Определение по дело №1138/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по частна жалба на В.Д.Т., подадена чрез пълномощник адвокат А.Т., срещу определение № 4163/05.04.2023 г. по гр. д. № 2802/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на В.Д.Т. с искане да се прогласи за нищожна заповед № Г-ПР-28/24.03.2021 г. на кмета на район „Аспарухово“ при община Варна относно НИ 3316 с площ 292 кв.м. по ПНИ на местност „Боровец-север“, землище на кв. „Галата“, и е прекратено производството по делото.

В частната жалба са изложени съображения за противоречие на обжалвания съдебен акт с приложимите материалноправни разпоредби и за допуснато при постановяването му нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо недопустимостта му.

Кметът на район „Приморски“ при община Варна – насрещна страна по частната жалба, не е изразил становище по нея по реда на чл. 232 АПК.

Като съобрази процесуалната допустимост на частната жалба съдът намира следното по нейната основателност:

С обжалваното по делото определение № 4163/05.04.2023 г. по гр. д. № 2802/2023 г. на Районен съд – Варна е оставена без разглеждане жалбата на В.Д.Т. с искане за прогласяване на нищожността на заповед № Г-ПР-28/24.03.2021 г. на кмета на район „Аспарухово“ при община Варна относно новообразуван имот 3316 с площ 292 кв. м. в кадастрален район 5401 по ПНИ на местност „Боровец-север“, землище на кв. „Галата“, като е прекратено производството по делото.

Със заповедта, предмет на оспорване по прекратеното съдебно производство, кметът на район „Аспарухово“ при община Варна е наредил, на основание § 4к ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, въз основа на решение № 879/08.05.2002 г. на ПК – Варна да се възстанови правото на собственост при условията на § 4б ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ на наследника на А.Н.С.– С.П.Л.за поземлен имот, представляващ новообразуван имот в урбанизирана територия – местност „Боровец-север“ – селищно образувание по §4 ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, с идентификатор на имота 3316 в кадастрален район 5401 по ПНИ на местност „Боровец-север“, землище на кв. „Галата“.

За да приеме, че жалбата е недопустима и на това основание да прекрати с обжалваното определение производството по делото, съдът е изложил мотиви защо жалбоподателят Т. не е процесуално легитимиран да оспорва издадената от кмета на район „Аспарухово“ заповед № Г-ПР-28/24.03.2021 г.

Определението е правилно.

Наличието на правен интерес е абсолютна задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу индивидуалния административен акт, какъвто по характера си е заповед № Г-ПР-28/24.03.2021 г. на кмета на район „Аспарухово“.

Решаващият делото съд с основание е приел, че за Т. не е налице правен интерес от оспорването на тази заповед, тъй като тя не засяга пряко и непосредствено негови субективни материални права.

Изложените в тази връзка мотиви на районния съд се споделят от касационната инстанция.

Фактът, че с договор от 28.01.1994 г. жалбоподателят е закупил от прекия низходящ наследник на А.Н.с.– М.А.Н.¼ от наследството на покойния му баща не придава на Т. качеството на купувач и на онези наследствени права, които наследникът на А.Н.с.не е притежавал към момента на откриване на наследството. Същото е открито със смъртта на А.Н.с.на 28.02.1945 г., видно от приложеното на л. 70 от гр. д. № 2802/2023 г. на ВРС удостоверение за наследници № ИАО-1-788/17.08.2006 г. Към този момент правото на собственост на Асен Николов Семов, респективно на наследниците му, върху земеделския имот, предмет на заповед № Г-ПР-28/24.03.2021 г. на кмета на район „Аспарухово“, не е било възстановено по реда на специалния ЗСПЗЗ, поради което този имот не е попадал в наследствената маса, оставена при смъртта на Асен Николов Семов. В нея безсъмнено се е намирало конфискуваното имущество на А.Н.С. с постановената от Народен съд присъда от 29.04.1945 г. по н.о.х.д. № 10/1945 г., предвид последващата й отмяна от ВС на РБ с влязло в законна сила решение № 784/21.01.1994 г., възстановяващо положението отпреди извършената конфискация, но не и онези права, които са възстановени на Семов по реда на земеделската реституция. Поради това правата върху процесния земеделски имот не са били предмет на сключения между М.А.Н.в качеството на наследник на починалия А.Н.С.и В.Д.Т. договор от 28.01.1994 г. за продажба на наследство. Със сключването на този договор купувачът на наследствени права не е придобил качеството на наследник, нито пък наследникът е изгубил това си качество, поради което правата на купувача са обхванали само онази част от наследството, която е била предмет на договора за продажба и в която както се посочи не се е намирал реституираният земеделски имот.

Неоснователни са и заявените в частната жалба оплаквания за допуснати от районния съд нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването на определение № 4163/05.04.2023 г.

В частната жалба е извършена превратна интерпретация на постановеното от ВАС РБ определение № 11316/08.12.2022 г. по адм. дело № 11300/2022 г., с което по реда на касационния контрол е отменено определение № 2866/07.10.2022 г. по адм. дело № 1966/2022 г. на Адм. съд Варна в частта, в която първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство по искането на Т. за прогласяване нищожността на общо 19 заповеди на кмета на район „Аспарухово“ при община Варна, между които и процесната заповед № Г-ПР-28/24.03.2021 г. Причина за постановената от ВАС РБ отмяна на тази част от първоинстанционния съдебен акт не е, че касационната инстанция е приела, че жалбоподателят е процесуално легитимиран да обжалва тези заповеди, както Т. се сили да убеди съда с настоящата частна жалба, а че прекратявайки производството поради факта, че не е родово компетентен да се произнесе по жалбата с искане за обявяване нищожността на оспорените заповеди, съставът на Административен съд - Варна е пропуснал да я препрати по компетентност на Районен съд – Варна. Тоест, отсъства каквото и да било произнасяне на ВАС по въпроса легитимиран ли е Т. да обжалва 19-те заповеди на кмета на район „Аспарухово“, между които е и процесната. Отделен е въпросът, че в частната жалба е извършено недопустимо смесване на понятията правосубектност и процесуална легитимация.

Още по-лишено от основание и правна състоятелност е твърдението, че първоинстанционният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила, защото е постановил определение № 4163/05.04.2023 г. преди да събере от жалбоподателя дължимата държавна такса по делото, което според частния жалбоподател обуславяло процесуалната недопустимост на постановеното при този пропуск определение. Пропускът на съда да събере дължима по производството държавна такса може да занимае една финансова ревизия, но не и съда, извършващ по реда на касационния контрол преценка на съдебния акт от гледна точка на основанията по чл. 209 АПК вр. чл. 236 АПК. Още повече, че по дела от категорията на това, по което е постановено обжалваното съдебно определение № 4163/05.04.2023 г., държавна такса поначало не се дължи, съгласно § 16 ПЗР ЗСПЗЗ.

Изложеното в съвкупността си сочи на неоснователност на подадената частна жалба срещу определение № 4163/05.04.2023 г., поради което то следва да се остави в сила.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4163/05.04.2023 г. по гр. д. № 2802/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението е окончателно.

	Председател:
	Членове: