Решение по дело №3339/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 488
Дата: 12 април 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Майа Иванова Попова
Дело: 20185220103339
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

 гр.Пазарджик, 12.04.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА

          

    при секретаря И.Панчева,

като разгледа докладваното от съдия Попова гр. дело №3339 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

         Делото е образувано по повод на жалба от А.В.Д., ЕГН ********** *** против заповед № № РД-06-141/10.07.18г. на директора на областна дирекция „Земеделие“- гр. Пазарджик.

Твърди се в жалбата, че заповед № РД-06-141/10.07.18г. по опса на РД „Земеделие“- гр. Пазарджик е незаконосъобразна и неправилна, поради което  следва да бъде отменена.  В открито съдебно заседание жалбоподателя д. се явява лично и с процесуалният си представител- адв. Чавдаов.

За областна дирекция „Земеделие“- гр. Пазарджик се явява старши юрисконсулт Й..

По същество:

 Оспореният адмиистративен акт Заповед РД-06-141/10.07.2018 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие" гр.Пазарджик е издаден по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд, какъвто е настоящият случай, заповедта за изземване по ал. 1 се издава от директора на областна дирекция "Земеделие", съгласно чл. 34, ал. 8 ППЗСПЗЗ. В особената хипотеза на посочената норма, за прилагането на административния ред за изземане на земеделски имоти, е необходимо кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: земеделските земи, предмет на административното разпореждане да са включени в държавния поземлен фонд, те да се ползват от други лица и това ползване да се извършва без правно основание.

В случая жалбоподателят не оспорва факта, че имота, предмет на нареждането за изземване, са възстановени на държавата по реда на земеделския закон и са държавна собственост, както и не е представил доказателства, установяващи наличието на правно основание да ползва имота. Писмени доказателства, които да установят надлежно правно основание, по силата на което жалбоподателят владее имота, не са представени, поради което е обоснован изводът за липса на доказателства жалбоподателят да е собственик или ползвател на правно основание на имота, предмет на заповедта.С оглед горното и противно на твърдяното в жалбата, в конкретния случай е установено кумулативното наличие на всички установени от законодателя условия за осъществяване на процедурата изземане по реда на чл. 34, ал. 1, вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ на имотите, включени в ДПФ.

От друга страна, Законодателят е предвидил специална регламентация за този вид обществени отношения и това е чл. 47 ал. 8 и ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Според ал. 8 - Общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им, а според ал. 9 - при установяване на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд областните дирекции "Земеделие" изискват изземването им по реда па чл. 34 ЗСПЗЗ. Именно в изпълнение на задължението по чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е извършена проверка и е съставен Констативен протокол в които е отразено, че имота се ползва от жалбоподагеля и е засят с едногодишна полска кулртура пшеница. Дори и при извършената повторна проверка е установено ,че имота се ползва от жалбоподателя.

От заключението на приетата по делото СИЕ се установява, че процесния имот с идентификатор 37491.14.184 по КВС, с площ 44,829 дка, с НТП - нива, находящ се в землището на с. Ковачево, общ. Септември собственост на ДПФ. Това, е стърнище.

-        През вече изминалата 2017/2018 стопанска година имота е бил засят с едногодишна полска култура /пшеница/.Това е установено след извършване на няколко проверки, видно от приложените към делото документи.

-        Към 30.11.2017 г., Общинска служба по земеделие - гр. Септември е установила, че състояние, което отговаря на действителното по начина му на трайно ползване на имота е нива. При последваща проверка на 08.01.2018 г., представители на ОСЗ - гр. Септември са съставили протокол, с който сезират ОД „Земеделие" - гр. Пазарджик за неправомерно ползване на имота и отразяват състояние на имота, а именно, че е засят с едногодишна полска култура /пшеница/, и при повторна проверка на 18.05.2018 г. потвърждават същото състояние на процесния имот.

- През изтеклата 2017/2018 г. от направените проверки на място от работна група назначена със заповед на Директора на ОД „Земеделие"-гр. Пазарджик е установено, че имот с идентификатор 37491.14.184 се намира в масив, засят с пшеница и същият не е отделен от останалия посев.

След като е безспорно, че собствеността е на ДПФ и не се е доказало жалбоподателят да е упражнил при ползуването на имота свое защитено от закона право, директора на Областна дирекция "Земеделие" е задължен да издаде въпросната заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ, който защитава интересите на собствениците от неправомерно ползуване, вкл. тези на държавата. В този смисъл заповедта е издадена в установената от закона форма от компетентен за това орган при спазване на материалните предпоставки за това и без да са налице съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна. Представения по делото констативен протокол, съставен от компетентни за това лица съобразно заеманата от тях длъжност.

От събраните по делото доказателства, категорично се доказа, че лицето е ползвало имота през стопанската година. Видно от изготвената експертиза, имота е бил засят с едногодишна полска култура. От друга страна имот на трето лице.

И.Н., в качеството си иа Началник на ОСЗ Септември и лице взело участие в проверките на имота потвърди изложените в протоколите обастоятелства за неправомерно ползване.

Оспореният адмиистративен акт е издаден по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд, какъвто е настоящият случай, заповедта за изземване по ал. 1 се издава от директора на областна дирекция "Земеделие", съгласно чл. 34, ал. 8 ППЗСПЗЗ. В особената хипотеза на посочената норма, за прилагането на административния ред за изземане на земеделски имоти, е необходимо кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: земеделските земи, предмет на административното разпореждане да са включени в държавния поземлен фонд, те да се ползват от други лица и това ползване да се извършва без правно основание.

В случая жалбоподателят не оспорва факта, че имота, предмет на нареждането за изземване, са възстановени на държавата по реда на земеделския закон и са държавна собственост, както и не е представил доказателства, установяващи наличието на правно основание да ползва имота. Писмени доказателства, които да установят надлежно правно основание, по силата на което жалбоподателят владее имота, не са представени, поради което е обоснован изводът за липса на доказателства жалбоподателят да е собственик или ползвател на правно основание на имота, предмет на заповедта.С оглед горното и противно на твърдяното в жалбата, в конкретния случай е установено кумулативното наличие на всички установени от законодателя условия за осъществяване на процедурата изземане по реда на чл. 34, ал. 1, вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ на имотите, включени в ДПФ.

От друда страна, Законодателят е предвидил специална регламентация за този вид обществени отношения и това е чл. 47 ал. 8 и ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Според ал. 8 - Общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по- малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им, а според ал. 9 - при установяване на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд областните дирекции "Земеделие" изискват изземването им по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ. Именно в изпълнение на задължението по чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е извършена проверка и е съставен Констативен протокол в които е отразено, че имота се ползва от жалбоподателя и е засят с едногодишна полска кулртура пшеница. Дори и при извършената повторна проверка е установено ,че имота се ползва от жалбоподателя.

След като е безспорно, че собствеността е на ДПФ и не се е доказало жалбоподателят да е упражнил при ползуването на имота свое защитено от закона право директора на Областна дирекция "Земеделие" е бил задължен да издаде въпросната заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ, който защитава интересите на собствениците от неправомерно ползуване, вкл. тези на държавата. В този смисъл заповедта е издадена в установената от закона форма от компетентен за това орган при спазване на материалните предпоставки за това и без да са налице съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна. Представения по делото констативен протокол, съставен от компетентни за това лица съобразно заеманата от тях длъжност .

Предвид гореизложеното жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а  Заповед РД-06-141/10.07.2018 г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие" гр.Пазарджик , като законосъобразна да бъде потвърдена.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, жалбоподателката следва дазаплати на ОДЗГ сторени по делото разноски в общ размер на 600.00лв.

На осн чл. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК вр. жалбоподателката следва да заплати в полза на Бюджета на РС Пазарджик дължимата държавна такса в размер на ДТ в рамер на 100лв. по трите съединени иска.

Мотивиран от горното и на основание чл. 316 от ГПК съдът:

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

  ОТХВЪРЛЯ жалба на А.В.Д., ЕГН ********** ***.№3339/018г. по описа на РС Пазарджик против  заповед № РД-06-141/10.07.18г. по опса на РД „Земеделие“- гр. Пазарджик на директора на областна дирекция „Земеделие“- гр. Пазарджик като неоснователна.

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна заповед №  РД-06-141/10.07.18г. на директора на областна дирекция „Земеделие“- гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА А.В.Д., ЕГН ********** *** заплати Областна дирекция „Земеделие", гр.Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 600.00лв.

ОСЪЖДА А.В.Д., ЕГН ********** *** заплати по сметка на  РС Пазарджик ДТ в рамер на 100лв.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                 СЪДИЯ:

                                                                                        /Майа Попова/