НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

Номер Година 08.05.2019 Град Карлово В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На осми април две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Иванов

Секретар: Димитрина Минчева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №916 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по искове с правно основание чл.422 , във вр. с чл.415 от , вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Б.П.П.Ф. С.А“, клон Б., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, п.к. **, ж.к. **, представлявано от Д.Д. – заместник-управител, чрез юрк. Н.М. против В.И.Б. ЕГН: **********, постоянен адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че с Договор за потребителски заем с номер ** от 21.12.2016 „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е отпуснало на ответника заем в размер на 2343.00 лв. Дружеството изплатило сумата по заема по начина, уговорен в договора, като по този начин изпълнило задължението си по него.

Усвояването на посочената сума ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Въз основа на чл.3 от Договора за ответника възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 231.51 лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите 39.78 % и годишния лихвен процент 28.22 % , посочени в параметрите по договора.

Към 20.02.2017 г. ответникът не погасил нито една месечна вноска. На основание чл.5 от договора вземането на ищцовото дружество ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 2778.12 лв., представляващ оставащите 12 броя погасителни вноски към 20.03.2017, към която дата заемът станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си. Това принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. Поканата била изпратена на адреса, който бил деклариран в договора, а съгласно чл.10 от същия, всички изявления на кредитора се считали за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора.

Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 214.33 лв. за периода от настъпване на изискумостта на кредита – 20.03.2017 г., до 11.02.2018 г.

За събиране на вземането си кредитодателят депозирал заявление по чл.410 , по което РС К.образувал ч. гр. д. №302/2018 г. по описа на съда. Била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 , с която било разпоредено на В.И.Б.. да плати на ищцовото дружество - кредитор:

- 2343.00 лв. /две хиляди триста четиридесет и три лева/, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер ** от 21.12.2016 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.;

- 435.12 лв. /четиристотин тридесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по договора, за периода

- 214.33 лв. /двеста и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.03.2017 до 11.02.2018 г.;

- 59.85 лв. /петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски по делото за внесена държавна такса;

- 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 и съдът на осн. чл.415, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Това обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от образуване на настоящото производство.

Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на дружеството следните суми, за които по ч. гр. д. № 302/2018 г. по описа на РС К.е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 , а именно:

- 214.33 лв. /двеста и четиринадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.03.2017 до 11.02.2018 г.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от , не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК, както и по чл.238, ал.1 от , а именно, че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.

С молба с вх. №3541/26.03.2019 г., приета в първото по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си юрк. П., е направил искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от .

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от , за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от , но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

Производството по чл. 422 е особено исково производство за установяването на вземане, предмет на заповед за изпълнение. На заявителя /ищец по настоящото дело/ са присъдени разноски по заповедното производство в размер на общо 109.85 лева, които основание чл.78, ал.1 от ответникът следва да му заплати заедно с направените разноски в хода на настоящото исково производство, а именно – още 233.87 лева.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено, че В.И.Б. ЕГН: **********, постоянен адрес: *** дължи на „Б.П. П. Ф.с С.А“, клон Б., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, п.к. **, ж.к. ***, представлявано от Д.Д.– заместник-управител, чрез юрк. Н.М.следните суми, за които по ч. гр. д. № 302/2018 г. по описа на РС К.е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 , а именно:

- 2343.00 лв. /две хиляди триста четиридесет и три лева/, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер *** от 21.12.2016 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане;

ОСЪЖДА В. И.Б. ЕГН: **********, постоянен адрес: *** да ЗАПЛАТИ на „БНП П. П. Ф. С.А“, клон Б., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, п.к. **, ж.к. **, представлявано от Д.Д.– заместник-управител, чрез юрк. Н.М.направените по делото разноски общо в размер на 343.72 лв. (триста четиридесет и три лева и седемдесет и две стотинки), от които 109.85 лева – разноски в заповедното производство и 233.87 лева – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Д.М.

Номер на акта:	169
Дата:	8 май 2019 г. (в сила от 8 май 2019 г.)
Съдия:	Владимир Стоянов Иванов

Дело:	20185320100916
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	12 юни 2018 г.

Решение по дело №916/2018 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ