Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. София, 14.06.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, на петнадесети март
през две хиляди и седемнадесета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА
секретар
АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА,
като разгледа докладваното от младши съдия
Димчева в.гр.д. № 16199 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1091897/13.06.2016 г. на Г.И.Г.
– ищец в първоинстанционното
производство, срещу Решение от 09.05.2016 г., постановено по
гр. д № 61328/2015 г. по описа на СРС, 42-ри състав, с което
са отхвърлени предявените от него искове срещу „Б.ДСК“ ЕАД за осъждане на
ответника да му заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
11 831,75 щатски долара, както и сумата от 985,46 лв. – мораторна лихва за
периода 28.04.2015 г. – 12.10.2015 г.
В жалбата се твърди, че
обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Излагат се
съображения, че първата инстанция е достигнала до неправилни изводи относно
фактическата обстановка, което е довело и до неправилни правни изводи за
отхвърляне на исковете. Не било изяснено какъв е механизмът чрез който банката
осъществява контрол върху служителите си, а от друга страна противоречало на
житейската логика и здравият разум всеки банков служител да е в състояние да превежда големи парични
суми от сметка без достатъчно наличност. Въззивникът сочи още, че ако
действително той бил извършил соченото от банката, то трудовото му
правоотношение нямало да бъде прекратено по взаимно съгласие, а щял да бъде
дисциплинарно уволнен. Моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „Б.ДСК“ ЕАД, чрез
юрк. В.И., с който същата се оспорва като неоснователна.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на
правния спор в рамките на въведените с въззивната
жалба доводи.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и след като обсъди
доводите изложени във въззивната жалба и отговора, съдът намира
следното от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Не
е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между тях е било налице трудово правоотношение въз основа на
сключен трудов договор от 04.11.2008 г., като ищецът е бил назначен на длъжност
експерт в управление „Банкови операции“.
От
представеното по делото писмо с изх. № 01-10-00965/1 от „Б.ДСК“ ЕАД се
установява, че разплащателна сметка с титуляр ищецът и с № 17192265 в USD,
открита на 02.06.2009 г. е служебно закрита от банката на 26.07.2011 г., поради
неплатени по нея дължими месечни такси за поддържането и обслужването ѝ.
С
покана с вх. № 01-10-02371/22.04.2015 г. по описа на банката, ищецът е поканил
в срок до пет работни дни от получаването ѝ да му бъде възстановена сумата от
11 831,75 лв. щатски долара, която била налична към момента на служебното
закриване на сметката.
С
писмо с изх. № 01-10-02371/1 от 26.05.2015 г. ответникът е отговорил, че намира
претенция за неоснователна.
В
хода на първоинстанционното производство е приета ССчЕ, която е проследила в хронологичен
ред, наличностите и всички операции извършени по процесната банкова сметка, ***иване.
Първата инстанция е квалифицирала предявения
иск по чл. 55, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД. Основателността на иск при квалификацията на
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите:
извършена от ищеца в полза на ответника престация
на определено благо – в случая,
парична сума в размер на 11 831,75 щатски долара, при несъществуване между
страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването
й и да оправдава имущественото разместване. Общи елементи от фактическите
състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване, независимо дали произтичат
от престационна /чл.55 ЗЗД/ или непрестационна кондикция /чл.59 ЗЗД/, са
намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен
субект, т.е. обедняване и обогатяване.
Въззивният съдебен състав намира, че в
настоящия случай съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения, че
ищецът е разполагал със сума в размер на 11 831,75 щатски долара - налична
по банковата му сметка при ответника към момента на нейното служебно закриване,
поради което последният се е обогатил за негова сметка, то претенцията на
последните следва да се квалифицира по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Посочената норма
урежда състав, от който възниква вземане за изравняване на неоснователно
обогатяване, включващ елементите: обедняване на едно лице, обогатяване на
друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.
Квалификацията на спорното право по посочения текст произтича от изложените
твърдения, че между ищеца, от една страна и ответника от друга, няма възникнало
валидно правоотношение, което да оправдае имущественото разместване –
единствено в този случай приложим е чл. 59, ал. 1 ЗЗД, защото нормата на чл.
59, ал. 2 ЗЗД урежда основния състав на неоснователното обогатяване като
субсидиарен – когато кредиторът не разполага с друг иск за защита на правата
си.
За да е налице обедняване при престационните
кондикции, каквато е уредената в чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, е необходимо ищецът
да е престирал в полза на ответника, който да е получил престацията и
имуществото му да се е увеличило с нейния предмет. Такива твърдения не се сочат
в исковата молба и доколкото въззивният съд не е обвързан от правната
квалификация дадена от първата инстанция, настоящият съдебен състав намира, че
следва да квалифицира предявеният иск като такъв по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства не се установява разместване на имуществени блага. Видно от
приетата по делото ССчЕ, на 11.12.2010 г. ищецът е влязъл в системата, като се
е регистрирал с личния си идентификатор с8033525. Въвел е работна задача –
трансфер между две сметки – неговата и на трето неучаствашо по делото лице-М.К.,
като е наредил прехвърляне на сума в размер на 11 831,75 щатски долара от
своята разплащателна сметка към разплащателната сметка наК.. Системата е
уведомила за недостиг на средства, доколкото към този момент сметката на ищеца
е била с нулево начално салдо, при което в качеството си на служител при
ответната банка, ищецът е потвърдил транзакцията с личния си идентификатор. Операцията
е приета от системата, в резултат на което процесната сума е постъпила по
сметката с титуляр М.К., а тази на ищеца е останала с отрицателно салдо в размер
на 11 831,75 долара. На 13.12.2010 г. по разплащателната сметка на ищеца е
постъпила сумата в размер на 11 831,75 долара, наредена от същата
депозитна сметка на М.К., при което задължението на ищеца към банката е било
погасено и салдото е останало нулево. Други операции не са регистрирани.
Предвид изложеното въззивната инстанция
намира, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че при
закриване на сметката на ищеца на 26.07.2011 г., не се получило необосновано
разместване на имуществени блага, поради което не е налице обедняване на ищеца
за сметка на неоснователно обогатяване на ответника с процесната сума.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи процесуалната тежест да проведе
пълно и главно доказване на елементите от правопораждащия съдебно предявеното му
вземане фактически състав, като липсата на кумулативен елемент, обуславя извод
за неоснователност на иска, поради което същият е отхвърлен правилно и
законосъобразно от първата инстанция.
Доколкото елементите от фактическия състав на двата иска
- по чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД обуславят доказване на идентични
юридически факти, а именно намаляването на имуществото на едно лице и
увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване, за
въззивния съд няма пречка и същият дължи потвърждаване на първоинстанционното
съдебно решение при различна правна квалификация, тъй като първоинстанционният
съд е разгледал, обсъдил и решил спора въз основа на всички релевантни
фактически твърдения.
Неоснователно е възражението на въззивника, че
фактическата обстановка е останала неизяснена. Възражението е голословно и не
почива на събраните по делото доказателства. Фактите са изяснени, като приетата
по делото ССчЕ е дала компетентен отговор на всички поставени въпроси за които
се изискват специални знания и които обуславят изхода от спора по делото.
Неоснователно е и възражението за липса на здрав разум относно възможността
служители на банката да нареждат банкови преводи на суми без достатъчна
наличност, тъй като недобрите практики в организационния процес на работата на
банковите служители и качеството на контрола, който се упражнява върху тях не
са предмет на разглеждане на делото. За пълнота следва да бъде посочено, че
кодекса на труда вменява добросъвестно упражняване на правата и изпълнение на
задълженията на страните по трудово правоотношение, което е скрепено с
законодателно предвидена санкция по имуществена отговорност и дори наказателна
такава при консумиран състав на престъпление. Неотносимо по делото е и
обстоятелството по какъв начин е прекратено трудовото правоотношение между
страните, поради което съдът не го обсъжда.
По разноските.
Предвид изхода от въззивното производство право на
разноски възниква единствено за въззиваемата страна. Такива се претендират за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм.
ДВ, бр. 8 от 2017 г.) и като съобрази правната и фактическа сложност на делото,
определи в размер на 200 лв.
С
оглед изложеното и на основание чл. 269 и сл. ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение от 09.05.2016 г., постановено по гр. д № 61328/2015 г. по описа на
СРС, 42-ри състав, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Г.И.Г., ЕГН ********** срещу „Б.ДСК” ЕАД, ЕИК********за
осъждане на ответника да заплати сумата от 11 831,75 щатски долара и
сумата от 985,46 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 28.04.2015
г. – 12.10.2015 г.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН ********** да плати на „Б.ДСК”
ЕАД, ЕИК********сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател:
Членове:
1. 2.