РЕШЕНИЕ №
гр.ВРАЦА, 18.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 17.08.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При секретаря *****в присъствието на прокурора :
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 4673 по описа на 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
„ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СОФИЯ” ЕАД, *****е предявила при условията на обективно съединяване искове
против
К.Л.К., ЕГН - **********, постоянен и настоящ адрес ***,
адрес по заявление: гр.София, общ.Илинден,ж.к.“Света троица“ бл.203 вх.Б ет.5
ап.29 ,с които иска да се признае за
установено,че ответницата дължи на ищеца както следва: сумата от 2345,13 лева, представляваща главница
за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода
от м.05.2015 г. до м.4.2018 г. ; сумата от 307,28
лева, представляваща лихва върху
главницата за периода от 14.09.2016 г. до 28.05.2019 г.; сумата от 49,92 лева, представляваща главница за
дялово разпределение; сумата от 10,28
лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.06.2016 г. до 28.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главниците за периода от датата на
завеждане на настоящото заявление в съда – 17.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 54,25
лева платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева-разноски по заповедното
производство и разноските по исковото производство.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатени суми
за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр.София, общ.Илинден, ж.к.“Света троица“ бл.203 вх.Б ет.5 ап.29 аб. 170808
- 2 -
Предявените
иск е с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422,ал.1 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковите претенции
с искане за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани по съображения
подробно изложени в отговора.
Третото лице-помагат на ищеца „МХ ЕЛВЕКО” ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,район Красно село”,ул.”Булина ливада”№32 е ангажирало становище
за основателност на исковите претенции.
Съдът
с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Към настоящото дело е приложено ч.гр.дело №3552/2019г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение , с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца исковите суми,ведно със законна лихва и
разноски.С оглед депозирано възражение от длъжницата съдът е
указал на кредитора да предяви искове относно вземанията си, което е довело до
настоящото исково производство.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към настоящия
момент, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители (клиенти) на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо
най-малко две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда-етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна
станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ.
Според алинея трета на същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за
потребители (клиенти) на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването. Тази нормативната уредба показва, че фактът на притежаване
на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е
достатъчен, за да направи собственика потребител (клиент) на топлинна енергия
за битови нужди.Като без значение и дали жилището си обитава или не от
собственика за наличието на конкретни задължения.Ответницата е съсобственик на
процесния апартамент видно от представения по делото нотариален
- 3 -
акт за продажба на недвижим
имот №49, том.1,рег.№5438,дело №42/2002г.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,като писмената форма се предвижда само за допълнителните споразумения,установяващи конкретни уговорки,различни от тези в общите условия.В разпоредбата на
чл.112в от Закона за енергетиката и енергийната ефективност/ЗЕЕЕ отм./,в редакцията му Дв бр.108 от 2001г. е предвидено,че количеството топлинна енергия за отопление по чл.112б се разпределя между потребителите-собственици или титуляри на вещното право на ползване.Аналогична е уредбата и в чл.142,ал.2 от сега действащия ЗЕ,който предвижда,че топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя от топлинната енергия отдадена от сградната инсталация,топлинната енергия за отопление на общите части и
топлинната енергия за отопление на имотите,както и в чл.143, ал.3 топлинната енергия по ал.1 и 2 се разпределя между всички потребители порпорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съответно съобразно нормата на чл.145,ал.3 във вр.с чл.153,ал.6 от ЗЕ,топлоенергия отдадена от сградна инсталация се дължи от всички потребители в сградата независимо от това дали в отделните имоти се ползва отопление и дали същите са обитавани.По силата на чл.52 във вр.с чл.67 от Наредба №163334/06.04.2007г. за топлоснабдяването измерването на топлинната енергия се извършва чрез дяловото й разпределение съобразно показанията на средството за търговско измерване/отчитане/-топломер.
По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр.Враца одобрени с решение от ДКЕР с решение №ОУ-02/03.01.2014г. от ДКВЕР - в същите подробно са визирани правата и задълженията на продавача и купувача,реда за измерване и отчитане на топлинната енергия,разпределението на същата между купувачите и заплащането на топлинната енергия. В чл.33 , ал.1 от общите условия от 2008г. евизирано,че купувача е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.В ал.3 е визирано, че купувача има право да предяви възражения до продавача и търговеца за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,каквото в случая не е депозирано.Съответно ал.4 предвижда,че при неизпълнение в срок на задължението по ал.1 купувача заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на изплащане на топлоенергията.Общите условия за целия исков период се идентични.
- 4 -
Съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи съгласно изискванията на чл.7, ал.3 от ГПК
Основателни са възраженията на пълномощника на ответника направени още в заповедното производство за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на осн.чл.111,б.в ЗЗД. три годишна давност от изискуемостта на вземането видно от исковите претенции с начална дата на период на вземането -м.05.2015 г.,респективно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 гПК е депозирано на 17.06.2019г.,т.е. за периода от м.05.2015г. до 17.06.2016г. вземанията са погасени по давност по отношение на претендираната главница и лихва за забава.
От представените по делото писмени доказателства справка извлечения от фактури за конкретния вид неиздължение/които представляват едни компютърни разпечатки/ неносещи подпис и печат на ищеца,т.е. дори не могат да се ценят като частни документи,не се установяват по категоричен начин вземанията и техния размер,оспорени са от ответницата,при което съдът е допуснал изслушване на специализирани експертиза за установяване на вземанията и техния размер.Даден е срок за внасяне на депозити,едноседмичен от връчването на препис от определението на ищеца, но депозити не са внесени,при което ищеца не е установил вземанията си ,техния произход, вид и размер.
С оглед на изложеното исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани и в останалата част както по отношение на главницата така и по отношение на акцесорния иск за лихва,без да се обсъждат останалите писмени доказателства.
С оглед отхвърляне на исковите претенции следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответницата деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. за адвокатска защита.
Водим от гореизложеното, на осн.чл.79 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от„ТОПЛОФИКАЦИЯ
– СОФИЯ” ЕАД, *****при условията на обективно съединяване искове против К.Л.К., ЕГН - **********, постоянен и настоящ адрес ***,
адрес по заявление: гр.София, общ.Илинден,ж.к.“Света троица“ бл.203 вх.Б ет.5
ап.29 ,с които иска да се признае за
установено,че ответницата дължи на ищеца както следва:
- 5 -
сумата
от 2345,13 лева, представляваща
главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение
за периода от м.05.2015 г. до м.4.2018 г. ; сумата от 307,28 лева, представляваща лихва върху
главницата за периода от 14.09.2016 г. до 28.05.2019 г.; сумата от 49,92 лева, представляваща главница за
дялово разпределение; сумата от 10,28
лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.06.2016 г. до 28.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главниците за периода от датата на
завеждане на настоящото заявление в съда – 17.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД, *****ДА ЗАПЛАТИ НА К.Л.К., ЕГН - **********, постоянен и настоящ адрес ***,
деловодни разноски за настоящата инстанция за адвокатска защита в размер на 500
лв.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „МХ ЕЛВЕКО” ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,район Красно село”,ул.”Булина ливада”№32.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: