Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 605 22.04.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети
състав, на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесет и първа година, в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Атанаска Атанасова
при секретаря Галина
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 2000 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215,
ал. 1 от ЗУТ и е образувано по повод жалбата на С.Г.Д.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Заповед № 1150/20.05.2020 г.,
издадена от Ч. Коралска, заместник кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас. С оспорената заповед е
наредено на Д.М.Д., съпруга на жалбоподателя, да премахне незаконен строеж,
представляващ „Пристройка към вилна сграда с идентификатор 07079.705.946.1 по
КК на гр. Бургас“, находяща се в УПИ Х-946 в кв. 74 по плана на кв. Банево, гр.
Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, кв. Банево, ул. „Роза“ № 15.
В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
административнопроизводствени правила. Оспорват се фактическите констатации на
административния орган. Твърди се, че постройката, чието премахване е
разпоредено със заповедта, е изградена въз основа на разрешение за строеж от
1986 г. за обект „гараж със складово помещение“, като се сочи, че при
евентуално несъответствие на извършеното строителство с параметрите на
представените строителни книжа, строежът би бил незаконен по смисъла на чл.
225, ал.2, т. 3 от ЗУТ, но не и в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Алтернативно се сочи, че процесната постройка представлява търпим строеж по
смисъла на ЗУТ. Наведени са също доводи за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, изразено в неизпълнение от страна на
административния орган на задължението му да уведоми всички заинтересовани лица
за образуване на производството по чл. 225а от ЗУТ, като в тази връзка се сочи,
че имотът, заедно с процесния строеж, е придобит от жалбоподателя и неговата
съпруга (адресат на обжалвания акт) в режим на съпружеска имуществена общност. По
същество се иска обявяване на заповедта за нищожна, алт.- отмяна на същата,
като незаконосъобразна.
В
съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта, като подробни
съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.
Процесуалният
представител на ответната страна заявява становище за недопустимост, алт.- за неоснователност
на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане
на разноските по делото, като прави възражение за прекомерност на извършените
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна Д.М.Д. не се явява и не изпраща
представител в съдебното заседание, редовно уведомена. Не заявява становище по
жалбата.
Според настоящия съдебен състав жалбата е подадена от
надлежна страна и е процесуално допустима. Дворното място, съставляващо УПИ
Х-946 в кв. 74 по плана на кв. Банево, ведно с построената в него вилна сграда с
площ от 55 кв.метра и всички подобрения, са придобити от Д.М.Д. по силата на
договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 106/25.09.2007 г.
Собствеността върху имота е придобита от последната по време на брака и́ с
жалбоподателя С.Г.Д. (удостоверение за граждански брак № 1 от 04.01.1959 г.), в
режим на съпружеска имуществена общност. Като собственик на поземления имот и изградените
в него постройки, Д. е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1
от ЗУТ и е активно легитимиран да обжалва заповедта, макар да не е изрично посочен
като неин адресат.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответната страна за недопустимост на жалбата, поради просрочие. Обжалваната
заповед е връчена по пощата на посочения в нея адресат Д.М.Д.. Видно от
приложеното по делото (на лист 34) известие за доставяне, пощенската пратка е
приета от нейния съпруг- жалбоподателя С.Г.Д., но със задължение да я предаде
на адресата. С полагане на подписа си в известието за доставяне последният
заявява единствено съгласието си да приеме книжата, за да ги предаде на посоченото
лице, но не и че е запознат с тяхното съдържание. Не са ангажирани
доказателства за надлежно връчване на заповедта на жалбоподателя Д., поради
което следва да се приеме, че жалбата е депозирана в законоустановения срок. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
Административното производство е образувано по повод постъпил
в Община Бургас сигнал (именуван жалба) с рег.инд. № 94-01-24114/23.07.2019 г.
от Недялка Ганчева Станкова, за извършено незаконно строителство в имот, находящ
се в гр. Бургас, кв. Банево, ул. „Роза“ № 15. В хода на производството е извършен оглед на
място от служители на Община Бургас, при който е констатирано, че в УПИ Х-946 в
кв. 74 по плана на кв. Банево, гр. Бургас, към построената в имота едноетажна
еднофамилна вилна сграда с идентификатор 07079.705.946.2 по кадастралната карта
на гр. Бургас е изграден обект, представляващ едноетажна пристройка с
приблизителни размери 2.60 м/7.30 м и височина 2.00 м. Установено е също така,
че пристройката представлява масивна конструкция, изпълнена със стени от
тухлена зидария и плосък покрив- стоманобетонна плоча, захранена с ел.енергия и
вода, и е долепена в по-голямата си част до външната стена на северната фасада
на вилната сграда, на разстояние от северната имотна граница приблизително 50 см.
в източния ѝ край и приблизително 30 см. в западния ѝ край, а от
уличната регулационна линия- на 8.30 см. Над плоския покрив е изпълнен комин с
приблизителни размери 0.50м/0.50м и височина над покрива 2.50 м, който е в лошо
техническо състояние. Достъпът от вилната сграда до пристройката се осъществява
чрез реализиран 60 см. отвор във външната стена на основната сграда, а в
пристройката са обособени коридор, санитарен възел- баня с тоалетна, килер и
кухненска част с изградена камина по северния зид. Проверката на място е
извършена в присъствието на собственика Д.М.Д., като по данни от същата строежът
е извършен през 1986 г. от предходен собственик- лицето Й. С. Кавалджиев.
При
извършена проверка по документи е установено, че поземленият имот и вилната
сграда са собственост на Д.М.Д.. Констатирано е, че процесният строеж не е
нанесен в плана. Не са установени строителни книжа. В одобрената кадастрална
карта на гр. Бургас обектът е обозначен с идентификатор 07079.705.946.2, с
функционално предназначение- постройка за допълващо застрояване с площ 19 кв.м.
В хода
на административното производство са представени от Д.: разрешение за строеж №
73/26.12.1980 г. за строеж на вилна сграда с площ от 41 кв.м. (на л. 61);
протокол № 33 от 29.12.1980 г. за определяне на строителна линия и ниво на
вилната сграда (на л. 62); разрешение за строеж № 6/10.03.1986 г. за гараж със
складово помещение с площ от 15.75 кв.м., разположен на 3м от уличната
регулационна линия, представляващ допълващо застрояване между вилната сграда и
северната странична регулационна линия (на л. 63); протокол № 20 от 21.08.1986
г. за определяне на строителна линия и ниво за строеж на гараж със складово
помещение (на л. 64). В строителните книжа като възложител е посочен Йордан
Станчев Кавалджиев. Представени са също нотариални актове № 106/25.09.2007 г. и
№ 54/29.10.2004 г. Въз основа на данните от представените документи е прието от
проверяващите лица, че гаражът със складово помещение, предмет на разрешение за
строеж № 6/10.03.1986 г., не е изпълнен на място, а единствено са излети неговите
основи. Прието е, че строежът- пристройка към вилна сграда, е изпълнен без
издадено разрешение за строеж и без инвестиционни проекти, в нарушение на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол
№ О-147 от 17.09.2019 г. С писмо с рег. индекс № 94-01-24114/3/18.11.2019 г. Д.
е уведомена за започване на производство по премахване на незаконен строеж
„Пристройка към вилна сграда с идентификатор 07079.705.946.1 по КК на гр.
Бургас“. В предоставения срок е депозирано от последната становище за законност
на извършеното строителство и са приложени доказателства.
На
10.01.2020 г. е съставен констативен акт № О-1, връчен на Д. на 27.01.2020 г.
чрез нейния съпруг- жалбоподателя С.Г.Д., видно от приложеното известие за
доставяне ИД PS
8000 0285I4 Q. В акта е отбелязано, че строежът е V-та категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Прието е, че строежът е извършен през 1986 г., без строителни книжа- разрешение
за строеж и одобрени инвестиционни проекти, и в несъответствие с предвижданията
на ПУП, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Формиран е извод, че строежът не е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, тъй като е извършен на имотната
граница със съседния УПИ ХІІ-947, без съгласие на собствениците на този имот, и
не съответства на предвижданията на ПУП към момента на изграждането му и към
настоящия момент. Констативният акт е връчен на Д. на 27.01.2020 г., чрез нейния
съпруг С.Д., видно от известие за доставяне ИД PS 8000 0299O4 1. В законния срок е депозирано възражение с рег.инд. №
94-01-3923/2/03.02.2020 г., ведно с архитектурен проект за изграждане на
вилната сграда (на л. 32). Върху проекта е отбелязано с дата 15.07.1986 г.
допуснато извършване на допълнително застрояване- склад (ПРУ) с размери
3.00м/4.75м, изцяло долепен до фасадата на вилната сграда. Възражението е прието
за неоснователно от административния орган и въз основа на съставения констативен
акт е издадена оспорената заповед № 1150/20.05.2020 г., с която на основание
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахване на строежа в 30-дневен срок от
влизането и́ в сила.
На
24.06.2020 г. в Община Бургас е депозирана молба от Д.Д., с която е поискано продължаване
на срока за доброволно изпълнение на заповед № 1150/20.05.2020 г.
След
изтичане на срока за доброволно изпълнение, посочен в заповедта, на 18.09.2020
г. е извършена проверка, при която е констатирано от служители на Община Бургас,
че незаконният строеж не е премахнат в цялост, а е намалена само височината на
комина. Проверката е извършена в присъствието на Д.Д.. Направените констатации
са отразени в констативен протокол № О-119/18.09.2020 г. Изпратена е покана с рег.
инд. № 94-01-24114/8/30.09.2020 г. за доброволно изпълнение, с която е
предоставен на Д. 14-дневен срок за доброволно премахване на незаконния строеж.
От заключението на извършената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната постройка
представлява масивен строеж с площ от 19.00 кв.м, с размери 2.60м/7.35м,
височина от 1.98 м и в най-високата част от 2.06 м. Постройката е долепена от
север до вилната сграда и на приблизително 40 см. от дворищната регулационна
линия със съседния ПИ 07079.705.947, и се състои от WC с баня, килер и стая. Изградена е от стоманобетонна
конструкция с ограждащи и преграждащи тухлени зидове и покривна стоманобетонна
плоча с дебелина 8 см. с покритие от хидроизолация и водоотвеждане с тръби и
улуци. Достъпът до строежа е от юг, като
е осъществена вътрешна връзка между него и вилната сграда посредством монтирана
врата на северната ограждаща стена на пристройката. В заключението се сочи, че проектът
на вилната сграда от 03.06.1980 г. е допълнен на 15.07.1986 г. с долепен към
сградата от север склад (ПРУ) с размери 4.75м/3.00м и функционална връзка с
вилната сграда чрез врата на северната външна ограждаща стена. Отбелязано е, че
с разрешение за строеж от 10.03.1986 г. и протокол № 20/21.08.1986 г. е
разрешено строителството на гараж със складово помещение в имота, долепен от
северната страна на съществуващата вилна сграда и на регулационната линия със
съседния имот, с размери 5.25м/3.00м, който обект, според вещото лице, не е
изпълнен на предвиденото място. Не е нанесен в действащия план на кв. Банево,
одобрен през 1990 г. В заключението е направена съпоставка между одобреното по
проект допълващо застрояване за склад (ПРУ) и установения на място строеж, при
която е установено, че по проект стоежът е с параметри: вход от изток, размери
4.75м/3.00м, площ 14.25 кв.м., прозорец от изток, зид с дебелина 40 см, състоящ
се от едно помещение, а на място строежът е с параметри: вход от юг, размери
7.35м/3.00м, площ от 19 кв.м, прозорец от север, дебелина на зидовете 25 см,
състоящ се от три помещения. При преглед на документацията относно разрешеното
строителство в имота, не са открити от вещото лице данни за дадено съгласие на
съседите за извършване на строителство по северната регулационна линия или намалени
отстояния спрямо нея.
Към заключението е приложена комбинирана скица, в
която са отразени двата разрешени обекта- склад (ПРУ) и гараж със склад, и
извършеното на място застрояване. От скицата и от разясненията на вещото лице в
съдебното заседание се установява, че разрешеният гараж със склад (разрешение
за строеж № 6/1986 г.) не е реализиран на предвиденото място, разрешеният склад
обхваща част от сега съществуващата постройка (до източния зид на вилната
сграда), а западният зид на строежа приблизително съвпада с предвидения по
одобреното изменение на проекта за изграждане на склад (ПРУ) западен зид. В с.з.
вещото лице сочи още, че не е установена действаща камина в посетените
помещения. Отбелязва, че в проектите не е предвидено изграждане на комин в складовото
помещение, като сочи, че изграденият на място се намира на северната ограждаща
стена на пристройката.
В показанията
си пред съда свидетелят Иван Денков Бъркачев заявява, че процесната пристройка
е изградена през 1986 г. от Йордан Станчев Кавалджиев, след завършване
строителството на вилната сграда. Свидетелят сочи, че в пристройката се влиза
от югоизток и от вътрешността на основната сграда. Подробно описва
разположението на отделните помещения в пристройката. Заявява, че изградената
през 1986 г. пристройка е именно съществуващата понастоящем, както и че в имота
няма изграден гараж, а собственикът спира автомобила си в двора от към ул.
„Роза“, като настилката там е от плочки.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган-
зам.кмет на Община Бургас, оправомощен със заповед № 3379/08.11.2019 г. на кмета
на Община Бургас. Последният е овластен с нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ да
издава заповеди за премахване на незаконни строежи от категорията на процесния.
Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и
съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактическите и
правните основания за издаването и́. В нея са изложени обстоятелствата,
установени при извършената проверка на строежа, така, както са отразени в
констативния акт, съставен от длъжностни лица в администрацията на органа,
осъществяващ контрол по строителството.
При извършената проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Действително,
жалбоподателят, не е уведомен за започналото производство по чл. 225а от ЗУТ.
Участник в административното производство е неговата съпруга Д.Д., вписана като
купувач в представения на проверяващите служители нотариален акт № 106 от
25.09.2007 г. и в съответните регистри. Едва с жалбата, по която е образувано
настоящото съдебно производство, е заявено от Д., че имотът и изградените в
него постройки са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, като са
представени доказателства за установяване на този факт. Издадената заповед за
премахване на незаконния строеж несъмнено засяга правата и интересите на същия,
като собственик на имота и постройките в него, но правото му на защита е
обезпечено в настоящото съдебно производство, поради което съдът приема, че не
е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила.
Материалноправните предпоставки за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са установени в нормата на 225 от ЗУТ, приложима за строежи от категорията на процесния с оглед препращащата норма на чл. 225а, ал. 1 от същия закон. Съгласно чл. 225, ал.2, т. 1 и т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (т. 1) и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж (т. 2).
Според дефиницията, дадена с нормата на §5, т. 38 от
ДР на ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на
чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. С оглед
характеристиките на процесния обект, установени посредством СТЕ, съдът приема,
че се касае за строеж по смисъла на цитираната норма и на основание чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ за извършването му е необходимо надлежно разрешение.
Според правните твърдения на жалбоподателя, за
реализиране на строителството в участъка между вилната сграда и регулационната
граница със съседния от север УПИ ХІ-947 са издадени строителни книжа. В тази
връзка се сочи в жалбата, че проектът е допълнен през 1986 г., като е разрешено
пристрояване на склад към вилната сграда с функционална връзка помежду им.
Наред с това е отбелязано, че е издадено разрешение за строеж № 6/10.03.1986 г.
за допълващо застрояване. Формиран е извод, че при обсъждане на всички издадени
строителни книжа в тяхната хронологична последователност, органът би стигнал до
извод за наличие на строителни книжа за строежа.
Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя, че строителството на процесната пристройка е извършено изцяло в
обема на разрешените строително-монтажни работи. С РС № 6/10.03.1986 г. е
разрешено строителство на постройка на допълващо застрояване (гараж със
складово помещение), разположена на 3 метра от уличната регулационна линия и долепена
от северната страна на съществуващата вилна сграда и на регулационната линия
със съседния УПИ ХІ, с размери 5.25м/3.00м. (с площ от 15.75 кв.м.). Тази
постройка не е реализирана на място, видно от заключението на СТЕ и приложената
към него комбинирана скица. Данни за обема на реализираните СМР за изграждане
на така разрешената постройка се съдържат и в приложения нотариален акт № 54 от
29.10.2004 г., в който изрично е отбелязано, че са положени само основите на гаража. Няма данни
разрешеният гараж да е довършен след сключването на сделката с посочения
нотариален акт, няма и такива твърдения.
По делото са представени строителни книжа за изградената
в имота вилна сграда, представляваща основно застрояване- разрешение за строеж
№ 73/26.12.1980 г. на сграда с площ от 41 кв.м., протокол № 33 от 29.12.1980 г.
за определяне на строителна линия и ниво на сградата и копие на архитектурен
проект. В проекта е отразена забележка от 15.07.1986 г. относно разрешено
пристрояване на склад (противорадиационно укритие) с размери 4.75м/3.00м., долепен
към сградата от север, с предвидена функционална връзка с вилната сграда от
северната външна ограждаща стена. Строителството на процесната постройка е
реализирано през същата година- 1986 г., като тя попада частично в очертанията
на разрешения склад ПРУ- до източния зид на вилната сграда. Западният зид на
постройката приблизително съвпада с предвидения по одобреното изменение на
проекта западен зид. Постройката е функционално свързана с основната сграда,
посредством вътрешен вход, каквато връзка е предвидена с проекта. При
индивидуализиране на вилната сграда като предмет на продажбата, сключена с
нотариален акт № 54 от 29.10.2004 г., тя е включена като сервизно помещение (според
първоначалния проект сградата е с площ от 41 кв.м., а заедно с разрешения склад
ПРУ- 55.25 кв.метра, която площ приблизително съответства на отразената в
нотариалния акт- 55 кв.м.).
Налице е несъответствие между разрешеното и
реализираното строителство по площ и начин на изграждане (дебелина на зидове,
отвори, площ), разпределение и предназначение. По проект стоежът е с вход от
изток, с размери 4.75м/3.00м, площ 14.25 кв.м., прозорец от изток, зид с
дебелина 40 см, и включва едно помещение, а реализираният строеж е с размери
7.35м/3.00м, площ от 19 кв.м, прозорец от север, дебелина на зидовете 25 см.
Тези данни сочат допуснати отклонения от одобрения инвестиционен проект, но не и
извършено строителство без строителни книжа, поради което съдът приема не е
налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Строителството е извършено въз основа на разрешение за
строеж и надлежно одобрен инвестиционен проект, представляващ негова неразделна
част. Всички части на инвестиционния проект се оценяват за съответствие със
съществените изисквания към строежите, като оценката обхваща и проверка за
съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Поради това, наличието
на влязло в сила разрешение за строеж (неподлежащо на отмяна съгласно чл. 156,
ал. 1, предл. 2 от ЗУТ) изключва хипотезата на незаконност на строежа по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
С оглед изложените съображения съдът приема, че не са
налице посочените от административния орган фактически основания за издаване на
оспорената заповед, поради което тя следва да се отмени, като издадена в
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на
жалбоподателя разноски по делото в размер на 1170 лева, съобразно представения
списък на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
заповед № 1150/20.05.2020 г., издадена от Ч.
Коралска, заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на
община Бургас, с която е наредено на Д.М.Д. да премахне незаконен строеж,
представляващ „Пристройка към вилна сграда с идентификатор 07079.705.946.1 по
КК на гр. Бургас“, находяща се в УПИ Х-946 в кв. 74 по плана на кв. Банево, гр.
Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, кв. Банево, ул. „Роза“ № 15.
ОСЪЖДА
Община Бургас да заплати на С.Г.Д. с ЕГН ********** сумата от 1170.00 (хиляда
сто и седемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: