РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Монтана, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20231600100296 по описа за 2023 година
Производството е по отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 от ГПК.
Ищецът О. М. твърди, че срещу него е била издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 1072/2014 г. на РС – Лом в полза на ответника М. Н. за сумите 45 553,76 лв,
дължими по запис на заповед, както и за 1861,08 лв разноски в заповедното
производство. Въз основа на заповедта за изпълнение е бил издаден и изпълнителен
лист на 1 октомври 2014 г. Ищецът оспорил вземането по заповедта за изпълнение, но с
влязло в сила решение на ОС – Монтана по търг. д. № 46/2015 г. е признато за
установено съществуването на дълга. Съдът осъдил ищеца да плати разноските в
исковото производство и издал на 30 май 2016 г. изпълнителен лист в полза на М. Н. за
сумата 1861,08 лв разноски в заповедното производство и 2011,06 лв в исковото. По
изпълнителния лист от 1 октомври 2014 г. било образувано изпълнително дело №
1072/2014 г. при ЧСИ М.И., което е прекратено на 19 юни 2023 г. на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК поради двугодишен период на бездействие на взискателя. През 2023
г. са били образувани две изпълнителни производство при ЧСИ А. В.: № 58/2023 г. и №
59/2023 г. въз основа на посочените вече два изпълнителни листа. С поканите за
доброволно изпълнение до длъжника са били наложени запори върху банковите
сметки, върху трудово възнаграждение и върху четири автомобила на О. М.. Тези
действия ищецът твърди, че са извършени след изтичане на давността, затова моли да
се признае за установено по отношение ответника М. Н., че не дължи сумата 45 553,76
лв задължение по запис на заповед от 30 януари 2014 г. и сумата 1861,08 лв разноски в
1
заповедното производство по ч. гр. д. № 1072/2014 г. на РС – Лом,; 1861,08 лв
държавна такса и 2011,06 лв разноски по търг. д. № 46/2015 г. на МОС. Претендира и
присъждане на разноски в настоящото производство.
Ответникът М. Н. оспрова исковете и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни. По отношение изпълнителния лист по ч. гр. д. № 1072/2014 г. на ЛРС
поддържа, че давността започва да тече от влизане в сила на решението по иска с
правно основание чл. 422 от ГПК. Изтъква още, че давността е била прекъсвана чрез
направени от длъжника О. М. признания за дължимост на сумите по изпълнителните
листове.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът ги обсъди във връзка с
доводите на страните и приема за установено следното:
Срещу ищеца О. М. на 1 октомври 2014 г. са били издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1072/2014 г. на Ломския районен съд за
сумата 45 553,76 лв, задължение по запис на заповед, както и сумата 1861,08 лв
разноски в заповедното производство.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по искане на кредитора М. Н. е било
образувано изп. д. № 926/2014 г. на ЧСИ М.И. В хода на изпълнителния процес на 3
декември 2014 г. по искане на взискателя е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника О. М.. След това изпълнително действие не са били
извършвани други, поради което на 19 юни 2023 г. частният съдебен изпълнител
прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 8 от ГПК и върнал
изпълнителния лист на взискателя Н..
На 19 юни 2023 г. М. Н. представил същия изпълнителен лист пред ЧСИ А.В. и
поискал предприемане на действия срещу О. М. за събиране на дълга. ЧСИ А. В. е
образувала изп. д. № 58/2023 г., приложено към настоящото дело.
Вземането по издадената заповед за изпълнение е било оспорено от длъжника О.
М., поради което кредиторът М. Н. предявил иск по чл. 422 от ГПК пред МОС, който
бил уважен с решение по търг. д. № 46/2015 г., влязло в сила на 5 май 2016 г. За
разноските в исковия процес, възлизащи на 1861,08 лв, МОС е издал на 30 май 2016 г.
в полза на М. Н. изпълнителен лист срещу О. М.. Този изпълнителен лист е послужил
за образуване на изп. д. № 59/2023 г. по описа на ЧСИ А. В..
Спорно е по делото дали вземанията по заповедта за изпълнение и тези за
разноски в заповедното и в исковото производство са погасени по давност или
давността е била прекъсната чрез признаване на дълга от длъжника О. М..
Относно вземанията от 45 553,76 лв, произтичащо от запис на заповед, и
разноски от 1861,08 лв, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1072/2014
г. на ЛРС:
2
До приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
се приемаше съобразно задължителното тълкуване на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, дадено
в ППВС № 3/1980 г., че по време на изпълнителния процес погасителна давност не е
текла. Съгласно задължителните разрешения в т. 10 ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Доколкото принудително изпълнение по изп. д. № 926/2014 г. на ЧСИ М. И.е
образувано преди 26 юни 2015 г. (датата на приемане на ТР № 2/2015 г. на ОСГК на
ВКС), то спрямо предявените в него вземания до 26 юни 2015 г. давност не е текла.
Следва да се приеме, че тя е започнала да тече от момента на обявяване на ППВС
3/1980 г. за изгубило сила или от 26 юни 2015 г. и е изтекла на 26 юни 2020 г. По изп. д.
№ 926/2014 г. на ЧСИ М.И. единственото изпълнително действие е налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. през декември 2014 г. Делото е
било висящо от образуването му на 24 октомври 2014 г. до прекратяването му с
постановление от 19 юни 2023 г. В периода, когато е могла да тече давност – от 26 юни
2015 г., липсват действия, които да прекъсват тази давност. Взискателят по
изпълнението М. Н. се е дезинтересирал от вземането и не е предприемал действия по
избор на изпълнителен способ. Това бездействие на взискателя е продължило повече
от пет години и е довело до погасяване по давност на вземанията, описани в
изпълнителния лист.
По процесното изпълнително производство са били налице предпоставките за
приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като от налагането на запора през
декември 2014 г. взискателят не е предприел никакви действия, затова и след две
години е настъпил ефектът на прекратяване на изпълнителното производство по закон.
Искането на кредитора М. Н. за образуване на ново изпълнително производство
през 2023 г. след като е получил обратно изпълнителния лист от ЧСИ М. И., е
осъществено след изтичане на 5-годишния давностен срок, поради което възражението
на ищеца за погасяване по давност е основателно.
Относно вземането от 1861,08 лв държавна такса и 2011,06 разноски по т. д. №
46/2015 г. на МОС, за което е бил издаден изпълнителен лист на 30 май 2016 г. и
образувано изп. д. № 59/2023 г. на ЧСИ А.В. съдът също намира, че е погасено по
давност. Тези вземания са станали изискуеми с влизане в сила на решението на МОС, с
3
което те са присъдени, а това е станало на 5 май 2016 г., както е отбелязано върху
преписа от съдебното решение. От този момент е започнала да тече 5-годишната
давност по чл. 110 от ЗЗД. Крайният момент на давностния срок е 5 май 2021 г. и той е
настъпли без да са били предприети действия от кредитора по събиране на дълга.
Изпълнителното производство въз основа на този изпълнителен лист е образувано едва
на 19 юни 2023 г. – след погасяване на вземането по давност.
Възражението на ответника М. Н., че давността е била прекъсната с признаване
на задълженията от страна на длъжника М., е неоснователно. Съдът намира, че за да се
прекъсне давността чрез признаване на дълга от страна на длъжника съгласно чл. 116,
б. „а“ от ЗЗД, трябва в рамките на давностния срок да е било направено едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към
кредитора, то трябва да е отправено до кредитора или негов представител и да се
отнася до съществуването на самото задължение.
Разпитаните свидетели Н. М., Р. К. и Н. Б. в показанията си не дават конкретни
факти относно изявления на О. М. във връзка с конкретно задължение. От изложеното
от тримата се извежда, че между страните по делото е имало трайни отношения и
многократна размяна на суми, но никой от свидетелите не уточнява за какви вземания
се е говорело на срещите между М. и Н., на какво основание са давани пари и в какъв
размер.
Свидетелят Н. М. описва случай, когато ответникът дал пари на ищеца през 2019
г., а свидетелите Р.К. и Н. Б. излагат данни за това, че ответникът е искал заем от
ищеца. Всеки от тримата определя периода на тези размени на суми да е бил през 2019
г., но тъй като показанията им не съдържат конкретизация относно изявленията на О.
М., то не може да се направи извод за признаване на дълговете – нито този по записа на
заповед, нито за разноските по т. д. № 46/2015 г. на МОС.
МОС намира, че исковете по чл. 439 от ГПК са основателни: вземанията на М.
Н. срещу О. М. са погасени по давност – факт, настъпил след издаване на
изпълнителното основание. МОС признава за установено, че вземанията на М. Н.
срещу О. М. по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1072/2014 г. на МРС и изпълнителен
лист по т. д. № 46/2015 г. на МОС не съществуват.
При този изход на процеса на основание чл. 78 от ГПК на ищеца О. М. се
дължат разноските, направени в производството, а те възлизат на 4800 лв адвокатско
възнаграждение и 2058,94 лв държавна такса или общо 6 858,94 лв.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК по отношение М.
4
Н., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № *, че вземанията му срещу О. М., ЕГН
**********, от с. *, обл. *, ул. „*“ № *, за сумата 45 553,76 лв - парично задължение по
запис на заповед и 1861,08 лв разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 1
октомври 2014 г. по ч. гр. д. № 1072/2014 г. на МРС, както и 1861,08 лв държавна такса
и 2011,06 лв разноски, за които е издаден изпълнителен лист по т. д. № 46/2015 г. на
Окръжен съд- Монтана, НЕ СЪЩЕСТВУВАТ.
ОСЪЖДА М. Н. да плати на О.М. 6 858,94 лв разноски по воденена делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5