Решение по дело №128/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по подадена жалба от А. Г. К. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0302-000237 от 21.08.2024г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Царево. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения и в разрез с материалния закон. Твърди, че се е явил за изследване с доказателствен анализатор, при което не се е доказало наличие на етилов алкохол. Поради тази причина развива съображения за недоказаност на нарушението, във връзка с което му е наложена ПАМ. Намира за неясно определен срокa на наложената мярка. Обръща внимание, че е отменено издаденото спрямо него наказателно постановление във връзка със същия случай. С тези доводи моли обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът - полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Царево, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

На 21.08.2024г., около 00:30 часа, в [населено място], [улица], пред автогара „Лозенец“, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. № А 8205 НК. Същият бил спрян за проверка от служители на РУ Царево и изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN-0064, което отчело положителен резултат 0,92 промила алкохол в издишания въздух. Спрямо жалбоподателя К. бил съставен АУАН № 1343606 от 21.08.2024г. (на л. 15 от делото) за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. С АУАН като доказателства били иззети СУМПС № ********* на водача и 2 бр. регистрационни табели за автомобила с рег. № А 8205 НК.

От полицейските служители бил издаден талон за изследване № 0153931 от 21.08.2024г. (на л. 16 от делото), с който била дадена възможност на К. (след изрично направен от него избор с положен подпис за това, че желае изследване с доказателствен анализатор) да се яви в ОД на МВР Бургас в рамките на 120 минути от 01:10 часа на 21.08.2024г., за да бъде тестван по този ред. В указаното време К. се явил в ОД на МВР Бургас, за да бъде тестван с доказателствен анализатор. За проверката бил съставен протокол за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор от 21.08.2024г., 03:00 часа (на л. 34 от делото). С протокола е документирано, че водачът се явил на 21.08.2024г. в 03:00 часа в ОД на МВР Бургас, където бил направен опит за тестване на К. чрез доказателствен анализатор марка Drager Alcotest, модел 9510 BG, сериен № ARSM-0034, като установяването не се извършило поради прекъсване на теста. Видно от изготвената разпечатка от техническото средство (на л. 33 от делото) били направени три опита за тестване, като в 03:25:07 часа опитът бил неуспешен поради издишване на количество въздух под допустимото. На същото основание се регистрирали неуспешни опити в 03:25:40 часа и 03:26:14 часа. Като резултат от измерването е вписан „прекъсване на теста“.

Във връзка с данните по преписката по отношение на жалбоподателя е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0302-000237 от 21.08.2024г. от полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Царево, с която, поради управление на МПС след употреба на алкохол, а именно: 0,92 промила (установена с А. Д. 7510) и на основание чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП спрямо К. била приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно: 190 дни, връчена на 09.01.2025г.

Въз основа на цитирания по-горе АУАН и за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП спрямо К. е издадено наказателно постановление № 24-0302-000235 от 29.10.2024г. (на л. 40 от делото), за което са представени доказателства (Решение по АНД № 537/2024г. по описа на Районен съд Царево, с отбелязана дата на влизане в сила – 12.03.2025г. на л. 74 – л. 77 от делото), че е отменено с влязъл в сила съдебен акт.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че заповедта представлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на 172, ал. 5 от ЗДвП и е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – оправомощен да издава ЗПАМ със Заповед № 251з-5636 от 10.10.2023г. на директора на ОД на МВР Бургас (на л. 71 от делото). Заповедта е съставена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК вр. чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, включително излагане на фактическите и правните основания, които са послужили за издаването й. С оглед изложеното съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Заповедта не противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели, закрепени в ЗДвП. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП. Липсва сочената неяснота в текста на заповедта, касаеща срока на наложената мярка, тъй като същият е конкретизиран по ясен начин, а именно: 190 дни, като този срок попада в законовите рамки (от 6 месеца до 1 година). Не се констатират нарушения и във връзка с пробата, на която се е позовал органът при издаване на заповедта, тъй като в текста й ясно се посочва техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол. Въпрос на материална законосъобразност е дали пробата е установена при спазване на изискванията за това.

Настоящият съдебен състав констатира, че заповедта е издадена и в съответствие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“ – на основание чл. 171, т. 2 А, б. „Б“ от ЗДвП. Според цитираната норма прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (за срок от 6 месеца до една година) се прилага спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Следователно за законосъобразност на заповедта от материална гледна точка е необходимо да се докаже, че водачът е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. По арг. от пар. 2 от ПРЗ от тази Наредба, въз основа на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП е приета Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Т.е. за доказване наличието на предпоставките по чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП е необходимо да се установи, че е установена употреба на алкохол от 0,92 промила от водача К. по реда на Наредба № 1 от 19 юли 2017г.

Съгласно чл. 3а, т. 2 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. В случая на К. е издаден талон за изследване (на л. 16 от делото) по чл. 3, ал. 2 от Наредбата, в който е отразен изборът на лицето да се подложи на тест чрез доказателствен анализатор. В протокола К. изрично е вписал (след което е положил подписа си), че не желае да бъде тестван чрез медицинско и химическо изследване. Следва да се отбележи, че водеща при установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водач е проверката с техническо средство „Дрегер“ – арг. от чл. 3, ал. 1 от Наредбата. В чл. 3а, т. 2 от Наредбата на водачите е дадена възможност (ако не приемат показанията на техническото средство) да изберат друг начин за проверка, измежду две алтернативи: 1. чрез доказателствен анализатор; 2. чрез медицинско и химическо изследване. Тази възможност на чл. 3а от Наредбата е осигурена на жалбоподателя, чрез издаването на талон по реда на чл. 6 от Наредбата. Според чл. 6, ал. 4 от Наредбата в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. В зависимост от избора на лицето се дават и конкретни предписания да се яви в определен срок на съответното място за извършване на изследването (което е различно според неговия избор) – арг. от чл. 6, ал. 6 от Наредбата. От цитираните разпоредби се налага извод, че лицето (при предпоставките на чл. 3а, т. 2 от Наредбата) има право на избор между две алтернативни възможности. След като такъв избор е направен, водачът няма право да го променя и да изисква осигуряване на възможност за тестване чрез друг от способите. В случая К. изрично се е подписал в издадения талон за медицинско изследване, в който е отразил своя избор: да бъде тестван чрез доказателствен анализатор, но не и чрез медицинско и химическо изследване. Този негов избор е скрепен със съответните последици, като са му дадени указания да се яви в ОД на МВР Бургас в рамките на 120 минути от 01:10 часа. Следва да се отбележи, че с това е изчерпана процедурата по чл. 3а от Наредбата и за органите не е съществувало задължение да осигуряват възможност (респ. да издават впоследствие талон) на К. за вземане на кръвни проби с цел установяване концентрацията на алкохол чрез медицинско и химическо изследване.

С оглед изложеното по-горе единственият надлежен ред, по който би могла да бъде установена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя (при направения от него избор) е бил този по чл. 8 от Наредбата. В случай на неустановяване на пробата по този ред, по причини, които стоят извън контролните органи, за меродавна следва да се приеме концентрацията, установена с техническо средство „Дрегер“ по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредбата. В случая от контролните органи са спазени всички изискванията на чл. 8 от Наредбата, като установяването на концентрацията по този ред е извършена от служител при ОД на МВР Бургас - Х. Х. (преминал специализирано обучение видно от списък на л. 62 от делото). В съответния регистър са вписани данните по чл. 8, ал. 3 от Наредбата и е съставен протокол по смисъла на чл. 8, ал. 5 от Наредбата. В протокола е вписано, че тестът е прекъснат, а в изготвената разпечатка за работа с техническото средство са отразени 3 неуспешни опита да бъде взета пробата поради поведението на водача – издишане на недопустимо количество въздух – в 03:25:07 часа, 03:25:40 часа и 03:26:14 часа. Съдът намира, че така удостоверените обстоятелства, за които жалбоподателят се е подписал и в изготвения протокол, следва да се приравняват на отказ лицето да бъде тествано с доказателствен анализатор, който е довел до прекъсване на теста. Това е така, тъй като за успешното измерване чрез този способ е било необходимо от проверяваното лице да се достави необходимото количество въздух, което в случая не е сторено и това е удостоверено по надлежния ред. Следователно изцяло поради поведението на жалбоподателя тестът с доказателствен анализатор не е извършен и макар той да се е явил на място и да е извършил действия, свързани с тестването, чрез поведението си и отказът да издиша достатъчно количество въздух, той е манифестирал отказ да бъде тестван по този ред. Съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

С оглед горното, към настоящия случай е била приложена сочената разпоредба на чл. 6, ал. 10 от Наредбата и след като жалбоподателят с фактическите си действия е осуетил надлежната проверка с доказателствен анализатор, това негово поведение следва да се приравни на отказ за изследване с доказателствен анализатор. Тези обстоятелства са констатирани и отразени надлежно от контролните органи, поради което за водеща в случая следва да се приеме пробата с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN-0064, извършена от полицейските служители в РУ Царево, удостоверена чрез вписването й в АУАН – по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Следователно съдът приема за доказано в производството отразеното в оспорената ЗПАМ, че на 21.08.2024г., около 00:30 часа, в [населено място], на [улица], жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,92 промила, установена по надлежния ред. Изводът е, че са били налице всички предпоставки за прилагане на посочената в заповедта мярка по смисъла на чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав счита, че постановяването на съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление за налагане на административно наказание по отношение на същото нарушение, във връзка с което е наложена принудителната административна мярка, няма отношение към законосъобразността на самата мярка. Това е така, тъй като целта на принудителната административна мярка е да се предотвратят предварително (преди решаване въпроса за отговорността) възможните последици от констатираните обстоятелства, сред които и управление на автомобил с концентрацията на алкохол над 0,50 промила (арг. от чл. 22 ЗАНН). Трайна е съдебната практика в насока, че отпадането на административнонаказателната отговорност за лицето, посочено като извършител на нарушението, няма за последица отпадане на необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка във връзка със същото нарушение – Решение № 11123 от 05.12.2022г. по адм.дело № 9435/2022г. по описа на VII отделение на Върховния административен съд.

С оглед всичко изложено със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0302-000237 от 21.08.2024г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Царево, мярката по чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП е приложена правилно и оспорването на заповедта следва да бъде отхвърлено. Срокът на наложената мярка е ясен (както беше посочено) и е близък до минималния, поради което следва да се приеме за определен законосъобразно (като същият към момента е изтекъл – арг. от чл. 172, ал. 4 от ЗДвП и изземване на регистрационните табели на автомобила с АУАН от 21.08.2024г.).

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Г. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0302-000237 от 21.08.2024г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ Царево, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от Закона за движение по пътищата на А. Г. К. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно: 190 дни“.

Решението не подлежи на обжалване.