№ 10196
гр. С, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110158987 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86
ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу С. Н. Ц., с
ЕГН: ********** и Ф. Н. Ц., с ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответниците за заплащане разделно сума в размер на 2505,32лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. С, ул.“д-р С Г“ №6, ет.2, ап.3, аб.№ 41520, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законна лихва за периода от 30.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 15.06.2022 г. в
размер на 317,99лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 66,87лв., ведно със законна лихва върху тази сума за
периода от 30.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена
на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 15.06.2022 г. в размер на
13,40лв. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 35457/2022г. по описа
на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От
ответниците са подадени възражения в срок, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата
й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така изложените
факти и като поддържа, че ответниците, като собственици на топлоснабдения имот, са
потребявали топлинна енергия за посочения период, която не са заплатили, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат суми както
1
следва: За С. Н. Ц.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 878,99
лв. (хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и 99 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 30.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 15.06.2022 г. в размер на 238,49 лв. (двеста тридесет и осем лева и 49
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 50,15 лв.(петдесет
лева и 15 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 30.06.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 15.06.2022 г. в размер на 10,05 лв.
(десет лева и 05 стотинки). За Ф. Н. Ц.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия
в размер на 626,33 лв. (шестстотин двадесет и шест лева и 33 стотинки), ведно със законна
лихва за периода от 30.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 15.06.2022 г. в размер на 79,50 лв. (седемдесет и девет лева и 50 стотинки),
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 16,72 лв. (шестнадесет лева
и 72 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 30.06.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 15.06.2022 г. в размер на 3,35 лв.
(три лева и 35 стотинки).
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който считат исковата
молба за нередовна. Оспорват претенциите и считат, че не дължат суми в полза на ищеца.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма” ЕООД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично
основателен. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
2
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от представен Договор за доброволна делба от 18.05.1972г. Никола Ф.ов Ц. и С.
Н. Ц. са получили в своя собственост и владение ап.№3 на ет.2 над гаражите, находящ се на
адрес: гр.С, ул.25 №6, заедно с гараж №1.Видно от удостоверение, издадено от ГИС-С стар
адрес гр.С, ул.25 №6 съответства на адрес гр. С, ул.“д-р С Г“ №6. От удостоверение за
наследници на Никола Ф.ов Ц. се установява, че е починал на 07.10.2002г. и е оставил за
свои наследници съпругата си С. Н. Ц. и сина си Ф. Н. Ц.. Следователно ответниците се
явяват собственици на процесния апартамент №3 при квотите, посочени в исковата молба.
Следователно по силата на административното регулиране собствеността по
отношение на топлоснабден недвижим имот обвързва собственика със задълженията за
стойността на потреблението в имота, като му придава качеството на потребител. ОУ за
продажба на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от “ф-ма” ЕАД, спрямо които няма
данни някой от ответниците да е възразил по установения ред, поради което ги обвързват,
предвиждат възможност за разкриване на партида за имота само на името на един от
ползващите го собственици, което се извежда по аргумент за противното от чл.62, ал.2,
където е предвидено, че ако имота се ползва от повече от един клиент, се разкрива партида
за всички, като се прилага и споразумителен протокол между тях за определяне на реда за
разпределяне на ТЕ и по аналогия от чл.63, ал.2 от ОУ където е предвидено, че при наличие
на няколко наследници на лицето потребител, партида може да се разкрие и само на някой
от тях, въз основа на споразумение между останалите. В случая са на лице двама
съсобственици на имота за исковия период, като единствено от С. Н. Ц. е подадена молба-
декларация от 31.10.2002г. за разкриване на партида за имота на нейно име, като е посочено,
3
че домакинството се състои от едно лице. Към това заявление, както и на по-късен етап,
обаче не е представено споразумение с Ф. Н. Ц., поради което не може да се приеме, че
същия се е възползвал от възможността, предоставена му с ОУ за изключване на
отговорността му за потреблението в имота, следваща от качеството му на собственици.
Поради изложеното С. Н. Ц. и Ф. Н. Ц. се явяват потребители и като такива отговарят
за задълженията за имота съобразно квотите си в собствеността към исковия период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза. От
заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001
м.06.2018г. и м.05.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/, и действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /действително
определени разпоредби на Наредбата са отменени, както поддържат ответниците – с
Решение № 8294 от 26 юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но
тази отмяна не засяга периода на претенциите доколкото е последваща/ и в Наредба за
топлоснабдяването от м.03.2020г.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС се е
извършвало от „ф-ма“ ЕООД, като в имота се ползва ТЕ за отопление на имот с 5 броя
радиатори, с монтирани уреди за дялово разпределение, на които са извършени реални
отчети за 2020г. и 2021г. Потребявана е ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни от 1
водомер. От заключението на СТЕ се установява, че ФДР е извършила дяловото
разпределение за имота съобразно действащата нормативна уредба. Според заключението на
СТЕ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. реалното потребление в имота е 2505,38лв.
За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като
компетентно изготвено и обосновано.
От страна на ответниците не се твърди да са заплатили изцяло или в някаква част
претендираните суми от “ф-ма” ЕАД.
Ответниците са направили най-общо оспорване на всичко изложено в исковата молба,
поради което следва да се приеме, че се оспорва и твърдяната годност на измервателни
уреди. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията и съотносимите към процесния
период Заповеди на председателя на ДАМТН № А-791/30.09.2015 г. и № А-616/11.09.2018
г., периодичността на метрологичните проверки на топломер е 2 години Средствата за
търговско измерване според пар. 1, т. 58 от ДР на ЗЕ технически средства за измерване,
които имат метрологични характеристики и са предназначени да се използват за измерване
4
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства и които се използват
при продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ), са собственост на
топлопреносното предприятие /чл. 156 ЗЕ/. Законът/ ЗЕЕЕ, ЗЕ/ утвърждава като принцип за
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на
собственост топлинна енергия – чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Видно от заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза СТИ на адреса е преминало периодична
метрологична проверка м.06.2018г., т.е. преди началото на исковия период. Съгласно
цитираните разпоредби, последваща проверка е следвало да се извърши през м.07.2020г. От
заключението на СТЕ обаче е видно, че проверка е направена м.05.2022г., т.е. на лице е
период от м.07.2020г. до края на исковия период - 30.04.2021г., за който няма данни дали
СТИ е било годно измервателно средство и потреблението, основано на измерванията,
направени от него не могат да се ползват за установяване на размер на реалното
потребление.
Следователно претенцията за главница се явява доказана за период 01.05.2019г. до
30.07.2020г. Видно от таблица 4 на заключението на СТЕ задължението за периода
м.05.2019г.-м.04.2020г. е в размер на 1235,52лв., към която сума следва да се прибави сумата
16,96лв. от изравнителни сметки и сумата 11,98лв. начислена за следващите 3 месеца или
общо 1264,46лв., като С. Н. Ц. следва да понесе задължение в размер на ¾ част, а именно
948,35лв., а Ф. Н. Ц. 316,12лв.
Върху сумата за всеки от ответниците се дължи и законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК–
30.06.2022г. до плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
5
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
По делото е представена справка на стр.27 от делото, от която е видно олихвяване на
фактури от м.03.2020 насетне. Доколкото се дължат единствено суми по фактури а периода
до 30.07.2020г., то лихва се дължи само върху сумите по фактури за периода от м.03.2020г.
до м.07.2020г. в размер съгласно справката от 2,75лв.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, ксто редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
6
разпределение да е извършена. В производството не се спори, че услугата е била извършена,
както бе установено и от вещото лице.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни С. Н. Ц. и Ф. Н. Ц. да са били поканени да
заплатят сумата и да са поставени в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответниците дължат на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете, като доколкото
разноските се дължат разделно, то всеки от тях следва да понесе разноски съобразно размера
на предявения спрямо него иск.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски в общ размер от 190,59лв.
за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение /при приет общ размер от 100лв., определен в минимален размер съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/, като С. Н. Ц. дължи сума в
размер на 142,95лв., а Ф. Н. Ц. дължи сума в размер на 47,65лв.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 35457/2022г. по описа на СРС, 25 състав,
настоящия състав намира, че с оглед частичното уважаване на претенциите дължимата
държавна такса следва да се намали до размер от 26,68лв. /20,01лв. за С. Н. Ц. и 6,67лв. за
Ф. Н. Ц./, а юрисконсултското възнаграждение до 22,97лв. /17,23лв. за С. Н. Ц. и 5,74лв. за
Ф. Н. Ц./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415,
ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, предявени от “ф-ма” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № 23Б, против С. Н. Ц., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул.“д-р С Г“ №6, ет.2, ап.3 и Ф. Н. Ц., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ул.“А. П. Ч.“ №24, дължат разделно на “ф-ма” ЕАД сума в размер на
1264,46лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул.“д-р С Г“ №6, ет.2, ап.3, аб.№ 41520, за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 30.06.2022г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ за
периода от 15.09.2020г. до 15.06.2022 г. в размер на 2,75лв., цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 66,87лв., ведно
със законна лихва върху тази сума за периода от 30.06.2022г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 35457/2022г. по описа на СРС,
25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване съществуване на вземане за
главница за сумата над 1264,46лв. до пълния предявен размер от 2505,32лв., претенцията за
7
установяване съществуване на вземане за мораторна лихва върху главницата за сумата над
2,75лв. до пълния предявен размер от 317,99лв. и претенцията за установяване съществуване
на вземане за мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за
периода от 01.07.2019г. до 15.06.2022 г. в размер на 13,40лв., като установените за дължими
суми се разпределят между ответниците както следва:
За С. Н. Ц., с ЕГН: ********** сума в размер на 948,35лв. представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
С, ул.“д-р С Г“ №6, ет.2, ап.3, аб.№ 41520, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законна лихва за периода от 30.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 15.06.2022 г. в размер на
2,06лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. в размер на 50,15лв., ведно със законна лихва върху тази сума за периода от
30.06.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 35457/2022г. по описа на СРС, 25 състав
За Ф. Н. Ц., с ЕГН: ********** сума в размер на 316,12лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
С, ул.“д-р С Г“ №6, ет.2, ап.3, аб.№ 41520, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законна лихва за периода от 30.06.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху сумата за цена на доставена ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 15.06.2022 г. в размер на
0,69лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. в размер на 16,72лв., ведно със законна лихва върху тази сума за периода от
30.06.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 35457/2022г. по описа на СРС, 25 състав
ОСЪЖДА С. Н. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул.“д-р С Г“ №6, ет.2, ап.3 да
заплати на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в производството съобразно с уважената
част от исковете в размер на 142,95лв. и разноски по ч.гр.дело № 35457/2022г. по описа на
СРС, 25 състав в размер на 20,01лв. за заплатена държавна такса и 17,23лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф. Н. Ц., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул.“А. П. Ч.“ №24, да заплати
на „ф-ма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в производството съобразно с уважената част от
исковете в размер на 47,65лв. и разноски по ч.гр.дело № 35457/2022г. по описа на СРС, 25
състав в размер на 6,67лв. за заплатена държавна такса и 5,74лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ф-ма” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
8
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9