Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 01.02.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинов
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 8329 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.01.2020
г. по гр.д. № 57125/18 г., СРС, ІІІ ГО, 151 с-в е отхвърлил като
неоснователни предявените от Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Е.С.Н., ЕГН **********
с адрес: *** иК.„О.А.за Н.И.И Т.“, БУЛСТАТ ******** със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. *******, искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат солидарно сумата от 1 000
евро - депозит
съгласно споразумение - разписка от 30.08.2017 г., както и сумата от 87,23 лв. - лихва за забава за периода 16.09.2017 г. до
19.02.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 11401/2018 г. по описа на СРС, 151 състав. Осъдил
е Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
наК.„О.А.за Н.И.И
Т.“, БУЛСТАТ ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, сумата от
400 лв. - разноски в
настоящото производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** , чрез пълномощника
по делото адвокат С. К. от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, не е установил действителната обща воля на страните, избирателно е
кредитирал свидетелските показания, като е игнорирал тези на свидетеля на ищеца
и по този начин е нарушил и целта на „Споразумение-разписка“. Твърди се, че
ответницата е получила депозит от 1000 евро, тъй като е представлявала именно
продавачите, обратно на приетото от съда, същата е подписала
„Споразумение-разписка“ и в последствие е предала депозита на продавачите.
Прави се извод, че ответницата е действала от името и за сметка на продавачите.
Това се установява и с подписването на „Споразумение-разписка“,
със задължението да се спре имота да се предлага от ответницата и определянето
на конкретна дата до 15.09.2017г., на която продавачите да се явят за
изповядване на сделка за покупко-продажба. Това се установява и от факта, че
след като сделката не е била изповядана до 15.09.2017 г., по вина на продавача,
според ищеца, въпреки това ответницата е върнала депозита на продавачите.
Вината на продавачите се установява от несвоевременното им снабдяване на
основен документ за извършване на сделката, а именно скицата на продавания
имот, която е издадена едва на 18.09.2017
г., а сделката е следвало да бъде изповядана до 15.09.2017 г. Съдът е игнорирал и въобще не взел предвид това писмено доказателство, не е
взел предвид, че продавачите са в неизпълнение, тъй като в
„Споразумение-разписка“ има точно фиксирана дата за снабдяване с този документ,
а именно до 15.09.2017 г. Сочи още, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е констатирал, че
депозирания отговор на ответницата е един ден след изтичане на срока по чл.131,
ал.1 ГПК, но не е взел предвид това обстоятелство, като е приел, че е налице
валиден отговор на исковата молба. Съдът
е нарушил процесуалните правила по отношение на настъпилата преклузия,
като е поискал от ответницата да представи поисканата разписка и по този начин
е толерирал небрежността и недобросъвестността й.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното и да бъде прието за установено,
че ответниците Е.Н., ЕГН ********** иК.„О.А.за Н.И.И Т.“, БУЛСТАТ ******** дължат солидарно сумата от 1000 евро, платен депозит съгласно
„Споразумение-разписка“ от 30.08.2017 г., както и сумата от 87,23 лв. - лихва за забава за периода 16.09.2017 г. до
19.02.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 11401/2018 г. по описа на СРС, 151 състав. Претендира разноски за двете съдебни инстанции..
Въззиваемата странаК.„О.А.за Н.И.И Т.“, БУЛСТАТ ********, представлявана от
председателя Ц.З., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******,чрез
пълномощника по делото адвокат Г.Л. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата
инстанция.
Въззиваемата страна Е.С.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, не взема
становище по въззивната жалба. По делото е депозиран отговор на въззивната
жалба от адвокат Д. в качеството й на пълномощник на Е.С.Н., но същата не
е представила пълномощно за това,
въпреки дадените от съда указания в з.з. от
14.08.2020 г., за които е била редовно уведомена на 28.09.2020 г.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е
иск по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с
чл.86 ЗЗД от Е.Д., ЕГН ********** срещу Е.С.Н., ЕГН **********К.„О.А.за Н.И.И Т.“, БУЛСТАТ ********
за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 1 000
евро-депозит съгласно споразумение-разписка от 30.08.2017 г., както и сумата от 87,23 лв. - лихва за забава за периода 16.09.2017 г. до
19.02.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 11401/2018 г. по описа на CPC, 151 състав.
Ищецът Е.Д. твърди, че на 30.08.2017 г. било сключено „Споразумение- разписка“
между Е.С.Н., в качеството й на посредник и „представител“ наК.„О.А.за Н.И.И
Т.“ и ищеца Е.Д., в качеството на бъдещ купувач за проявен интерес за
закупуване на недвижим имот с идентификатор № 68134.1605.4126.1.115 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК. В уточнителна
молба към заявлението от 15.03.2018 г. и в исковата молба се твърди още, че
първият ответник Е.С.Н. е действала от името и за сметка наК.„О.А.за
Н.И.И Т.“, като брокер. В качеството си на брокер ответницата предлагала имота
на собствениците - продавачи Д.И.и Ю.Г.. По силата на споразумението - разписка
ищецът заплатил на ответника Е.Н. сумата от 1 000 евро като депозит
за проявен интерес за закупуване на имота. Твърди, че съгласно
сключеното споразумение-разписка продавачите се задължили да се снабдят с
необходимите документи за изповядване на сделката при нотариус в срок до
15.09.2017 г. Продавачите не са изпълнили задължението си и до посочената дата
не са се снабдили с изискуемите документи, необходими за законосъобразното
изповядване на сделката, като са изпаднали в забава спрямо бъдещия купувач -
ищец. В този смисъл се е налице виновно неизпълнение на поетите от продавачите
задължения по сключеното споразумение-разписка от 30.08.2017 г., поради което ответниците - брокера иК.„О.А.за Н.И.И
Т.“, солидарно носят отговорност за възстановяване на платения депозит в размер
на 1 000 евро, съгласно споразумението. В молба от 19.07.2019 г. ищецът
уточнява, че неизпълнението на продавачите и съответно на брокера се състои не
само в неснабдяването с изискуемите за изповядване на сделката документи, но в
това, че въпреки определената дата 15.09.2017 г. не е определен нотариус и час
на явяване при него. В уточнението от 15.03.2018 г. и в исковата молба се
твърди, че ответниците дължат сумата солидрано, защото Е.Н. е брокер към Коооперацията.
С нотариална покана на 24.10.2017 г., връчена лично на Е.Н., ищецът е поканил Н.
да му възстанови дадения депозит, но не последвало плащане. Въз основа на
изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения иск и за
присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.
Ответницата Е.С.Н., ЕГН ********** е депозирала
отговор на исковата молба един ден след изтичане на срока по чл. 131 ГПК. Съдът
обаче е приел, че не е налице преклузия предвид
факта, че в отговора се навеждат същите твърдения, както и в депозираното в
срок възражение, а относно доказателствените искания преклузията настъпва една в първо съдебно заседание.
Ответницата не оспорва, че по силата на сключеното споразумение-разписка от
30.08.2017 г. е получила сумата от 1000 евро, че е подписала споразумението с
ищеца. Твърди обаче, че преди посочения в споразумението срок до 15.09.2017 г.
ищецът се отказал от сделката, поради което ответницата предала депозита от
1000 евро на собственика на имота - Ю.Ц.Г.. Във възражението си по чл.414 ГПК ответницата
сочи, че ищецът я уведомил, че не е доволен от условията по сделката /данъчната
оценка/, което било в противоречие с подписаното споразумение. Продавачите се
били снабдили е необходимите документи в срок. В първо съдебно заседание
заявява, че поискала страните да сключат анекс, с който да удължат срока за
изповядване на сделката пред нотариус до 27.09.2017 г., но такъв анекс не бил
сключен, а била постигната устна договорка в този смисъл. На 26.09.2017 г.
обаче ищецът се отказал от придобиване на имота. Поради това ответницата
предала сумата на продавачите според уговореното в споразумението.
ОтветникътК.„О.А.за Н.И.И Т.“, БУЛСТАТ ******** в срока по чл.131 ГПК е депозирал
писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Счита, че не е страна по подписаното споразумение-разписка от
30.08.2017 г., като положеният в края на споразумението печат не е на
Кооперацията, а на друго юридическо лице-„Б.-Г.И.“ ЕООД, и към 30.08.2017 г.
последното не е било член на Кооперацията. Член на кооперацията е бил
управителят на „Б.-Г.И.“ ЕООД, но не и „Б.-Г.И.“ ЕООД. Ето защо, ответникът е
оспорил наличието на облигационни отношения по повод реализирането на процесния имот с ищеца, както и да е упълномощавал, да е имал
договор първия ответник Е. Н. в тази връзка. Сочи, че практиката на
кооперацията е да се изготви изрично пълномощно в полза на брокера, в което да
е посочено, че същият е упълномощен да получава суми. Твърди, че най-вероятно
брокерът Н. е използвала погрешка бланка на кооперацията, в която обаче е
печатът на „Б.-Г.И.“ ЕООД. Твърди, че няма назначени на трудов договор лица в
кооперацията. Дори ответницата Е.С.Н. да е била член, то процесният
договор отново е недействителен, доколкото същият следва да бъде подписан от MOЛ или
ответницата да има пълномощно от MOЛ, като в упълномощителната
сделка да е предвидена изрично възможността ответницата Н. да представлява
Кооперацията и да получава пари от трети лица. Сочи, че процесната
сума от 1 000 евро не е влязла в патримонума на
Кооперацията.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че по силата на „Споразумение - разписка от 30.08.2017 г. ищецът е предал на ответницата
сумата 1 000евро като депозит, че за процесният имот с идентификатор № 68134.1605.4126.1.115 не е била сключена сделка в нотариална форма нито на
15.09.2017 г., нито впоследствие, че на 30.08.2017 г., датата на сключването на
„Споразумение – разписка“ ищецът, в
качеството си на потенциален купувач на имот с идентификатор №
68134.1605.4126.1.115 в гр. София, е предал на ответницата Н. като брокер
депозит за проявен интерес в размер на 1 000 евро, като в тази част писменият
документ служи за разписка. Установява се още, че „Споразумението-разписка“ е
двустранно подписано от брокера и от купувача.
От правна страна:
Следва да бъде даден отговор
на въпроса дали Е.Н. е действала като „представител“ на ЮЛ, а именноК.„О.А.за Н.И.И Т.“, БУЛСТАТ ********, така,
както е отбелязано в „Споразумението-разписка“, с оглед
извършеното отК.„О.А.за Н.И.И Т.“ оспорване, че по делото
не е доказано от ищеца, че
Н. е действала като представител на втория ответник. Предвид
разпоредбата на чл.20 ЗЗД, съдът трябва да установи каква е действителната обща
воля на страните. Следва да
бъде отбелязано обстоятелството, че самото споразумение е написано не особено правно
издържано, като съдържа противоречия, които трудно могат
да бъдат преодолени чрез тълкуване. В него е посочено, че Н. действа като „представител“ на Кооперацията и като
„посредник“ на продавачите, но както е посочил и районният съд, точното
съдържание на тези термини не е посочено и не се извлича от съдържанието. Не
може да се приеме, че Н. е действала като „представител“ на Кооперацията, тъй
като в долния ляв ъгъл до подписа на брокера е поставен печат на друго ЮЛ, а именно „Б.-Г.И.“ ЕООД, т.е. касае
се за две различни ЮЛ. Освен това, от показанията на свидетеля В.се
установява, че Е.Н. е работила при свидетеля към 2017
г., който е бил управител на
„Б.-Г.И.“ ЕООД. Свидетелят е запознат със сделката, присъствал е на заплащане
на стоп-капарото от страна на ищеца и на уговорката сделката да бъде изповядана
до 15.09.2017 г., както и на устното удължаване на срока до 27.09.2017 г. по
вина на купувача/ищец. Този свидетел установява, че Н. е имала договор
не с Кооперацията, а с „Б.-Г.И.“ ЕООД.
При тези данни се явява недоказано
обстоятелството, че Н. е била в някакви облигационни отношения с Кооперацията
по повод на сделката, както че сумата от
1000 евро е постъпила в патримониума на Кооперацията,
т.е. искането за солидарно осъждане на двамата ответници/ФЛ
и ЮЛ/ се явява неоснователно. Ищецът не е посочил верния ответник/ ЮЛ/.
Относно иска спрямо ФЛ Н., настоящата
инстанция също намира, че по делото е останало недоказано Н. да е действала от
името и за сметка на продавачите, като същата е действала като представител на
ЮЛ „Б.-Г.И.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че обещателят/брокерът не е изпълнил задълженията си, защото собствениците
не са се снабдили с документите в срока до 15.09.2017 г., които са документ за собственост, удостоверение за
данъчна оценка, скица на имота, УВТ, квитанция за местен данък, декларация по
ДОПК, декларация по ЗННД, както и че собствениците не са уговорили точен час и
нотариус за датата 15.09.2017 г. Ответницата твърди, че относно документите, собствениците са се снабдили с тях, била е предоговорена нова дата при конкретен нотариус, но ищецът
се отказал да придобие имота; а относно задължението за определяне на нотариус
за 15.09.2017 г., според практиката това било задължение на купувача.
Въззивната инстанция намира, че в процесното
„Споразумение-разписка“ няма уговорка чие е било задължението да уговори точен
час и при конкретен нотариус за 15.09.2017 г. Нито брокерът се е задължил да
намери и убеди собствениците да определят нотариус за дата 15.09.2017 г., нито
купувачът се е задължил за това. Въпреки липсата на конкретна договорка, от
показанията на свидетеля В.се установява, че брокерът е
положил усилия да се определи дата и час при нотариус. Намерил е и е убедил
собствениците, а и купувача да определят дата. На 15.09.2017 г. ищецът/купувач не е бил в България, което се установило в
разговор между брокера и ищеца от 14.09.2017 г. Поради това била определена
нова дата-на
27.09.2017 г. при нотариус Л.. Ответникът/брокер
настоял страните да подпишат анекс, за което не е поела задължение с договора от 30.08.2017 г. и се е случило на добра
воля, като до такъв не се е стигнало и страните се задоволили с устна уговорка.
Също така, на 26.09.2017 г. ответницата се обадила на ищеца да му напомни за
датата, при което той посочил, че се
отказва от договора след като му посочили разходите за прехвърляне. Според
споразумението същите са изцяло в тежест на купувача/ищец.
Изводът е, че
ответницата е изпълнила задълженията си, а именно: да намери собствениците и да
ги убеди да не предлагат имота за продажба на други лица; да извършат
прехвърлянето в бъдещ момент по надлежния ред, за което те са имали готовност.
Ответницата е изпълнила и другото си задължение - да убеди и подкани
собствениците да се снабдят с необходимите документи и то именно до датата
15.09.2017 г. Същите са представени в първо съдебно заседание лично от ответницата. Видно от писмените доказателства е
издадено УВТ относно имота от дата 11.09.2017 г. В него се съдържа вписване единствено
за ипотека в полза на банка, за която според споразумението - разписка ищецът е
бил уведомен и се е съгласил. Издадено е и удостоверение за данъчна оценка от
05.09.2017 г., както и схема на апартамента от 07.09.2017 г. Представен е и нот. акт, по силата на който собствениците на имота са го
придобили през 2015 г. от праводателя си. Относно
скицата за поземления имот, действително същата е от дата 18.09.2017 г., но не
е налице неизпълнение на задълженията на ответницата, понеже видно от самата
скица, същата е заявена на 13.09.2017
г. в срок. На 15.09.2017 г. не се е
стигнало до сделка, като скицата е била налична на уговорената втора дата-27.09.2017
г.
Ответницата е изпълнила
задълженията си по договора, а според него при отказ от сделката от стана на
купувача, депозитът не подлежи на връщане.
Крайните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемата странаК.„О.А.за Н.И.И Т.“ направените по делото разноски във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
По делото
има постановено определение по реда на чл.248 ГПК, с което СРС, ГО, 151 състав
е допълнил на основание чл. 248 ГПК решение № 28311 от
30.01.2020 г., по гр.д. № 57125/2018 година по описа на СРС, ГО, 151 състав в
частта за разноските, като е осъдил Е.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Е.С.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 300 лв. - разноски в
настоящото производство.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 30.01.2020 г. по
гр.дело № 57125/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 151състав.
ОСЪЖДА Е.Д., ЕГН **********, с адрес: *** , чрез пълномощника
по делото адвокат С. К. от САК, със съдебен адрес:*** да
заплати наК.„О.А.за Н.И.И
Т.“, БУЛСТАТ ********, представлявана от председателя Ц.З., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. *******,чрез пълномощника по делото адвокат Г.Л. от САК, със
съдебен адрес: *** направените по делото разноски във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.