече от едно лице:
- на Р.С.К. ***,
ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на пети, шести, седми, и осми гръдни
прешлени, счупване на гръдната кост, кръвонасядания и
охлузвания в областта на десния долен крайник, кръвонасядания
на челото, довели до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок
повече от 30 дни;
- на Р.Г. *** ЕГН:
**********, изразяваща се в счупване в долната трета на дясната лъчева кост,
счупване на четвърта дланна кост на дясната ръка, кръвонасядания и отоци по главата, горните крайници и
тялото, затруднено отваряне на устата, довели до трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни;
- на И.Й. ***,
ЕГН: **********, изразяваща се в сублуксация на лява акромиоклавикуларна става, разкъсноконтузна
рана на трети пръст на лявата ръка, довели до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник за срок повече от 30 дни;
- на А.Г. ***,
ЕГН: **********, изразяваща се в изкълчване на лявата акромиоклавикуларна
става, чупване на трето и четвърто ребра по средноключивна
линия в ляво, довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник за срок повече от 30 дни;
- на Р.И. ***,
ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на лявата ключица, кръвонасядания по тялото и лявата ръка, оток на лявата ръка
и над лявата ключица, охлузвания на главата, довели до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни;
-на
В.В.Н. ***, ЕГН: **********, изразяваща се в оток и кръвонасядания и охлузвания в яблъчните
области, оток и колекция от кръв в меките около дясната лакетна
става и предмишницата, кръвонасядания
и охлузвания по тялото и крайниците, счупване в областта на кръстни прешлени,
довели до трайно затрудняване на движението на долните крайници за срок повече
от 30 дни- престъпление по чл. 343 ал.
4, вр. ал. 3 б. „б“ пр. 1, вр.
ал. 1, вр. чл. 342 ал. 1 НК.
Съдебното
следствие се проведе по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат
за виновен, като му бъде определено наказание лишаване от свобода, по реда на
чл.54 от НК, в размер на шест години, което по реда на чл.58а ал.1 от НК да бъде
намалено с 1/3. Окончателният размер на наказанието от четири години лишаване
от свобода да бъде ефективно изтърпяно при първоначален общ режим. На
подсъдимия да бъде определено и наказание лишаване от право да управлява МПС в
максимален размер. Предявеният граждански иск за причинени имуществени вреди от
пострадалия И.С. да бъде отхвърлен, като недоказан. Предявеният от същия
пострадал граждански иск за причинени неимуществени вреди да бъде уважен в
размер по справедливост, със законните последици. Излагат се подробни съображения
в подкрепа на исканията.
Гражданският ищец И.Й. ***, е предявил
срещу подсъдимия два граждански иска, които са приети за съвместно разглеждане.
Иск за 300 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди, със законната лихва, считано от 02.05.2014г. и иск за 10 000
лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, със законната лихва,
считано от 02.05.2014г. Претендират се и направените по делото разноски. Ищецът
не се явява в съдебно заседание. Повереникът му адв.Г.Т. *** подържа исковете и счита, че следва да бъдат
уважени в пълен размер. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Излага
подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си.
Частният
обвинител Д.Д.К. ***,
наследник на починалата Д.С.П.от гр.Силистра, и повереникът
й адв.С.М. *** поддържат обвинението. Искат на подсъдимия
да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер по-висок от предложения
от представителя на обвинението, което да бъде изтърпяно ефективно. Претендират
направените по делото разноски. Излагат подробни съображения в
подкрепа на исканията си.
Частният обвинител Л.Д. ***,
наследник на починалата Д.С.П.от гр.Силистра, не се явява в съдебно заседание. Повереникът му адв.С.М. *** поддържа
обвинението, иска на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер по-висок от
предложения от представителя на обвинението, което да бъде изтърпяно ефективно.
Претендира направените по делото разноски. Излага
подробни съображения в подкрепа на исканията си.
Частният
обвинител А.В.Р. ***, наследник на починалата И.Г.М.от гр.Тутракан, обл.Силистра не се явява в съдебно заседание. Повереникът й адв.А.С. ***,
поддържа обвинението. Иска на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода малко над средата на предвиденото в текста, както и наказание лишаване
от право да управлява МПС за максималния възможен по закон срок. Претендира направените по делото разноски. Излага
подробни съображения в подкрепа на исканията си.
Частният
обвинител Г.В.И. ***, наследник на починалата И.Г.М.от гр.Тутракан и повереникът му адв.А.С. *** поддържат обвинението. Искат на подсъдимия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода малко над средата на предвиденото в
текста, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за максималния възможен
по закон срок. Претендират направените по делото разноски. Излагат
подробни съображения в подкрепа на исканията си.
Частният
обвинител Р.Т.К. *** и повереникът й адв.А. Б.от АК-София поддържат
обвинението и искат на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода около средата на предвиденото в текста, както и наказание лишаване от
право да управлява МПС за максималния възможен по закон срок. Претендират направените по делото разноски. Излагат
подробни съображения в подкрепа на исканията си.
Подсъдимият
признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава
се за виновен и изразява съжаление за случилото се. Подсъдимият и упълномощените
му защитници адв.Е.Т. *** и адв.С.Р.
***, искат наказанието да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на
чл.66 от НК, а наказанието лишаване от право да управлява МПС да бъде в размер
съответен на наказанието лишаване от свобода. Предявеният граждански иск от И.С.
за имуществени вреди считат за недоказан, поради искат да бъде отхвърлен
изцяло. Предявеният иск от същия пострадал за причинени неимуществени вреди,
считат за основателен, но прекомерно завишен по размер, поради което предлагат
той да уважен в границите на три средни работни заплати за страната, към датата
на деянието. Относно исканията за присъждане на разноски на гражданския ищец и
на частните обвинители считат, че им се дължат разноски в минимален размер,
съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.С.С. е роден на *** ***, има полувисше образование, женен е, с
две пълнолетни деца, неосъждан, работи. Понастоящем работи като учител по
професионална подготовка и инструктор в Професионална гимназия по селско
стопанство с.Ситово, обл.Силистра. През 2014г. е
работел на две места. Освен в ПГСС-с.Ситово и като шофьор на автобус в ЕТ „Х.-3-Х.Х.“
с.Калипетрово. Той е правоспособен водач на МПС.
Починалата Д.П./70 години/ живеела в
гр.Силистра със съпруга си св.Д.П.. Частните обвинители Л.П. и Д.К. са нейни
деца /смъртен акт- т.2, л.4 и удостоверение за наследници- т.2, л.14 от ДП/.
Починалата И.М./73 години/ живеела в
гр.Тутракан, обл. Силистра. Частните обвинители А.Р.
и Г.И. са нейни деца /смъртен акт-т.2, л.3 и удостоверение за наследници- т.2,
л.49 от ДП/.
Пострадалата и частен обвинител Р.С.К. ***, към
датата на деянието е била на 47 години, получила средна телесна повреда от ПТП /СМЕ т.1, л.210
от ДП/.
Пострадалата Р.Г.Д.
***, към датата на деянието е била на
24 години, получила средна телесна повреда от ПТП /СМЕ т.1, л.131 от ДП/.
Пострадалият
и граждански ищец И.Й. ***, към
датата на деянието е бил на 23 години, студент в гр.Свищов, получил средна
телесна повреда от ПТП /СМЕ т.1, л.251 от ДП/.
Пострадалата
А.Г.П. ***,
към датата на деянието е била на 56
години, получила средна телесна повреда от ПТП /СМЕ т.2, л.55 от ДП/.
Пострадалият
Р.И. ***,
към датата на деянието е бил на 79
години, получил средна телесна повреда от ПТП /СМЕ т.1, л.118 от ДП/.
Пострадалата В.В.Н. ***,
към датата на деянието е била на 7 години, ученичка, получила средна телесна
повреда от ПТП /СМЕ т.1, л.155-157 от ДП/.
По силата на сключен трудов договор с
дружеството ЕТ "Х.- 3- Х.Х." подсъдимият П.С.
работел като шофьор на автобус, като изпълнявал курсове от гр. Силистра до Русе
и обратно.
На 02.05.2014г. подсъдимият изпълнявал
служебните си задължения, управлявайки микробус марка „М.“, модел „С." ***CDI, с рег. № СС ***СВ, категория
М2, собственост на посоченото търговско дружество. Бусът бил с общо 19 седящи места, включително с мястото на
водача. Местата в превозното средство били разположени по следния начин: на
първа линия били разположени три седалки, като тази най-вляво била мястото на
шофьора - №1, скоростния лост бил на арматурното табло и следвали плътно
долепени една до друга още две пътнически седалки – седалки с №2 и с №3. Зад
тях, в лявата част на буса, били разположени в ред
три седалки, плътно долепени една до друга- седалка с № 4-разположена
най-вляво, № 5 -по средата и най-вдясно седалка № 6. В страни от тези седалки,
от дясно имало единична плъзгаща се врата, през която ставало влизането и
излизането на пътниците. След тройната седалка, пак вляво, имало ред с една
двойна седалка- с места № 7 и № 8, следвал коридор и седалка № 9 – разположена
в дясната част на буса, след вратата. Зад тях, в ляво
следвали още две двойни седалки, разположени в два отделни реда- с номера
съответно № 10 и № 11 и № 13 и № 14, коридор, от дясната страна на който, по
линията на всяка двойна седалка, имало единични такива-с номера № 12 и № 15. Те
съответно били опрени в дясната част на буса.
Последната редица от седалки с номера № 16 - № 19 била четворна и разположена в
дъното на превозното средство, като седалките били долепени една до друга.
На пътническите седалки нямало обезопасителни колани. В превозното средство имало
климатична инсталация, която работела. Курсът, който подсъдимият следвало да
изпълни на посочената дата, бил от гр. Русе до гр. Силистра. Същият потеглил по
разписание в 13,30 часа от Централната автогара в Русе и се отправил към
гр.Силистра.
В превозното средство се били качили
св.М.Д., която седнала най-отпред в буса- до подсъдимия,
на седалка № 2. На седалка №4- непосредствено зад мястото на шофьора седнала Д.П.,
до нея на седалка № 5 била св. И.К., а на седалка № 6 до коридора в буса- св. Р.К.. Зад тях, на първата двойна седалка, били
седнали И.М., която била най-вляво, до прозореца, на седалка № 7, а до нея била
св.А.П.- на седалка № 8. Останалите пътници в буса
били: св.Р.Д., св.Я.П., св.Д.Н., св.К.Н., св.В.Н., св. Е.Т., св.П.Б., св.С.М.и
св.И.С..
Поради големия брой желаещи да пътуват,
в буса имало и правостоящи, част от които слезли на
автогарата в гр. Сливо поле, обл. Русе. След това
прав останал да пътува само св.И.С., който бил застанал в най-предната част на буса, близо до вратата му и до св. Р.К. (седнала на място №
6).
Около 14,00 часа бусът
излязъл от гр. Сливо поле, обл. Русе, движел се по
второстепенен път II-21 (Русе - гр. Силистра) и бил достигнал до района на 20+
км. В този участък пътят бил прав, покрит с едрозърнест асфалт, без неравности
по него. Движението било двупосочно, с две ленти за движение, по една във всяка
посока, разделени една от друга посредством пътна маркировка- единична
непрекъсната линия. Пътната настилка била суха, времето слънчево и ясно. Подсъдимият
поддържал постоянна скорост на движение от 81 км/ч. и заемал дясната пътна
лента.
Когато бусът
достигнал района на км. 20+230 м. Д.П.се оплакала, че е много горещо и й е
станало лошо. Помолила подсъдимия за свеж въздух, като станало ясно, че тя не
знае как да настрои климатика, разположен точно над
седалката й.
Опитвайки се да помогне на жената, подсъдимият
извъртял тялото си леко назад и в ляво, като опитал с лявата си ръка да настрои
климатика на Д.П.. Държал волана на превозното
средство с дясната си ръка и продължавал да го управлява устойчиво. Междувременно бусът изминал 10
метра напред и достигнал до км. 20+240 м. - малко преди Т-образно кръстовище за
с.Борисово, обл. Русе. Гледайки напред, подсъдимият
не успял да достигне до копчето на климатика. За да
се ориентира по-добре той погледнал назад и наляво, при което макар и леко се
променила и цялостната позиция на тялото му, в това число и на дясната му ръка,
с която той държал волана.
В резултат на тези свои действия,
подсъдимият без да иска завъртял волана на ляво, при което движението на буса станало нестабилно и той се отклонил наляво, пресякъл
осевата линия, навлязъл в пътната лента за насрещно движение и я напуснал, като
левите гуми преминали по пътния банкет. Подсъдимият констатирал отклонението и
веднага опитал да върне превозното средство първо в обхвата на платното за
движение, а впоследствие и в полагащата му се пътна лента, като за целта рязко
завил надясно. В същото време задействал и спирачната уредба. В резултат на тази
маневра задният мост на буса навлязъл в
отводнителната канавка, самият бус се хлъзнал
напречно и се завъртял по посока на часовниковата стрелка. Задният мост на буса разбил каменната фракция на левия край на банкета, от
което останала следа (установена и маркирана при проведения впоследствие оглед
на местопроизшествие). Към този момент скоростта на движение била намалена до
60 км/ч. Вследствие на възникналите инерционни сили, в комбинация с
разположението на буса- ъглово спрямо оста на пътя,
същият започнал да се преобръща с въртене наляво. Превозното средство се
преобърнало два пъти през тавана си, като в началото на третото превъртане се
опрял на тръбата на пътен знак Б10, разположен от лявата страна на пътното
платно до км.20+290 м. Там бусът спрял, заставайки
странично на лявата си врата.
В резултат от описаното преобръщане на буса, се счупили и изпаднали от местата си всички стъкла на
пътническия салон, дясната странична врата се откъснала и паднала, счупило се и
предното обзорно стъкло. Д.П.изпаднала от превозното средство, при което
получила множество и несъвместими с живота травматични увреждания и починала.
От буса изпаднала и св. В.Н., чиито крака се оказали
затиснати под превозното средство при преустановяването на неговото движение.
Всички останали пътници, вкл. и самия обвиняем получили различни по характер,
вид обем и локализация телесни увреждания. Независимо от това те успели да
излязат от буса, преминавайки основно пред счупеното
предно обзорно стъкло. В превозното средство останала единствено И.М., която
била починала, вследствие на получените при произшествието травми.
Заедно пътниците успели да повдигнат и
изправят буса, като по този начин освободили затиснатата
св.В.Н.. Междувременно бил подаден и сигнал на телефон 112, като на мястото
пристигнали екипи на СМП и ОДМВР- Русе. На пострадалите била оказана първа
помощ и били откарани в „МБАЛ- Русе“ АД. Полицейските служители запазили
местопроизшествието до пристигането на ДОСГ при ОДМВР- Русе, която извършила
оглед на местопроизшествие и по този начин било дадено началното на настоящото
досъдебно производство.
От изготвените химически експертизи, приложени
в т.1 от ДП, е видно, че в кръвните проби иззети от подсъдимия П.С., от трупа
на И.М. и от трупа на Д.П.не се съдържа наличие на етилов алкохол.
Съгласно заключението на съдебномедицинска
експертиза на труп № 56/ 2014г. /т.1, л.233-234 от ДП/, в резултат на
настъпилото ПТП на 02.05.2014г. Д.П.е получила следните увреждания: оток на
мозъка и белите дробове с малкомозъчно вклиняване,
счупване на черепа вляво, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузии на
белите дробове, счупване на ребра двустранно, травматично разкъсване на левия
бъбрек, кръв в коремната кухина. При тези данни причината за смъртта на Пенева
е отдадена на съчетана травма, довела до травматични увреждания на жизнено
важни органи, довели до оток на мозъка и малкомозъчно
вклиняване. Налице е пряка причинно-следствена връзка между установените
травматични увреждания и настъпването на смъртта.
Съгласно заключението на съдебномедицинска
експертиза на труп № 57/ 2014г. /т.1, л.228-229 от ДП/, в резултат на
настъпилото ПТП на 02.05.2014год. и действието на твърди тъпи предмети И.М.е получила
следните телесни увреждания: оток на мозъка и белите дробове с малкомозъчно вклиняване, счупване на гръбначния стълб в шийния и гръдния сегмент с кръвонасядане
на мозъчните обвивки на гръбначния мозък и контузии на гръбначния мозък на
същите нива, счупване на две ребра вдясно, разкъсноконтузна
рана на главата, кръвонасядания и охлузвания по
тялото и крайниците, кръвонасядания на меката черепна
обвивка. При тези данни причината за настъпването на нейната смърт се отдава на
съчетана травма довела до тежки увреждания на гръбначния мозък с развил се
мозъчен оток и вклиняване. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
установените увреждания и настъпването на смъртта на И.М..
Съгласно изготвените множество
съдебномедицински експертизи, в резултат от пътнотранспортното произшествие на
02.05.2014г. Р.К., Р.Д., И.С., А.П., Р.С. и В.Н. са получили съставомерни
телесни увреждания, които са резултат от действието на твърди тъпи предмети.
Същите са както следва:
Р.К. е получила счупване на пети, шести,
седми, и осми гръдни прешлени, счупване на гръдната кост, кръвонасядания
и охлузвания в областта на десния долен крайник, кръвонасядания
на челото. Тези увреждания довели до довели до трайно затрудняване на
движенията на снагата за срок повече от 30 дни- средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129 НК /СМЕ в т.1,л.210 от ДП/.
Р.Д. е получила счупване в долната трета
на дясната лъчева кост, счупване на четвърта дланна
кост на дясната ръка, кръвонасядания и отоци по
главата, горните крайници и тялото, затруднено отваряне на устата, довели до
трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30
дни- средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК /СМЕ в т.1, л.131 от ДП/.
И.С. е получил сублуксация
на лява акромиоклавикуларна става, разкъсноконтузна рана на трети пръст на лявата ръка, довели
до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок повече от
30 дни-средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК /СМЕ в т.1, л.251 от ДП и
медицинска документация в т.1,л.248-249 от ДП и представена пред съда/.
А.П. е получила изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става, счупване на трето и четвърто
ребра по средноключивна линия в ляво, които довели до
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30
дни- средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК /СМЕ т.2,л.55 от ДП/.
Р.С. е получил счупване на лявата
ключица, кръвонасядания по тялото и лявата ръка, оток
на лявата ръка и над лявата ключица, охлузвания на главата, които довели до
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30
дни- средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК /СМЕ в т.1,л.118 от ДП/.
В.Н. е получила
оток и кръвонасядания и охлузвания в яблъчните области, оток и колекция от кръв в меките около
дясната лакетна става и предмишницата,
кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците,
счупване в областта на кръстни прешлени, които довели до трайно затрудняване на
движението на долните крайници за срок повече от 30 дни- средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129 НК /СМЕ в т.1,л.155-157 от ДП/.
Според изготвените съдебномедицински
експертизи, в резултат от произшествието на 02.05.2014г. М.Д., Я.П., Д.Н., К.Н.,
Е.Т., П.Б. и С.М.също получили различни по вид телесни увреждания, разкриващи
признаците на престъплението по чл. 130 ал. 1 и ал. 2 НК. Техните телесни
увреждания са несъставомерни такива.
Съгласно изготвената съдебно-медицинска експертиза /т.1,л.214-216
от ДП/ подсъдимият П.С. е получил счупване на четири ребра вляво, счупване на
раменна кост в средната трета, излив на кръв в лявото
плеврално пространство и охлузвания на десен лакет. Счупването на лявата раменна кост е наложило
оперативно лечение с метална синтеза. На същия е причинено разстройство на
здравето временно опасно за живота. Трайно затрудняване движението на снагата
за срок повече от 30 дни. Трайно затрудняване на движенията на левия горен крайни
за срок повече от 30 дни. Средна телесна повреда, по смисъла на чл.129 от НК.
Съгласно
приетите по делото съдебна-автотехническа и
допълнителна съдебна-автотехническа експертизи
/приложени в т.2, л.148-158 и л.194-197 от ДП/, непосредствено преди
произшествието скоростта на движение на микробус „М. С.“ била 81 км/ч (в
рамките на разрешената за пътния участък), при което опасната му зона на
спиране била равна на 90,00 метра, а към момента на преобръщането скоростта му
е била 60 км/ч. Превозното средство е било изправно от техническа страна, като
не са били налични отклонения или неизправности по ходовата част, окачването,
кормилната и спирачната му уредби. Установяват се, посредством извършен на
27.02.2015год. оглед на веществени доказателства, с предмет процесното МПС,
повреди по окачването на шумозаглушителното гърне
(скъсани тампони) и увреждания по трите колела- две задни гуми са спихнали, а предна дясна гума е срязана странично на 20 см.
и джантата е огъната. Тези увреждания са резултат от настъпилото ПТП и последващото транспортиране на буса.
Същите не се намират в причинно-следствена връзка с причините за настъпване на
произшествието. Като причини за настъпването на ПТП вещите лица определят:
първо - отклонението на вниманието на водача подсъдимия П.С. от процеса на
управление на автобуса, вследствие на опита да въздейства върху елементите на
климатичната система за обслужване на първата тройна седалка зад него при
едновременно продължаващо движение на автобуса и второ - опитът от страна на
водача, чрез рязка маневра завиване на дясно да върне, отново в обхвата на
платното за движение, напусналия го автобус. Това е предизвикало неговото
преобръщане. Същевременно, подсъдимият е имал възможност да предотврати
настъпването на произшествието като спре движението на микробуса и след това се
заеме с настройването на климатика на Д.П.или като
помоли някой друг да направи това. От друга страна, след отклонението на
автобуса и напускането му на платното за движение, подсъдимият не е следвало да
предприема рязка маневра завиване на дясно за връщане на превозното средство
отново върху платното за движение, с което е предизвикано неговото преобръщане
(претъркулване) на ляво.
Тази фактическа обстановка съдът приема за доказана според показанията на свидетелите:
П.Б.Б., Р.И.С.,
К.И.Н., Р.Г.Д., Я.К.П., В.В.Н., Д.К.Н., И.Ж.К., Р.С.К.,
Е.В.Т., И.Й.С., Д.Д.К., Д.М.П., Л.Д.П., С.С. М., М.К.Д., Г.В.И., А.В.Р., А.Г.П.,
Х.Х. Х., Х.Х.Х., Х. Н. Н. , Е. Д.Д., както и
от направите от подсъдимия признания. От писмените доказателства и
доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие и на
веществени доказателства, ведно с фотоалбуми, химически експертизи,
съдебномедицински експертизи, съдебна-автотехническа
и допълнителна съдебна-автотехническа експертизи, химически
експертизи, смъртни актове, удостоверения за наследници, медицинска
документация за пострадалите, документи от ТП на НОИ- Силистра, писмени
документи от Областно пътно управление Русе, документация за процесното
превозно средство, тахографски лист на името на П.С.,
справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, разписки за върнати вещи и др., както и от
веществените доказателства по делото. От показанията на свидетелите- Р.С. и И.К.Б./досежно
здравословното състояние на пострадалия И.С./, разпитани от съда и от
представените през съда писмени доказателства- медицинска документация за
пострадалия И.С. и характеристики за подсъдимия.
По
делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази
насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви. Причините
за смъртта на Д.П.и И.М.и телесните увреждания на подробно посочените по-горе свидетели,
както и уврежданията на подсъдимия, местоположението на всеки един от пътниците,
липсата на алкохол в кръвта на водача на МПС и в кръвта на двете починали жени,
причините за катастрофата и останалите факти, които са относими към предмета на
доказване, са установени по безспорен начин от писмените, гласните
доказателства и заключенията на посочените експертизи, които съдът намира за
обективни и логични, а експертизите за обосновани и компетентни. С оглед
обстоятелството, че производството по делото протече по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът не обсъжда подробно доказателствата по делото.
Анализа
на кредитираните доказателства, налага следните правни изводи:
От обективна страна
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343 ал. 4
/изм./, вр. ал. 3 б. „б“ пр. 1, вр.
ал. 1, вр. чл. 342 ал. 1 НК, вр.чл.2
ал.2 от НК, тъй като на 02.05.2014 год. в района на гр.
Сливо поле, обл. Русе, в интервала км. 20 + 230 до 20+290 по път ІІ - 21 град Русе – град Силистра, при
управление на моторно превозно средство - BUS марка "M.S.",
модел ***CDI с ДК № СС ***СВ, собственост на ЕТ
"Х.- 3- Х.Х.", нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 20 ал.1 ЗДвП- „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, при което причинил
по непредпазливост смърт на повече от едно лице:
- Д.С.П.от гр.Силистра, обл.
Силистра, ЕГН: ********** и
-
И.Г.М.от гр.
Тутракан, обл. Силистра, ЕГН: **********
и средни телесни
повреди на повече от едно лице:
- на Р.С.К. ***,
ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на пети, шести, седми, и осми гръдни
прешлени, счупване на гръдната кост, кръвонасядания и
охлузвания в областта на десния долен крайник, кръвонасядания
на челото, довели до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок
повече от 30 дни;
- на Р.Г. *** ЕГН:
**********, изразяваща се в счупване в долната трета на дясната лъчева кост,
счупване на четвърта дланна кост на дясната ръка, кръвонасядания и отоци по главата, горните крайници и
тялото, затруднено отваряне на устата, довели до трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни;
- на И.Й. ***,
ЕГН: **********, изразяваща се в сублуксация на лява акромиоклавикуларна става, разкъсноконтузна
рана на трети пръст на лявата ръка, довели до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник за срок повече от 30 дни;
- на А.Г. ***,
ЕГН: **********, изразяваща се в изкълчване на лявата акромиоклавикуларна
става, чупване на трето и четвърто ребра по средноключивна
линия в ляво, довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник за срок повече от 30 дни;
- на Р.И. ***,
ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на лявата ключица, кръвонасядания по тялото и лявата ръка, оток на лявата ръка
и над лявата ключица, охлузвания на главата, довели до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни;
-на
В.В.Н. ***, ЕГН: **********, изразяваща се в оток и кръвонасядания и охлузвания в яблъчните
области, оток и колекция от кръв в меките около дясната лакетна
става и предмишницата, кръвонасядания
и охлузвания по тялото и крайниците, счупване в областта на кръстни прешлени,
довели до трайно затрудняване на движението на долните крайници за срок повече
от 30 дни.
Подсъдимият е нарушил
разпоредбата на чл.
20 ал.1 ЗДвП, като не изпълнил задължението си като водач
на МПС да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява. Подсъдимият
е отклонил вниманието си от управлението на буса, като
обърнал тялото си назад и изпуснал контрола над управляваното от него МПС. Вследствие
на това бусът продължил своето движение, като навлязъл
в насрещната лента за движение, излязло извън пътното платно и левите му гуми
попаднали в канавката. След това подсъдимият предприел неправилна маневра-
направил опит за рязко завиване на дясно и излизане от канавката, вследствие на
което последвало преобръщане на микробуса с изключително тежки за пътниците
последици- смърт на две жени и множество средни и леки телесни повреди на
пътниците. Подсъдимият е имал обективна възможност да контролира превозното
средство през цялото време, имал е техническа възможност и съответната видимост
за това.
Нарушението на посочения текст от
ЗДвП от страна на подсъдимия е в причинно-следствена връзка със загубата на
контрол над превозното средство, последвалото преобръщане на МПС и настъпилите обществено-опасни
последици- смъртта на две лица и средна телесна повреда на други шест лица.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия по непредпазливост. Той е знаел, че не трябва да се разсейва,
протяга и обръща назад и да отвлича вниманието си, докато шофира, макар и в
услуга на пътниците; знаел е, че не трябва да предприема резки маневри за
връщане на превозното средство в пътното му платно за движение, но не го е
направил. Той не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици- смърт
и причиняване на телесна повреда на пътниците, но е бил длъжен и е обективно е могъл
да ги предвиди и предотврати, с оглед своята възраст, образование,
правоспособност, житейски опит, професионален опит като водач на МПС и
възможности в конкретната пътна обстановка. При необходимост подсъдимият е
можел да спре и настрои климатичната инсталация над седалката на една от
пътничките, а не да прави това по време на управление на МПС; той не е следвало
и да предприема резки маневри за последващото връщане
на превозното средство в лентата му за движение. Той е имал възможност да
предотврати случилото се, но отнасяйки се небрежно към управлението на МПС не
го е направил.
Към датата на инкриминираното деяние
е била в сила разпоредбата на чл.343 ал.4, вр.ал.3 б.“б“
от НК, в редакцията й от 2012г., съгласно която при причиняване на смърт при
ПТП е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години. Понастоящем е
изменена разпоредбата на ал.3 б.“б“ от чл.343 от НК- Д.В. бр.74/26.09.2015г.,
съгласно която за причиняване на смърт при ПТП е предвидено наказание от 3 до
15 години. Настъпила е законодателна промяна относно наказанието за това
престъпление, като към момента на постановяване на присъдата е предвидено
по-високо максимално наказание за него. Инкриминираното деяние е извършено на
02.05.2014г., поради което следва да се прецени кой е приложимия закон и кой е
по-благоприятния такъв, съгласно чл.2 от НК. По-благоприятен се явява закона, който
е действал към момента на извършване на деянието, тъй като е предвиждал наказание
лишаване от свобода, при една и съща долна граница, но при по-нисък максимално
предвиден размер. С оглед на това следва да намери приложение разпоредбата от
2012г., на основание чл.2 ал.2 от НК.
Не може да намери приложение намалената
отговорност по чл.343а от НК, тъй като подсъдимият не е извършил никакви действия
по оказване на помощ на някой от пострадалите лица. Няма доказателства той да
се е обадил на спешен телефон 112, да е помагал при извеждане на пътници от
МПС, да е помагал при изправянето на буса на колела
или други действия. В случая е без значение дали това се дължи на обективни
причини- получени телесни увреждания от страна на водача на МПС или на други
причини.
С
оглед гореизложеното, подсъдимият следва да бъде признат за виновен.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, съдът взе предвид императивната разпоредба на чл.373
ал.2 от НПК, която предвижда приложението на чл.58а от НК.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства:
изразеното критично отношение от
подсъдимия и съжаление за случилото се; чистото му съдебно минало; полагането
на труд и грижи за семейство; много добрите характеристични данни за личността му,
от предходната и настояща месторабота; допуснатото само едно нарушение на ЗДвП,
което е станало причина за ПТП. Като отегчаващи такива съдът съобрази: причинената
смърт на две лица, като за съставомерността на
деянието по текста на чл.343 ал.4 от НК е достатъчно да е причинена смъртта и
само на едно лице; причинените множество средни телесни повреди на общо шест
лица, всяка една от които е достатъчна за съставомерността
на деянието по текста на чл.343 ал.4 от НК; причинените множество леки телесни
увреждания на множество други лица- пътниците в буса,
които са извън взетите предвид при квалификацията на деянието.
Предвид посочените отегчаващи отговорността
обстоятелства не са налице многобройни смекчаващи такива, нито някое от
изброените се явява изключително по смисъла на закона, поради което не са
налице предпоставките на чл.58а ал.4, вр.чл.55 от НК.
С оглед изложеното наказанието следва да бъде определено при условията на
чл.58а ал.1 от НК. Съдът определи същото при лек превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, малко под средата на наказанието, предвидено в
текста на чл.343 ал.4 от НК /от 3 до 10 години лишаване от свобода/, а именно пет
години лишаване от свобода /или 60 месеца/. След редукцията с 1/3 подсъдимият
следва да изтърпи наказание в размер на 40 месеца лишаване от свобода или ТРИ ГОДИНИ
И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед крайния размер на определеното наказание,
не са налице формалните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК и така определеното
наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. На основание чл.57 т.3 от ЗИНЗС съдът
определя първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието. Съгласно
разпоредбата на чл. 70 от ЗИНЗС не може да бъде определен лек режим за
изтърпяване на това наказание, тъй като лекият режим не се определя като
първоначален такъв, поради което възраженията на защитата в тази насока са
неоснователни.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС и притежава
придобито по предвидения законов ред свидетелство за управление на МПС и на
основание чл.343г, вр.чл.343
ал.4 от НК и чл.37 ал.1 т.7 и чл.49 от НК той следва да бъде лишен от право да
управлява МПС. Съдът намира, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Размерът на този период съдът определи
изхождайки от горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, като отчете от една страна, че подсъдимият е допуснал само едно
нарушение на правилата за движение по пътищата, а от друга, настъпилите изключително
тежки обществено- опасни последици от деянието.
С така определените наказания, по вид и
размер, при ефективното изтърпяване на лишаването от свобода и лишаването от правоуправление за посочения период от време,
ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимият ще може да
преосмисли поведението си занапред, ще се постигне превъзпитаващ ефект спрямо
него и ще се покаже непримиримостта на обществото към подобни деяния. В същото
време това наказание се явява адекватно на обществената опасност на дееца и на
конкретното извършено от него, отчитайки факта, че се касае за непредпазливо
деяние, което е инцидент в живота на подсъдимия, но от него са настъпили
изключително тежки последици за множество лица.
По веществените доказателства:
На основание чл.53 от НК следва
да бъдат отнети в полза на Държавата следните вещи: един брой полиeтиленова кесия;
два броя бели рула тоалетна хартия; един брой пластмасов детайл с правоъгълна
форма с четири отделения; един брой очила с черни рамки с орнаменти от външната
страна и нечетящ с надпис от вътрешната; един брой опаковка състояща се от
картонена основа с надпис на латиница „MEROX GARDEN”; Trimmerleine
sternoformig Ф 3.0 mm х 15 m с пластмасов прозрачен
капак кръгъл, по средата с завита на руло светлозЕ.корда
за косене на трева; правоъгълен листа
хартия, кариран с размери 15см./14см. с
надпис 40лв. + 15лв. = 55лв. за бензин, запечатани в плик с подписите на Вещо
лице /спец.- техн. пом./ и
подписите на поемни лица; един брой възглавница синя
на цвят с размери 40/40см. с надпис по нея "SODOR"- веществени
доказателства, приложени по делото. Тъй като се касае за вещи без стойност, те
следва да бъдат унищожени, след влизането на присъдата в сила.
На
основание чл.53 от НК следва да бъдат върнати на Х.Х.
Х.от с.Калипетрово, обл. Силисктра,
в качеството му на собственик на ЕТ
"Х.- 3- Х.Х. следните вещи: BUS марка " M.S." модел ***CDI с рег. № *** - на съхранение пред РУ - гр. Сливо поле,
ул."Панайот Волов " № 2; един брой тахошайба с надпис П.С. №***; един брой контактен ключ
заедно с чипа му с черна дръжка с един брой емблема с надпис "М.";
банкнота с номинал от 50 лева, серия АЕ №8160992 и банкнота с номинал 5 лева
Серия БД с №3515945, запечатани в плик с
подписите на Вещо лице /спец.- техн. пом./ и подписите на поемни лица
- веществени доказателства, приложени по делото. Посочените вещи са собственост
на ЕТ, видно от приложените документи във връзка със собствеността,
застраховките и други на буса. Относно парите, съдът
намира, че те също са собственост на ЕТ, тъй като всички вещи, намерени на
местопроизшествието, включително и пари са били върнати на пострадалите или на
техните наследници, още на ДП. С оглед мястото от където са иззети парите и
заявеното от подсъдимия, съдът приема, че посочените пари са били оборотни
средства, които са се намирали в буса, поради което
са собственост на ЕТ.
По гражданските
искове:
Предявеният и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалия И.С., за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000
лева е доказан по своето основание. Деянието на подсъдимия представлява
непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да репарира
вредите, които пострадалият е понесъл. От СМЕ, представената медицинска
документация /т.1, л.253-254 от ДП и л.125-128 от делото/ и от показанията на
разпитаните по делото свидетели- Румяна Сиракова- майка на пострадалия и И.Б.- негов
приятел, се установява личността и състоянието на пострадалия. Към момента на
деянието С. е бил на 23 години, студент- продължава висшето си образование в
Свищов, спортува- играе волейбол, живее активно, пътува до Свищов- където учи,
често пътува и до Тутракан- където живее баба му. Именно при пътуване до
Тутракан е станало и процесното ПТП, при което е получил телесните си увреждания.
На пострадалия С. е причинени телесни повреди,
изразяващи се в сублуксация
на лява акромиоклавикуларна става, разкъсноконтузна рана на трети пръст на лявата ръка, довели
до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок повече от
30 дни. Тези увреждания имат характера на средна телесна повреда, по смисъла на чл.129 от НК,
тъй като са довели до трайно затрудняване движенията на лявата ръка за повече
от 30 дни /СМЕ, медицинската документация/. Телесните увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка от действията на подсъдимия. Пострадалият е бил
прегледан на 02.05.2014г.в Спешно отделение на МБАЛ- Русе, където ръката е била
имобилизирана, раната на пръста обработена и
превързана /Листа за преглед на пациент в спешно отделение л.125 от делото/.
Извършено му е ренгеново изследване /л.126-127 от
делото/, предписани са му били обезболяващи /л.125 и л.128 от делото/. Това се е
отразило негативно на ежедневието и обучението
му.
Причинените
телесни увреждания безспорно са причинили на пострадалия болка, страдание, неудобства, както в момента
на получаване на уврежданията, при извършваните медицински манипулации и обработка,
така и известен период след това, когато е имал болки в ръката, не е можел да я
движи и използва в продължение на месец, приемал е обезболяващи, а след това е
провеждал съответна физиотерапия, с оглед показанията на майка му- св.Сиракова,
с която живеят в едно домакинство. Пострадалият е изпитвал и след този период
болки и неудобства в битов план и понастоящем се налага да щади пострадалата
ръка. Освен посочените чисто физически болки, страдания, неудобства от травмите
в ръката, пострадалият С. е преживял психически травми и стрес от случилото се,
като и до сега изпитва страх от пътуване.
С
оглед изложеното, съдът приема гражданския иск, за причинени неимуществени
вреди, за доказан в размер на 6000 лева, която сума подс.П.С. следва да заплати на пострадалия И.С..
Подсъдимият дължи тази сума, със законната лихва, считано от датата на
деянието- 02.05.2014г., до окончателното изплащане на сумата. В останалата му
част, до пълния предявен размер от 10 000 лева, гражданският иск се явява
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Предявеният от пострадалия И.Й. ***, против подсъдимия П.С.С., граждански иск за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, със законната лихва,
считано от датата на деликта- 02.05.2014г., е
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Безспорно И.С. има качеството на
пострадал, тъй като от престъплението, извършено от подсъдимия, са му причинени
телесни увреждания- средна телесна повреда, съгласно горепосочената СМЕ, които
са в пряка причинно-следствена връзка с действията на подсъдимия. Най-вероятно
той е претърпял имуществени вреди- евентуално заплащани лекарства, заплащани
консумативи, извършвани процедури и др. В същото време в тежест на гражданския
ищец е да докаже претенцията си по безспорен и категоричен начин, което в
настоящия случай не е сторено.
В подкрепа на искането си пострадалият е
представил писмени доказателства- заверени копия от 38 броя фискални бонове за
платени потребителски такси, издадени от „АСИМП по ОТ д-р Н.Н.“
ЕООД, единият от които е за 74 лева, а останалите 37 броя са за по 20 лева,
както и един фискален бон, издаден от СМДЛ „Вижън“
ООД за 20 лева /приложени на л.133-137 от настоящето дело/. Така общата сума по
тези документи възлиза на 834 лева. В същото време претенцията за имуществени
вреди е за 300 лева, като не е ясно кои от посочените суми се претендират и кои
не.
От показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели-Р.С.и И.Б., и най-вече от първата, която е майка на
пострадалия, се установява, че след катастрофата синът й е правил физиотерапия
при д-р Н.. Всяка процедура е включвала по 10 нагревки и това е струвало по 20
лева, както и че в годината на катастрофата /т.е.през 2014г./ е направил два
или три пъти процедура, а през следващите години /т.е. 2015 и 2016г./ е правил
процедури два пъти в годината-на пролет и през зимата /показанията на св.Р.С.на
л.153 от настоящето дело/.
Налице е противоречие между писмените и
гласни доказателства, което не позволява на съда да направи категоричния извод,
че претенцията е безспорно доказана.
Представения фискалния бон от 26.02.2015г.
за 74 лева не кореспондира с показанията на свидетелката, а този от СМДЛ „Вижън“ ООД за 20 лева не е ясно как се отнася към
посочените процедури, тъй като в него е отразено „ренгенографии“.
По делото няма представени документи за
извършвани процедури през 2014г.-след м.май, когато е станало ПТП. Представени
са фискални бонове за 2015г.и за 2016г.
От представените фискални бонове за 2015г.
е видно, че са от: 04.03.2015; 05.03.2015; 06.03.2015г.; 10.03.2015г.;
12.03.2015г.; 13.03.2015; 20.03.2015 /л.133 от делото/; 07.12.2015г.;
08.12.2015; 09.12.2015г.; 10.12.2015; 11.12.2015г.; 14.12.2015г.; 16.12.2015г.;
23.03.2015г.; 24.03.2015г /л.134 и 135 от делото/.
От представените фискални фонове за 2016г. е
видно, е са от: 14.12.2016г. /л.133 от делото/; 09.05.2016; 11.05.2016;
13.05.2016; 05.12.2016г.; 06.12.2016г.; 07.12.2016г.; 08.12.2016г.
/л.134 от делото/; 04.05.2016г.; 16.05.2016г. /л.134 от делото/; 04.07.2016г.; 08.12.2016;
09.12.2016г.; 12.12.2016г.; 13.12.2016г.; 15.12.2016г.;16.12.2016г.;19.12.2016;
20.12.2016г. /л.136 от делото/; 21.12.2016г.; 22.12.2016г.; 23.12.2016г.
Освен че фискалния бон за
08.12.2016г. се дублира на две от посочените страници, за останалите е видно,
че са за много по-честа периодичност, от посочената в показанията на
свидетелката, в много случаи са и на няколко последователни дни. Ако се приеме,
че напролет -м.март 2015г. са извършени 10 нагревки /по представените фискални
фонове са 7 броя/ и през зимата - м.декември 2015г. също 10 нагревки /от
представените фискални бонове са 9 броя/ то пак е налице противоречие, както
относно процедурата, която включва 10 нагревки, така и относно цената, тъй като
свидетелката сочи, че процедурата струва 20 лева, а от представените писмени
доказателства следва по-скоро, че всяка нагревка
струва по 20 лева. Аналогични изводи, съдът прави и за фискалните бонове
отнасящите за 2016г.
По делото не е безспорно доказано също
и дали посочените суми са действително за провеждана от пострадалия физиотерапия,
тъй като във фискалните бонове не е посочено за какво е заплатената сума; дали
такава са му е били назначена, кога, от кого, при каква периодичност, безплатна
ли или платена е физиотерапията и други. Недоказано е също и дали именно
пострадалият е заплащал сумите по представените фискални бонове или друго лице,
тъй като на документите не е посочено за кое лице се отнасят, липсват писмени
доказателства, които при съпоставка с фискалните бонове да могат да обосноват
извода, че именно пострадалият е провеждал и заплащал посочените процедури.
Предвид изложеното претенцията за
имуществени вреди, претърпени от пострадалия от престъплението, не е доказана
по безспорен и категоричен начин, поради което следва да бъде отхвърлена
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3
от НПК, подсъдимият дължи направените по делото разноски. Той следва да бъде
осъден да заплати разноските, направени в хода на предварителното производство-
в размер на 2264,10 лева, които следва да заплати в полза на ОД на МВР-Русе,
както и 240 лева- държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск. В хода на съдебното следствие пред РОС не
са направени съдебни разноски, поради което подсъдимият не дължи такива.
Подсъдимият дължи и направените от частните
обвинители и от гражданския ищец разноски, направени по делото, които са реално
заплатени и за които е направено искане за присъждане. Съдът не може да
намалява размера на разноските, направени от страните, тъй като в чл.187-
чл.190 от НПК не е предвидена такава възможност. Дължимите разноски, са както
следва:
Подсъдимият следва да заплати на
гражданския ищец И.Й.
*** направените от него по делото съдебни разноски в размер на 800 лв. -адвокатско
възнаграждение. От представения договор за правна помощ на л.129 от делото е
видно, че тази сума е заплатена в брой. В приложения в т.3,л.102 от ДП договор
за правна помощ няма посочена заплатена сума за адвокатско възнаграждение,
поради което съдът не присъжда такава.
Подсъдимият
следва да заплати на частния обвинител Д.Д.К. *** /наследник на починалата Д.С.П.от
гр.Силистра/, направените от нея по делото съдебни разноски в размер на 700 лв.-адвокатско
възнаграждение. От представения договор за правна помощ на л.109 от делото е
видно, че тази сума е заплатена в брой. В приложения в т.3,л.126 от ДП договор
за правна помощ е посочена сумата от 800 лева за договорено адвокатско
възнаграждение, но липсва отразяване, че тази сума е реално заплатена, поради което съдът не я присъжда.
По
делото е конституиран като частен обвинители Л.П. /наследник на починалата Д.С.П.от
гр.Силистра/, с повереник адв. М.. В същото време в
приложеното в т.2, л.77-78 от ДП няма отразено договорено или внесено адвокатстко възнаграждение. В представения договор за правна
помощ, приложен на л.109 от делото, не фигурира името на частния обвинител Л.П..
С оглед изложеното съдът не присъжда разноски на този частен обвинител.
Подсъдимият
следва да заплати на частния обвинител А.В.Р. *** /наследник на починалата И.Г.М.от
гр.Тутракан, обл.Силистра/, направените от нея по
делото съдебни разноски в общ размер на 2300 лева- адвокатско
възнаграждение. От представения договор
за правна помощ в т.3,л.122 от ДП е отразено договорено и заплатено
възнаграждение в размер на 800 лева. От представения договор за правна
помощ на л.110 от делото е отразено договорено
и реално заплатено възнаграждение в размер на 1500 лева. С оглед изложеното
подсъдимият дължи общия размер на сумите по двата договора за правна помощ, който
възлиза на 2300 лева.
Подсъдимият
следва да заплати на частния обвинител Г.В. *** /наследник на починалата И.Г.М.от
гр.Тутракан, обл.Силистра/ направените от него по
делото съдебни разноски в общ размер на 2300 лв.- адвокатско възнаграждение. От
представения договор за правна помощ в т.3,л.120 от ДП е отразено договорено и
заплатено възнаграждение в размер на 800 лева. От представения договор за
правна помощ на л.111 от делото е
отразено договорено и реално заплатено възнаграждение в размер на 1500 лева. С
оглед изложеното подсъдимият дължи общия размер на сумите по двата договора за
правна помощ, който възлиза на 2300 лева.
Подсъдимият
следва да заплати на частния обвинител Р.Т.К. ***, направените по делото
съдебни разноски в размер на 1000 лева- адвокатско възнаграждение. От
представения договор за правна помощ на
л.108 от делото е отразено договорено и реално заплатено възнаграждение от К.
за представляващия я пред съда адвокат А. Б.от АК-София
в размер на 1000 лева, с оглед на което подсъдимият дължи тази сума. В
представения договор за правна помощ в т.3,л.36 от ДП е отразено договорено и
заплатено възнаграждение в размер на 500 лева, но доколкото се касае за друг
адвокат, представлявал пострадалата - П.К. от САК и поради липсата на изрично
искане в съдебно заседание за заплащане и на тези разноски, съдът не ги
присъжда.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: