№ 722
гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203333 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-0769-001373 от 09.06.2021 год.,
издадено от началник-група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Бургас.
Жалбоподателят В. АНТ. ГР. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. Въззиваемата страна ОД на МВР град Бургас, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 788363 от 17.03.2021 год., жалбоподателят е санкциониран за две
нарушения по ЗДвП, извършени на 16.03.2021 год. около 21,30 часа в град Бургас, на ул.
Ст.Стамболов на бензиностанция ОМВ при управление на л.а.мерцедес ц350 с рег.№ *, като
предприема маневра на заден ход допуска самостоятелно ПТП, като се блъска в метална
стойка за компресор. След като управителката на бензиностанцията не била там да съставят
двустранен протокол, жалбоподателя се прибрал. На следващия ден се върнал в
бензиностанцията, когато управителката била там, но тя отказала да подпише протокола и
1
бил повикан полицейски патрул, а на Г. бил съставен АУАН.
Съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушена е
императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно която актът се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на административното нарушение. В процесния случай от събраните по
делото гласни доказателствени средства се установява, че актосъставителят и вписаният в
акта като свидетел не са очевидци на извършеното нарушение. Същите са пристигнали на
място по сигнал на следващия ден, след като вече е било реализирано пътно-транспортното
произшествие. Цитираната разпоредба е императивна, като при наличието на лица,
присъствали при извършване на административното нарушение, същите задължително
следва да бъдат вписани в акта, като свидетели, очевидци на нарушението. Вписването им в
акта има за цел доказване на самото нарушение, чрез разпита им пред съда, при евентуално
оспорване на наказателното постановление. В такъв смисъл е и задължителната съдебна
практика, обективирана в т.10 от Постановление №10/28.09.1973 г. по н.д. №9/73 г. на
Пленум на ВС, съгласно която нарушаването на правилото по чл.40, ал.1, във вр. с ал.3 от
ЗАНН, винаги съставлява съществено процесуално нарушение, а като такова и основание за
цялостна отмяна на санкционния акт. Съгласно задължителните указания в посочения
съдебен акт, така предвидената императивна разпоредба цели да се осигури разкриването на
обективната истина, като неспазването й затруднява дейността на
административнонаказващите органи и съдилищата при разкриването й.
Основателен е наведения от процесуалния представител на жалбоподателя довод за
недоказаност на вменените нарушения, което е последица от неспазването на
императивните изисквания при съставянето на АУАН. Част от фактическата обстановка в
АУАН, не се оспорва от жалбоподателя, но той отрича умисъл и заявява, че ПТП е
настъпило случайно. Посочва, че не се е укрил, а напротив на следващия ден сам е потърсил
управителката за да установят щетите. Последното се потвърждава от разпитания по делото
св. У..
Воден от гореизложеното, настоящият състав намира, че фактическата обстановка по
извършването на нарушенията по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП,
не е доказана безспорно и жалбата в тази част е основателна.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети.В конкретния случай, по делото пред съда не е доказано
безусловно субективнта страна на нарушението. Настъпването на ПТП, в следствие на
евентуалното съприкосновение, също не е доказано по несъмнен начин. Не са описани и
настъпилите вреди, поради което няма как да се прецени дали са незначителни. На следващо
2
място, липсата на съдействие за установяване на щети от възникналото ПТП, също не се
доказа. Точно обратното, разпитания по делото свидетел е категоричен, че жалбоподателя се
е върнал на следващия ден и сам е поискал да се установят вредите. Актосъставителят също
потвърждава, че това обстоятелство е било доведено до знанието му.От изяснената по
делото фактическа обстановка и приложените по делото доказателства, не може да се изведе
извод, че жалбоподателят е допуснал нарушенията чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. А от ЗДвП, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В
административно наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО. Именно
АНО, следва да докаже по безспорен начин, че нарушението е извършено и същото е било
извършено от посочения в АУАН и НП жалбоподател виновно.
След като ПТП не е доказано по несъмнен начин от наказващия орган, както и
липсата на съдействие при ПТП, НП следва да се отмени в тази част, предвид
обстоятелството, че от една страна, извършването на първото нарушение, обуславя
извършването на второто, както и поради събраните в тази насока доказателства. В този
смисъл е практиката на БАС, решение № 94/26.01.2017 година.
На самостоятелно основание и дори да не се споделят горните доводи, съдът счита,
че деянията на Г. носят всички признаци на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а"
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че
в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.
Разноски не се претендират.
3
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление № 21-0769-001373 от 09.06.2021
год., издадено от началник-група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4