№ 326
гр. гр.Несебър, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:П. Сл. Петров
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от П. Сл. Петров Гражданско дело №
20222150100607 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.187, ал.6, т.2 и
ал.7, във връзка с чл.3 от ЗМВР (редакция ДВ, бр.60 от 2020г.).
Ищецът П. И. И. с ЕГН ********** от град П.е твърди, че работи в Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – град Несебър, към ГД „ПБЗН“
към МВР, а длъжността, която заема по силата на служебното му правоотношение, е
„началник дневна смяна“, както и че през претендирания период от 01.07.2019г. до
09.07.2020г. е положил общо 560 часа нощен труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, т.е.
по 8 часа на дежурство, като отработеното време се отчита сумарно на тримесечие. Ищецът
се позовава на Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), като
посочва, че органът по назначаването не е приравнил положения от него нощен труд по
коефициент 1,143, в резултат на което нощният труд не му е заплатен и не е компенсиран по
друг начин. Този коефициент се определя като нормалната продължителност на работния
ден от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност за законоустановения
нощен труд от 7 часа. От разпоредби на ЗМВР ищецът стига до извода, че часовата разлика,
получена след приравняване на положения нощен труд на дневен такъв с посочения
коефициент, представлява извънреден труд и съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР следва да се
заплати на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%. Такова не му е
заплатено. Действащата по време на въведения от ищеца период Наредба № 8121з-779 (в
сила от 02.08.2016г.) не регламентира отчитане на отработените часове нощен труд с
коефициент. По този начин за процесния период ищецът счита, че е налице празнота в
1
нормативната уредба за реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания
труд, извън редовното работно време, за държавните служители в МВР, поради което следва
да се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Общо положеният от ищеца нощен труд
за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. е 560 часа, който преизчислен с коефициент 1,143
възлиза на 640,08 часа, като разликата от 82 часа ищецът отчита като извънреден труд, който
не му е заплатен от органа по назначаването. Всеки извънреден час следва да се заплаща
минимум по 6 лева, изчислен на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%
съгласно чл.187, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, поради което неизплатеният му труд възлиза на сумата
в размер на 700 лева (приблизителен размер). Моли ответникът ГДПБЗН“ да бъде осъден да
му заплати сумата в размер на 700 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен и незаплатен извънреден (нощен) труд за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г.,
приравнен към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска, както и сумата в размер на 130 лева, представляваща
общия размер на мораторните лихви за периода от падежа на всяко едно плащане до
предявяване на иска. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК.
Ищецът не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен
адвокат, а въз основа на направеното от него искане за изменение размера на исковете,
съдът е допуснал това изменение, като главницата да се счита предявена за сумата в размер
на 719,58 лева за общо 84,80 часа положен нощен труд и отчетен като извънреден такъв, а
мораторната лихва да се счита предявена за сумата в размер на 154,82 лева. Моли исковете
да бъдат уважени в размерите след изменението им, които размери счита за доказани
съгласно заключението по изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ответната страна не се представлява. В отделно писмено
становище, подадено от юристконсулт, се изразява становище за неоснователност на
исковете. Посочва, че НСОРС се прилага за работниците и служителите по трудово
правоотношение, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. Служебното правоотношение на ищеца
като държавен служител е уредено в специалния Закон за МВР. За разлика от КТ, съгласно
чл.187, ал.3 от ЗМВР при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между
22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, по който начин отрича твърдението в исковата молба за наличие на
празнота в правната уредба. Това е предвидено и в разпоредбите на действащите през
процесния период подзаконови нормативни актове. Положеният нощен труд от държавни
служители, чиито служебни правоотношения са уредени в ЗМВР, когато положеният труд е
в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се
заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните
работи по 0,25 лева на час. Ответникът счита за неоснователна претенцията на ищеца за
часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на положените
2
часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 и реално отработените, и заплатени
часове, да му бъдат заплатени като извънреден труд, като посочва, че ЗМВР разграничава
извънредния от нощния труд, като възнагражденята за извънреден труд са посочени в
закона, а тези за нощен труд са уредени в заповед на министъра на вътрешните работи, в
случая Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., в т.1 на която е посочено, че „за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22:00 часа и 06:00 часа на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева“. Полагането на
нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд
и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по
съответния коефициент, а се заплаща като нощен. Ищецът не е полагал дневен/нощен труд
над/извън установеното работно време, поради което и не му се следва заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд. Положеният от ищеца през процесния
период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е
правилно определено и заплатено. Поради неоснователността на главната претенция,
неоснователна се явява и акцесорната такава за мораторни лихви. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Представя писмени бележки, в които уточнява, че през процесния период
допълнителното възнаграждение за положен от ищеца през процесния период нощен труд
му е заплатен в размер на 0,25 лева на час въз основа на Заповед № 8121з-1429/23.11.2017г.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са обвързани от служебно правоотношение по
ЗМВР, тъй като ищецът П. И. И. като държавен служител изпълнява длъжността „началник
на дежурна смяна“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Несебър при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Бургас. От представените писмени документи се установява, че той е изпълнявал тази
длъжност и през периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. Приложимият закон, уреждащ този
вид обществени отношения, е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от
чл.142 от ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд както през нощта (22:00 – 06:00 часа), така и по
време на официални празници, а отработеното време се е изчислявало сумарно.
По делото е представена Заповед № 8121з-791 / 28.10.2014г. на Министъра на
вътрешните работи относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за
полагане на нощен труд през нощта между 22:00 часа до 06:00 часа, за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното заплащане
на държавните служители в МВР, с която е наредено (т.1) за всеки отработен нощен час или
за част от него между 22:00 часа и 06:00 часа на държавните служители да се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.
3
През процесния период обаче е действала Заповед № 8121з-1429/23.11.2017г., в
която също е посочено (т.1), че за всеки отработен час през нощта или за част от него между
22:00 и 06:00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лева. Тази заповед е отменена със Заповед № 8121з-
156/05.02.2020г. на министъра на вътрешните работи, а според т.2 от нея, „размерът на
допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или за час от него от 22:00 до
06:00 часа е 1,07 лева“.
От заключението (допълнително и окончателно) на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, която вещото лице заявява в съдебно заседание, че поддържа, се
установява, че през периода месец юли 2019г. до месец юли 2020г. ищецът е положил 593
часа труд от 22:00 часа до 06:00 часа, който преизчислен нощен труд с коефициент 1,143 за
превръщането му в дневен труд, за същия период отработените часове се изчисляват на
677,799 часа. След извършването на пълната калкулация и добавянето на 50% и изваждането
на допълнително платеното възнаграждение като положен извънреден труд, общото
възнаграждение за положения извънреден труд за процесния период е в размер на 1 095,83
лева, като дължимият неплатен извънреден труд е в размер на 719,58 лева. Общият размер
на мораторната лихва върху тази главница, дължима за всяко от задълженията за периода на
преизчисляването, считано от датата на настъпване на падежа на всяко плащане до датата на
предявяване на иска, е 154,82 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.3, т.1 от ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневен, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период – чл.187, ал.3 от
ЗМВР. От ал.5 на същата разпоредба е видно че работата извън работното време се
компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите
на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на отчетен период – за служителите, работещи на смени. Според чл.187, ал.9 от ЗМВР
(сегашна ал.10)„Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. За част от процесния период до
10.01.2020г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн. ДВ, бр.60 от
02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с Решение № 16766 от 10.12.2019г. по адм.
дело № 8601/2019г. на ВАС, обн. ДВ, бр.4 от 14.01.2020г.). В чл.3, ал.3 от наредбата е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00
4
часа до 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-
часов период. Същият текст е възпроизведен и в чл.3, ал.2 от последващата Наредба №
8121з-36 от 07.01.2020г., също издадена от министъра на вътрешните работи на основание
чл.187, ал.9, във връзка с ал.8, чл.187а, ал.4 и чл.188, ал.1 от ЗМВР (обн., ДВ, бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., изм., бр. 41 от 8.05.2020 г., отм., бр. 93 от 30.10.2020
г.), като и в двете наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Липсата на такава норма обаче не следва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в правната уредба на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно
деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа, установена в чл.136, ал.3 от
КТ) и нощното (7 часа, установена в чл.140 от КТ). Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и
по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото
на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
В подкрепа на това е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.№ 1144/2018г. на ВКС,
IV г.о., изясняващо, че това тълкуване е в съответствие с основен правен принцип на
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията на Република
България и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Поради изложеното, включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде
определен реално положеният от него труд за исковия период, като при липса на специална
уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете, положен нощен
труд, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата – чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищеца му е заплатен нощния труд в
размер на 0,25 лева за всеки час (съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ), съдът намира, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се извършва при
5
сумарно изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не
се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8, за всеки отработен час или за част от него между
22:00 часа и 06:00 часа, на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. С оглед на това при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника, че коефициентът в случая е
неприложим поради представеното писмо от Министерството на труда и социалната
политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението ва работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да
получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта.
Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта,
ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“
няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна липсата на приравняване ще
постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По отношение на другото, направено от ответника възражение, че в процесния
случая не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ по
съображения, изложени в същото приложено по делото писмо с изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011г. на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), същото е
неоснователно. Посоченото писмо няма нормативна сила и анализирането му би довело до
противоречиви разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието
на извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл.142, ал.2
от КТ работодателят може да установява сумарно изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от шест
месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-
часови смени, се изчислява сумарно за тримесечен период предвид чл.187, ал.3, изр.1 от
ЗМВР. Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време,
при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за
определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумарното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за
работодателя не съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР.
Съобразно неоспореното експертно заключение на вещото лице по назначената
6
съдебно-счетоводна експертиза незаплатеното на ищеца възнаграждение за положен нощен
труд през периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. е в размер на 719,58 лева, който е
претендираният размер, поради което искът за заплащане на тази сума се явява основателен
и като такъв следва да бъде уважен. Акцесорната претенция също се явява основателна и
доказана в предетнирания размер от 154,82 лева.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева.
На ответника не се следват разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, поради което
претенцията му за заплащане на юристконсултско възнаграждение в размер на 200 лева
следва да бъде оставена без уважение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от съда разноски за
вещо лице (от които ищецът е освободен) в размер на 300 лева, и на основание чл.78, ал.6 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Несебърския районен съд и
сумата в размер на 100 лева, представляваща държавна такса върху цената на уважените
искове.
Мотивиран от гореизложеното, Несебърския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГДПБЗН“ към МВР, ДА ЗАПЛАТИ на П. И. И. с ЕГН ********** от град П.е,
заемащ длъжност „началник на дежурна смяна“ в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Несебър при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Бургас, сумата в размер на 719,58 лв. (седемстотин и деветнадесет
лева и 58 ст.), представляваща възнаграждение за положен 84,799 часа извънреден труд през
периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2022г.
до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 154,82 лв. (сто
петдесет и четири лева и 82 ст.), начислена общо за периода от 01.11.2019г. до 31.05.2022г.
ОСЪЖДА ГДПБЗН“ към МВР, ДА ЗАПЛАТИ на П. И. И. с ЕГН ********** от
град П.е, заемащ длъжност „началник на дежурна смяна“ в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Несебър при Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас, сумата в размер на 400 лв. (четиристотин
лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ГДПБЗН“ към МВР, за осъждане на П. И. И. с ЕГН
********** от град П.е, заемащ длъжност „началник на дежурна смяна“ в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Несебър при Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас, да му заплати юристконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. (двеста лева) като неоснователна.
ОСЪЖДА ГДПБЗН“ към МВР, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Несебърския районен
7
съд сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща направени разноски за вещо
лице, както и сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща дължима държавна
такса върху цената на уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8