РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Перник , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Община Перник против Решение № 260143 от
10.02.2021 г., постановено по гр. д. № 4320 по описа на Районен съд – Перник за 2020
г., в частта, в която е отхвърлен предявеният от Община Перник обратен иск срещу В.
С. А., за осъждане на последния да заплати сумата от 1026,00 лева главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., лихва в
размер на 97,98 лева за периода от 09.07.2017 год. до 05.02.2019 год., за общинско
жилище с адрес: ***.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено в несъответствие със събраните доказателства. Поддържа
неправилност на извода на първоинстанционния съд, за недоказаност на облигационно
правоотношение между Община Перник и ответника по обратния иск след 2007 год.,
като твърди, че по безспорен начин било доказано, че със Заповед № *** г.год. е
удължен срока на настанителната заповед №*** год. за срок до 10 години. Сочи, че
заповед № *** год. не е отменена, нито са налице доказателства за изземване на
общинския имот по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Излага, че наемателят има задължения
да заплаща консумативите, свързани с ползването на вещта, поради което
претендираните суми се явяват дължими. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната му част, като им се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна В.А., чрез адв.Б. В., е подал в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор, в който е оспорил въззивната жалба и е изложил подробни доводи за
1
нейната неоснователност. Твърди, че така депозираната въззивна жалба е процесуално
недопустима, тъй като не се обжалва решението по същество и в частта, в която
Община Перник е осъдена да заплати съответните суми на ищеца. Поддържа, че между
доверителят му и „Топлофикация - Перник“ АД не е налице облигационно
правоотношение и че А. не е поемал задължения за заплащане на потребена
топлоенергия, поради което не дължи заплащане на такава. Моли съда да потвърди
решението в оспорената му част, като правилно и законосъобразно. Прави искане за
присъждане на разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл. 422, вр. с
чл.124 от ГПК от "Топлофикация Перник" АД, гр. П. срещу Община Перник за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1123,98 лева,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена, топлинна енергия
за апартамент общинско жилище, находящо се в ***, от които главница в размер на
1026,00 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 год. включително, законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 97,98 лева за периода от 09.07.2017 г. до
05.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 1026,00 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед
№ *** год. по ч.гр.д. № 2248/2019 г. на ПРС.
Ответникът е депозирал възражение в законоустановения срок, като е направил
възражение за изтекла погасителна давност за част от пренетдираните суми.
С производството по чл.422, ал. 1 от ГПК по гр.д.№ 4320/2020 г. като трето лице
помагач на страната на ответника е конституиран В. С. А., за когото се твърди, че е
реален ползвател на топлоснабдения недвижим имот от датата на настаняването, както
и през процесния период.
Приет е за съвместно разглеждане обратен осъдителен иск от Община Перник
против В.А. за осъждане на ответника по обратния иск да заплати на Община Перник
сумата, за която е осъдена Общината – главница и изтекла лихва, заедно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на обратния иск до
окончателното издължаване на сумите.
Ответникът по обратния иск е оспорил същия. Поддържал е, че няма качеството
потребител на топлинна енергия, както и е направил възражение за изтекла
погасителна давност
С обжалваното решение изцяло е уважен предявеният установителен иск и е
отхвърлен обратният иск, като съдът е приел, че по делото не е представено
доказателство дали заповедта за настаняване на ответника е продължена след *** г.. Не
било представено и удостоверение за постоянен или настоящ адрес на А., както и дали
това лице е поело задължение да плаща консумативите, вкл. и топлоенергията за
адреса.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността
му на основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни
2
основания в жалбата.
С решение № 260143 от 10.02.2021 г. по гр. д. № 4320/2020 г. е признато за
установено, че Община Перник дължи на „Топлофикация Перник“ АД сума в размер
на 1026 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 97.98 лева за периода от 09.07.2017 г. до
05.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 1026 лева, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2248 по описа на ПРС за
2019 г., като са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 219, ал. 3
от ГПК обратни искове от Община Перник за осъждане на В.А. да заплати сумата от
1026 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 год. включително, законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 97.98 лева за периода от 09.07.2017 г. до
05.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 1026 лева, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на сумата.
Предмет на въззивен контрол е решението на първоинстанционния съд досежно
предявеният обратен иск, като по отношение на предявения главен иск, решението
като необжалвано е влязло в сила.
Няма спор по делото, че собственик на процесния топлоснабден имот е ответника
Община Перник, както и не е било спорно между страните по обратния иск, а и от
приложената в първоинстанционното производство заповед № *** г. год. на Кмета на
Община Перник се установява, че В. С. А., заедно със съпругата си И. Й. А. и синът им
И.В.А., са настанени в общинско жилище за отдаване под наем на адрес в ***. В
заповедта изрично е посочено задължението на титуляра на заповедта да открие
абонаментни номера на свое име във „ВиК“, „Електроразпределение“ и
„Топлофикация“, като сумите за топлофикация, потребена ел. енергия и „ВиК“ услуги
се заплащат от ответника В.А. и членовете на семейството му.
В цитираната заповед е посочено, че срокът за настаняване е 3 години, който срок
е продължен със Заповед № *** г. на Кмета на Община Перник до промяна на
обстоятелствата по чл. 11, ал. 1 от НУРУРОЖ, но не повече от 10 години.
Пред Районния съд не е бил спорен факта, че имотът, описан в заповедта за
настаняване е идентичен с имота, описан в исковата молба, като чрез допусната
съдебно техническа експертиза е установено, че през процесния период в имота е
подавана и ползвана топлинна енергия и БТВ.
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира,
че предявеният обратен иск е основателен. Между страните по този иск е било
създадено наемно правоотношение и по силата на чл. 232, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД за
наемателя В.А. е възникнало задължението да заплаща и разходите, свързани с
ползването на вещта. Липсата на доказателства за постигната нарочна уговорка за
заплащане стойността на потребената топлинна енергия, не е основание за отхвърляне
на иска, защото това задължение произтича от законова разпоредба. Както се посочи,
ответника е настанен в имота по силата на описаните по-горе заповеди, като няма
данни действието на настанителната заповед да е преустановено през процесния
период. Не се твърди, а и не се установява преди и в течение на исковия период да е
3
настъпило някое от обстоятелствата по чл. 11, ал. 1 от НУРУРОЖ, нито имотът да е
иззет по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС.
Ответника по обратния иск поддържа, че не е доказано качеството му на
потребител на топлинна енергия. Преценката дали същия има такова качество би била
от значение ако бе ответник по предявения от „Топлофикация Перник“ АД гр. П.
главен иск. Съдът обаче не е сезиран с такъв иск и съответно за изхода на спора е без
значение дали В.А. е клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.
С оглед основателността на исковата претенция съдът намира, че следва да се
произнесе по направеното от ответника по обратния иск възражение за погасителна
давност, което се явява релевантно единствено за периода 01.05.2017 г. до 26.05.2017 г.
включително. Възражението е основателно като за посочения период са погасени по
давност суми за главница в размер на 20.80 лв. за използвана, но незаплатена
топлоенергия. Неправилно първоинстанционният съд не е обсъдил направеното пред
него възражение за наличие на изтекла погасителна давност за част от претендираните
суми.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че предявеният
обратен иск е основателен и доказан за сумата от 1005.20 лв. представляваща главница
за незаплатена топлинна енергия за периода от 27.05.2017 г. до 30.04.2018 г., поради
което и обжалваното решение в частта му, с която този иск е отхвърлен, следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което спрямо ответника да се
приеме за установено, че не дължи заплащане на горепосочените суми на Община
Перник за разликата от 1005.20 лв. до пълният предявен размер от 1026.00 лв., поради
частичното им погасяване по давност.
Предвид изхода на спора в полза на Община Перник следва да бъдат присъдени
направените по обратния иск разноски пред двете инстанции в общ размер на 461.30
лева. На ответникът също се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска,
които са в размер на 11.10 лв.
Воден от горното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260143 от 10.02.2021 г., постановено по гр. д. № 04320 по
описа на Районен съд Перник за 2020 г., в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
Община Перник осъдителен иск за осъждане на В. С. А. да заплати сумата от 1123.98
лева главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., лихва в размер на 97.98 лева за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г.,
представляваща незаплатени разходи за ползване на имот, изразяващи се в стойността
на топлинна енергия, доставяна за топлофициран имот, находящ се в ***, като
ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. С. А. с ЕГН: ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник,
с ЕИК: ********* сумите от 1103.18 лева главница представляващи незаплатени
разходи за ползване на имот, изразяващи се в стойността на топлинна енергия,
доставяна за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 27.05.2017 г. до
30.04.2018 г., и лихва в размер на 97,98 лева за периода от 09.07.2017 год. до
4
05.02.2019 год., както и сумата от 461,30 лв., представляваща направени в заповедното
и исковото производство съдебно-деловодни разноски, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ Община
Перник заплати на „Топлофикация Перник“ АД, гр. П. присъдените с решението суми,
като ПОТВЪРЖДАВА Решението в останала му част, с което е отхвърлен предявения
обратен иск за сумата от 20.80 лв. представляваща част от главница за използвана, но
незаплатена топлоенергия.
ОСЪЖДА Община Перник, с ЕИК: *********, представлявана от С. В. – Кмет, за
заплати на В. С. А., с ЕГН: ********** от ***, направени разноски за двете инстанции
за адвокатско възнаграждение в размер на 11.10 лв., ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ Община
Перник заплати на „Топлофикация Перник“ АД, гр. П. присъдените с решението суми.
ОТМЕНЯ решение № 260143 от 10.02.2021 г., постановено по гр. д. № 04320 по
описа на Районен съд – Перник за 2020 г., в ЧАСТТА, в която е осъдена Община
Перник, ЕИК *********, представлявана от С. В. – кмет, за заплати на В. С. А., с ЕГН:
********** от *** направени разноски по гр.д. №4320/2020 г. по описа на ПРС в
размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5