РЕШЕНИЕ
№
1792
Град
Пловдив ,27.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив , в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председателе;
Велизар Русинов
при
секретаря Дарена Йорданова, като разгледа докладваното от докладчика АД №1630
по описа за 2019 година на Административен съд – Пловдив , за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. Глава Х от АПК във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК и чл. 197, ал. 2 и сл. от ДОПК.
Делото
е образувано по жалба на „Айбес“ ЕООД, с ЕИК
********* от гр. Пловдив, представлявано от Айдън Ахмет със съдебен адрес:***,оф.402 чрез адв. Н.А., срещу
Решение №148/25.04.2019 г. от за
Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено като законосъобразно
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С190016-023-0001176/09.04.2019 г., издадено от А.К., старши публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“, при ТД
на НАП – Пловдив.В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение, с
което е потвърдено обжалваното постановление. По доводи в жалбата се твърди, че
с обжалваното решение е прието, че са правилно приложени мерките и бъдещото
публично вземане е в размер на174 087, 26 лв.Жалбоподателят оспорва всички
изложени твърдения като счита, че наложената мярка спира дейността на
дружеството. Същата е наложена преждевременно, в пряко нарушение на нормата на
чл. 121, ал. 3 от ДОПК. Твърди се, че публичният изпълнител не е съобразил
изисканите мерки да не спират дейността на лицето и във вида, в който е наложен
запора върху всичките му банкови сметки се спира дейността на дружеството. По
доводите в жалбата се твърди, че решението на Директора на ТД на НАП Пловдив е
неправилно и се иска да се отмени същото, както и постановлението, с което е
наложен запора на банковите сметки на жалбоподателя.В жалбата се изразява
несъгласие с постановеното решение, с което е потвърдено обжалваното
постановление. Сочи се ,че с обжалваното
решение е прието, че са правилно приложени мерките и бъдещото публично вземане
е в размер на 174 087, 26 лв. Твърди се, че публичният изпълнител не е
съобразил изисканите мерки да не спират дейността на лицето и във вида, в който
е наложен запора върху всичките му банкови сметки се спира дейността на
дружеството. По доводите в жалбата се твърди, че решението на Директора на ТД
на НАП Пловдив е неправилно и се иска да се отмени същото, както и
постановлението, с което е наложен запора на банковите сметки на жалбоподателя .
Оспорващият сочи, че изложените в процесното решение
мотиви са несъстоятелни, а потвърденото постановление е немотивирано. Сочи
материална незаконосъобразност-разпоредбата на чл. 195 от ДОПК, съгласно която обезпеченията следва да съответстват на вземанията, Сочи,
че самото постановление страда от порок липса на мотиви, като липсва точно и
конкретно посочване на задължението, което се обезпечава посредством мярката. В
хода на производството , навежда допълнителни доводи за нищожност на оспорения
акт като твърди допуснати съществени процесуални нарушения, а именно липса
на подпис на ръководителя на ревизията и
лице отправило искането за издаване на Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № С190016-023-0001176/09.04.2019 г.,
издадено от А.К., старши публичен изпълнител
в Дирекция „Събиране“, при ТД на НАП – Пловдив,предмет на оспореното
Решение №148/25.04.2019 г. от за
Директора на ТД на НАП – Пловдив ,в настоящото производство .С оглед изложените съображения за нищожност , при
условията на евентуалност за
незаконосъобразност на решението и потвърденото с него постановление за
налагане на обезпечителни мерки, е отправено искане за обявяване на нищожност ,
евентуално ако не бъде уважено това искане ;за отмяна на Решение
№148/25.04.2019 г. от за Директора на ТД
на НАП – Пловдив,както и на Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх. № С190016-023-0001176/09.04.2019 г., издадено от А.К.,
старши публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“, при ТД на НАП – Пловдив.В съдебно заседание по делото,
жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв.
Н.А., която поддържа жалбата.Претендира разноски по списък,приет по делото. Ответникът - Директорът на ТД
на НАП - Пловдив, редовно призован се представлява от юрк.
Г. П.Т., оспорва жалбата , като неоснователна по доводи в оспореното решение , в.о.с.з.
и пис.становище по същество и претендира присъждането
на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното: С Искане за
предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ
№Р-16001618005002-039-001/08.04.2019 г. на органа по приходите е поискано да
бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще
бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16001618005002-020-001/24.08.2018 г.
и срок за извършването й 26.04.2019 г.В искането и постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки/ПНПОМ/ са изложени мотиви като
очакваният размер на задълженията които ще бъдат установени с РА е 50500лв,в
това число:45000лв. главница и 5000лв. лихви към 08.04.2019г. Посочено е, че
очакваният размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с
ревизионния акт с мотиви посочени от ответника
обосноваващи обезпечителната нужда –входа на ревизията били събрани доказателства от които се установява съмнение относно деклариран ВОД
за Германия в резултат на което се очаква да бъде начислен ДДС в размер сто
седемдесет и четири хиляди осемдесет и
седем лева и двадесет и шест стотинки.Лицето/жалбоподател не е представило
справки от 1 до 5 ,от които да се
установи наличието на активи,които да послужат за обезпечение на бъдещи
задължения. Въз основа на подаденото искане,
е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки на основание (ПНПОМ) чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С190016-023-0001176/09.04.2019 г., от А.К., старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“, при ТД на НАП –
Пловдив., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки,по депозити,вложени вещи в трезори,включително и съдържание на
касети,както и суми предоставени за доверително управление,находящи
се в ;ТЕ ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ-кл.София, на „АИБЕС“ЕООД
с ЕИК204491253и запор върху лек автомобил „Мерцедес“,рег
.№РВ4995СМ; Публичният изпълнител е възпроизвел изцяло мотивите, съдържащи се в
искането за налагането на предварителни обезпечителни мерки.ПНПОМ е обжалвано
пред Директора на ТД на НАП Пловдив .С Решение №148/25.04.2019 г. от за Директора на ТД на НАП – Пловдив,е
потвърдил Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С190016-023-0001176/09.04.2019 г., издадено от А.К., старши публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“, при ТД
на НАП – Пловдив,като е оставил жалбата без уважение като неоснователна . С оглед установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице което има правен интерес от
оспорването против акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е Решение
№148/25.04.2019 г. от за Директора на ТД
на НАП – Пловдив по жалба против Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки/ПНПОМ/ изх. № С190016-023-0001176/09.04.2019 г., издадено
от старши публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“, при ТД на НАП – Пловдив.От мотивите на ПНПОМ се установява, че е
издадено по мотивирано искане на орган по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, в
качеството му на ръководител екип, извършващ ревизия на търговското
дружество/жалбоподател, възложена със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-16001618005002-020-001/24.08.2018 г.
и срок за извършването й 26.04.2019 г. за определяне на задължения по
ЗДДС. В искането е посочен предполагаемият размер на задълженията, които ще
бъдат допълнително установени с ревизионния акт а именно данък добавена стойност в очакван размер:45000лв.,главница;5500лв.
лихва; сто седемдесет и четири хиляди
осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки.От мотивите на ПНПОМ
се установява също, че събирането на бъдещи публични задължения ще бъде
затруднено. Постановлението е издадено в хода на започнало ревизионно
производство по отношение на „АИБЕС“ЕООД с ЕИК204491253.Съгласно чл. 121, ал. 1
от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по
приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане на
предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни т. е, в случая цитираната норма е спазена.
Спазена е и нормата на чл. 121, ал. 3 чийто текст гласи, че предварителните
обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води
до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, обезпечителните
мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. В
обжалваното решение са изложени мотиви относно налагане на обезпечителната
мярка, а именно че след проучване е установено, че дружеството разполага само с
разплащателни сметки.Процесната обезпечителна мярка е
наложена с цел препятстване дружеството да се разпореди с наличните си активи –
суми по банкови сметки. Липсват доказателства, а и не се твърди да е поискано
разрешение по чл. 229 от ДОПК за неотложни плащания.Предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния
изпълнител. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще
се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е
разсрочено или отсрочено. Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл.
197, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 197,
ал. 3 ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако 1) длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа; 2) не съществува изпълнително основание и 3) ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 ДОПК и чл. 195, ал. 5 ДОПК. Така очертаната правна регламентация
предопределя и обхвата на съдебната проверка. Съгласно първата хипотеза на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя
наложената обезпечителна мярка ако длъжникът представи обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Данни и
доказателства за изпълнението на тази предпоставка за отмяна на наложената
обезпечителна мярка не са представени от жалбоподателя.На следващо място,
доколкото в конкретния случай не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се предприемат за
обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не
е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание, преценката
на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията
по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай
безспорно се установи, че е налице мотивирано искане от органа по приходите, в
което е изложено съображение, че без налагането на предварително обезпечение ще
се затрудни събирането на публичното задължение. Безспорно установено е също,
че е спазена и разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК тъй като процесните обезпечителни мерки не спират и не
възпрепятстват дейността на ревизираните лица. Задължение на публичния
изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези,
които спрямо конкретната обезпечителна нужда, да не засягат права и законни
интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на
задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа
на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да
следи винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или
не, дадено свое правомощие.Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за
необоснованост на постановлението за налагане на обезпечителните мерки и
потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП-Пловдив. Предприемането на
предварителните обезпечителни мерки законът свързва с наличието на определен
риск за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и
целта на мерките – за предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Налагането на предварителни обезпечителните мерки е въпрос на
оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз основа на
събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи искане за
налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен
да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали
без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител
следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да
може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона (чл.
169 АПК) и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са
изложени конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на
предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на
предполагаемото публично задължение. Безспорно е, че по отношение размера на предполагаемите
задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана
компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган.Настоящият съдебен
състав споделя извода за невъзможност или затруднено събиране на публичните
вземания, който се подкрепя от факти и доказателства, които се извличат от
естеството, характера и продължителността на търговската дейност на
ревизираното лице, неговото общо финансово и имуществено състояние, фискална
история и други. Подобни конкретни факти и данни в случая са посочени в
искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ, както и в Решението на директора на ТД
на НАП-Пловдив,предмет на настоящото производство. В искането си до публичния
изпълнител ревизиращият орган е посочил, че дружеството не разполага с активи
освен разплащателни сметки и са приети
като доказателства по делото.За пълнота на изложението следва да се добави, че
дружеството разполага с възможност по реда на чл. 229 от ДОПК за снабдяване с
разрешение за неотложни плащания.Всичко изложено по-горе води до извод, че
обжалваното Решение на за Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е
потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.
№ С190016-023-0001176/09.04.2019 г., издадено от старши публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“, при ТД
на НАП – Пловдив , е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата срещу него като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена. При
изхода от оспорването следва да се удовлетвори претенцията на ответника за
разноски, като за него те се установиха в размер от 300 /триста/лева-юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба №
1/09.007.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 197, ал. 2
и ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Съдът;
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Айбес“ ЕООД, с ЕИК ********* от гр.
Пловдив , представлявано от Айдън Ахмет с съдебен адрес;***,оф.402
чрез адв. Н.А., срещу Решение №148/25.04.2019 г. от за Директор на ТД на НАП – Пловдив, с
което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки/ПНПОМ/ изх. № С190016-023-0001176/09.04.2019 г., издадено от А.К., старши
публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“, при ТД на НАП – Пловдив. ОСЪЖДА „Айбес“ ЕООД, с ЕИК204491253 да заплати на ТД на НАП гр.
Пловдив направените разноски по делото в размер на 300/триста/лева ,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.Препис
от акта да бъде изпратен на страните. Решението
е окончателно.
Съдия/П/;