№ 10957
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110160428 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ДРУЖЕСТВО ЕИК
**********, срещу ДРУЖЕСТВО", ЕИК **********, с което са предявени по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове за установяване съществуването на
притезанията, предмет на заповед за изпълнение, в размер на следните суми:
- сума в размер на 4 047,04 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за възстановяване на претърпените имуществени вреди по лек автомобил
"Опел Адам" с рег. № *******, причинени поради настъпило ПТП на 09.11.2021 г. с лек
автомболи "Ауди А5" с рег. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното погасяване на вземането;
- сумата в размер на 225,27 лева, представляваща мораторна лихва върху твърдяното
вземане за главница, за периода от 23.04.2022 г. до 21.12.2022 г..
Ищецът твърди, че на 09.11.2021 г. около 21:45 в град София се е осъществило ПТП.
Процесния лек автомобил модел "Опел Адам" с рег. № ******* се е движел по БУЛЕВАРД в
посока БУЛЕВАРД, когато внезапно е бил ударен от лек автомобил модел "Ауди А5" с рег. №
*********. В резултат на удара автомобил "Опел Адам" се отклонява от посоката на
движение и удря автобус на Столичен градски транспорт. Съставен е протокол за ПТП №
1780230/09.11.2021 г.
Излага твърдения, че процесното ПТП е причинено от виновното противоправно
поведение на водача на лек автомобил "Ауди А5". Въвежда доводи, че между него и
увреденото лице е съществувало застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ с обект процесния автомобил -"Опел Адам".
1
Твърди, че по инициатива на увреденото лице е заведена преписка по опис на щета №
10021030124215. След извършения ремонт размерът на застрахователното обезщетение е
изчислен на 4 074,04 лева, като същото е заплатено на собственика на лекия автомобил
"Опел Адам" в изпълнение поетото договорно задължение. Навежда твърдения, че за
виновния водач на лек автомобил марка "Ауди А5 към датата на ПТП е имало валиден
сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ по полица №
BG/30/121001610566 със ДРУЖЕСТВО предвид което застрахователят следва да отговаря за
претърпените от увреденото лице имуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка
между твърдените вреди и процесното ПТП. Оспорва вината на водача на автомобил "Ауди
А5". Твърди, че причинените имуществени вреди на автомобила са в причинно-следствена
връзка единствено с виновното поведение на водача, застрахован при ищеца. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 411
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 4 047,04 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за възстановяване на претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие
на ПТП, реализирано на 22.12.2022 г. Исковете претенции са насочени към застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил
процесния деликт.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва
следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на
застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с
претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
делинквента и застрахователя–ответник; 3) действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото
застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1)
наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите вреди, т.е. да установи фактите и обстоятелства, съставляващи механизма на
реализация на твърдяното ПТП; 2) съществуването на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и
застрахователя –ответник.; 3) действително застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото
застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
2
В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина на застрахования водач
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на
твърдените факти, обуславящи наличието на вида на водача на превозното средство,
застраховано при ищеца. Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да
установи фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, както и твърдените обективни обстоятелства,
които са създали непосредствена опасност за водача на застрахования при ответник
автомобил и са мотивирали същия да навлезе в чуждата лента за движение.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи
в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от
кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и
наличието на покана, при липса на точно определен ден за изпълнението, арг. чл. 84, ал. 1
вр. ал. 2 ЗЗД, съответно и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.
Настоящият състав на съда с доклада по делото е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: 1) Към датата на
процесното ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка Каско на л.а.
Опел Адам" с рег. № *******; 2) Към датата на процесното ПТП ответникът е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а Ауди А5" с рег. № *********;
3) При ищеца била образувана щета № 10021030124215, като на 07.09.2021 г. ищецът
изплатил застрахователно обезщетение за причинените вреди в размер на 4 074,04 лева в т.ч.
направил разходи в размер на 15лв. за ликвидационната преписка. 4) С писмо получено от
ответника на 23.03.2022 г. ищецът предявил регресна претенция, по която ответникът е
изразил становище, че не е налице основание за плащане на претендираната сума.
След анализ на събрания доказателствен материал съдът приема, че процесното ПТП
се е осъществило на 09.11.2021 г. в гр. София водачът на МПС „Ауди А5“, рег. №
**********, се е движел по БУЛЕВАРД с посока на движение от Орлов мост към
БУЛЕВАРД, като по същото време и в същата посока се е движел и водачът на МПС „Опел
Адам“, рег. № *********. Около 21:45 часа достигайки района срещу блок 25 на БУЛЕВАРД
водачът на л.а. „Ауди А5“ предприел маневра за навлизане от лява в дясна пътна лента, като
не пропуснал попътно движещия се в дясната лента л.а. „Опел Адам“ и реализирал ПТП със
същия. Водачът на застрахованото при ответника МПС с поведението си слага началото на
причинно-следствения процес довел до настъпилото увреждане.
По делото са разпитани двамата водачи на автомобилите участвали в ПТП.
Свидетелят Й. А. П., управляващ л.а. „Ауди А5“ излага показания, че се е движил в
средната лента на БУЛЕВАРД, когато движещ се до дясната му страна автомобил подал
мигач и веднага застана в неговата лента и с цел да предотврати удар, завил в ляво и
„вероятно е засякъл“ друг автомобил (също в дясната лента). Настоящият състав не
кредитира в тази част свидетелските показания на П., защото са напълно изолирани от
събрания доказателствен материал. Същите са и вътрешно противоречиви, тъй като е
3
ноторно, че автобусните спирки на градския транспорт се намират в дясната част на
платното за движение, а доста често и в самостоятелна „бус лента“, поради което е
нелогично и трудно мислимо, че кола движеща се от крайно дясна лента за да избегне
сблъсък с автобус на градския транспорт би се преустроила в крайна лява, където се е
движел ответника. Съгласно заключението по експертизата в процесния пътен участник има
четири ленти за движение.
Пътнотранспортното произшествие е осъществена в тъмната част на денонощието -
около 21:45 часа на 09.11.2021 г. Видно от скицата в протокола за ПТП и описаното в него,
позиционирането на МПС Ауди А5, рег. № ********** e в лявата част на пътното платно.
Това обстоятелство се подкрепя и от свидетелските показания на П. и Х.. Към момента на
реализиране на удара л.а. Ауди със заден ляв панел и калник е започнал навлизане към
съседната дясна спрямо неговото движение лента, където осъществява контакт с предна лява
джанта и преден ляв калник на движещото се в тази лента МПС Опел Адам, рег. №
*********. От удара МПС Опел се е отклонил в посока надясно и е реализиран удар със
страничната габаритна дясна част в попътно движещия се автобус Ютонг с рег. №
**********.
Настоящият състав кредитира заключението като обективно, изчерпателно и
правилно, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал. Изводите
на експерта се подкрепят и от събраните гласни доказателствени средства и приложения по
делото протокол за ПТП. Съдът не кредитира показанията на водача, управлявал
застрахованото при ответника МПС, тъй като са изцяло изолирани от доказателствената
съвкупност. Противоправното поведение на виновния водач се изразява в нарушаване на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗдвП, което е поставило началото на причинно-следствения
процес довел до настъпването на процесните вреди. Водачът на МПС - Ауди А5, рег. №
********** е започнал да извършва маневра завой надясно без да се увери, че от дясната му
страна се намира друго МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, според който
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед събрания и цитиран по-горе
доказателствен материал съвкупно и еднопосочно се установява механизма на ПТП, описан
в исковата молба, така и причинените вреди и причинната връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди.
Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2
4
КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива
действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при
определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на
увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този
смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение №
59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г.
на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното
събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см.
и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.
Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на
лек автомобил Опел Адам, рег. № *********, възлиза на 4114,08 лв. (четири хиляди сто и
четиринадесет лева и осем стотинки), а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски -
4129,08 лв. (четири хиляди сто двадесет и девет лева и осем стотинки).
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице е неоснователно. Тежестта на доказване е върху страната, която е
направила възражението, т.е. същата следва да установи в условията на пълно и главно
доказване фактите, от които черпи благоприятни правни последици. От заключението по
допусната САТЕ и свидетелските показания, включително и изготвения протокол за ПТП, не
се установява че ищецът с поведението си да е допринесъл за настъпването на
противоправния резултат. Водачът на лек автомобил МПС Ауди А5, рег. № **********, би
могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако е управлявал автомобила с необходимата
концентрация и внимание и е предприел маневрата за престрояване при спазване на
дистанция спрямо движещия се в съседната дясна лента л.а. Опел Адам с рег.№ *********,
като съобрази видимостта на страничното дясно огледало и на вътрешното огледало за
обратно виждане, т.е. не е налице нито случайно събитие, нито съпричиняване от страна на
пострадалото лице. При разглеждане на възражението за съпричиняване от страна на
увреденото лице, трябва да се вземат предвид задължителните постановки на т. 7 от
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1 / 2014 г.,
според което „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
5
Регресна покана за заплащане на процесната щета е получена от ответното дружество
на 23.03.2022 г., което обстоятелство е отделено за безспорно по делото. Ответното
дружество е станало причина за завеждане на делото, защото не е изпълнило изцяло
задължението си по чл. 412, ал. 3 КЗ да заплати задължението в 30-дневен срок от
получаване на регресната покана, поради което и искът за мораторна лихва следва да бъде
уважен за пълния размер на претендираната сума от 225,27 лева за периода от 23.04.2022 г.
до 21.12.2022 г.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, който е представил доказателства за сторени такива в
размер на 540,90 лева, от които 40,90 лева – ДТ и 350 лева – депозит за вещо лице и 100
лева - юрисконсултско възнаграждение, както и 50 лева - депозит за свидетел.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 70090/22 г. по описа на СРС,
24 състав, Ищецът претендира и е представил доказателства за сторени разноски в
заповедното производство в размер на 136.03 лева, от които 86,03 лева платена държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, че
ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, сумата от 4
047,04 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
10021030124215 за възстановяване на претърпените имуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП, реализирано на 09.11.2021 г. в гр. София, на БУЛЕВАРД, ведно със
законната лихва от 22.12.2022 г. до окончателното погасяване на притезанието, както и по
иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 225,27 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 23.04.2022 г. до 21.12.2022 г., за
които суми има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по гр.д. №
70090/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, да
заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, сумата от 540,90 лева, представляваща
сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 136.03
лева, представляваща сторените съдебни разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7