№ 1339
гр. Варна, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501513 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба № 24964/13.04.2022г. на П. М. П. ,
чрез процесуален представител адв. В. Д.-ВАК и въззивна жалба № 24965/13.04.2022г. на П.
М. П. против Решение № 727 от 18.03.2022г., постановено по гр.д. № 5365/2021г. на РС-
гр.Варна,34 св. с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес *****, заместил по реда на чл. 227 ГПК починалата в хода на процеса
на 13.09.2021г., ищца И.Б Д.а, че ответникът П. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
****, не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 308 кв.м.,
заключена между точки А, В, C и D от приподписаната от съда комбинирана скица № 4,
приложена на л. 102 от делото, съставляваща неразделна част от решението, от НИ №
509.1711 по ПНИ на м. „Вълчан чешма“, землището на гр. Аксаково, одобрен със заповед №
РД-12-7706-235/15.08.2012г. на областния управител на област с административен център
Варна, целият с площ от 500 кв.м., при граници на реалната част: имоти № № 509.2191,
509.2088 и от две страни останалата част от имот 509.1711, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК .
В жалбата са изложени аргументи за недопустимост и неправилност на решението
поради липса на правен интерес на ищеца за водене на иска, нарушение на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че за ищеца не е
налице правен интерес от завеждане на настоящото производство, доколкото същия няма
самостоятелни вещни права върху процесния имот. Изложени са аргументи за нищожност
на решението на ПК № 8487 от 1997 г., поради наличие на такова от 1993г., както и за
неправилно приложение на чл. 14 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че съда неправилно е приел, че
преценката относно наличието на предпоставките на нормата на параграф 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ и в частност относно броя на населението на гр.Варна, следва да се прави към монета
на приемане на разпоредбата – ДВ бр.28/1992г. обнародван на 03.04.1992г., а не към
момента, когато за ползвателя е била налице възможността да упражни правото на
изкупуване, в конкретната хипотеза -1997г. Твърди се, че делото е останало неизяснено,
1
доколкото не са налице данни колко е населението към 03.04.1992г. /преброяването е от
04.12.1992г./ , както и доколкото от приетите по делото СТхЕ-зи не е установено точното
местоположение на възстановения с решение на ПК –Аксаково на наследниците на К.Я.Г.
имот. Оспорен са аргументите на съда и относно началния момент, от който за ответника
би могла да започне да тече придобивна давност, респективно момента , в който се счита за
завършена реституционната процедура- влизане в сила на ПНИ , като се твърди , че
Решението на ПК –Аксаково от 07.04.1997г. е постановено преди 30.07.1997г., поради което
има конститутивен ефект и срока на придобивната давност към дата на подаване на исковата
молба в съда е изтекъл.
Претендира се обезсилване/отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявения иск да бъде отхвърли /да се прекрати производството по
него.Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивника,явява се лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба, претендира същата да бъде
уважена.Претендират присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК.Представя писмена защита.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от Б. Г. Д., чрез процесуален
представител - адв.Д. А. –ВАК, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за допустимо, правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по
делото разноски. Не е изразил становище по направеното от въззивника доказателствено
искане.
В съдебно заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител поддържа
депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на
разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от И.Б. Д.а, починала в хода на
процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Б. Г. Д. срещу П. М. П. иск с правно основание чл.
124 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на реална част от 308 кв.м. (съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. на
14.12.2021г.) от новообразуван имот № 509.1711 по ПНИ на м. „Вълчан чешма", землището на гр.
Аксаково, одобрен със Заповед № РД-12-7706-235 от 15.08.2012г. на Областния управител на
област Варна, целият с площ от 500 кв.м., при граници на реалната част, защтрихована в червен
цвят на приложената към молба вх. № 14730/17.06.2021г. скица: от две страни новообразуван имот
№ 509.1711, новообразувани имоти №№ 509.2191 и 509.2088 и на целия имот: новообразувани
имоти №№ 509.2191, 509.2088, 509.2126 и 509.2005.
В исковата молба ищцата И.Б. Д.а, твърди че е един от наследниците по закон на К.Я.Г., на
които с Решение № 8478/07.04.1997г. на ПК - Аксаково е възстановено правото на собственост
върху нива с площ от 4.700 дка, при граници по решението: шосе, чешма, дере, Г.И. и П.П.,
попадаща в терен по § 4 на ЗСПЗЗ. За имота по ПКП към ПНИ е отреден стар имот № 57. Този
имот попада по ПНИ на м. „Вълчан чешма", одобрен със заповед № РД-12-7706-235 от
15.08.2012г., в новообразуван имот № 509.1711, като участва в него с площ от 373 кв.м. Твърди, че
посоченият новообразуван имот не може да бъде възстановен на наследниците на К.Я.Г., тъй като е
записан на ответника въз основа на договор за дарение, оформен в нотариален акт №
81/2017г.Оспорва правата на ответника, като твърди, че същият не би могъл да стане собственик на
2
процесната реална част от имота, тъй като праводателите му М. П. М. и И. П.а М.а не са били
собственици на имота. В тази връзка оспорва на М. М. да е било предоставено валидно право на
ползване, а ако такова е било предоставено то касае имот различен от процесния. Оспорва и да са
били налице предпоставките на закона за изкупуване на имота, тъй като не е отговарял на
изискванията на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Тъй като към настоящия момент в полза на ищцата не е
издадена заповед по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и не може да приключи реституционното производство, то
и счита, че е налице правен интерес да бъдат отречени правата на ответника върху процесната
реална част от имота, поради което и сезира съда с искане за това. Моли и за отмяна на нотариален
акт № 12, том I-к, рег. № 308, дело № 17/1999г., вписан в Служба по вписванията под акт № 154,
том XI, дело № 102/1999г. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. М. П. е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Поддържа, че е собственик на процесния имот въз основа на договор за
дарение от 24.07.2017г., обективиран в нотариален акт № 81, том I, рег. № 1369, дело № 71/2017г.
на нотариус Ж.К..Излага, че неговите праводатели- М. П. М. и И. П.а М.а са придобили права
върху имота въз основа на трансформирано право на ползване в право на собственост. Сочи, че с
Протокол № 18/18.06.1985г. на ОбНС-Аксаково на М. М. е било предоставено право на ползване
върху хавра от 500 кв.м., землището на Аксаково, м. „Вълчан чешма", при съседи: ползватели М.
П. П., С.Я. и шосе. Така предоставеният имот,при наличие на предпоставките на § 4б, ал. 1 ПЗР на
ЗСПЗЗ - имотът е на 10км. от крайбрежната морска ивица и гр. Варна, чието население към
момента на влизане в сила на цитираната норма е било под 300 000 души, е бил изкупен от
праводателите му, които са заплатили земята чрез общината.
В условията на евентуалност се позовава на изтекла придобивна давност в резултат на
осъществявана фактическа власт върху имота от 24.07.2017г., присъединявайки владението на
праводателите си от изкупуване на имота до 24.07.2017. Поддържа, че давността по отношение на
наследниците на К.Я.Г. е започнала да тече от момента на постановяване на реституционното
решение - 07.04.1997г., с което счита, че е приключила процедурата по възстановяване правото на
собственост, тъй като е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ, ДВ бр. 68/30.07.1997г., а в
същото имотът е описан по начин, който позволява неговото индивидуализиране.Оспорва имотът
да е заявяван за възстановяване, поради което не може да се приеме, че е признато право на
възстановяване или възстановен на наследниците на К.Г. имот. Прави възражение за нищожност
на решението, от което ищцата черпи права, с аргумент, че не е било налице основанието по чл. 14,
ал. 7 ЗСПЗЗ за изменение на решение № 8478/09.03.1993г., с което е отказано възстановяване на
собствеността върху нива с площ от 0.600 дка, землището на Аксаково, м. „Вълчан войвода", имот
151, 152, 170-178 по КП от 1990г., тъй като са изминали повече от две години от постановяване на
първото решение. Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Възраженията на въззивника за недопустимост на настоящото производство поради
липса на правен интерес, съда счита за неоснователни по следните аргументи: Съгласно
приетото по т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по ТД№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, видът на иска
3
и обемът на защитата зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата от
насрещната претенция.За да обоснове правния си интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск, ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато
от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.Доколкото в конкретната
хипотеза се твърди незавършена реституционна процедура - признато право на
възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, но още не е издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ - при влязъл в сила ПНИ,
съобразно който имотът е записан на ответника, претендиращ права по пар. 4 и сл.ПЗР на
ЗСПЗЗ, отрицателният установителен иск против ползвателя е допустима форма на защита
/така в Решение № 62 от 09.02.2012 г. по гр.д.№ 294/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 185
от 25.06.2013 г. по гр.д.№ 2006/2013 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 68 от 13.06.2011 г. по
гр.д.№ 791/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.Определение № 225 от 15.05.2020г. по гр.дело №
3710/2019г. на ВКС ,IIг.о. и др./.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства ,
че:
Ищцата И.Б Д.а, починала в хода на настоящото производство на 13.09.2021г. и наследена
и заместена по чл.227 от ГПК от сина си – Б. Г. Д., е наследник по закон на К.Я.Г., бивш жител на
с. Аксаково, поч. на 13.05.1928г. – удостоверения за наследници л. 10-12 и л.84 от дело.
С Решение № 8478 от 09.02.1993г. на ПК-Аксаково, издадено въз основа на заявление вх.
№ 372а от 29.01.1992г. от И.Б Д.а за възстановяване на земеделски земи въз основа на клетвена
декларация , сред които и нива от 4.700 дка в м. „Вълчан чешма",на наследниците на К.Я.Г. е
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху
земеделски земи, включително и нива от 4.100 дка в землището на с. Аксаково, м. „Вълчан
чешма", имот № 151, 152, парцел № 170-178 от КП от 1990г., при граници /съседи/: шосе, чешма,
дере, Г.И., П.П.. Посочено е въводът да стане след като собственикът заплати подобренията на
ползвателя.
Със същото решение е отказано възстановяването на 0.600 дка на нива, находяща се в
землището на с. Аксаково, м. „Вълчан чешма", попадаща в обхвата на посочените по-горе имоти, а
именно: имоти 151, 152, парцел 170-178 от КП от 1990г. и съседи - шосе, чешма, дере, Г.И., П.П..
Посочено е, че правото на собственост не се възстановява поради „Имотът се възстановява по
разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Имотът е застроен".
И.Б Д.а е депозирала пред Районен съд - Варна, чрез ПК-Аксаково жалба заведена под вх.
№ 914/15.03.1993г. по описа на съда , срещу горното решение в частта, с която е отказано
възстановяване собствеността върху конкретно посочени земеделски земи, в това число и върху
0.600 дка - част от нива с площ от 4.700 дка в м. „Вълчан чешма".
Видно от Решение № 8478 от 09.02.1993г., същото е преработено съгласно жалба
914/15.03.1993г., като от представеното от ищеца заверено от ОСЗ-Аксаково копие на цитираното
решение /л. 239-240/, върху същото е обективирана резолюция „По нареждане на Председателя на
ПК-Аксаково нива 0.600 дка в м. „Вълчан чешма" да се възстанови. Това е намерило отражение в
преработено Решение № 8478 от 09.02.1993г. /л. 241-242/, като площта на възстановената нива в м.
4
„Вълчан чешма" е 4.700 дка, попадащи в имот № 151, 152, парцел № 170-178 от КП от 1990г., при
граници /съседи/: шосе, чешма, дере, Г.И., П.П.. Посочено е, че въводът ще стане след като
собственикът заплати подобренията на ползвателите.
В последващо издаденото Решение № 8478/07.04.1997г. са включени и други
възстановени имоти и такива за които е отказано възстановяване собствеността, като по
отношение на нивата в м. „Вълчан чешма" описана по-горе е посочено, че се възстановява по
разпоредбите на § 4 ЗСПЗЗ.
Възражението на въззивника за нищожност на решението на ПК № 8487 от 1997г.
поради наличие на предходно от 1993г. и поради липса на материална компетентност на ПК-
Аксаково да измени решението си от 09.02.1993г е неоснователно по следните аргументи.
Съгласно ТР № 9 от 07.11.2012 г. по ТД № 9/2012г. на ОСТК на ВКС, ответникът по иск за
собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по
§ 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ,каквато е настоящата хипотеза, може да се брани с възражения
за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие
/ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите
противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена при наличието на
право на изкупуване по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, упражнено в законните срокове. В
настоящия случай на наследниците на К.Г. е възстановена в съществуващи /възстановими/ граници
собствеността върху нива от 4.100 дка, землището на Аксаково, в м. „Вълчан чешма" и е отказано
възстановяване собствеността в стари реални върху 0.600 дка от нива в същата местност, като
имотът /от 4.700 дка/ е заявен с пореден № 13 от заявлението, инициирало реституционното
производство. В постановения отказ е посочено,че имотът е застроен, поради което се
възстановява по разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което от своя страна отрича идентичност с
придобитите от ответника имоти, респективно идентичност с процесния имот. Че постановения
отказ не засяга процесния имот от 4.700 дка се установява и от заключението на вещото лице по
допълнителната СТхЕ –т.4 ,л.266 от дело.В заключение доколкото Решението на ПК не
рефлектира пряко върху правната сфера на ответника, на същото не следва да бъде осъществяван
косвен съдебен контрол.
В тази връзка неоснователно и възражението на въззивника за липса на идентичност между
имота възстановен на ищеца и придобития от него чрез дарение.
Ответника П. П. се легитимира като собственик на процесната недвижимост въз основа на
договор за дарение от 27.04.2017г., обективиран в нотариален акт № 81, том I, рег. № 1369, дело №
71/2017г.,видно от който М. П. М. и И. П.а М.а са дарили на П. М. П. поземлен имот № 509.1711,
находящ се в гр. Аксаково, м. „Вълчан чешма" /л. 15/.
С нотариален акт № 12, том I-к, рег. № 308, дело № 17/1999г., на нотариус Р.К., М. П. М. е
признат за собственик върху имот придобит на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: 500/900
кв.м. ид.ч. от недвижим имот - земеделска земя, находящ се в м. „Вълчан чешма", землището на с.
Аксаково, представляващ парцел № 151, при граници: парцел № 152, дере и път (л. 14).
От приложеното на л. 54 от делото удостоверение № 361/21.06.1985г., се установява, че на
основание ПМС № 11/1982г. и Решение № 18/18.06.1985г.,на М. П. М. е предоставено право на
ползване върху хавра от 500 кв.м., находяща се в землището на с. Аксаково, м. „Вълчан чешма",
при граници: М. П. П., шосе и С.Я.. Представен по делото е протокол № 18 от заседание на ИК на
ОбНС-Аксаково, видно от който по докладна записка е взето решение по т. 146 за предоставяне на
5
земи по 11 ПМС на работници, служители и пенсионери от района на селищната система, съгласно
приложен списък № 2 за 128 души. Цитираната докладна записка е приложена на л. 60-64, от която
е видно, че М. М. е сред лицата, на което е определено да бъде предоставена земя за ползване.
С Решение от 29.10.1997г., постановено по адм.д. № 479/1997г., по описа на ВОС е
отменен обективирания в писмо от 21.04.1997г. отказ за изкупуването на имота, като община
Аксаково е задължена в месечен срок да предостави на М. ползваната от него земя за изкупуване.
Определената за имота оценка в размер на 18500 лева е заплатена изцяло .
Видно от приложеното на л. 220 от делото удостоверение № 3408/1998г. на кмета на
Община Варна, че същото е издадено на М. М., в уверение на това, че същият е придобил право и
закупил предоставеното му по ПМС място в м. „Вълчан чешма", землището на Аксаково,
представляващо имот № 151. Към удостоверението са представени и приходни квитанции за
заплатената от М. определена цена на земята.
Ответника М. П. М. е въведен във владение на имот № 00182.509.1711 след влизане в сила
на ПНИ на м. „Вълчан чешма", с Протокол от 29.03.2016г.
Представен по делото е и протокол за трасиране, означение и координиране на ПИ
509.1711, от който се установява, че на 27.02.2016г. изкупеният от М. имот е трасиран.
От заключението на приетата по делото СТхЕ/основна и допълнителна/, което съда цени
като обективно и пълно, се установява, към 1993-1997г., органът по поземлена собственост е
индивидуализирал имотите на бившите собственици по данни от КП от 1990г., поради което в
реституционните решения местоположението им е определяно само приблизително, не и с точните
им граници/съседи и площ. Планът на старите имотни граници за територията на м. „Вълчан
чешма", землището на гр. Аксаково е приет с протокол № 10/13.12.2001г., като със същия
поземлен имот 57 (стар) е с площ от 5211 кв.м., като в разписния лист към плана като собственици
са вписани наследниците на К.Я.Г., на основание решение на ПК-Аксаково от 2000г. В обхвата на
този имот попада новообразуван имот № 509.1711 по ПНИ на с.о. „Вълчан чешма", одобрен със
заповед № РД-12-7706-235/15.08.2012г., с площ от 308 кв.м. От изложеното следва, че стар имот
№ 57 по плана на старите имотни граници, записан на наследниците на К.Я.Г., с посочената
площ от 308 кв.м. е идентичен с нива от 4.700 дка, описана в т. 6 от Решение №
8478/07.04.1997г. на ПК-Аксаково за възстановяване на правото на собственост.
Спорно по делото е станал ли е ответника собственик на процесния имот по
силата на производен способ на придобиване на права -дарение и в тази връзка, спорно е налице
ли са били визираните в § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ кумулативни предпоставки, за придобиване на
процесната недвижимост от праводателите му – М. М. и И. М.а. Доколкото приетото по делото
Решение на ВОС по адм.д. № 479/1997г., с което на М. М. е признато правото да изкупи процесния
имот, определена е оценката на същия и е задължен кмета на общината да изпълни процедурата по
§ 4 ЗСПЗЗ не е задължително за ищеца по делото и за настоящия съд, при предявения
установителен иск под формата на отрицателен такъв , в тежест на ответника – въззивник е
пълното и главно доказване на всички предпоставки, обуславящи правата на праводателите му.
Правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата
на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския
съвет се прекратява по силата на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В уредените от закона изключения
по § 4а и §4б, във връзка с § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, бившите ползватели могат да придобият
6
собственост върху предоставения за ползване имот, след осъществяване на изискуемите в
съответната законова хипотеза предпоставки. Фактическия състав на придобиване на
земеделска земя по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, изисква ползвателят да живее постоянно
в населеното място, чието землище е имотът, същият да е на не по-малко от 30 км за
градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км. от крайбрежната морска ивица. С
оглед правна сигурност и гарантиране на равнопоставеност на правните субекти,релевантен
е моментът на приемането на закона към 1992г., а не моментът, към който се е завършил
фактическия състав по изкупуването. Законодателят е съобразил броят на населението в
големите градове на Р. България към датата на приемане на §4б ЗСПЗЗ, като е определен и
срок, в който правото на изкупуване да бъде упражнено. Ако се приеме възражението на
въззивника, че броят на жителите следва да се съобрази към момента, в който всеки от
правоимащите заплаща цената/приключва процедурата/, то би се стигнало до превратно
тълкуване на волята на законодателя, тъй като броят на жителите варира и по такъв начин в
течение на времето биха се променили критериите, приложими по отношение на една и
съща възможност.
В конкретиката на настоящия правен спор, от съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства се установи, че на М. М. е било предоставена за ползване хавра от 500
кв.м., / парцел № 151/находящо се в м. „Вълчан чешма", землището на с.Аксаково, както и че
същият е заплатил определената стойност на земята. Видно от заключението по СТхЕ – т. 3 –л.95
от дело, както и от писмо от НСИ, имотът е на 3300м. отстояние от гр. Варна, чието население към
момента на приемане на разпоредбата на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ - 1992г., е 308 601 души. Поради
наличието на ограниченията визирани в § 4б ал.1 изр.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, праводателите на
ответника не са придобили правото на собственост върху имота на посоченото основание,
респективно ответникът П. П. не може да се легитимират като собственик на процесната реална
част от имот НИ 509.1711 по силата на транслативна сдлека –дарение.
Мотивирания извод за липса на предпоставките на параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ
предполага разглеждане на наведеното в условията на евентуалност възражение на
придобиване на имота по давност – упражняване на фактическа власт върху имота с
намерение за своене в периода от 24.07.2017г. и към датата на сезиране на съда, с присъединяване
владението на родителите си, упражнявано в периода от 07.04.1997г.
За процесната недвижимост не са налице законови пречки за придобиване на
собствеността съгласно индивидуалните характеристики на имота.
В тази връзка спорно по делото е, кой е началния момент, от който ответника би
могъл да давности процесния имот..
Възражението на въззивника, че това е момента на постановяване на решението на
органа по земеделската реституция – ПК, настоящия съдебен състав намира за
неоснователно по следните аргументи.
Безспорно е, че Решение № 8478 от 07.04.1997г. на ПК-гр.Варна, с което е било
възстановено правото на собственост на наследниците на К.Я.Г. е възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху земеделски земи,
включително и нива от 4.700 дка в землището на с. Аксаково, м. „Вълчан чешма", имот №
7
151, 152, парцел № 170-178 от КП от 1990г., при граници /съседи/: шосе, чешма, дере, Г.И.,
П.П., е постановено преди изменението на нормата с ДВ бр. 68/30.07.1999г.
В хода на производството е прието Удостоверение № 428/15.11.2021г. на Община Варна -
л. 212, от което се установява, че за НИ № 509.1711 по ПНИ на м. „Вълчан чешма" не е проведена
процедура по възстановяване, тоест не е издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на К.Г., тъй като за имота като собственик е записан П. М. П..
Константна е практиката на ВКС по чл.290 от ГПК/Решение № 809/ 14.01.2011 г. по
гр.д.№ 1889/ 2009г., І г.о., Решение№ 262/ 13.07. 2012 г. по гр.д.№ 944/ 2011 г., І г.о.,
Решение№ 588/ 29.05.2010 г. по гр.д.№ 1350/ 2009г., І г.о., Решение №106 от 19.05.2011 г. по
гр. д. № 1326/2010 г., II г. о. и др., Решение № 23/22.05.2017 г.по гр.дело № 2856/2016г. , 1-
во г.о./, която състава споделя, че решенията /като процесното от 1997г./, издадени при
действието на първоначалната редакция на § 4к ЗСПЗЗ (ДВ бр. 98/28.10.1997г.), преди
изменението на нормата (ДВ бр. 68/30.07.1999г.), имат конститутивно действие и
възстановяват правото на собственост. Аргументацията за това е, че имота е
индивидуализиран по кадастралния план.
В Решение № 49/26.07.2016г. по гр.д. № 5168/2015 г., на ВКС, II г. о.,както и в
Определение № 225/15.05.2020г. по гр.дело № 3710/2019г. на ВКС , II г. о. и др. е прието,че
издадените до изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр.68 от 30.07.1999г. решения на
органа по земеделската реституция възстановяват собствеността в полза на лицата по чл.10
ЗСПЗЗ само и доколкото касаят правно обособени имоти, а в случаите, когато процесът на
правно обособяване на имотите – тези, подлежащи на възстановяване от тези, подлежащи на
придобиване на основание параграф 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – е приключил след влизане в
сила на цитираното изменение, издаденото решение на поземлената комисия при действието
на старата редакция има значението единствено на признаващо право на възстановяване при
условията на § 4 - § 4л, а самото възстановяване на правото на собственост настъпва по
силата на заповедта на кмета на общината, издадена по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. В тези случаи
придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по
реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по
§ 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Настоящия състав е запознат с практиката на ВКС обективирана в
Решение № 260/2011 г. по гр. д. І118/2011 г., ІІ г. о. и Решение №61/17.07.2017г. по гр.дело
№ 3272/2016г.,1-во г.о./, в които се приема, че когато имотът е индивидуализиран по
кадастрален или друг план с граници и съседи, е достатъчно за установяването правото на
собственост върху съответния имот; посочването на имот с номер по план на земите,
включени в параграф 4 от ЗСПЗЗ го индивидуализира в достатъчна степен, защото номера
на плана предопределя в достатъчна степен границите на имота. Ето защо определящо е да
се установи дали в решението на ПК имота - нива с площ от 4.700дка е индивидуализиран
в достатъчна степен като обект на собственост - конкретна вещ, върху която правото на
собственост може да бъде упражнявано или това е станало от момента на влизане в сила на
ПНИ на 15.08.2012г..
По делото не се спори,а и е установено от приетите писмени доказателства и
заключението на вещото лице по СТхЕ, че ПНИ за местността „Вълчан чешма“, в която се
намира процесния НИ № 509.1711 е одобрен със заповед на областния управител на област
Варна №РД -12-235/15.08.2012г.
В издаденото удостоверение № 429/15.11.2021г. от Община Аксаково е посочено, че за м.
„Вълчан чешма", землището на гр. Аксаково, преди одобряване на ПНИ е действал кадастрален и
регулационен план на с. Аксаково - разш.-север I, отразяващ имотите предоставени за ползване в
местността, изработен през 1990г. по реда на ПМС № 4 от 12.02.1988г. Посочено е, че в община
Аксаково няма данни за наличието на план на имотите на старите собственици към момента на
кооперирането на земеделските земи в ТКЗС, ДЗС към 1958г. или в по-ронен период от време; към
момента на постановяване на Решение № 8478/07.04.1997г. на ПК Аксаково ПКП на старите
собственици не е наличен. Видно от приложеното на л. 229 от делото писмо от 03.11.2021г. на
8
ОСЗ-Аксаково, че в общинската служба също не се съхранява план на имотите на старите
собственици в м. „Вълчан чешма" към момента на кооперирането им към 1958г. Посочено е, че
индивидуализирането на имотите на старите собственици не е извършвано въз основа на стар
план, а чрез провеждане на анкета по реда на чл. 23б ППЗСПЗЗ. Не е налице изработен ПКП към
момента на постановяване на решението на ПК-Аксаково.
От заключението на вещото лице, както и от издадената и описана по-горе
документация от Община Аксаково и ОСЗ - Аксаково, че индивидуализирането на имотите
на старите собственици не е извършвано въз основа на стар план, а чрез провеждане на
анкета по реда на чл. 23б ППЗСПЗЗ, респективно, че липсват стари планове, по които да се
установи точната индивидуализация на имотите, предмет на реституционното решение, при
което не може да се приеме, че давност е започнала да тече от момента на издаване на
решенията на ПК - Аксаково / Решение №30/27.06.2017г. по гр.д. №3352/2016г. на ВКС, II
г.о /. Ето защо, настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на ВРС, че момента, от
който може да се приеме, че започва да тече придобивна давност в конкретната хипотеза, е
заповедта за одобряване на ПНИ в частта за процесния имот от 15.08.2012г., от който
момент до датата на предявяване на исковата молба – 14.04.2021г. не е изтекъл изискуемият
давностен срок.
С изложените мотиви,въззивната жалба е неоснователна и такава следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предполага коригиране на
решението в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора, направеното искане, представените доказателства, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззвиното
производство в размер на 800.00 лева представляващи заплатено възнаграждение за един
адвокат. Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК съда счета за неоснователно с
оглед Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
, фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото процесуални
представителство.
Водим от гореизложеното , Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 727 от 18.03.2022г., постановено по гр.д. №
5365/2021г. на РС-гр.Варна,34св.
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН **********, от гр. Варна, *****, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г.
Д., ЕГН **********, от гр. Варна, ******, сумата от 800.00/осемстотин/лева,
представляваща направени по делото разноски във въззивното производство, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10