Решение по дело №203/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 82
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 21 януари 2021 г.)
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20195500900203
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………                              02.03.2020 година                      град Стара Загора

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

        

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 22.01.                                                                                      2020 година                                                

В открито заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

 

СЕКРЕТАР: ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ТАНЕВА

ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 203 по описа за 2019 година

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявения иск е с  правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. чл. 84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Г.К. К. посочва в исковата молба, че ответникът е сключил на 20.06.2018 г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/30/118001797405, валидна от 30.06.2018г. до 29.06.2019г., микробус марка „Хюндай”, модел „Н 1“ с peг. № ***.

Посочено е, че при ПТП на 17.07.2018 г., около 13:00 часа, в с. Г.С., общ. П.Б., в района на кръстовището между ул. *** и ул. ***, водачът С.И.У., управлявайки микробус марка „Хюндай“, модел „Н 1“ с peг. № ***, виновно причинил телесни повреди на Г.К. - пътник в същия микробус. Произшествието настъпило при следния механизъм: водачът на микробуса навлязъл в кръстовището със скорост от 86 км/ч при разрешени 50 км/ч, в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и ЧЛ. 21, ал. 1 ЗДвП, при което настъпил сблъсък между управлявания от него микробус и влекач „Мерцедес 1844 ЛС Актрос“ с peг. № СТ 5056 КК.

Вината на водача С.И.У. била установена с решение № 76 / 21.02.2019г. по АНД № 107/2019г. по описа на Районен съд - гр. К..

В резултат на описаното ПТП ищецът получил следните телесни увреждания:

Счупване на лявата ключица;

Кръвонасядания по външния нос, горната устна и левия долен крайник;
Непосредствено след произшествието на ищеца била оказана медицинска помощ в М. - гр. К.. Имало оток и деформация в областта на лявата ключица на пострадалия, който изпитвал много силни болки. Извършена била оперативна интервенция под локална анестезия - репозиция на фрактурата и имобилизация. Направена била имобилизация с превръзка тип „осморка”. Възстановяването на Г.К. продължило в домашни условия, като за него се грижели родителите му. През първия месец след инцидента бил с поставена имобилизация. Изпитвал много силни болки. Много трудно спял, постоянно се будел. Не можел да се обслужва сам, разчитал на помощта на близките си при къпане, преобличане и др. Движенията на лявата му ръка му били силно ограничени. Има оток и деформация в областта на травмата. Преди инцидента бил физически активен, тренирал футбол. След инцидента не е спортувал, не можел да посещава часовете по физкултура в училище. Не е бил спокоен като пътува в автомобил, лесно се стряскал. Към настоящия момент изпитвал болки при физическо натоварване или смяна на времето. Останала е видима деформация в областта на лявата ключица, която загрозявала ищеца.

Ищецът предявил претенция към ответника за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП с молба с обратна разписка от 02.01.2019г. Ответникът не удовлетворил претенцията на ищеца. За причинените му неимуществени вреди ищецът не е обезщетяван.

Ищецът сочи, че на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, ответникът дължи законна лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от страна на пострадалото лице.

Моли съда, да осъди ответника да му плати сума в размер на 40 000,00 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 02.01.2019г. до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.

Моли, всички присъдени на ищеца суми, включително присъдените разноски, да бъдат преведени по личната банкова сметка ***, която посочва.

По делото не е постъпил отговор на исковата молба в законния срок от ,,З.‘‘ АД .

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е безспорно е установено, че на 17.07.2018 г., около 13:00 часа, в с. Г.С., общ. П.Б., в района на кръстовището между ул. *** и ул. ***, водачът С.И.У., управлявайки микробус марка „Хюндай“, модел „Н 1“ с peг. № ***, виновно причинил телесни повреди на Г.К. - пътник в същия микробус. Произшествието настъпило при следния механизъм: водачът на микробуса навлязъл в кръстовището със скорост от 86 км/ч при разрешени 50 км/ч, в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и ЧЛ. 21, ал. 1 ЗДвП, при което настъпил сблъсък между управлявания от него микробус и влекач „Мерцедес 1844 ЛС Актрос“ с peг. № СТ 5056 КК.

Не се спори също така, че към датата на ПТП - 17.07.2018 г., е безспорно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка № BG 30118001797405 валидна от 30.06.2018 г. – 29.06.2019 г.

От решение № 76 / 21.02.2019г. по АНД № 107/2019г. по описа на Районен съд - гр. К. се установява, че С.И.У. е признат за виновен по чл. 343а, ал. м1, б. ,,в‘‘, във вр с чл. 343, ал. 3, б. ,а‘‘, вр. с ал. 1, б. ,,б‘‘, вр с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Ищецът предявил претенция към ответника за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП с молба с обратна разписка от 02.01.2019г.

С уведомление от 07.01.2019 г. ответникът изискал от ищеца да представи документи.

Ищецът представил решение № 76 / 21.02.2019г. по АНД № 107/2019г. по описа на Районен съд - гр. К. с молба.

С уведомление от 29.03.2019 г. ответникът отказал да изплати претендираното обезщетение.

По делото са представени епикриза ИЗ № 5806.17.07.2018 г., съдебномедицинско удостоверение на живо лице, медицинска бележка, 3 броя амбулаторни листи.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно   се установява, че на 17.07.2018 г. около 13:00 ч. в с. Г.С. по ул. ***, в посока изток, със скорост на движение около 86 км/ч и опасна зона за спиране около 94 м, се е движил т.а. „Хюндай“, модел „Н1“, с рег.№ ***, управляван от С.У..***, в посока север се е движил т. а. „Мерцедес Актрос“, с peг. № СТ 5056 КК, с прикачено полуремарке „Шмитц“, с per. № СТ9872 ЕХ и водач Ж.М.. На кръстовището с ул. ***, М. спира на пътен знак Б2 „ Спри! Пропусни движещите по пътя с предимство.“ Водачът е с намерение да завие на дясно. От югозападната страна, в близост до кръстовището се намира дърво, което ограничава видимостта на водача към приближаващите от запад ПС. Със скорост около 5 км/ч, водачът навлиза в кръстовището, за да си осигури видимост и установява автомобила в покой, върху южната пътна лента на ул. ***, заемайки около 2,7 м от нея. На около 77 м от мястото на удара водача на т.а. „Хюндай“ възприема опасността и задейства спирачната уредба с максималното спирачно закъснение, но няма техническата възможност да спре и на около 2,7 м северно от южната граница на платното за движение и на около 12 м източно от МЛ настъпва удар между двете МПС. Ударът е страничен-кос и е в лентата за движение на т.а. „Хюндай“. За т.а.”Мерцедес”, първоначалният контакт е в странична предна лява част, в областта на предна броня - лява част, леви степенки, преден ляв калник, ляв фар, лява врата, а за т.а. „Хюндай”, първоначалният контакт е в предна дясна част, с в областта на предна броня, преден капак, десен фар, преден десен калник. След удара автомобилите контактуват с предните части. В резултат на възникналото ПТП са нанесени материални щети на двете МПС и травматични увреждания на пътниците в т.а. „Хюндай“, К. и Георгиев.

ПТП е възникнало в светлата част на денонощието на кръстовище, с улици *** и ***, в с. Г.С., общ. П.Б.. Времето е било облачно, видимостта е била добра, пътната настилка била влажна. Зоната на кръстовището, където е възникнало ПТП е прав, равнинен участък, пътната настилка е дребнозърнест асфалт. Платното за движение по ул. *** е двупосочно, с ширина 8,00 м, с две пътни ленти, без разделителна линия между тях. Платното за движение по ул. *** е двупосочно, с ширина 6,00 м, с две пътни ленти, без разделителна линия между тях.

Скоростта на т. а. „Мерцедес Актрос“, с peг. № СТ 5056 КК, в момента на удара е 0 км/ч, а скоростта му на движение непосредствено преди ПТП е около 5км/ч.

Скоростта на движение на т.а. „Хюндай“ с peг. № *** в момента на удара е 44 км/ч, а скоростта му преди ПТП е 86 км/ч.

В материалите по делото няма данни, водачът на т.а. „Хюндай“ да е имал препятствия, които да ограничат видимостта му.

Водачът на т.а. „Мерцедес” е имал ограничена видимост към приближаващите отляво ПС, създадена от дърво, намиращо се в близост до кръстовището.

Т.а. „Хюндай” се е движил направо по ул. „Шипченска епопея” в дясната част на платното за движение, а т. а. „Мерцедес” е бил спрял, в дясно по посока на движението му, на ул. „Васил Левски”, позициониран с предната си част в посока север, в пътната лента на т.а. „Хюндай”.

Т.а. „Хюндай” е бил на около 77 м от мястото на удара, когато е възприел опасността и е задействал спирачната уредба.

Разстоянието на двете МПС в момента на възникване на опасността е около 77 м.

Опасната зона за спиране на т.а. „Хюндай” модел „Н1“, за скоростта му на движение   е 94 м.

Опасната зона за спиране на т.а. „Хюндай” модел „Н1“, за скорост на движение   е 39 м. Водачът на т.а. „Хюндай” е нямал техническата възможност да предотврати ПТП. Товарен автовлекач „Мерцедес  Актрос“ попада в опасната зона на спиране на т.а. „Хюндай“, модел „Н1.

Техническите причини за настъпване на ГТГП са субективните действия на водача на т.а. „Хюндай”, който при избора си на скорост не се съобразил с максимално допустимата скорост за населено място -50 км/ч. При движение със скорост 86 км/ч и опасна зона за спиране 94 м, той не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП.

Поведението на Жеко Динев, като водач на товарен автовлекач „Мерцедес 1844 ЛС Актрос“ с peг. № СТ 5056 КК с прикачено към него полуремарке марка, ДПмитц“ с per. № СТ 9872 ЕХ, е предпоставка за възникване на процесното ПТП.

ПТП не би възникнало, ако т.а. „Мерцедес” не е заемал част от лентата за движение на т.а. „Хюндай”.

ПТП не би възникнало, ако водачът на т.а. „Хюндай” се движил с максимално допустимата скорост за движение в населено място-50 км/ч, дори и т.а. „Мерцедес” да е заемал 2,7 м от лентата му за движение, той би спрял преди мястото на удара.

От заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че Ищецът Г. К.К. при ПТП на 17.07.2018г е получил счупване на лявата ключица и лекостепенни контузии на носа,горната устна и левия крак в областта на коляното.

Описаните травматични увреждания на Г.К.К. в исковата молба са в пряка причинно следствена връзка. В деня на ПТП, след диагностицирането на фрактурата на лявата ключица в МБАЛ-К. е направена репозиция под местна анестезия и мека имобилизираща превръзка - тип „осморка“. Впоследствие е сменена с ортопедична ортеза „осморка“. На 17.08.2018 г. е снета имобилизиращата „осморка“. Дадени са препоръки за рехабилитация. На 22.10.2018 г. са установени все още болки при абдукция и ротации в л.раменна става. Пак е препоръчана рехабилитация. На 20.11.2018 г.е документиран : Нормален обем на движение в левия горен крайник.

Периодът на възстановяване на ищеца Г.К.К. от получената травма при процесното ПТП е равен на 3-3,5 месеца. Ищецът е претърпял остри и силни болки през първите 15-20 дни след травматичния инцидент. Впоследствие болката е намаляла постепенно. Ищецът няма невъзстановени увреждания от травмите получени при ПТП от 17.07.2018 г. Твърдените от ищеца в исковата молба травми, съответстват на травмите, установени с изследванията и в медицинската документация. Оздравителният процес на основната травма на ищеца- счупване на лявата ключица е протекъл нормално,но леко забавено. Той е бил контролиран от лекуващия го ортопед-травматолог до края на 4-я месец от травмата. За по-бързото възстановяване на ищеца от получената травма при процесното ПТП е било добре да се осъществят рехабилитационни мероприятия, целящи подобряване на зоналното кръвоснабдяване и възвръщане амплитудата на движение на близките стави. В съдебната документация няма потвърждаване относно извършена рехабилитация. При направения клиничен преглед на ищеца Г.К.К. на 26.11.2019 г. се  е установило, че движенията в лявата раменна става са напълно възстановените  и са в същия обем както и при дясната раменна става. В пълен обем са движенията на лакътната и долните стави на лявата ръка. Обемът на мускулатурата на раменния пояс е нормален, мускулният тонус – също.

Здравословното състояние на ищеца след претърпените в резултат на процесното ПТП травматични увреждания са възстановени напълно. Няма функционален дефицит. Получените травми по ищеца -счупването на лявата ключица отговаря да е получено при стоеж в товарна част на лек автомобил без използван обезопасителен колан. 3а да се използва обезопасителен колан придържащ тялото на ищеца към седалка /облегалка би трябвало в задната част на товарния автомобил да има седалки с коланно оборудване. По данните от Досъдебното производство и от информацията снета от ищеца в задната част на автомобила не е имало нито седалки,нито колани.

Ако автомобилът е бил фабрично с налични седалки и колани и те са били използвани от ищеца,то травмите биха били по-малки.

Ако ищецът Г.К. се бе возил в предната част на автомобила, където има две седалки в дясната половина и бе използвал предпазни колани, би получил много по-малки травми.

Към документацията в ТД № 203/2019 г. няма такава, доказваща провеждането на рехабилитационни процедури.

От показанията на свидетелката Б.Ц.И. се установява, че ищецът е претърпял болки след инцидента, като му е била необходима помощ при обслужване на лични нужди, но не е бил безпомощен. Изпитвал е дискомфорт, относно външния си вид, тъй като е имал наранявания и охлузвания по лицето. Дълго време е изпитвал страх при шофиране. Сочи, че един път е посетил рехабилитатор и е правил упражнения за раздвижване в домашни условия.

От показанията на свидетеля С.И.У. се установява, че управлявал л.а ,,Хюндай‘‘. Сочи, че пътната настилка е била мокра и не е успял да спре на знак ,,Стоп‘‘, тъй като колата попаднала в аквапланинг. Не може да установи по безспорен начин наличието на трети автомобил на пътното платно.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, получена от ответника на  02.01.2019 г., по която е образувана щета № 0801-000054/2019-02.

Не е налице плащане по същата.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на ищеца се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил С.И.У., което е установено с влязло в сила решение № 76 / 21.02.2019г. по АНД № 107/2019г. по описа на Районен съд - гр. К., което се ползва със задължителна сила за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

         Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: От изслушаните по делото съдебно – медицинската експертиза и свидетелските показания се установява, че ищецът е получил счупване на лявата ключица и лекостепенни контузии на носа,горната устна и левия крак в областта на коляното. Периодът на възстановяване на ищеца Г.К.К. от получената травма при процесното ПТП е равен на 3-3,5 месеца. Ищецът е претърпял остри и силни болки през първите 15-20 дни след травматичния инцидент. Впоследствие болката намаляла постепенно. Ищецът няма невъзстановени увреждания от травмите получени при ПТП от 17.07.2018 г.

Следва да бъде отчетен и факта, че през този период пострадалият е бил лишена от трудови доходи, поради временна нетрудоспособност.  Промяната в социалният статус и професионалната реализация е свързано с изживявания, които в психологичен аспект пораждат негативни емоции, свързани с промяна в начина на живот.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция, която е довела до негативна промяна в психо – емоционалното му състояние. Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен фактор.

От гореизложеното съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 25 000 лева и иска следва да бъде уважен до този размер.

При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. Разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.). В конкретния случай по делото е изложено, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие на 02.01.2019 г., поради което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 02.01.2019 г. до датата на окончателното плащане.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искът се явява основателен за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 02.01.2019 г. до окончателното плащане, като за сумата над 25 000 лева до претендираните 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 02.01.2019 г. до окончателното плащане, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отговорността за разноските:

          На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 267,90 лева, съразмерно уважената част от исковете и съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

         Ответникът е направил разноски, съгласно представения списък и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лева.

         На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 360 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                                        Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ,,З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** да заплати на Г.К.К., ЕГН **********,*** сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 17.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 02.01.2019 г. до окончателното плащане, платими по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/ до претендираните 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/,  представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 17.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 02.01.2019 г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА ,,З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** да заплати на Г.К.К., ЕГН **********,*** сумата от 267,90 лева разноски, съразмерно уважената част от исковете.

 

         ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН **********,*** да заплати на ,,З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** разноски в размер на 360 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П. в двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с приложен препис.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: