Решение по дело №672/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260152
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Аглика Ивайлова Гавраилова
Дело: 20204500500672
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260 152

гр. Русе, 15.XII.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         ОКРЪЖЕН СЪД                                            ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ     в открито съдебно заседание на 8 декември 2020 г.                        в състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                            АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

          при секретаря  ИВАНКА ВЕНКОВА                      като разгледа докладваното от съдия ГАВРАИЛОВА  в.гр.д. № 672 описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

         Главна дирекция „Гр. п.“ – МВР чрез процесуалния си представител гл. юрк. Й.С., е обжалвала решение № 496 от 1.04.2020 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 6441/2019 г. по описа на РРС, с което е осъдена да заплати на ищеца сумата 1513,44лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 24.10.2016г.-24.10.2019г., сумата 115,20лв. представляваща равностойността на неполучени ободряващи напитки, дължими за периода от 24.10.2016г.-23.10.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.10.2019г. до окончателното им изплащане, както и 115,20лв. лихва за забава за периода от падежа върху всяко изискуемо вземане до 23.10.2019г. и 545,02лв. разноски по делото.Жалбоподателят излага  доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон. Моли въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, при законните последици.

          Въззиваемият  П.П.К.,***, чрез адв.Н.Р.,***, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована по спора страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна.

         По делото няма спор, че за периода от 24.10.2016 г. до 24.10.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност „ст. п. “ в Регионална дирекция "Гр. п." Русе. Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 1 ЗМВР. По делото не се спори, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. От констативно-съобразителната част на приетата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че съгласно  графиците служителят е положил общо 1536 часа нощен труд, който е заплатен  съобразно нормативната уредба – по 0,25лв/час или 380лв. На същият са изцяло заплатени положените часове нощен труд, но без да е извършвано преобразуване на нощния към дневния труд. След преобразуване на положения нощен труд към дневен труд с коефициент 1,143 се получава положен извънреден труд от 218часа, който не е заплатен от работодателя. От заключението на експертизата се установява, че размерът на възнаграждението за този извънреден труд възлиза на 1513,44лв. в брутен размер, а дължимото обезщетение за забавено плащане на тази сума е 211,03лв – присъдена с допълнително решение №992 от 17.07.2020г.За същия период съгласно  ЗМВР, Наредба №8121з-904/30.07.2015 г. и заповеди на министъра на вътрешните работи на служителя са се е полагали ободряващи напитки, каквито не са му предоставяни. Равностойността на  ободряващи напитки възлиза на 115,20лв.

 С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер на 1513,44лв. по съображения, че за този период в действащите Наредба №8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, издадени въз основа на законова делегация, липсва правна норма, регламентираща преобразуването на положения нощен труд с коефициент, прието е, че е налице празнота в уредбата, поради което субсидиарно следва да намери приложение нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил предявеният иск, основан на тази правна норма в размер, установен с приетата по делото експертиза.Районният съд е уважил и претенцията за заплащане на левовата равностойност на непредоставените ободряващи напитки в размер на 115,20лв., като е посочил, че  работодателят не е изпълнил основно задължение / за предоставяне на напитки в натура/ и при неизпълнението му за служителя възниква правото да претендира паричната равностойност на същите като компенсация за неправомерно недадена натурална престация.Първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователен,  иска за заплащане на сумата 16,80лв. представляващи паричната равностойност на непредоставени хранителни продукти за периода 24.10.2016г.-24.10.2019г.Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният съд намира, че обжалваното решението в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преобразуване  на нощния към дневния труд по правилата на чл.9 от НСОРЗ е правилно, по следните съображения :

 Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на   държавните служители в системата на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, в това число и възнаграждението за положен извънреден труд, регламентирано в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство и др. се определят по силата на законова делегация на основание чл.187, ал.9 от министъра на вътрешните работи. За процесния период в действащите Наредба № 81213-592 от 25.05.2015 год. и Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 год. липсва норма, аналогична на нормата на чл.31,ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При липса на изрична законова регламентация районният съд правилно е приел, че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9,ал.2  НСОРЗ. Противното разрешение би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение, както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311 от 8.11.2019 год.на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. По отношение на размера на иска, съдът е съобразил установените по делото обстоятелства относно часовете нощен труд, положени от служителя в процесния период и дължимото му се възнаграждение съобразно заключението на вещото лице. По тези съображения и изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, към които съдът препраща на основание чл.272 ГПК, решението в тази част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

    Решението е неправилно в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР за заплащане на парична равностойност на непредоставени на служителя ободряващи напитки.Разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗМВР сочи, че за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигуряват ободряващи напитки като редът и условията на предоставянето им и тяхната стойност се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., издадена на основание чл.181, ал.5 във връзка с ал.3 от ЗМВР. Безспорно е по делото, че служителят е полагал труд и през нощта, поради което същият има право на тонизиращи напитки, каквито за процесния период не са му предоставени. Задължението на работодателя  е да престира в натура, като в чл.10 от Наредба №8121з- 904/ 2015 г. изрично е посочено, че неизпълнението на това задължение не може да се компенсира с пари. Предвид специалната правна норма, изключващо паричната компенсация на непредоставените ободряващи напитки, искът се явява неоснователен и неправилно е уважен. В тази част решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът като неоснователен се отхвърли.

С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размера над 506,45лв.,а по сметка на РРС - държавна такса в размера над 60,54лв.,  и разноски за експертиза в размера над 202,22лв.

Въззиваемият има право на разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по делото пред въззивната инстанция.Представен е договор за правна помощ, в който е удостоверено, че е заплатено възнаграждение в размер на 600лв., за изготвяне на отговор на въззивна жалба и за „цялостно“ процесуално представителство и защита.Въззивният съд намира, че възражението на жалбоподателя по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението, е основателно. На първо място, в настоящото производство пълномощникът на въззиваемия е изготвил отговор на въззивна жалба и писмени бележки, не се е явил в съдебното заседание.

             В договора за правна защита и съдействие не е уговорен размер между въззиваемия и процесуалния му представител на адвокатско възнаграждение по всеки един от уважените искове, решението по които се обжалва -           Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ГД „Гр. п.“-МВР,  срещу решението на районния съд в частта, с която е осъдена да заплати на П.П.К. сумата от 1513,44 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода 24.10.2016 г.-24.10.2019 г., с обезщетение за забава от 115,20 лв., както и сумата 115,20лв. представляваща равностойността на ободряващи напитки. Поради това  посочената сума от 600 лв. следва да се счита общо уговорена като възнаграждение за осъществяваната от процесуалния представител защита по двата обективно съединени иска. Материалният интерес поради това представлява сбор от цената на всеки отделен иск и съответно възлиза на 1628,64 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 на ВАС в приложимата към датата на сключване на договора редакция съгласно публикацията в ДВ бр. 68/2020 г. при дела с материален интерес от 1000 до 5000 лв. минималното адвокатско възнаграждение се равнява на 300 лв. плюс 3 % за горницата над 1000 лв. или на 318,86лв. При съобразяване и на фактическата и правна сложност по делото до този размер искането за изменение на решението в частта му за разноските е основателно и като такова следва да се уважи, като в полза на въззиваемия се присъдят разноски в размер на 318,86лв.

Предвид частичното уважаване на жалбата  ответникът по жалбата дължи на жалбоподателя 50лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

              Мотивиран така и на осн. чл.271,ал.1,предл.3 ГПК окръжният съд

 

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 496 от 01.04.2020 г. по гр. д. №6441/2019 г. по описа на Районен съд Русе в частта, с която Главна дирекция „Гр.п.“- МВР-София е осъдена да заплати на П.П.К., ЕГН **********,***, сумата от 115,20лв., представляваща паричната равностойност на неполучените ободряващи напитки за периода 24.10.2016г.-23.10.2019г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

           ОТХВЪРЛЯ иска на П.П.К., ЕГН **********,***,  за заплащане на сумата от 115,20лв., представляваща паричната равностойност на неполучените ободряващи напитки.

ОТМЕНЯ същото решение и в частта, с която Гл. дирекцияГр.п.“- МВР е осъдена да заплати на П.П.К., ********** *** разноски по делото в размера над 506,45лв., а по сметка на Районен съд – Русе разноски по делото в размера над 202,22лв. и държавна такса в размера над 60,54лв.

          ПОТВЪРЖДАВА  решението  в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР да заплати на П.П.К., ЕГН **********,***,  318,86лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

           ОСЪЖДА П.П.К.,ЕГН  **********,*** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР 50лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В частта, с която е отхвърлен предявеният от П.П.К.,ЕГН  **********,*** против Главна дирекция „Гр. п.“- МВР иск за заплащане на сумата 16,80лв. представляваща парична равностойност на хранителни продукти, решението като необжалвано, е влязло в сила.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                        

 

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ :