Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 13.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на първи юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА РАЙЧЕВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д. № 218 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от адв.С.С. ***,
като пълномощник фна Ю.П. ***, против Решение № 293 от 23.03.2020 год. на
Районен съд гр.Русе, постановено по а.н.д № 2521/2019г. по описа на съда,
с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-0453-000211/19.11.2019
г., издадено от Началник РУ – Сливо поле, ОДМВР – Русе. С НП на Ю.п. е наложено,
на основание чл. 174, ал. 1 т. 2 ЗДвП, административно наказание “глоба” в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на
съда е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочат се
доводи досежно неизяснена фактическа обстановка и неправилно установена
концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя.
Иска
се отмяна на въззивното решение и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде изменено НП.
Ответникът по касационната жалба не
заявява становище.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде потвърдено въззивното решение като правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение, РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по ЗДвП, както от обективна, така и от субективна
страна. Преценил е, че правилно наказващият орган е съобразил именно
показанията на техническото средство при определяне на санкциите.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушението по ЗДвП и
авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството
пред първата съдебна инстанция. Всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и удостоверени. При
установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният
съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал установените факти и
приложимите правни норми и е приел, че нарушението е правилно установено и
безспорно доказано, като предвиденото за него наказание е определено от закона
в абсолютен размер. Обсъдил е и възражението на жалбоподателя, което е приел за
неоснователно, по-конкретно относно съобразяването на наказващия орган с
показанията на техническото средство при налагане на санкцията. Мотивиран така, РС - Русе е потвърдил изцяло
наказателното постановление.
Настоящата инстанция счита, че решението на
въззивния съд е правилно и законосъобразно и не страда от сочените от касатора
пороци. Административният съд споделя напълно изводите на въззивната инстанция
и счита възраженията на касационния жалбоподател за неоснователни.
Първото възражение на касатора е относно
разминаването в резултатите от показанията на техническото средство и тези на
химическата експертиза, поради което съдът следвало да назначи
съдебномедицинска експертиза. Настоящата съдебна инстанция счита същото за
неоснователно, тъй като административно наказващият орган всъщност не е взел
предвид резултатите от тази експертиза, която е по-неблагоприятна за
жалбоподателя, поради което няма основание да се приеме, че е налице
противоречие в доказателствения материал.
Относно второто
възражение на жалбоподателя – за неприлагане от АНО на максимално допустимата
грешка на средството за измерване съгласно разпоредбата на чл. 781 т.2 от
Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ бр.98/2003г.), следва да
се отбележи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози „При съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози,
контролният орган попълва и талон за изследване по образец“. С чл. 6 ал. 4 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е уредена възможност за нарушителя в талона по чл.
3, ал. 2 да се отрази изборът му дали установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата
начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото
средство. В случая Ю.П. е избрал установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта да се извърши с медицинско и химическо лабораторно изследване. При това
положение именно това изследване е следвало да вземе предвид АНО при определяне
на санкциите. Обстоятелството, че в крайна сметка са взети показанията на
техническото средство, в какъвто смисъл е пледирал и процесуалния представител в
хода на въззивното производство, не дава основание да оспорват показанията му с
оглед прилагане на максимално допустимата грешка и то с отрицателен знак. Веднъж
вече АНО е съобразил в производството по-благоприятните за жалбоподателя
показания.
В обобщение на всичко изложено и след
извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното в
настоящото производство решение на районния съд, касационната инстанция намира,
че решението, с което е потвърдено наказателното постановление, е валидно,
допустимо и напълно съответстващо на материалния закон, като при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 293 от 23.03.2020 год. на Районен съд гр.Русе,
постановено по а.н.д № 2521/2019г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 19-0453-000211/19.11.2019 г., издадено от Началник РУ –
Сливо поле, ОДМВР – Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.