№ 9
гр. Търговище , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500068 по описа за 2021 година
Производството по в.гр.д.№68/2021г. на ОС-Търговище е образувано по
въззивна жалба на ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК
********* против решение №260 028/15. 01.2020г., постановено по гр.д.
№35/2020г. на Районен съд-Омуртаг в частта му, с която е отхвърлен
предявениият от него против ответника И. С. М. от гр.Анто-ново
установителен иск за съществуване на вземане по чл. 422, ал.1 във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК за сумата 26.52 лв., представляваща договорно възнаграждение
по договор за потребителски кредит №**********/05.04.2017г., за което е
издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение №1038/ 22.11.2019г.,
постановена по ч.гр.д.№427/2019г. по описа на Районен съд-Омуртаг.С
доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за
отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск.
Писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
въззиваемата страна не е постъпил.В съдебно заседание оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд
1
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК за
съществуване на парични вземания в общ размер на 542. 57лв., дължими по
договор за потребителски кредит №301868 6372/05.04.2017г., за което е
издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение №1038/ 22.11.2019г.,
постановена по ч.гр.д.№427/2019г. по описа на Районен съд-Омуртаг, са
обосновани с неизпълнение на договора от кредитополучателя.
Ответникът оспорва претенциите.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит
№**********/05.04.2017г., споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от същата дата и погасителен план, ищецът
предоставил заем на ответника в размер на 900 лв. за 24 месеца, при ГПР
49.90 %, ГЛП 41.17 %, договорна лихва в размер на 0.11% на ден и
допълнителен пакет услуги в размер на 1 080.48 лв. или общо задължение към
кредитодателя в размер на 2 415.84 лв., от което ответникът е погасил сумата
1 899.24 лв., съгласно заключението на назначената счетоводна експертиза.
Заемодателят претендира дължимост на договорната лихва, позовавайки
се на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
Съгласно дефиницията на понятието „добри нрави“ по Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСTK на ВКС, същите са
морални норми, чието нарушаване е приравнено с противоречието на
договора със закона. Тяхна основа са принципите на справедливостта, на
добросъвест-ността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и
на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, респ. неоправдана
загуба и на без това икономически слабата страна, чрез значителна и явна
нееквивалентност на насрещ-ните престации, извън рамките на свободата на
договаряне по чл.9 от ЗЗД, т.е. свободата на договаряне е ограничена от
2
изискването за спазване на посочените морални норми.
С оглед утвърдената съдебна практика, налице е действителност на
съглашението, ако лихвата не надхвърля трикратния размер на законната
лихва. В конкретния случай, при уговорка от 41.17 %, размерът на лихвата,
която не е единствен компонент на ГПР, надхвърля четири пъти законната
лихва от 10% и клаузата относно възнаградителната лихва следва да се
приеме за нищожна.Констатираната недействителност произтича именно от
несъобразяване с моралните норми в гражданските и търговските
правоотношения, тъй като цената услугата разкрива значителна
нееквивалентност на насрещните престации и би довела до несправедливо
облагодетелстване на този, който я предоставя.Още повече, стойността на
допълнителния пакет услуги в размер на 1 080 лв., надхвърляща размера на
основното задължение от 900 лв., не е включена в годишния процент на
разходите, тъй като това е възнаграждение по самия договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, при което ГПР не е соченият от
49.90%, а надхвърля петкратния размер на законната лихва.С оглед на това,
налице е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което посочената клауза
относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК. След като липсва валидна
уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на
договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и последният е
недействителен-чл.22 от ЗПК, поради което на осн.чл.23 от ЗПК, ответникът
следва да върне само получената главница от 900 лв., която е заплатил
изцяло, обуславящо потвърдждаването на решението в обжалваната му
отхвърлителна част, на осн.чл. 271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260 028/15. 01.2020г., постановено по
гр.д.№35/2020г. по описа на Районен съд-Омуртаг в частта му, с която е
отхвърлен предявениият от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София,
ЕИК ********* против ответника И. С. М. от гр.Антоново, ул.“Тузлушки
герой“№11, ЕГН:********** установителен иск за съществуване на вземане
3
по чл. 422, ал.1 във вр.чл. 415, ал.1 от ГПК за сумата 26.52 лв.,
представля-ваща договорно възнаграждение по договор за потребителски
кредит №**********/05.04.2017г., за което е издадена заповед по чл.410 от
ГПК за изпълнение №1038/ 22.11.2019г., постано-вена по ч.гр.д.№427/2019г.
по описа на Районен съд-Омуртаг, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4