Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………….
гр. Варна, …………………….2022 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ІІ-ри състав в публично съдебно
заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Веселина
Чолакова
при секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1259/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/,
във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по жалба от „Г. “ ЕООД, ЕИК *********, с управител и
представляващ В.Д.Н., чрез адв. С.Ж. срещу Решение рег. № 32-157615/19.05.2021
г. към MRN 19BG002002007503R9/09.05.2019 г. издадено от с.д. /съвместяващ длъжността/ директор на ТД
„Северна Морска“ към Агенция „Митници“, с което:
Отказано е да се приеме митническата стойност на декларираната стока №
2 „електрическо колело – 75 броя поз.1-4“ по МД MRN 19BG002002007503R9/09.05.2019 г.
Определена е митническата стойност по митническата декларация за стока
№ 2, „електрическо колело“ – 75 броя, по.1-4,
както следва:
Митническа стойност 410,16 лв./бр.
База за определяне на митническата стойност –
MRN18BG0058707Н0307476/13.11.2018 г.
Определено е да се коригират данните за стока №2 по митническа декларация и са дължими суми за
доплащане:
-
мито (А00)
1586,12 лева,
-
окончателно
антидъмпингово мито (А30) 16416,33 лева,
-
окончателно
изравнително мито (А40) 4546,87 лева,
-
ДДС (В00) 9796,93 лева
ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр.
чл.59, ал.2 от ЗДДС. За длъжник на задълженията е определено „Г. “ ЕООД, с дата
на възникване на задължението – 09.05.2019 г.
Жалбоподателят оспорва решението с основанията на чл.146, т.3 и т.4 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон. Излага съображения, че в съответствие с Решение по дело №291/15 на СЕС
решението няма изложени мотиви относно изчислена средностатистическа стойност
на сходни стоки и доказателства за това, както и че един и същ тарифен номер,
не означава, че стоките са сходни по смисъла на МКС. Счита, че с представените
документи е установил реално платената за стоките цена. Сочи се и за непълнота
в събраните от митническите органи доказателства и липсата на относими такива,
който следва да се съберат при извършване на проверка в неговото счетоводство.
Сочи се на нарушение на процедурата по
чл.140, §1 от Регламента за прилагана на МКС, тъй като съмненията за
достоверността на декларираната митническа стойност не са надлежно мотивирани. Обосновава се с
тълкуването на правото на ЕС дадено с Решение от 28.02.2008 г. С-263/06,
EU:С:2008:128, т.52. , Решение по обединени дела С-29/13 и С-30/13,
EU:С:2014:140, т.49. Сочи се, че в оспореното решение не се съдържат данни
относно спазване на чл.141, §3 от Регламент за изпълнение 2015/2447, като е
посочен само номера на митническата декларация, която е послужила за определяне
на по-висока митническа стойност. Счита, че с това е нарушено правото му на
защита и препятства възможността за проверка, налице ли са предпоставките по
чл.74, §2, б. “б“ от Регламент 952/2013 г. Твърди, че не става ясно защо
митническият орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по
чл.74, §3 от МК, тъй като жалбоподателят е представил на митническите органи
фактура, платежни документи за заплащане на цената на стоките, фактура за
транспортните разходи до страната, с което е доказал декларираната митническа
стойност. В потвърждение посочва, че митническите органи не са извършвали
проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежащата на
плащане цена. В писмени бележки поддържа изложените доводи. Моли за отмяна на оспореното решение и присъждане на
сторените разноски, съобразно приложен списък.
Ответник ТД „Митница – Варна“ към Агенция „Митници“, чрез процесуален
представител оспорва жалбата. Счита, че в проведеното
административно производство административният орган е изискал, събрал и
обсъдил всички доказателства в настоящото производство. В доклада на ОЛАФ е
представено заключение от разследването извършено при производителите на
електрически велосипеди от Китай, като е констатирано избягване на
икономическите мерки на Европейския съюз върху вноса на електрически велосипеди
чрез различни механизми на измама и занижени митнически стойности на тези
стоки. Идентифицирани са групи-пратки от електрически велосипеди за внос в
България на единични цени, които всъщност са под минималната търговска стойност
на най-евтините китайски електрически велосипеди. Докладът на ОЛАФ потвърждава
изцяло констатациите на митническите органи позовавайки се на факти, установени
при мащабно изследване, а именно, че самоличността на производителя, който се
ползва от по-ниски антидънпингови и изравнителни мита в сравнение с други
китайски производители е била предмет на злоупотреба, с цел неплащане на част
от вносни мита, както и, че разследваните доставки, вкл. и процесната са със
занижени стойности и подлежат на облагане на антидънпингови и изравнителни
мита. Тези констатации са отразени в т.2.7 от доклада на стр.12. Макар и да
представлява в случая косвено доказателство, /доколкото дружеството „Г. “ ЕООД
не е упоменато в доклада/, същият
потвърждава констатациите на митническите органи за занижена митническа
стойност и от жалбоподателя не са представени други доказателства оборващи
събраните от митническите органи в полза на определената митническа стойност.
Въпреки дадената възможност на дружеството да представи допълнителни документи,
които да докажат по безспорен начин коректността на декларираната стойност,
такива не са били представени. Видно от решението и митническата декларация е,
че става въпрос за една бройка за 55 лв., което e много занижена стойност,
около 3-4 пъти от минималната такава -
220 евро, която разследващите от ОЛАФ са установили като минимална сума, която
може да бъде единствената възможна минимална сума. Предвид изложеното с
решението на административния орган правилно и законосъобразно са определени за
досъбиране мито, окончателно антидънпингово мито и изравнително мито, както и
ДДС. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.
Административният съд – гр. Варна, с оглед събраните
доказателства, и в пределите на задължителната проверка за законосъобразност
съгласно чл.168, ал.1 от АПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 09.05.2019 г. „Г. “ ЕООД е подало Декларация за допускане за
свободно обращение и специален режим – употреба за специфични цели - декларация
за специфична употреба МД MRN 19BG002002007503R9/09.05.2019 г./л.57-62 от адм.преписка/. С посочената е деклариран режим „допускане до
свободно обращение“ различни стоки в 1015 колета, 12 520 бруто тегло,
държава на износ Китай, произход Китай и условие на доставка CFR /Cost and
Freight/ стойност и навло. В посочената митническа декларация стока № 2 е описана като електрическо колело – 75 броя,
позиция 1-4, деклариран код по ТАРИК **********, 2170 кг - нето тегло, 2260 кг
- бруто тегло, декларирана митническа стойност за 75 броя 640 USD при обменен
курс, т.е. цена в лева 1116,92 лева, декларирана стойността на 1 брой
електрическо колело - 58,24 лева.
Към митническата декларация за допускане на свободно обръщение са
приложени следните документи:
Фактура YWS1903394В от 29.03.2019
г./л.104-105/, в която е посочено, че са закупени 75 броя велосипеда, като
сумата за цялата фактура е 18 617.60 USD.
Опаковъчен лист от 29.03.2019 г. /л. 70 от адм.преписка/.
Товарителница № MAEU968476691 /л.99-101/.
Декларация от В.Д.Н. в качеството на управител на „Г. “ ЕООД от 09.05.2019
г., в която е декларирал, че за внесените стоки с контейнер MRKU3351996 – 1015 кашона, 12520 кг,
по фактура YWS1903394В/29.03.2019 и коносамент WMS19010893А не са направени разходи за застраховка /л.
74 от адм. пр./.
Платежни нареждания до Банка ДСК за валутен превод /л.79 от
адм.преписка/.
Сертификат за непреференциален произход на Китайска Народна Република
№ 19С3307А5071/01008 /л.92/ относно фактура YWS1903394 от 29.03.2019 г.
Договор от 02.03.2019 г./л.40-43 от адм.преписка/ за покупко -
продажба с купувач - „Г. “ ЕООД и
продавач – YIWU ZUOZHUANG IMPORT & EXPORT CO.LTD за продукти – хардуер и
инструменти, автоаксесоари, велосипеди на стойност 5076 USD. Фактура
YWS19032618/22.03.2019 г. на стойност
5076 USD.
Договор от 20.06.2019 г./л.44-48 от адм.преписка/ за покупко -
продажба с купувач - „Г. “ ЕООД и
продавач – YIWU ZUOZHUANG IMPORT &EXPORT CO.LTD за продукти –
автоаксесоари, на стойност 28826,54 USD. Фактура YWS1906046/7/01.06.2019 г. на
стойност 28826,54 USD.
Договор от 02.03.2019 г./л.49-52 от адм.преписка/ за покупко -
продажба с купувач - „Г. “ ЕООД и
продавач – YIWU ZUOZHUANG IMPORT &EXPORT CO.LTD за продукти – хардуер и
инструменти, автоаксесоари, велосипеди на стойност 18617,60 USD. Фактура
YWS19033394В/29.03.2019 г. на стойност 18617,60 USD.
Договор от 02.01.2019 г./л.53-56 от адм.преписка/ за покупко -
продажба с купувач - „Г. “ ЕООД и
продавач – YIWU ZUOZHUANG IMPORT & EXPORT CO.LTD за продукти – градински
стол, ръкавици на стойност 8061,22 USD. Фактура YWS1812495А/24.12.2018 г. на
стойност 8061,22 USD.
За стока № 2 електрическо колело с произход Китай е даклариран ТАРИК №
**********, попадащ в Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/73 и 2019/73 на
комисията от 17.01.2019 г. за налагане на окончателно антидъмпингово и
изравнително мито. Деклариран е допълнителен код по ТАРИК С999 със ставка на
окончателно антидъмпингово мито 62,10% и окончателно изравнително мито 17,2 %
предвидени за произведените електрически велосипеди в друга държава.
С писмо рег. индекс
32-119485/23.04.2020 г./л.276-301/ от Европейска служба за борба с измамите
(ОLAF) Агенция Митници е уведомена за започнало разследване по повод възможно
избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на електрически
велосипеди от Китайската народна република /КНР/, чрез подфактуриране и кражба
на идентичност на износители, с цел заплащане на по-ниски мита при вноса на
митническата територия на Съюза. Разследването е във връзка с предоставена
информация на Европейската асоциация на производителите на велосипеди /ЕАПВ/ и
обхваща стоки класирани по ТАРИК 8711 60
10 00 и 8711 60 90 10. Посочено е, че предвид изложеното следва да бъде
извършен последващ контрол по чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на
Европейския парламент на съвета и чл. 84, ал.1 от Закона за митниците на
митническите декларации. Като индикатор за декларираната занижена митническа
стойност на стоките по кодове по ТАРИК 8711 60 10 00 и 8711 60 90 10 следва да
се счита под определения от ОЛАФ праг от 220 евро средна цена на брой, като
най-ниската установена пазарна цена за най-евтините модели велосипеди.
Представената търговска фактура
№ YWS1903394В от 29.03.2019г./л.43 от адм. преписка/ от Yiwu Zuozhuang
Import&Export Co., Ltd. е на стойност 5 076 USD, посочено условие на
доставка CFRВарна, няма данни за
начина и сроковете за плащане по сделката.
По представеното 1 /един/ брой платежно нареждане/л.78 от адм.
преписка/ за валутен превод от дата 03.01.2020г. до Банка ДСК за сумата от 40
622.80 USD с получател китайското дружество Yiwu Zuozhuang Import&Export
Co., Ltd., като основание за плащане са посочени номера на 4 /четири/ броя
фактури, митническите органи са приели, че не може да се определи каква част от
плащането е по процесната митническа декларация.
Представено е копие на договор за покупко-продажба от 02.03.2019г./л.40-42
от адм.преписка/ с легализиран превод на български език между „Г. “ ЕООД и Yiwu
Zuozhuang Import&Export Co., Ltd., в който фигурира сумата от 5 076 USD за
стока „хардуер и инструменти, автоаксесоари, велосипеди“, посочен произход
Китай и доставка: CFR.
Едновременно с това в договора има следната информация относно
доставката:
a. Условието на доставка е
FOB Ningbo, съгласно Incoterms 2010;
b. Крайна дестинация -
България, пристанище Варна.
Условията ИНКОТЕРМС (International Commercial Terms) са разработени от
Международната търговска камара в Париж през 1936г. Те се вписват в договорите,
фактурите и транспортните документи със стандартизирани формули, обединени в 4
групи - Е, F, С и D. Условието на доставка CFR - Cost & Freight
(стойност и фрахт) с посочено пристанище/пункт на разтоварването е цената на
сделката, покриваща стойността на стоката, транспортните, спедиторските и други
административни разходи до получаващото пристанище. Превозният договор се
сключва от продавача.
Условието на доставка FOB - Free on board (свободно на борда на
кораба) с посочено пристанище на натоварването е когато цената на сделката
покрива стойността на стоката и разходите до натоварването й на борда на
кораба; договорът за превоз се сключва от купувача. Така посочени две различни
условия на договориране на условията на доставка, както и датата на договора –
02.03.2019 г., а търговската фактура е от 29.03.2019 г., засилват съмненията на
митническите органи относно декларираната стойност на декларираната стока.
Относно условията по плащане по сделката в договора е посочено
следното: забавено плащане за период от 90 дни след пристигането на контейнера,
период на изпращане - 60 дни след получаване на аванса. Митническите органи,
считат че е налице неизпълнение на договорките, от страна на „Г. “ ЕООД,
залегнали в представения договор с китайския му контрагент, а именно: Плащането
е извършено не до 90 дни след пристигането на контейнера, както е договорено, а
след 8 месеца през януари 2020 г. Също така приемат, че няма предоставени
никакви доказателства за предплатен аванс от българското дружество към
китайското, което е необходимо условие залегнало в договора последното да
експедира стоката към купувача.
Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на
митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, във вр. с чл. 141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на
митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение
за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.
15, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че лицето, което участва пряко
или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
Митническите органи са приели, че от страна на оспорващия не са
предоставени документи, доказващи по безспорен начин декларираната митническа
стойност. Предвид това обстоятелство, за административния орган са се породили
съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност, както и за
извършено реално платена или подлежаща на плащане цена на стоката.
След извършен сравнителен анализ в митническата база данни за
декларации за допускане за свободно обръщение на сходни стоки са намерени
резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които
не са необичайно ниски. Същите са декларирани и приети в съответствие с чл. 70
Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.
Митническият орган е изследвал хипотезите на чл.74, §2, от Регламент
/ЕС/ №952/2013 г., като е достигнал до извода, че не може да се определи по
този ред митническата стойност.
Предвид гореизложеното, административният орган приема, че
митническата стойност следва да бъде определена на основание чл. 74, § 3 от
Регламент /ЕС/ 952/2013, представляваща последна възможност за определяне на
митническата стойност
На оспорващия е дадена възможност да изрази становище по посочените в
съобщението мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението обективирано в
писмо рег. № 32-94044/23.03.2021 г. /л.14-23 от адм. преписка/.
С писмо рег. № 32-144784/10.05.2020 г. /л.11 от адм. преписка/ „Г. “
ЕООД изразява становище, че на митническите органи е предоставена цялата
необходима информация относно стойността на стоките – предмет на вноса. Според
оспорващият не е налице окончателен доклад на ОЛАФ. Посочено е, че ОЛАФ не може да дава осреднени цени на стоки.
Изложени са аргументи, че съмненията в достоверността на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му. Посочил е, че не е спазено изискването да бъде уведомено
дружеството за обстоятелствата, на които се основават съмненията. Аргументирал
се е, че по отношение на избрания способ за увеличение на митническата стойност
– чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, в митническата информационна система
има данни за „сходни стоки“, поради което е неприложимо избраното основание за
определяне на митническата стойност.
След запознаване с цялата административна преписка Директорът на ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“ е издал обжалваното Решение рег. №
32-157615/19.05.2021 г. към MRN 19BG002002007503R9/09.05.2019 г., с което, на
основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, във връзка с чл. 140, чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл.
77 § 1 буква „а“ във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка
с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ
и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, във
връзка с чл. 59 АПК, с което:
1. ОТКАЗВА да приеме митническата стойност на декларираните стоки с №2
по митническа декларация MRN 19BG002002007503R9/09.05.2019 г.;
2. ОПРЕДЕЛЯ МИТНИЧЕСКАТА СТОЙНОСТ по митническа декларация MRN
19BG002002007503R9/09.05.2019 г., за стока №2, както следва: Стока №2 „електрическо колело” – 75 бр. поз.1-4,
Митническа стойност – 410.16 лв./бр., База за определяне на митническата
стойност MRN 18BG0058707Н0307476/13.11.2018.
3. СЕ КОРИГИРАТ данните за стока № 2 по митническа декларация MRN
19BG002002007503R9/09.05.2019 г., с промяна на статистическата стойност,
митническата стойност, цената на стоката, метода за определяне на стойността и
задълженията на стоки с №2, като са определени задължения мито (А00) в размер
на 1 845.72 лева; антидъмпингово мито (А30) в размер на 19 103.20 лева; изравнително
мито (А40) в размер на 5 291.06 лева и ДДС (В00) в размер на 11 412.05 лева;
6. Да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните
вземания;
7. Начислени и взети под отчет сумите за мита са: (А00) в размер на 1
382.24 лв., антидъмпингово мито (А30) в размер на 2 686.87 лева; изравнително
мито (А40) в размер на 744.19 лева; и ДДС (В00) в размер на 7 471.31 лева,
които са заплатени;
8. Дължими суми за доплащане са: (А00) в размер на 1 586.12 лева,
задължения за антидъмпингово мито (А30) в размер на 16 416.33 лева;
изравнително мито (А40) в размер на 4 546.87 лева; и ДДС (В00) в размер на 9 796.93
лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание
чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
В хода на съдебния процес като доказателства по делото са приети и
приложени представените от ответната страна с превод на български език
Съобщение от 06.04.2020 г. от ОЛАФ/л.276-287/, заверени за вярност оригинал на
митническите декларации, ведно с придружаващите ги документи, послужили за база
за определяне на митническата стойност съответно на стока по позиция № 2 от
процесната митническа декларация, както и писмо рег.№32-4057/06.01.2022 г.,
окончателен доклад по дело №ОС/2019/0634/В3, писмо на OLAF.
По искане на жалбоподателя, по делото е допуснато изготвянето на съдебно
счетоводна експертиза (ССЕ), според чието заключение (л.161-162 от делото) на
14.05.2019 г. по банковата сметка на продавача и XIMING IMPORT § EXPORT CO., LTD е била преведена сумата от 52 207.53 USD. Посочено е, че тази сума покрива всички
задължения на жалбоподателя към продавача към 19.01.2019 г. плюс 2 755.45 USD,
т.е. тази сума е преведена в повече. В платежното нареждане не е посочено като
основание плащане по процесната фактура. На 03.01.2020 г. по същата банкова
сметка ***.80 USD, от които в счетоводството на жалбоподателя 20 938.15 USD
са отразени като плащане към продавача и 19 684.65 USD към XIMING IMPORT §
EXPORT CO., LTD. Установено е, че сумата от 20 938.15 USD покрива като
стойност 5 076 USD, дължими по фактура №WS19032618/22.03.2019 г. на същия доставчик и
15 862.15 USD, дължими по процесната фактура. Посочено е, че и двете
фактури са изрично упоменати в платежното нареждане. Сумите, платени по
посочената банкова сметка ***теля като плащания към XIMING IMPORT § EXPORT CO.,
LTD са обвързани със съответните задължения и към датата на плащането разчетът
е занулен. Към 03.01.2020 г. разчетът с продавача е занулен. Вещото лице е
посочило, че няма други суми по фактурата, подлежащи на плащане. Вещото лице е
установило, че плащането е било извършено по банков път чрез превод от
разплащателната сметка във валута на жалбоподателя по сметката на контрагента в
Китай. Направен е извод, че между платената цена и декларираната митническа
стойност има съответствие.
Съгласно чл.7, ал.1 от Устройствен
правилник на Агенция „Митници“ Приет с ПМС № 227 от 13.07.2021 г., обн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021
г. е
направено изменение в наименованието на администрацията на ответника, поради
което с определение от 13.09.2021 г. в публично съдебно заседание е променено
наименованието на ответника като вместо ТД „Северна морска“ към Агенция
„Митници“ е вписано наименование на ответника ТД „Митница Варна“ към Агенция
„Митници“.
С оглед установеното от фактическа страна
Административен съд – Варна прави следните правни изводи:
По допустимостта на производството: Жалбоподателят е адресат на
оспорения административен акт, поради което за същия е налице правен интерес от
оспорването, по арг. от чл. 147, ал. 1
от АПК. Оспореното решение рег. № 32-157634/19.05.2021 г. е приложено към писмо
изх. № 32-157841/20.05.2021 г./л.14/ и съобщено по пощата на 25.05.2021 г./л.13/,
жалбата е подадена на 08.06.2021 г. по пощата, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК.
Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки
обуславя извод за допустимост на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По валидността на акта:
Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган
съгласно чл.101 §1 и чл.29 от Митнически кодекс на съюза вр. чл. 15, ал.2, т.8
от ЗМ вр. чл. 19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, вр. чл. 54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС.
По материалната и процесуалната законосъобразност
на акта и съответствието му с целта на закона:
Спорът между страните е
налице ли са предпоставките за определяне на митническата стойност на стока по
позиция №2 по МД MRN 19BG002002007503R9/09.05.2019 г. по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. /МКС/, във връзка с чл. 140 и чл.144 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
Обжалваното решение
обаче е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в
несъответствие с материалноправните норми, включително тези на правото на ЕС, и
целта на закона.
Приложимото право:
Чл. 70, §1 от МКС - Базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост. И §2 - Действително платената
или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или
трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати
на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми,
които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на
внасяните стоки.
Чл. 74, § 1 от МКС - Когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. §3 Когато митническата стойност не може да се
определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението
за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член
VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.
Чл.140, §1 и §2 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 – § 1. Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. §2. Ако съмненията им не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
Чл.144 /Резервен
метод, чл.74, §3 от Кодекса/ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – § 1. При
определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да
се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70
и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във
възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. §2.
Когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват
други подходящи методи. В този случай митническата стойност не може да се
определя въз основа на някое от следните: а) продажната цена в рамките на
митническата територия на Съюза на стоките, произведени на митническата
територия на Съюза; б) система, при която за определяне на митническата
стойност се използва по-високата от две възможни стойности; в) цената на стоките
на вътрешния пазар на държавата на изнасяне; г) разходите за производство,
различни от изчислените стойности, които са определени за идентични или сходни
стоки по член 74, параграф 2, буква г) от Кодекса; д) цените за износ в трета
държава; е) минимални митнически стойности; ж) произволно определени или
фиктивни стойности.
От заключението на
вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се установява, че е налице
реално плащане на подлежащата на плащане цена по фактурата, визирана в
процесната по делото митническа декларация. Установеното в този аспект е в
подкрепа на извода, че митническата стойност на внесените стоки следва да бъде
договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, по смисъла на чл. 70 § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, тъй
като именно тази стойност отразява реалната икономическа стойност на внесената
стока и отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.
Правомощието на
митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70 § 1
от Регламент /ЕС/ 952/2013, и да
определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от Регламент
/ЕС/ 952/2013, възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл.
140 от регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, които подлежат на доказване във
всеки конкретен случай - в този смисъл Решение № 15962/25.11.2019 г. на ВАС по
адм. дело № 8396/2019 г. В настоящия случай в хода на административното
производство, както и в съдебното, ответникът не ангажира доказателства за
основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа
стойност. Видно от приобщените доказателства, дружеството - вносител е
представило цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност
на процесната стока – фактура, която е именно придружаващия документ във връзка
с митническата стойност, съгласно чл. 145 от Регламента за изпълнение /ЕС/
2015/2447, както и документи за извършени разплащания и др.
Доказателствената тежест
за установяване наличието на основателни съмнения е за митническите органи и е
предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.
Съобразно Решение от 28 февруари 2008 г.,
Carboni, С-263/06, т. 52 съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, като
изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези
съмнения и да е съобразена с възможностите му. Зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. В случая митническият орган е
изпратил до дружеството - вносител писмо рег. № 32-194089/07.07.2020 г./л.37,38
от адм.преписка/, с което са изискани допълнителни документи, без да са
изложени конкретни мотиви и доказателства, обосноваващи по категоричен начин
възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените
стоки. Това искане по същността си е бланкетно, няма нужното съдържанието във
връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, в
която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата,
обосновали съмненията на митническите органи, за да може да представи
информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения. В резултат
на това оспорващото дружество е било лишено от възможността да изрази становище
по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. С този пропуск
митническият орган е нарушил правото на лицето да бъде изслушано. Допуснатото
процесуално нарушение е от категорията на съществените, поради което само на
това основание издаденото решение на директора на ТД „Северна Морска“ /сега
Митница Варна/ към Агенция "Митници" е незаконосъобразен
административен акт. В този смисъл е и Решение от 13 март 2014 г. на Съда
на ЕС по обединени дела C-29/13 и C-30/13.
В изпратеното на
оспорващото дружество съобщение рег.№32-94044/23.03.2021 г. /л.14-23 от адм.преписка/ по реда на чл. 22, § 6, приложим по препращане
от чл. 29 от Регламент № 952/2013, не са изложени подробно обстоятелствата,
обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа
стойност. В уведомлението за наличието на съмнения митническият орган се
основава на писмо рег. индекс 32-119485/23.04.2020 г. от Европейската служба за
борба с измамите /ОЛАФ/, с което са уведомени за започнало разследване по повод
възможно избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на
електрически велосипеди от КНР чрез подфактуриране и кражба на идентичност на
износители, с цел заплащане на по-ниски мита при вноса на митническата
територия на Съюза. Не е посочено обаче каква точно информация е била
анализирана и сравнена, за да се стигне до определен праг от 220 EUR средна
цена за брой, като най-ниската установена пазарна цена за най-евтините модели
велосипеди.
В решението е посочено
че са изследвани методите по реда на чл.74, §2, от буква „а“ до буква „г“ от
Регламент /ЕС/ №952/2013 г., като при анализа на б.“б“ се установява, че
митническите органи в националната база данни за оформени митнически декларации
за допускане на свободно обращение са намерени резултати за декларирани и
приети митнически стойности на сходни стоки, от други вносители, които не са
необичайно ниски. Първо, не е конкретизирано кои подобни продажби на „сходни
стоки“ са анализирали митническите органи, за какъв период, на какво търговско
равнище и в какво количество, както и извършени ли са корекции с оглед
значителни разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки,
дължащи се на разликата в разстоянията и видовете транспорт. При направения
анализ са коментирани резултати за „сходни стоки“, но същите не са посочени в
решението като митнически стойности, като липсват аргументи защо са приети за
необичайно ниски. Второ, митническите органи много ясно посочват, че в случая
митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена по реда на
чл.74, §2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г.,
затова тя следва да се определи по реда на чл.74, §3 от Регламент /ЕС/
№952/2013 г. Изложени са хипотезите на правната норма при които следва да се
определи митническата стойност по този ред. Посочено е, че във връзка с
определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ №952/2013
г. „са съпоставени „сходни“ за по-голям период от време и се установени
стойности, които не са необичайно ниски“. Първо не става ясно какъв е подхода
за да определят митническата стойност в този размер. Второ, посочено е, че е
приложим реда по чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г., който е различен от
хипотезата на чл.74, §2 от Регламент
/ЕС/ №952/2013 г., като едновременно с това са съпоставени „сходни“ стоки за
по-голям период от време. Изложените мотиви са противоречиви, митническите органи
изключват определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г., като излагат
мотиви именно в тази насока.
В оспореното решение за
определяне на митническа стойност органите са се позовали на декларация MRN
18BG005807H0307476/13.11.2018 г. /л.52/, която е за внос на 1 бр.
електровелосипед. Цената, на която е закупен ел.велосипед от дружеството, „Ви
Тек Европа“ ООД, която декларация MRN 18BG005807H0307476/13.11.2018 г. е
послужила за сравнение на митническите органи е точно 225 за една
бройка/л.113-115/. С митническа декларация на жалбоподателя MRN 19BG00002002001603R4/30.01.2019 г. са
описани 75 бр. електрическо колело.
Предвид изложеното съдът
намира, че в хода на административното производство е било нарушено правото на
защита на оспорващото дружеството, което, макар да е уведомено по реда на чл.
22, § 6 Регламент /ЕС/ 952/2013 за предстоящото издаване на решение за
определяне на нова митническа стойност на стоките, не е било информирано за
конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията на административния
орган. Бланкетно е бил информиран оспорващият за ползваните от органа други
митнически декларации (такива на трети лица) за допускане до свободно обращение
на сходни стоки, които са били анализирани и от които са ползвани данните за
най-ниската декларирана митническа стойност. По този начин оспорващото
дружество е било лишено от възможността да изрази становище по конкретните
обстоятелства на които се основават съмненията, и по тези, релевантни за
определяне на новата митническа стойност на процесните стоки. Митническите
декларации, от които митническите органи са ползвали най-ниските декларирани
цени от трети лица, не се съдържат и в административната преписка по издаване
на акта, а в заверени копия се представят от ответника допълнително по делото,
след като са били изискани от компетентните структури на Агенция „Митници“.
Гореизложеното обуславя извод, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по
същество на административния орган, което обосновава отмяната на оспореното
решение като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на изслушване
на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение – по аргумент от
решението на Съда на ЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
Разпоредбата на чл. 141,
ал. 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, предвижда, че при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74 § 2, букви „а“ или
„б“ от Регламент /ЕС/ 952/2013 се използва договорната стойност на идентични
или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество
в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки/каквато е била
съпоставена от митническите органи с оспореното решение/, продавани на различно
търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид разликите,
дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. В
чл. 1 § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнени са дефинирани понятията „идентични
стоки“ и „сходни стоки“ и според тях в рамките на определянето на митническата
стойност се има предвид следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в
същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговската марка. С изложеното се доказва, че не става ясно
кой метод е предприел митническият орган, за да определи митническата стойност
на внасяните стоки, този по чл.74, §3 или този по чл.74, §2 от Регламент /ЕС/
952/2013.
Митническите органи
следва да докажат, че митническата стойност на вносните стоки действително е
по-висока от декларираната, което в случая не е сторено. В оспорения
индивидуален административен акт не се съдържат никакви констатации по какъв
начин и въз основа на какъв анализ са изведени съжденията за различна от
декларираната от жалбоподателя митническа стойност на стоките. Напротив, чрез
представените от оспорващото дружество доказателства (фактура № YWS1903394В/29.03.2019
г. и доказателства за плащането на декларираната с митническата декларация
стойност на внесените стоки) е обосновано, че именно договорната стойност на
процесните стоки, следва да е тяхната митническа стойност. Това се установява и
от приложените към митническата декларация съпроводителни документи.
Митническите органи не
са извършили изискуемия от чл. 144 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447
анализ, и съответно не са обосновали приложената от тях „сходна“ стойност по
внос от трето лице. Ответният административен орган не установява по делото
факта на извършване на изискуемия анализ, а дори да е извършен такъв, то липсва
обективирана в оспореното решение конкретна обосновка от органа.
Не е извършен анализ на
условията дори по двете доставки (по митническата декларация на жалбоподателя и
по митническата декларация на третото лице с „декларирани по-високи стойности,
които съществено се различават от декларираните”). Цените са изчислени
съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации за всяка
една от процесните стоки, като в обжалваното решение не са посочени вносителите
по тях, както и не е извършен анализ на условията по доставката съгласно Incoterms
и как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на
договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества,
търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл. 1, § 2, т.
14 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447.
В конкретния случай
митническият орган е определил по-висока митническа стойност от декларираната
такава по отношение на процесните стоки, ползвайки посочената в решението
митническа декларация. Липсват каквито и да било съображения на
административния орган защо приема, че стоките по сравняваната декларация са
„сходни“ по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, доколкото
тяхното описание е различно електровелосипед и електрическо колело. Митническият
орган не е извършил необходимите корекции с оглед голямата разлика (75 пъти) в
количеството на стоките по сравняваните декларации. Не е обосновано въобще
сходството на стоките, което да е послужило за определяне на различна от
декларираната митническа стойност. Не са изложени и аргументи, които да
обосноват приложението на чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Изложените
такива се ограничават до – „са съпоставени сходни за по-голям период от време и
са установени стойности, които не са необичайно ниски“.
В оспореното решение не
се съдържа обосновка, в т.ч. чрез използване на специални знания на вещо лице,
за това как различните стойности се отнасят към качеството на стоките и
изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент /ЕС/ №2015/2447
за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в
търговско отношение. Ако се приеме, че сходството в характеристиките е
достатъчно да се обоснове сходство в качеството – отново не е достатъчно, тъй
като следва да бъде установено също така, че стоките се търгуват на същото
търговско равнище и по същество в същите количества, което условие в случая не
е доказано, като дори не е изследвано от митническите органи.
Неправилно в подкрепа на
съмненията за действителността на декларираната митническа стойност са
съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на стоките.
Митническите органи неправилно интерпретират тълкуването, дадено от Съда на ЕС
с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че чл.
181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на
внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки,
когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки. Информацията, съобразявана в случая, не отговаря на това условие, тъй
като няма как от посочените статистически данни за количества и цени да се
извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни
стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството и
количеството на стоките, както и за търговското равнище. От тълкуването на
дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447
следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред
критериите, по които може да се установи сходство на стоките.
С оглед изложените съображения
съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението
на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, във връзка с чл. 74, § 3 Регламент /ЕС/ 952/2013, поради което,
като не е приел декларираната договорна стойност на стоки по позиция № 2 от процесната митническа декларация и е
определил нова такава, по декларации на трети лица, административният орган
неправилно е приложил материалния закон и е постановил незаконосъобразен
административен акт, който следва да се отмени.
Процесният
административен акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, следва че са налице основания по чл. 146, т.3 и 4 от АПК за
отмяната му.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора
искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е
неоснователно и се отхвърля от съда на основание чл.143, ал.3 от АПК.
С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на
оспорващата страна за присъждане на разноски. Реално извършените такива по
делото възлизат общо на 2 270 (две хиляди двеста и седемдесет) лева, от които
внесена държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, внесен депозит за
експертиза в размер на 300 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1 920 (хиляда деветстотин и двадесет) лева. Същите следва да се възложат в
тежест на ответния административен орган. Направеното във връзка с последното
възражение за прекомерност не се споделя от съдебния състав, доколкото настоящото
производство е с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-157615/19.05.2021 г. към MRN 19BG002002007503R9/09.05.2019
г. издадено от директор на ТД „Северна Морска“ към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“ да
заплати в полза на „Г. “ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 2 270 /две хиляди
двеста и седемдесет/ лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за
един адвокат в производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: