Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.дело № 13913 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20238737
от 29.10.2020 г., постановено по гр.д. № 68766 по описа за 2019 г. на СРС, ГО,
153-ти състав е признато за установено по предявените кумулативно обективно
съединени искови претенции по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149
от ЗЕ, че С.Д.К., ЕГН: ********** с адрес *** над партерен апартамент (починала
в хода на въззивното производство на 29.12.2020 г. и с конституиран
правоприемник по чл.227 от ГПК - неин низходящ от първа степен (дъщеря) С.А.Х.,
ЕГН: **********) дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ********със седалище и адрес на
управление *** сумата от 3 832.54
лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот –
надпартерен апартамент в гр.София, ул. „********, аб.
№***** за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 57.64 лева,
представляваща дължими такси за дялово разпределение за периода от 01.07.2016
г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2019 г., като предявените
искове за главница до пълните предявени размери и периоди, както и акцесорните
искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания в
размер на 1 099.97 лева за лихва за забавено плащане на цената за
топлоенергия за периода от 14.09.2016 г. до 19.07.2019 г. и 12.08 лева за лихва
за забавено плащане на таксата за дялово разпределение за периода от 30.07.2016
г. до 19.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 43955/2019 г. на СРС, ГО, 153 състав са отхвърлени. Решението
е постановено с участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „М.Е.“ ООД.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 25163337/10.11.2020
г. от „Т.С.“ ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковите претенции по чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за главницата за сумата над 3832.54 лева до пълния
предявен размер, ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и в частта
на отхвърлените искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на
вземания в размер на 1 099.97 лева за лихва за забавено плащане на цената
за топлоенергия за периода от 14.09.2016 г. до 19.07.2019 г. и 12.08 лева за
лихва за забавено плащане на таксата за дялово разпределение за периода от 30.07.2016
г. до 19.07.2019 г. В жалбата се релевират съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение в атакуваните части. Твърди се, че
първоинстанционния съд не е съобразил действащите към процесния период общи
условия, в резултат на което е достигнал до неправилни изводи относно
настъпването на изискуемостта на претендираните вземания в момента на
изпадането на длъжника в забава. Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното
решение в обжалваните му части, да бъдат уважени същите в пълен размер.
Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С.Д.К., подадена чрез адв. В.П. с пълномощно по делото от първа инстанция, с
който подадената жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за
правилност и законосъобразност на
решението в обжалваните части, като се поддържа релевираното пред СРС
възражение относно размера на количествата отчетена топлоенергия. Прави се
искане съдът да остави депозираната въззивна жалба без уважение.
Третото лице-помагач „М.Е.“ ООД не е
изразило становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Въззивната жалба
е допустима и редовна - същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в
срока по чл. 259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени релевираните от
жалбоподателя доводи относно неговата правилност.
Първоинстанционният
съд е сезиран с кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Т.С.“ ЕАД твърди, че ответникът С.Д.К., ЕГН: ********** е собственик на топлоснабден имот – надпартерен
апартамент в гр.София, ул. „********, аб. №***** и че за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. е доставяна потребена топлинна енергия в
имота в количества и на стойност, за които са предявени исковете, че
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците, като страните били
обвързани от договор при Общи условия. Ищцовото дружество е поискало от съда на
основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 79 вр. чл.149 от
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да
признае за установено, че С.К. му дължи сума в размер на 5 940.66 лева,
представляваща стойността на незаплатена за периода от 01.10.2015 г. – 01.05.2015
до 30.04.2018 г. реално потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва
върху главницата от 5 940.66 лева, считано от 30.07.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, сумата от 1099.97 лева, представляваща изтекла
мораторна лихва върху главницата за периода от 14.09.2016 г.-19.07.2019 г.,
сумата от 60.26 лева за главница за услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
60.26 лева, считано от 30.07.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от
12.08 лева, представляваща изтекла мораторна лихва върху главницата за периода
от 30.07.2016 г. до 19.07.2019г..
Ответникът С.К. е
подала отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, в който са оспорени размерите
на твърдените количества топлинна енергия в имота и се считат за нереални и
недължими. Твърди се, че имотът е бил ползван само от ответника, че тя е с
влошено здравословно състояние и ниски финансови доходи, които да покриват
задълженията й за храна, лекарства и сметки. Релевирано е възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Прави се искане
съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.
По делото е
приложено заповедно дело № 43955/2019 г. по описа на СРС, ГО, 153-ти състав,
образувано по заявление с вх. № 3054701/30.07.2019г. по чл. 410 ГПК, като със заповед от 08.08.2019
г. районният съд е разпоредил длъжникът С.Д.К., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********сума в размер на
5 940.66 лева, представляваща стойността на незаплатена за периода от
01.10.2015 г. – 01.05.2015 до 30.04.2018 г. реално потребена топлинна енергия
доставяна до топлоснабден имот – надпартерен
апартамент в гр.София, ул. „********, аб. №*****,
ведно със законната лихва върху главницата от 5 940.66 лева, считано от
30.07.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1099.97 лева,
представляваща изтекла мораторна лихва върху главницата за периода от 14.09.2016
г.-19.07.2019 г., сумата от 60.26 лева за главница за услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 60.26 лева, считано от 30.07.2019 г. до окончателното
й изплащане и сумата от 12.08 лева, представляваща изтекла мораторна лихва
върху главницата за периода от 30.07.2016 г. до 19.07.2019 г., както и 192.26
лева – разноски по делото. За издадената заповед длъжникът е уведомен на 05.10.2019
г., като на 10.10.2019 г. длъжникът е подал възражение, че не дължи
претендираните суми. На 28.10.2019 г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 28.11.2019 г.
По делото са
приети протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма, която да извършва дялово разпределение, както и списък на
етажните собственици от 14.06.2002 г., договор № 125-I
от 18.06.2002 г. сключен между „Т.С.“ ЕАД и „М.Е.“ ООД за предоставяне на
услугата дялово разпределение в Етажната собственост, находяща се в гр.
гр.София, ул. „********както и два договора № 5/05.08.2005 г. №У104/08.11.2007
г., сключени между „Т.С.“ ЕАД и „М.Е.“ ООД за предоставяне на услугата дялово
разпределение.
Представени са
съобщение към издавана фактура № **********/31.07.2016 г., фактура №
**********/31.07.2017 г. и фактура № **********/31.07.2018 г. за
топлофикационния имот за периода от 01.05.2015г. – 30.06.2018 г., както и
удостоверение за актуално състояние на „Т.С.“ ЕАД и „М.Е.“ ООД, ведно с
извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период за
абонатен №*****, които установяват размера на дължимите суми за топлинна
енергия.
От приетите и
неоспорени от страните нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58,
том VI, дело № 2799 от 15.03.1962 г. и писмен протокол от съдебна
спогодба от 22.11.1973 г. по гр.д. №859/1973 на Софийски районен съд, се
установява, че ответникът С.К. е придобила собствеността върху топлоснабдения
имот, находящ се в гр.София, ул. „******** надпартерен
апартамент, а от писмено удостоверение за идентичност топлоснабдения имот,
находящ се в гр.София, ул. „******** надпартерен
апартамент, се установява, че имотът е идентичен с апартамент № 5, находящ се в
гр.София, ул. „********, вх.1 с абонатен №*****.
По делото е
приобщен и констативен протокол от 15.02.1987 г., според който за процесния
имот са декларирани три лица - живущи в домакинството на ответника.
В хода на
въззивното производство след датата на депозираната въззивна
жалба ответникът С.Д.К., ЕГН: ********** е починала на 29.12.2020 г., като след
изисканата справка от НБД „Население“ за установяване на наследници,
въззивниият съд е конституирал на основание чл.227 от ГПК С.А.Х., ЕГН: **********
като неин единствен низходящ от първа степен (дъщеря).
Съгласно чл. 32
и чл. 33 Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02.2014 г., сумите по
фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им в
интернет-страницата на продавача-както месечните, публикуват се по същия начин
и изравнителните сметки, като обезщетение за забава се дължи след изтичане на
срока за плащане на сумата по изравнителната сметка, а съгласно чл. 32 и чл. 33
от ОУ одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. задълженията следва да се платят се
дължи след изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят.
С приетото по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице, след
запознаване с представените по делото документи и проверки при ищеца, е
посочило, че сградата, в която се намира имотът, е топлофицирана, в нея се
потребява енергия за отопление и топлинна енергия, отдавана за сградна
инсталация. Вещото лице е установило, че дяловото разпределение в сградата е
извършвано от фирма „М.Е.“ ООД на базата на реален отчет на изправните
разпределители в съответствие с т.6.4 от Приложението към Наредба № 16-334/06.04.2007
г за топлоснабдяването и че показанията в главния отчет са нанесени правилно в
изравнителните сметки. За периодите обаче поради повреда на някои уреди или
поради това, че не са отчетени, топлинната енергия за отопление е начислявана
на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно
т.6.5 от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г за
топлоснабдяването. Посочва се, че топлата вода е начислявана на базата на
реален отчет на основание т.5.2 от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г за топлоснабдяването, като в имота на ответника са налични
пет отоплителни тела, на които са монтирани пет топломера. В отчета за имота,
подписан от К., са отразени показанията за отоплителните тела, като само за два
от тях с разпределители под № 2457 и № 2750 са записани нулеви стойности,
поради повредата им, и затова е извършен служебен отчет, а за останалите
отоплителни тела – според реалните им отчетни стойности. Според заключението заложените
в подробните изравнителни сметки количества и стойности на доставяната топлинна
енергия съответства на данните от отчетената топлинна енергия през общия
топломер, а разпределението на топлинната енергия е извършвано в съответствие с
нормативните разпоредби и законни. Вещото лице е констатирало, че стойността на
реално потребената енергия за периода от м. 05. 2015 г. до 30.04.2018 г. е в
размер на 5940.74 лева по фактурирани от „Т.С.“ ЕАД суми и коригирана с
резултата от изравнителната сметка.
Между страните
не се спори, че за дължимата според СТЕ експертиза сума за топлинна енергия в
размер от 5940.74 лева не са извършвани плащания от страна на ответника К.
По правилността
на решението в обжалваната част:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за обезщетение за забава на плащането на цената на
дялово разпределение на топлинна енергия, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи
този иск по делото следва да се установи, че за процесния период ищецът е
носител на вземане срещу ответника за цена на дялово разпределение на топлинна енергията в сградата и че ответникът е изпаднал в забава на
плащането ѝ.
От приложенот по
делото заповедно дело се установява, че със заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство, по което е издадена заповед и с нея е уважено искането на заявителя
„Т.С.“ ЕАД, а длъжникът е осъден да му заплати стойността на потребена топлинна енергия и цена на дяловото ѝ разпределение за процесния
имот за процесния период в размерите на процесните суми, обезщетения за забава
върху отделните главници, за които е предявен иска за топлинна енергия и за лихва върху нея, като възражението срещу заповедта
е депозирано в срок, а заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил
установителните искове.
Действащата към
периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги
урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават
задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да
ги е приел.
Според
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към
процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ,
бр. 34 от 24.04.2007 г.) и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст
когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са
длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до
датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент
от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и
чл. 76 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда
- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат
заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по
адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал. 5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните. Не се спори,
че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ съответно потребител
на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ЗЕ (отм).
Съдът намира, че
ищецът е носител на вземане срещу ответника за заплащане на сумите от 5 940.74
лв., ведно със законната лихва от 30.07.2019 г. до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ надпартерен апартамент в гр.София, ул. „********, аб. №***** за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 30.07.2019 г. до изплащането й сумата от 60.26
лева, представляваща цена на дялово разпределение на енергията за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.07.2019 г. до
изплащането й.
По възражението
за изтекла давност, въззивната инстанция намира следното:
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД с
три годишна давност се погасяват периодичните задължения, включително и тези за
лихви, като съгласно чл. 119 ЗЗД с
погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Съдът приема, че
процесните вземания са периодични, поради което и за тези вземания
съобразно чл. 111, б. "в" от ЗЗД погасителната
давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по
договор за доставка на топлинна енергия. Задълженията са еднородни и
повтаряващи се през определен период от време, като неотносимо е
обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен (в този смисъл е ТР
№ 3/2013 г. на ОСГК на ВКС).
Вземанията,
претендирани за главницата за ТЕ за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016 г., са обхванати от действието на Общите
условия за продажба на ТЕ от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди, прието
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г.,
съответно приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ,
съгласно които плащането на месечното задължение се дължи до 30-то число на
месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на
интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения са уговорени да се
плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това е съглашение,
договорено между страните, изискуемостта на задължението да настъпва след
покана за плащане. Това е така, понеже изискуемостта настъпва след активно
поведение от страна на кредитора, изразяващо се в отправяне на искане за
плащане към длъжника, което искане, съгласно ОУ, се приема за достигнало до
длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При
така възприетото, съдът намира, че приложима в настоящата хипотеза е
разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД и
началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва
да тече от момента на възникването му. Моментът, от който започва да тече погасителната
давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на вземането и
от изискуемостта му.
При така
възприетото и след като съдът съобрази датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 30.07.2019 г., и по съображенията, изложени за началния момент
на погасителната давност на вземанията, възникнали при действието на Общите
условия от 2014 г. и които вземания са дължими от купувача в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, то от последиците на три
годишната погасителна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД биха се обхванали
вземанията, възникнали преди 30.07.2016 г. до началната дата на исковия период
– 01.05.2015 г., т.е. погасени по давност са вземанията, претендирани в периода
от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г. Непогасени по давност остава вземанията,
претендирани за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. , възникнали при
действието на Общите условия от 2016 г. В тази връзка въззивната инстанция
намира, че съгласно приложението на последиците от института на давността по
чл.111, б. „в“ от ЗЗД, то за исковия период от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г.
вземанията, които не са погасени по давност, са в размер на 3 832.54 лева за главницата за
топлинна енергия и в размер на 57.64
лева за главницата за цената на дялово разпределение на енергията, съгласно заключението на
СТЕ при приложението на правилото на чл.162 от ГПК. Въззивният съд съобразява,
че исковият период от 01.05.2015 г. до 30.06.2016г. е обхванат от последиците
на погасителната давност, като съобразно заключението на СТЕ при приложение на
правилото на чл.162 от ГПК за този период са погасени по давност вземания в
размер на 2 108.12 лева за главницата за топлинна енергия и в размер на
2.62 лева за главницата за цената на дялово разпределение на енергията. При така установеното съдът
приема, че правилно районният съд е достигнал до извода, че вземанията на
ищцовото дружество са частично погасени за посочените периоди във връзка с
релевираното възражение за изтекла давност, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в частта на
отхвърлените размери на исковите претенции по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ за главниците за топлинна енергия и за цената за
дялово разпределение на енергията за разликите над приетите за дължими суми до
пълните размери на предявените искове.
По
отношение на обезщетението за забавено плащане (мораторна лихва) в размер на
1 099.97 лева за периода 14.09.2016 г. до 19.07.2019 г. върху претенцията
за главницата за топлинна енергия настоящият съдебен състав споделя изводите на
първоинстационния съд. При определяне на момента на изпадане в забава на
ответника за заплащане на сумите за топлинна енергия приложение
намират правилата, предвидени в Общи условия за продажба на топлинна енергия, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета
на директорите на „Т.С.“ ЕАД и одобрени с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 общите условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за датата на
публикуване в интернет страницата на продавача, то и ответникът не е изпаднал в
забава за заплащане на исковата претенция.
Съдът приема, че
по делото не е установено длъжникът да е изпаднал в забава и на плащането на
главницата за дялово разпределение на енергията. В тежест на ищеца е било да ангажира доказателства за
изпадането в забава на ответника за плащането на цената на дяловото
разпределение на енергията.
По делото не са събрани доказателства, че е уговорен срок за плащането на
цената за дялово разпределение на енергията и
че този срок е настъпил или че е отправена покана от ищеца до ответника за
плащането й. При така установеното съдът споделя крайните изводи на СРС, че
ответникът не е изпаднал в забава за плащане на възнаграждението за дялово
разпределение на енергията и
решението в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 12.08 лева за периода от 30.07.2016
г. до 19.07.2019 г. следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Доколкото
мотивите на СРС съвпадат с тези на въззивния съд, решението следва да се потвърди
в обжалваната му част.
По отговорността за разноски пред СГС:
При този изход
на спора разноски на въззивника не се следват. Право на разноски има
въззиваемата страна, но, тъй като такива не са претендирани и липсват
доказателства такива да са сторени, не следва да ѝ бъдат присъждани.
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният съд е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20238737 от 29.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 68766 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 153-ти състав, в
обжалваните му части.
Решението
е постановено с участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „М.Е.“ ООД.
Първоинстанционното
решение в останалата си част е необжалвано и е влязло в законна сила.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с
оглед размера на предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.